РЕШЕНИЕ
№
09.07. 2020 г., гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет
и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря
Донка Табакова, като
разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. д. № 1225 по описа за 2019 г. на
Районен съд Велинград, за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове от
Агенция за събиране на вземанията ЕАД против И.Д.Г. с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за установяване на парично вземане по издадена по реда на чл. 410 ГПК
Заповед за изпълнение № 242/10.05.2019г.
по ч. гр. д. № 462/2019г. по описа на Районен съд Велинград, евентуално за осъждане на ответника да заплати процесните суми.
Твърди се, че вземането произтича от сключен на 10.01.2018
г. между „Банка ДСК“ ЕАД /кредитодател/ и И.Д.Г. /кредитополучател/ Договор за стоков кредит № 324889 , цедирано в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
с Допълнително споразумение за
цедиране на вземания от 17.10.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 11.04.2018 г. между „Банка ДСК" ЕАД и ищеца.
Съгласно разпоредбата на т. 1 от договора,
кредиторът "Банка ДСК" ЕАД се е задължил да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит в размер
на 1 210, 59 лв. за закупуването от Технополис България ЕАД на
високоговорители Sony Snakeex 30 - 1 /един/ бр. с цена 1 299.00 лв., с която сума да
бъде финансирана
покупката, както и за сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64
с еднократна застрахователна премия в размер на 111,59 лв.
Съгласно т. 3 от договора, кредитополучателят
се съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на
стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по
банковата сметка на Търговеца, а сумата по кредита, предоставена за
финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка на Застрахователя. За сключения договор за кредит Банка ДСК издала
Уведомително писмо до Търговеца, в което било посочено, че е сключен договор за
кредит за закупуването на стоката, предмет на Договора за кредит, чиято
стойност била финансирана с процесния договор. В същото Уведомително писмо,
ответникът е декларирал, че е получил стоката от Търговеца. За потвърждаването
на покупката Технополис България - гр. Пазарджик, е издал на името на ответника
Фактура с № ********** с дата 10.01.2018г. С извършването на плащанията към
търговеца и застрахователя, кредиторът
изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на договора.
Твърди
се, че погасителните вноски, които кредитополучателят се задължавал да изплаща
на кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
годишен процент на разходите, възлизащ на 48,5% годишно, който изразявал общите
разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният
процент на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от
договора за кредит и включвал лихви и такси, които Кредитополучателят дължал на
Кредитора. Страните са постигнали съгласие за срока на Договора кредитът да се
олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 40,16 %, като лихвата се
начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала
месечно. Така, общият размер на договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 374,25 лв., а общата стойност на плащанията по кредита
била договорена в размер на 1 584,84 лв.
Твърди се, че кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 10.07.2019 г. на 18 бр. месечни
погасителни вноски, като първите 17
броя вноски били размер на 90,62 лв. всяка, а последната погасителна
вноска в размер на 44,30 лв., съгласно погасителния план,
неразделна част от Договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Съгласно
Общите условия към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна
вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската представляваща
главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя
била начислена лихва за забава в размер на 75,42 лв., дължима за периода от 20.03.2018
г. /деня следващ
датата на договора за цесия/, до датата на подаване на заявлението в съда.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 10.07.2019г., но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок
на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на
основание т. 12.1 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит,
съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на
10 (десет) процентни пункта. От страна на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД до кредитополучателят било изпратено писмено уведомление, с
което му било съобщено, че поради просрочие и неплащане на погасителни вноски
по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер,
считано от 1.11.2018г. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост било
получено от длъжника на 1.11.2018г.
Длъжникът не извършил плащане по
дължимия паричен заем.
Сочи се, че на 11.04.2018 г. между
кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бил
подписан Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, а на 17.10.2018г. било подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземанията по него, по силата на които вземането на
"Банка ДСК" ЕАД срещу И.Д.Г., произтичащо от Договор за стоков кредит
№ 324889 от 10.01.2018г. било прехвърлено в собственост на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор, индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол
от 17.10.2018 г. към Допълнително
споразумение от 17.10.2018г.
Съгласно чл. 6.5. от рамковия договор за цесия, „Агенция за събиране на вземания“, в
качеството на цесионер, поела ангажимент към цедента от негово име и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, по силата на издадено
изрично пълномощно от "Банка ДСК" ЕАД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на "Банка
ДСК" ЕАД, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост на кредита с Изх.
№ УПЦ-П-ДСК/324889 от 31.10.2018 г. на посочения от него в Договора за кредит
адрес, посредством Български пощи с
известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост като неполучено. На
длъжника било изпратено и второ уведомление за извършената цесия, ведно с
уведомление за предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ-С-ЗДС/324889 от 05.11.2019.,
което отново се върнало в цялост като неполучено.
Към настоящата искова молба представя
заверени копия от уведомлението за извършената цесия от страна на "Банка
ДСК" ЕАД, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост с изх. №
УПЦ-П-ДСК/324889 от 05.11.2019 г., които да бъдат връчени от съда, ведно и с
исковата молба и приложенията към нея.
Твърди се, че Кредитополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сочи
се, че именно с оглед изложено за Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГГ1К срещу И.Д.Г. в деловодството на Районен съд - Велинград, по което било
образувано ч. гр. д. № 462/2019 г. По него, в полза на ищеца, била издадена
Заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК. Разпоредено било
ответникът, в качеството на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 324889
от 10.01.2018 г., да заплати: 1082,15 лв. /хиляда осемдесет и два лева и петнадесет
стотинки/ - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с
падежни дати от 20.03.2018 г., до 10.07.2019г., по отношение на които на осн.
т. 12.1 от Общите условия към договора за стоков кредит № 324889 от
10.01.2018г. е обявена предсрочна изискуемост, считано от 01.11.2018г.; 273,05
лв. /двеста седемдесет и три лева и пет стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.03.2018,
до 17.10.2018г. /датата на прехвърляне на вземането/; 75,42 лв. /седемдесет и
пет лева и четиридесет и две стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 20.03.2018г. до 09.05.2019г., както и законна лихва за забава от 09.05.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изложеното, се иска от съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено, че И.Д.Г., като
Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 324889 от 10.01.2018 г. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми по издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 462/19 г. по описа на PC - гр. Велинград, а именно: 1 082.15 лв. /хиляда
осемдесет и два лева и петнадесет стотинки/ - представляваща главница по
16 бр. непогасените месечни погасителни вноски за периода от 20.03.2018 г. до
10.07.2019 г., по отношение на които на основание т. 12.1 от ОУ към Договора е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 01.11.2018 г.; 273.05 лв. /двеста
седемдесет и три лева и пет стотинки/ - договорна /възнаградителна/
лихва; 75.42 лв.
/седемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга, както разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 462/2019 г. по описа на РС
Велинград.
В условията на евентуалност, в случай че
съдът не уважи изцяло или отчасти кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове срещу И.Д.Г., се претендира
осъждане на ответника, като Кредитополучател по Договор за стоков кредит №
324889 от 10.01.2018 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК ********* процесните суми.
Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор.
В открито съдебно заседание по същество
на спора ответникът се позовава на незнание за съществуващия дълг, предвид че
добросъвестно е считал, че задълженията следва да се изпълняват от неговите
зетьове, които са използвали личната му карта, за да изтеглят кредита. Заявява,
че не разполага с парични средства.
Съдът като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:
На 10.01.2018г. между ответника Г. и
„Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за стоков кредит, при предварително изготвени
общи условия, по силата на който банката кредитор е отпуснала на кредитополучателя
сумата в размер на 1210,59 лв. за закупуване от Технополис България ЕАД на
високоговорители Sony Snakeex
30 - 1 /един/ бр. с цена 1 299.00 лв., с която сума да бъде финансирана покупката, както и за
сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна
застрахователна премия в размер на 111,59 лв. Сумата по кредита е следвало да
бъде усвоена еднократно, безкасово чрез
превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита,
предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно,
безкасово по сметка на Застрахователя. Уговорено е кредитът да бъде издължен на
осемнадесет месечни вноски, считано от датата на усвояването с падеж на
вноската до 20-то число на месеца. Сумата от 1099, 00 лв. е преведена от
банката по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД и е усвоена от него на
10.01.2018 г. Сума в размер на 111,59 лв. е преведена по сметка на ЗК „Групама“ на 10.01.2018г. На 18.01.2018г. Г. е получил
от Технополис България ЕАД аудио система
SONY SNAKEX 30, за
което е издадена фактура на стойност 1 299, 00 лв. с ДДС. Покупката е
финансирана с отпуснатата сума по кредита в размера на 1099,00 лв. С това
кредиторът е изпълнил задълженията си към кредитополучателя по сключения
договор.
Уговорено е кредитът да се олихвява с
фиксиран лихвен процент в размер на 40,16 % годишно или 0,1116% на ден, към
датата на сключване на договора за кредит, както и годишен процент на разходите
в размер на 48,5 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени
в общите условия. Дължимата договорна лихва за срока на договора е 374, 25 лв.
Според приетото заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, Г. е
извършил общо четири плащания в размер на 200 лв., като последното на
18.05.2018 г., след което плащанията са преустановени. С тях са погасени изцяло
вноските по главницата за първата вноска и част от втората вноска с падеж
20.02.2018 г., като остатъкът от незаплатената втора вноска по главницата е в
размер на 1,36 лв. С извършените плащания са погасени изцяло вноските по
договорната лихва за първите две вноски и част от третата вноска с падеж
20.03.2018г., като оставащия размер неизплатена договорна лихва за вноската с
падеж 20.03.2018 г. е 16,05 лв. Общо размера на непогасената главница за
периода 20.03.2018 г., до 10.07.2019 г. е в размер на 1 082,15 лв., а
размерът на непогасените договорни лихви е 192,60 лв.
Съгласно т.12 от Общите условия, при
забава на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, главницата се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с десет на сто. Размерът на
дължимите лихви за забава по договора за заем, изчислени от датата на преустановяване
на плащането, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съобразно размера на неизплатената главница е 260,82
лв., а до датата на подаване на исковата молба 556,81 лв.
В чл. 16 от Общите условия е предвидено
правото на кредитора да прехвърли на трето лице правата си по договора за
кредит.
С Допълнително споразумение за
цедиране на вземания от 17.10.2018 г. към Рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 11.04.2018 г., вземането на Банка ДСК ЕАД е цедирано в полза на
ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и
изтеклите лихви, посочени в приемо-предавателния протокол по чл. 1.6. Предвид
че предсрочна изискуемост е право в полза на кредитора да обяви за изискуеми непадежиралите вноски при забава на длъжника, произтичащо
от сключения договор, с прехвърляне на вземането, същото е преминало в полза на
неговия приобретател.
По силата на постигната в § 6, т.4 и т.
5 от договора за цесия на купувачът е представено право да уведомява длъжниците за прехвръляне на
вземанията, по изрично упълномощаване от продавача, за което е снабден с
пълномощно.
С уведомително писмо от 31.10.2018г.
ищецът е указал на ответника за извършеното прехвърляне на вземането на банката
към него, посочил е, че размерът му възлиза на 1396,04 лв., поканил го е да
плати по посочена банкова сметка, ***мане на действия
по принудително изпълнение. Уведомлението е изпратено с препоръчана пратка,
чрез лицензиран пощенски оператор. Върнато е на ищеца на 23.11.2018г. с
отбелязване-непотърсено.
На 05.11.2019г. е изпратено повторно
уведомление със същото съдържание, отново чрез лицензиран пощенски оператор, с
отбелязване от същата дата, че няма връзка с получателя.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на договора за стоков кредит, считано от 01.11.2018 г., на основание
т.12.1 от Общите условия, а именно при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 пункта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита следното от правна страна:
Основателността на иска предполага
валидно сключен договор между цедента кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и длъжника И.Г.
и породено от него в полза на кредитора вземане, прехвърлено на цесионера ищец.
Предвид че се касае за вземане по сключен между банка и физическо лице кредит,
представляващ „финансова услуга“ по на
§ 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и кредитополучателят е физическо лице,
ползващо услуги, които не се предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, за валидното възникване на вземането, следва да се
съблюдават правилата на ЗПК и ЗЗП за действителност на договора. Като
потребител Г. разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се
преценяват при основателността на иска.
В чл. 10, ал. 1 и чл.11, ал.1 ЗПК са
регламентирани формата и съдържанието на
договора, при неспазването на които договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Съдът намира, че в случая процесният
договор е сключен в предписаната от закона форма и има необходимото според
редакцията му към момента на сключването му съдържание, а именно: съдържа общия
размер на кредита и условията за усвояването му – предоставена сума по заема в
размер на 1210,59 лв., платима по посочена банкова сметка; ***, за закупуването,
на която се отпуска и нейната цена в брой; посочен е годишният лихвен процент (40,16
%), който е фиксиран, като в чл. 4 от общите условия са описани и условията за
прилагането му; съдържа се годишният процент на разходите по кредита 48
%; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Заемателят е информиран за размера на погасителната вноска,
както и с размера на лихвата и годишния процент разходи, за които се съдържат
уговорки в сключения договор. Изготвените от кредитора общи условия, неразделна част от него, са
своевременно предоставени на потребителя и са неразделна част от него.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че между „Банка ДСК“ ЕАД и И.Г.
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договора за предоставения
стоков кредит. Кредиторът по него е изправна страна-изпълнил е
задължението си да преведе по сметка на търговеца и застрахователя уговорената сума, а Г. е получил от
„Технополис България“ ЕАД стоката, предмет на договора. Това е породило
задължение него да изплаща в срок отпуснатата сума ведно възнаградителна
лихва и лихва за забава, съгласно изготвения погасителен план за срок от 11
месеца, което той не е изпълнил. Неоснователни са възраженията на ответника за недължимост на вземането поради невъзможност да плати,
както и че не е знаел за изтегления кредит. Обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства не представлява обективна невъзможност за
изпълнение, по аргумент на чл. 81 ЗЗД, а останалите възражения, предвид че се
основават на факти, станали известни на длъжника най-късно с получаване на
препис от исковата молба са преклудирани, съгласно
чл. 133 ГПК, като не се твърди от него да са налице особени непредвидени
обстоятелства, поради което не е могъл да ги упражни.
Вземането в полза на банката е преминало в патримониума на ищеца по силата на сключеното допълнително
споразумение към договор за цесия от 17.10.2018. С получаване на препис от
исковата молба ответникът е узнал за прехвърляне на вземането.
Съдебната практика е
константна, а и
съгласно принципа на служебното начало в чл. 7, ал. 3 ГПК /ред. ДВ бр. 100 от
2019 г., в сила от 24.12.2019г./ при наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския
договор, съдът произнася, независимо
дали страните са навели възражения в тази насока, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от
5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО/. Практиката на Съда на ЕС по приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
§ 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, е, че националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
Според чл.143 ЗЗП "неравноправна клауза" в договор с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като неизчерпателно са посочени
различните хипотези на неравноправни уговорки. Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2-ра от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия.Не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Обстоятелството, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че
клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно и не се
оспорва от страните, че процесният договор за потребителски кредит е сключен
при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на цедента банка
договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият
не е бил предмет на предварително договаряне между страните, следователно
длъжникът ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Подписан е стандартизиран бланков формуляр,
чието съдържание е предварително изготвено от кредитора.
Ищецът претендира вземане за
главница, възнаградителна лихва и лихва за забава.
Позовава се на настъпила предсрочна изискуемост на вземането на основание раздел
V, т. 12.1 от приложимите Общи условия към
договорите за стокови кредити от дата 01.11.2018г., а именно при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият погасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост настъпва
автоматично, а ако законът го изисква след уведомление на клиента.
С т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие
на две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Волеизявлението на кредитора следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ може да
е определен и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички
случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от
датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта. От дадените разяснения произтича извод, че предсрочната
изискуемост не би могла да настъпи по начина, предвиден в т.12.1-като последица
единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е
изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на
изискване за уведомяване в текста на т.12.1 обаче не прави самата клауза
неравноправна и нищожна. В допълнение ищецът се позовава на извършено надлежно
уведомяване с писмо от 31.10.2018г., с писмо от 05.11.2019г., респективно с
връчване на препис от исковата молба.
Удостоверяване на връчването на длъжника на
документ, съдържащ волеизявление, че кредита се счита за предсрочно изискуем,
за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила
предсрочна изискуемост, следва да се преценява съобразно избрания способ на
връчване. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. В този смисъл
кредиторът не е ограничен относно избора на способ, какъвто би могъл да бъде
уговорен и в договора.
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен
редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му
е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от
нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При
връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска
пратка, както е в настоящия случай, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от
Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се
определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията
за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението
има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис /чл.5, ал.1 от Общите правила/
или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу
подпис и документ за самоличност /чл.5, ал.2 от Общите правила/. В чл.5, ал.3
на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските
служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на
адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса
и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл.14 от
правилата. Общите правила и чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения не
въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на
задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за
доставена на получателя. Изпращането на съобщение, не следва да ограничава
правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане
на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.
При извършено уведомление от кредитора с препоръчана пощенска пратка,
следва връчването да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила,
приети на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за
неявяването в пощенската служба по чл.5, ал.3 от Общите правила не фингира връчване. Допустимо е в договора страните да са
предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до
другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която приравнява
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора
опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на
фактическото му получаване.
Съдържащата
са в уговорката в чл.15 Общите условия, че всички уведомления, покани и други
съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на посочения от
последния адрес, ще се считат връчени, тълкувана по правилата на чл.20 ЗЗД,
налага извода, че страните не са определили конкретен способ за връчване на
кореспонденция, както и задължение за всяка от страните да съобщава на другата
страна при настъпила промяна на адреса, посочен в договора. Ето защо съдът
счита, че съобщение, изпратено на адрес, който не е променен, като не е
удостоверено доставянето му от пощенския оператор, не се счита за получено. В
клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на
фактическото му получаване. Фингирането на
недоставено или само на изпратено съобщение като получено цели защитата срещу
недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива
или отказва да получава съобщения. При липса на ясно разписани в договора
правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът
му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично
обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата
страна, настоящият състав приема, че
договорната клауза не предвижда фингирано връчване на
съобщения.
По тези съображения
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и съответно не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит към датата
01.11.2018г.
В допълнение видно от
съдържанието на изпратеното до длъжника писмо, в него не се съдържа
волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост да договора за кредит. Уведомяването
на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за
банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до
него или в уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора да
е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице,
какъвто не е настоящият случай.
В изпратеното уведомление е посочена общо сумата, която се дължи, лицето, на
което следва да се плати и правното основание, на което се претендира, както и
че вземането на банката е прехвърлено в полза на ищеца, но документът на който
се позовава страната не съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ето защо, съдът счита, че
предсрочната изискуемост, на която се позовава кредиторът не е настъпила на
сочената от него дата 01.11.2018г. Поради ненастъпването й неприложима се явява
последицата за длъжника при настъпилата предсрочна изискуемост съгласно раздел VI, т. 12.1 от Общите условия,
а именно олихвяване на непогасения остатък от главницата с договорения лихвен
процент и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
В случая при забава в
плащанията на месечните вноски относима се явява уговорката, съдържаща се в
раздел VI, т.12, че при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Съдът счита, че клаузата в
т. 6 от Договор за стоков кредит № 324889 от 10.01.2018 г., касаеща
договореният размер на възнаградителната лихва от 40,
16% противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Съдебната практика приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен
принцип, който може и да не
е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността
в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването
на неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. Накърняване на добрите нрави
е налице и когато договорната свобода се използва от едната страна, за да
възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното й положение
Действително при
сключването на процесния договор през 2018 г., не е съществува законово
ограничение за размера на договорната лихва и на годишния процент на разходите,
поради което водеща за страните е
разпоредбата на чл.9 ЗЗД с посочените рамки – императивните правни норми
и добрите нрави. Към момента в чл.19, ал.4 ЗПК е регламентирано законово
ограничение за размера на годишния процент на разходите, а именно – да не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Това
ограничение обаче не би могло да намери приложение, макар и в него да е
включена възнаградителната лихва. Лихвата по
договора е възнаградителна
- за ползване на дадената парична сума. Към датата
на сключване на порцесния договор обективен критерий за преценка
дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създаденн условия
за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент,
без обаче тя да се
приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. Съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори, се приема, че
максималният размер, до който съглашението
за плащане на възнаградителна лихва е действително е тя да не надвишава
с повече от три пъти законната
такава /в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г на
ВКС по гр. д. № 315/2005
г.. II г о, и др./. В случая това съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 40,16 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения
от БНБ основен лихвен процент за 2018 г. и
10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 48,5%, също обосновават нейната нищожност. Посочената клауза от процесния договор нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на годишен лихвен процент по договора в такъв висок размер, поради
недоказаност на значителни разходи или риск,
поет от заемодателя
за срока на договора, които да оправдават договорянето
на такива високи проценти. Дори напротив, кредиторът предвидливо се е
обезпечил срещу вероятни рискове от неиздължаване на кредита чрез сключения от Г.
договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити, по която е
ползващо се лице.
Уговарянето на лихвен процент
повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето
по чл.9 ЗЗД. Целта на уговореното възнаграждение по договора за заем е
покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и
с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които
заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя.
В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели
и води до неоснователно обогатяване на заемодателя.Размерът на това
възнаграждение не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението
спрямо законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в
отношенията между страните. Настоящата инстанция приема, че липсата на индивидуално
договоряне на параметрите в раздел III от договора за стоков кредит, както уговорен ГЛП в размер на 40,16
%, правят договорната клауза неравноправна и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП
нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те могат да бъдат
заместени по право от повелителните правила на закона. В случая обаче тази
разпоредба не намира приложение по отношение на възнаградителната
лихва на първо място, предвид че законодателно не е регламентиран размер на
договорната лихва. Неприложима по аналогия се явява и разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, произтичаща от различната правна същност на възнаградителната
и законната лихва за забава. Макар между двата института да има известно
сходство, те са различни по своя характер и предназначение. Законната лихва по
чл. 86, ал.1 ЗЗД има компенсаторен характер и служи да обезщети
кредитора за забавата на длъжника в точното изпълнение на паричното му
задължение в темпорално отношение. Възнаградителната
лихва от своя страна представлява „доход”, който кредиторът получава срещу
правомерното и срочно използване на неговия капитал.
Предвид нищожността на
клаузата за договорната възнаградителна лихва,
нищожна се явява и клаузата в раздел VI, т. 12 от
Общите условия за уговорената лихва за забава, в основа на която е размерът на възнаградителната лихва. По отношение на нея обаче се явява
приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗДД и същата следва да бъде заменена
със законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Касае се за случаи на договорна лихва за забава, т.е. налице е обективен идентитет в основанието на което се дължи.
Макар твърдяната предсрочна изискуемост да не
е настъпила, съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 8/2017 на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение. В настоящия случай, към датата на постановяване
на решението всички вноски са падежирали, видно от
погасителния план.
Искът
за непогасена главница следва да се уважи за падежиралите
вноски. Размерът им възлиза на 1 082,15 лв. От тази сума, следва да се приспадне внесената от длъжника
общо сума в размер на 71,56 лв.- погасена лихва, която следва да се отнесе към
погасяване единствено на главницата по договора, поради неравноправния и нищожен
характер на клаузата за възнаградителна лихва, при
което искът за главница следва да се уважи за 1010,59 лв. В останалата част до
пълния претендиран размер от 1082, 15 лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Претенцията за договорна възнаградителна лихва в размер 273, 05 лв. за периода
20.03.2018г.-17.10.2018г. следва да се отхвърли предвид гореизложените
съображения и установената нищожност, свързана с неравноправния характер
на клаузата от договора в тази част.
В частта на относно
претенцията за лихва за забава за периода от 20.03.2018г. до подаване на
исковата молба в съда исковата претенция е основателна, като при изчисляването
й, следва да се приложи размерът на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на забава за съответната
падежна вноска.
Според заключението на вещото
лица извършените от длъжника плащания в размер на 200 лв. покриват изцяло
вноските по главницата за първата и част от втората вноска. Останали са
неизплатени 1,36 лв. по втората вноска. След приспадане на сумата от 71,56 лв.
недължими договорни възнаградителни лихви и
съотнасянето им към размера на главницата, съдът приема, че са заплатени изцяло
първите три вноски по главницата и част от четвъртата вноска с падеж
20.04.2018г. Остават неизплатени 40,52 лв. по четвъртата вноска, както и
останалите вноски по главницата за срока на договора.
Неиздължаването изцяло на падежната вноска за
м. април 2018г. поставя ответника в забава от датата на падежиране
на вноската-20 април, за което дължи лихва. За месеца след изпадане в забава,
до подаване на заявлението-08.05.2019 г. в съда размерът на дължимата главница
е 882,31 лв., върху която следва да се начисли лихвата за забава в размер на
законната лихва. Същата, изчислена с апис калкулатор
е в размер на 94,12 лв. Предвид че се претендират 75,42 лв. искът в тази част
се явява основателен и следва да се уважи.
Съобразно изхода на спора
на ищеца следва да се заплатят сторените в производството разноски съразмерно с
уважената част от иска в общ размер от 223,76 лв. /21,72 лв. държавна такса,
152,04 лв. разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
На ищеца следва да се
заплатят и разноските по ч. гр. д. 462/2019г. по описа на Районен съд Велинград
в размер общо на 71,72 лв./ 21,72 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение /.
По изложените съображения,
настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че И.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на Агенция за събиране на
вземанията ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 1010,59 лв. /хиляда и десет лева и 59 ст./ главница по
Договор за стоков кредит № 324889 от 10.01.2018г., сумата от 75, 42 лв. /седемдесет и пет лева и 42 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2018
г., до 08.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 462/2019 г. на Районен съд Велинград, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за главница за сумата над 1010,59 лв. /хиляда и десет лева и 59 ст./ до
пълния размер от 1 082, 15 лв. /хиляда и осемдесет и два лева и 15 ст./.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
договорна възнаградителна лихва в размер на 273,05 лв. /двеста седемдесет и три лева и 05 ст./.
ОСЪЖДА И.Д.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 71,72
лв. /седемдесет и един лева и 72 ст./ разноски в заповедното производство и
сумата от 223,76 лв. /двеста двадесет и три лева и 76 ст./ - разноски в
исковото производство, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева