№ 569
гр. С., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадеС. и седми април през две хиляди двадеС. и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530102705 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Й., с предишна фирма Т., твърди в исковата си молба, че по заявлението му
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника било образувано ч.гр.д. № 81/2021 г. на СтРС, по което била издадена исканата
заповед за 418.23 лева договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти, която заповед била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
което било основанието за предявяване на иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за
установяване на вземането по издадената заповед в размер на 418.23 лева. Ответницата му
била абонат, а той доставчик на мобилни услуги, със сключени - договор за мобилни услуги
от 12.07.2011 г. за ползване на мобилен номер -, което правоотношение било новирано с
подписано между страните допълнително споразумение от 05.07.2018 г., съгласно което
абонатът избрал да ползва абонаментен план Тотал 44,99 промо 10000 MB, като бил
уговорен краен срок на действие до 05.07.2020 г.; договор за мобилни услуги от 11.10.2012
г., за ползване на мобилен номер -, което правоотношението било новирано с подписано
между страните допълнително споразумение от 05.07.2018 г., съгласно което абонатът
избрал да ползва абонаментен план Тотал 36,99 промо 5000 MB, като бил уговорен краен
срок на действие до 05.07.2020 г.; договор за мобилни услуги от 16.05.2013 г. за ползване на
мобилен номер -, което правоотношение било новирано с подписано от страните
допълнително споразумение от 05.07.2018 г., съгласно което абонатът избрал да ползва
абонаментен план Тотал 36,99 промо 5000 MB, като бил уговорен краен срок на действието
му до 05.07.2020 г.; абонатът се бил възползвал от предоставената му възможност и взел
посоченото в исковата молба мобилно устройство на преференциална цена, като
1
стандартната такава в брой, без абонамент, била 69.90 лева, а общата с избраната от абоната
програма била 6.99 лева, отстъпката, която ответницата получила, възлизала на 62.91 лева;
договор за мобилни услуги от 22.02.2016 г., за ползване на мобилен номер -, което
правоотношение било новирано с подписано от страните допълнително споразумение от
05.07.2018 г,, съгласно което абонатът избрал да ползва абонаментен план Тотал 30,99
промо 6000 MB, като бил уговорен краен срок на действие до 05.07.2020 г. Съгласно чл. 26
от ОУ на ищеца, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането им се
извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя.
При сключване на индивидуален договор всеки потребител, който бил страна по договора,
бил уведомен за датата от месеца, на която щяла да му бъде издавана фактура.
Неполучаването й не го освобождавало от задължението му за плащане на дължимите суми.
За периода на потребление от 20.08.2018 г. до 20.12.2018 г. ответницата не била изпълнила
задължението си да му плати дължимите месечни абонаменти за ползваните от нея услуги в
общ размер на 823.30 лева. Неизпълнението й ангажирало договорната й отговорност по т.
11 от процесния договор за услуги, която била пренесена в т. III-3 от допълнителнителните
споразумения, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в от ОУ, ищецът прекратил едностранно
индивидуалните й договори за ползваните абонаменти и й издал крайна фактура №
**********/20.12.2018 г. с начислена й неустойка в размер на 834.89 лева, от която интерес
за него представлявала сумата от 418.23 лева. За посочените месечни отчетни периоди
ответницата не била изпълнила задължението си да заплати на ищеца сумите за месечни
абонаменти, съобразно използваните от нея услуги така, както били фактурирани. При
наличието на неплатени месечни задължения, операторът уведомявал длъжника по реда на
чл. 31а от ОУ. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от фактурите и при
нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо
изходящите обаждания, а впоследствие и входящитеа, като операторът неколкокоратно
пращал смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано
плащане, въпреки напомнянията, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за
което абонатът бил уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен му бил пореден шанс
за плащане на дължимите месечни суми. Съгласно чл. 49 ОУ, ищецът имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя, в уговореното количество и на
уговореното място. Съгласно чл. 75 ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част
XIII от ОУ или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, ищецът имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
при условията на т. 19б буква в, да прекратял едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откажел сключване на нов с него. Нито законът, нито договорените
между страните условия, вменявали задължение на кредитора да канел закъснелия длъжник
да изпълнел задължението си. При това положение за мобилния оператор било възникнало
потестативното право едностранно да прекратял договора за мобилни услуги, без
необходимост да волеизявявал изрично пред абоната намерението си за прекратяване,
предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент. Датата на
деактивация на процесните абонаменти била 14.12.2018 г., като същата се генерирала
2
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми, след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като не бил спазил крайния
срок за ползване на абонаментите, а именно 05.07.2020 г., съгласно сключените
допълнителни споразумения от 05.07.2018 г. Неизпълнението на ответника обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната му отговорност, съгласно изричната
клауза, която се съдържала в т. III-3 от допълнителните споразумения, като начислял в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната спогодба между ищеца и КЗП относно начина на
формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 834.89 лева била формирана
съобразно новите правила за изчисление, уговорени в т. III-3 от допълнителните
споразумения. Претендираната неустойка в размер на 418.23 лева представлявала стойноС.а
на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно
т. III-3 от допълнителните споразумения, в случай на прекратяване на подписан договор
преди изтичане на уговорения срок, по вина или инициатива на потребителя, или по
нарушение на задълженията му по договора, или приложения/документи свързани с него,
същият бил длъжен да заплати, за всяка СИМ карта, по отношение на която било налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС, а в случай, че
била предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент - потребителят дължал и
възстановяване на част от стойноС.а на ползваните отстъпки, които съответствали на
оставащия срок на договора. В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не бил изтекъл, потребителят дължал такава част
от разликата между стандартната цена на устройството в брой и без абонамент съгласно
ценовата листа, действала към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг,
каквато съответствала на оставащия срок на договора. Неустойката в размер на 418.23 лева
се формирала, както следвало: 77.46 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение от 05.07.2018 г. за мобилен номер -, която представлявала
стойноС.а на 3 месечни абонаментни такси, 92.46 лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение от 05.07.2018 г. за мобилен номер -, която
представлявала стойноС.а на 3 месечни абонаментни такси; 112.47 лева за неустойка за
предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 05.07.2018 г. за мобилен номер
-, което представлявало стойноС.а на 3 месечни абонаментни такси; 135.84 лева за неустойка
за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 05.07.2018 г. за мобилен
номер -, от които 92.46 лева представлявали стойноС.а на 3 месечни абонаментни такси, а
43.38 лева представлявали неустойка за предоставено за ползване посоченото в исковата
3
молба устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II, т.1 от
допълнителното споразумение от 05.07.2018 г. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор ответникът се бил съгласил и приел
общите условия на оператора за взаимоотношенията му с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 77.46 лева за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 22.02.2016 г., за ползване на мобилен номер -,
с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща
стойноС.а на три месечни абонаментни такси, сумата от 92.46 лева за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 11.10.2012 г., за ползване на
мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г.,
представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, сумата от 112.47 лева за
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.07.2011 г., за
ползване на мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от
05.07.2018 г., представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, сумата от 92.46
лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.05.2013
г., за ползване на мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от
05.07.2018 г., представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, сумата от 43.38
лева за неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена,
съгласно допълнително споразумение от 05.07.2018 г., за които парични вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 81 по описа за
2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото дело
разноски.
Ответницата В. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като
неоснователни, с възражения й доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор от
особеният й представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от пълномощникът му по чл. 26, ал. 3 ЗПП в
хода на делото по същество и в представена писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания ищецът е подал на 05.01.2021 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. За разглеждането му е образувано
приложеното ч.гр.д. № 81/2021 г. на СтРС, по което на 06.01.2021 г. е издадена исканата
заповед, която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
15.06.2021 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове,
които поради това се смятат предявени на 05.01.2021 г., когато е подал в съда заявлението
си за издаване на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 05.07.2018 г. страните са сключили в писмена форма, при представените общи
условия, за срок от 24 месеца, представените допълнителни споразумения към договорите
4
им за мобилни услуги от 12.07.2011 г., от 11.10.2012 г., от 16.05.2013 г. и от 22.02.2016 г. (л.
10-36 и 38-45). Неоснователни са възраженията на особения представител на ответницата в
отговора, че по делото нямало доказателства, че именно тези общи условия били връчени на
ответницата при подписването на допълнителните споразумения към договорите, защото
върху същите нямало неин подпис, който да удостоверявал това. Към всяко подписано от
нея допълнително споразумение ответницата е подписала и декларация, с която е
удостоверила, че ищецът й е предал общите условия, при които са сключени
допълнителните споразумения към договорите им за мобилни услуги, и тя се е съгласила
С.ях, а този й подпис напълно доказва получаването на същите общи условия и съгласието й
С.ях по смисъла на чл. 147а, ал. 1 и 2 ЗЗП (л. 25, 29, 32 и 36).
По силата на тези допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги,
ищецът се задължил да предоставя на ответницата за продължения С.ях срок до 05.07.2020
г., уговорените в тях електронни съобщителни услуги при условията им и общите условия
на договорите, а ответницата се задължила да му ги заплаща ежемесечно, заедно с
дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от нея абонаментен план, съгласно
издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й, независимо дали е получила същата (чл. 26-27 ОУ на договора, л. 39). С
допълнителното споразумение към договора от 16.05.2013 г. ответницата е получила от
ищеца и посоченото в р. II, т. 1 от същото споразумение устройство на преференциална с
оглед абонамента цена от 6.99 лева, в сравнение със стандартната му цена от 69.90 лева без
отстъпката от 62.91 лева (л. 22). В р. III, чл. 3 от споразуменията (в относимата им за случая
част) е уговорено още, че в случай на предсрочното прекратяване на договора по
вина/инициатива на потребителя, последният дължи на ищеца неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването му до изтичане на уговорения
в него срок, като максималният й размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, като в допълнение на същата неустойка потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено
и устройство за ползване на услугите - и такава част от разликата между стандартната му
цена (в брой и без абонамент) и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок на договора (л. 22-23, 26-27, 30-31 и 33-34). В чл. 19б, б. „в“ и
чл. 75 от ОУ на тези договори е уговорено още, че ищецът има право едностранно да ги
прекрати в случай, че ответницата не му плати дължими суми след изтичане на срока за
плащането им (л. 39 и 41).
От представената от ищеца с исковата му молба и неоспорена от ответницата фактура
№ **********/20.12.2018 г., се установява още, че в изпълнение на тези допълнителни
споразумения към договорите ищецът й е предоставил, в предходния период от сключването
им на 05.07.2018 г. до посочената в нея начална дата 20.11.2018 г.на отчетния й период,
мобилни услуги на обща стойност 843.51 лева с ДДС, отразени в тази фактура като
„задължения за предходен период с ДДС“, от които тя му е платила само 444 лева и е
5
останала неплатена част от тях от 399.51 лева, отразени в същата фактурата като „баланс от
предходен период с ДДС“ (л. 37). Вярно е, че фактурата не е основание за плащане, каквото
е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че фактурата
удостоверява/доказва този факт, а тази процесна фактура не е оспорена от ответницата по
делото (Р 1064-2003-I). Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното на
особеният й представител, същата доказва твърденията на ищеца в исковата му молба, че
ответницата не му е платила за горепосочения предходен отчетния по тази фактура период,
мобилни услуги по процесните договори и допълнителни споразумения към тях, на обща
стойност 399.51 лева с ДДС, въпреки че е следвало да ги плати според горепосочените
клаузи на ОУ не по-късно от 18-тият ден на издаване на фактурите за плащането им,
независимо дали е получила същите (л. 37).
ТежеС.а да докаже при това положение по делото, че е изпълнила точно и без забава
и тези си изискуеми, но неплатени парични задължения към ищеца по допълнителните
споразумения към договорите им за мобилни услуги, лежи по делото върху ответницата (чл.
154, ал. 1 ГПК). Последната обаче не представи и по делото няма доказателства да ги е
платила. Тъкмо напротив. От същата представена от ищеца и неоспорена от нея
горепосочена фактура е видно, че забавено и частично същата му е платила до началото на
отчетния й период само сумата от 444 лева с ДДС, но не и неплатеният остатък от 399.51
лева, който няма данни по делото да е платила и след това, въпреки, че е нейна тук тежеС.а
да представи такива (л. 37).
Поради това, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намери, че ответницата не е изпълнила точно
горепосочените си изискуеми парични задължения към ищеца по договорите им за мобилни
услуги и допълнителни споразумения към тях, в общ размер от 399.51 лева с ДДС за
предходни отчетния период по тази фактура периоди, което й неизпълнение е виновно,
защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да й се вмени във
вина (чл. 81 ЗЗД).
Поради това ищецът твърди в исковата си молба, че е развалил едностранно и
предсрочно на 14.12.2018 г., поради това й виновно неизпълнение, сключените между тях
процесни договори с допълнителни споразумения (л. 3). Вярно е, че по делото няма данни
ищецът да е изпращал на ответницата такова свое писмено волеизявление за това им
прекратяване. Поради това следва да се приеме, че ответницата е получила същото с
получаване от особеният й представител със съобщението за отговор на препис от исковата
молба в хода на делото на 08.12.2021 г. (л. 77). Но също така е вярно, че доколкото в чл. 19б,
б. „в“ и чл. 75 от ОУ на договорите за мобилни услуги, респективно допълнителните
споразумения към тях, е уговорено само, че ищецът има право едностранно да ги прекрати в
случай, че ответницата не му е платила дължими суми след изтичане на срока за плащането
им, без да е уговаряно, че същото ще произведе действие след получаване от нея на това му
волеизявление, следва да се приеме, че в тези клаузи от ОУ на сключените между страните
договори е уговорено развалянето им само с едностранното писмено волеизявление на
6
ищеца, без да е нужно получаването му от ответницата. А в случая, доколкото ищецът й е
начислил в процесната фактура № **********/20.12.2018 г. - и уговорените в р. III, чл. 3 от
допълнителните споразумения към договорите им за мобилни услуги неустойки за
предсрочното им прекратяване, а условие за начисляването им според посочените договорни
клаузи в допълнителните споразумения е именно предсрочното им прекратяване/разваляне
от ищеца, поради виновното им неизпълнение от ответницата, то следва да се приеме, че
тази фактура в случая представлява писменото му едностранно изявление за развалянето на
тези договори (л. 37). Поради това те следва да се приемат в случая за едностранно
развалени от него, поради виновното им неизпълнение от ответницата, именно с издаването
от същия на 20.12.2018 г. на тази фактура, а възраженията и доводите за противното на
особеният представител на ответницата са неоснователни (л. 37).
Въпреки виновното й неизпълнение на същите договори и споразумения към тях
обаче, предявените от ищеца искове за съществуване на негови процесни неустоечни
вземания за предсрочното им прекратяване, следва да бъдат изцяло отхвърлени, като
неоснователни, защото тези неустоечни клаузи са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно в настоящото производство (т.
3 от ТР 1-2010-ОСТК). Поради това такива вземания на ищеца не са възниквали и поради
това несъществуват към релевантната дата на приключване на съдебното дирене по делото
(чл. 235, ал. 3 ГПК).
В случая ищецът е прекратил едностранно на 20.12.2018 г. тези договори
идопълнителни споразумения, поради виновното им неизпълнение от ответницата, преди
изтичане на срока им на действие на 05.07.2020 г. И това им автоматично прекратяване
обаче, поради виновното им неизпълнение от ответницата, преди изтичане на срока им на
действие, представлява разваляне на същите договори и споразумения. С оглед характера на
уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на ищеца (по
предоставяне на мобилни услуги и устройство) и за периодично изпълнение на ответницата
(за ежемесечното им заплащане), това разваляне има действие само занапред (чл. 88, ал. 1
ЗЗД). Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за
същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед
конкретното му неизпълнение и/или размера на уговорена/претендирана/начислена
неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за неустойка при предсрочно разваляне от
мобилния оператор, по вина на абоната, на договор за мобилни услуги, в размер на
всички/някои неплатени месечни абонаментни такси до края на срока му/до няколко месеца
след развалянето му, плюс стойноС.а на отстъпки от пазарни цени на устройства за ползване
на тези услуги, до края на срока му (съществуването на каквито процесни неустойки в
случая се претендират с исковата молба), излиза извън посочените функции на неустойката,
защото мобилният оператор по вече разваленият договор получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше развален, без
7
обаче да предоставя електронни съобщителни услуги и ползване на устройство за същия
период, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за
справедливост, защото последната по дефиниция е мяра за съответствие. Аргумент за това е
и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен
интерес, при който обезщетението няма компеС.орен характер (в този смисъл и Р 219-2016-I
т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Или казано иначе. Според нормата на чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, при разваляне на договора, кредиторът има право на обезщетение (само - б.р.) за
вредите от неизпълнението, но не и от развалянето му. Поради това и законодателят е
определил неустойката като обезщетение (само – б.р.) за вредите от неизпълнението, а не и
от развалянето на договора, което е още един аргумент, че тя не може да се уговаря за
вредите от развалянето на договора (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). А именно за вредите от предсрочното
прекратяване/разваляне от ищеца на процесните договори и допълнителни споразумения
към тях, поради виновното им неизпълнение от ответницата, са уговорени процесните
неустойки. Поради това те категорично имат само компенС.орен характер. Не само защото
са уговорени именно при предсрочно прекратяване/разваляне от ищеца, по вина на
ответницата, на тези договори и споразумения към тях. Но и защото очевидно компенсират
именно вредите от това им разваляне от ищеца, а не от неизпълнението от ответницата на
паричните й задължения по същите договори, което е винаги забавено (чл. 81, ал. 2 ЗЗД), а
те очевидно не са уговорени за компенсиране на тази й забава. Поради това е без правно
значение дали те са уговорени в размер само на три или на всички оставащи до края на
срока им месечни абонаменти такси, плюс разликата между цената на предоставени по тях
устройства без абонамент и преференциалната им цена, защото последното е относимо само
към прекомерноС.а, но не и към валидноС.а на тези неустойки, поради противоречието им с
добрите нрави, защото нищожноС.а им на това основание не зависи от размера на
уговорената/претендирана/начислена в тях неустойка, а от самата уговорка за такава в
договорите/споразуменията, която компенсира предсрочното му разваляне от ищеца, защото
тя противоречи на справедливоС.а с оглед изложеното (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК).
Съобразявайки тези присъщи за процесното договорно правоотношение обстоятелства,
съдът намери, че посочените договорни неустойки излизат извън присъщите им
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване
на процесните допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги създават
възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и
обуславящо нищожноС.а им на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД (в този
смисъл Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Поради това предявените от
ищеца против ответницата искове по чл. 422, ал. 1 ГПК по делото за съществуване на тези
неустоечни вземания, следва да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни, без преди
това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява
безпредметно.
При този изход на делото, само ответницата има право да иска да й бъдат присъдени
сторените по делото и в заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-
2014-ОС.К). В същите обаче няма данни тя да е сторила такива, поради което такива не й се
8
и присъждат с настоящото решение (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОС.К).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Й., с предишна фирма Т., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на В., с ЕГН **********, с адрес -, че му дължи 77.46 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 22.02.2016 г., за ползване на
мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г.,
представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, 92.46 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 11.10.2012 г., за ползване на
мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г.,
представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, 112.47 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.07.2011 г., за ползване на
мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г.,
представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, 92.46 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.05.2013 г., за ползване на
мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г.,
представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, и 43.38 лева неустойка за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно
допълнително споразумение от 05.07.2018 г., за които парични задължения е издадена
заповед № 260033/06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 81 по описа за 2021 г. на С. районен съд, както и искането на Й., с предишна
фирма Т. с п.а., да му бъдат присъдени сторените по настоящото дело и в заповедното ч.гр.д.
№ 81 по описа за 2021 г. на С. районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9