№ 953
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110110531 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Б. Е. Т. Б.“ ООД, ЕИК
***, срещу „П. А. К.“ АД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовата страна сумата от 10 641,84 лв. без ДДС, представляваща главница по договор за
покупко-продажба на 33,36 тона царевица, за която сума е издадена фактура с номер
********** от 29.04.2020г., както и сумата от 966,63 лв. – лихва за забава върху главницата
за периода от 29.05.2020г. до 20.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда 20.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 29.04.2020г. между страните възникнала
облигационна връзка с предмет покупко-продажба на царевица, количество от 33,36 тона,
при цена от 319,00 лв. на тон. Общата стойност на царевицата била в размер на 10 641,84 лв.
без ДДС. Издадена била фактура с номер ********** от 29.04.2020г. Ищецът предал
договореното количество царевица на ответника. Ответникът следвало да заплати
дължимата сума до 29.05.2020г. До настъпване на падежа сумата не била погасена.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Излага се, че искът е допустим, но неоснователен.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че за процесните суми има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 5780/2021г. по
описа на ВРС.
По делото е представена фактура № **********/29.04.2020г., в която е отразено
следното: предмет на сделката е царевица на обща стойност 10 641,84 лева, без начислено
ДДС – мярка „тон“, количество 33,36, продажна цена 319,00 лв. За получател на стоката е
посочен „П. А. К.“ АД, а като доставчик - „Б. Е. Т. Б.“ ООД.
От пътна /прехвърлителна/ разписка № 71/29.04.2020г. е видно, че стоката по
процесната фактура е предадена от доставчика на получателя.
По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице
1
Т. се установява следното: Издадена е фактура от издател „Б. Е. Т. Б.“ ООД на получател „П.
А. К.“ АД за продадена царевица на обща стойност 10 641,84 лева. Съгласно представен
счетоводен регистър на ищеца, на сметка 411 „Клиенти“, процесната фактура е
осчетоводена, като е дебитирана сметка 411 „Клиенти“ и е кредитирана сметка 702
„Приходи от продажба на стоки“ на дата 29.04.2020г., на стойност 10641,84 лева. Вещото
лице е констатирало, че към датата на извършената от него проверка по процесната фактура
няма осчетоводено плащане.
По представен от ответника счетоводен регистър, експертът е констатирал, че на
сметка 401 „Доставчик“ процесната фактура е осчетоводена, като е дебитирана сметка 302
„Стоки“ и е кредитирана сметка 401 „Доставчици“ на дата 29.04.2020г. на стойност 10641,84
лева. Предвид, че по фактурата не е начислено ДДС, а и с вписано основание за обратно
начисляване на основание чл. 163а, ал.2 от ЗДДС, то в дневника за покупки и продажби
фактурата е отразена с протокол по чл. 117 ал.2 от ЗДДС и по нея не е ползван данъчен
кредит, тъй като по него е начислено задължение за внасяне и задължение за право на пълен
данъчен кредит и по този начин стойността на ползвания данъчен кредит по нея е 0 лева.
Заключението на вещото лице е, че към датата на проверката, на процесната фактура,
няма осчетоводено плащане.
Вещото лице е посочило, че за периода от 29.05.2020г. до 20.04.2021г. върху
главницата от 10641,84 лева лихвата за забава се равнява общо на сумата от 966,63 лева.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса, че между страните е било
налице валидно сключено облигационно правоотношение, по което е изпълнил точно своето
задължение, както и да установи точния размер на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответника бе да докаже точното изпълнение на договорните си
задължения.
По делото безспорно се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, а именно сключен помежду им договор за търговска продажба. Този вид
договор е неформален, като е достатъчно постигането на съгласие между страните.
От приетата и неоспорена от страните по делото експертиза, която съдът кредитира
изцяло, се установи, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството и на двете
търговски дружества на 29.04.2020г. В счетоводството на ищеца, както и в това на
ответното дружество не са отразени плащания по фактурата към датата на извършената
проверка от вещото лице.
От изложеното - осчетоводяването на процесната фактура от двете страни и
получаването на стоката, се установи, че е възникнало облигационно правоотношение
между „Б. Е. Т. Б.“ ООД и „П. А. К.“ АД на 29.04.2020г, за сумата от 10 641,84 лева.
Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
В чл. 303а, ал.3 ТЗ е предвидено, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане. В настоящия случай, предвид издадената фактура №********** от
29.04.2020г., плащането е следвало да бъде извършено до 13.05.2020г. Ответното
дружество не успя да установи, че е заплатило сумата, представляваща негово
задължение, предвид сключения договор за търговска продажба, като същото е
изпаднало в забава от 14.05.2020г. Претенцията за лихва за забава е от 29.05.2020г.
Представеното доказателство – разписка за извършено плащане от 10.09.2020г., със
становище от ответника по съществото на спора, в което е обективирано плащане на сумата
от 10 000,00 лв. в полза на ищеца е факт, който следва да бъде взет от състава на съда под
внимание, предвид разпоредбата на чл. 235 ГПК, но в настоящия случай не може да се
установи дали сумата е заплатена по процесната фактура - № **********/29.04.2020г. или
2
по друго задължение.
Предвид изложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
изцяло уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на „Б. Е. Т. Б.“ ООД, сторените разноски в заповедното и
исковото производство, в общ размер от 1815,67 лв. Възражението за прекомерност е
направено от прокуриста на ответното дружество с писменото становище по съществото на
спора, след приключване на устните състезания, поради което се явява несвоевременно
направено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че „П. А.
К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** дължи на „Б. Е. Т. Б.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 10 641,84 лв. без ДДС,
представляваща главница по сключен между страните Договор за покупко-продажба на
33,36 тона царевица, за която сума е издадена фактура с номер ********** от 29.04.2020г.,
както и сумата от 966,63 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 29.05.2020г.
до 20.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 ГПК в съда – 20.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 5780/2021г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „П. А. К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Б. Е. Т. Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
общо 1815,67 лв., представляваща сбор на съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по .гр.д. с номер 5780/2021г. по описа на Районен съд – Варна и в настоящото
исково производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3