Р Е Ш Е Н И Е
06.07.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на пети юни 2020 г.,
в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при секретаря:
ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа гражданско
дело № 3948/2019 г. по описа на съда.
Производството е образувано по иск на Й.С.В.
***, срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу нея.
В исковата молба се заявява, че срещу
ищцата през 2016 г. е било образувано от Районна прокуратура – Пазарджик
наказателно производство за престъпление по чл. 234 от НК, приключило с влязла
в сила оправдателна присъда през 2017 г. Докато траело наказателното
производство, ищцата живяла в непрекъснат стрес и притеснения, затворила се в
себе си, загубила сън и апетит, освен това за воденото производство научили
повечето нейни роднини, приятели и познати, било накърнено доброто ѝ име
и достойнството ѝ. Била принудена и да понася ограниченията от качеството
на обвиняем, в това число да спазва наложената мярка „подписка“ и да се явява
за провеждане на следствени действия. През това време тя тръпнала от срам и от
страх, че ще бъде осъдена без вина и ще влезе в затвора.
Ответникът чрез прокурор в РП – Пазарджик е
подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Заявява, че не са
представени доказателства, в т.ч. медицински, за състоянието на ищцата и
претърпените вреди, а ищцата не е понесла и никакви ограничения в личния си
живот в резултат на разследването и взетата най-лека мярка за неотклонение
„подписка“. Обвинението е предявено при спазване на изискванията на НПК и не е
било незаконно. Ако изобщо има някакви вреди, те не са в резултат на действия
на прокуратурата, а са причинени от самата ищца и следва да намери приложение
чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Оправдаването на ищцата е станало не поради недоказаност
на деянието, а само по причина, че съдът е преценил деянието като маловажен
случай, при който вредите могат да се поправят чрез възможностите на
административно-наказателното производство. Претендираното обезщетение не
съответства и на стандарта на живот в страната, като надвишава почти два пъти
средния годишен доход на човек от населението за 2017 г., обявен от НСИ.
Искът е с правна квалификация по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание страните чрез своите
представители поддържат становищата си. В писмени защити излагат, освен вече
изложеното в отговора и исковата молба, още и доводи по доказаността на
фактическите твърдения; специално прокуратурата сочи, че по данни на доведените
от ищцата свидетели самите те са научили от нея за воденото производство и от
нея самата научили, че някои хора я отбягват, но не се доказала причинна връзка
между отбягването и воденото производство; освен това според един от
свидетелите отношението на хората към ищцата не се променило; не са се доказали
и твърденията ѝ за загуба на сън и апетит и т.н. Ищцовата страна също доразвива
доводите си от исковата молба, като освен другото сочи, че отговорността на
прокуратурата за повдигнато незаконно обвинение е обективна, т.е. поражда се
независимо от отговорността на определено длъжностно лице.
Фактическата обстановка по делото, с изключение
на сериозността на преживените от ищцата страдания и причината за тях, не е
спорна. Тя се установява от документите по приложеното наказателно производство
и показанията на разпитаните трима свидетели и се свежда до следното:
На 29.06.2016 г., след получена от органите
на полицията оперативна информация, в дома на ответницата в с. Б., общ.
Пазарджик, било извършено претърсване, при което тя доброволно предала на
служителите на РУ – Пазарджик при ОД на МВР общо 77 опаковки цигари без
бандерол от 11 различни марки, съдържащи общо 1535 къса цигари, и обяснила, че
ги е купила от непознато лице от ромски произход и изцяло за лична употреба –
тя, съпругът ѝ и двамата ѝ синове са пушачи.
За извършеното претърсване научили съседите
на ищцата в селото, които – по данни на свидетелката М.Г.– видели, че у тях
влизат полицаи. За случая по-късно се говорело и между жителите на селото. По
време на претърсването един от синовете на ищцата, който страда от психическо
заболяване, имал изблици на нервност и агресивност. В тази част няма причина да
не се кредитират показанията на двамата свидетели, доведени от ищцата – Г.,съседка,
и Е.Б.,племенник на ищцата. Няма причина за съмнение и в твърдението на Б.,че
ищцата се чувствала неудобно пред жителите на селото заради това, че в дома
ѝ са идвали полицаи, и че се притеснявала от евентуалното наказание, а
колкото до казаното от него, че според неговата леля някои хора престанали да я
поздравяват, съдът намира, че тези показания са прекалено неконкретни, не
пресъздават непосредствени впечатления, а са повлияни от усещанията на самата
ищца и тъй като са и слабо правдоподобни (не е обичайно подобно отношение на
познати и съседи към лице, обвинено в такъв вид престъпление), не ги кредитира.
Срещу ищцата било образувано наказателно
производство от общ характер за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, което
приключило с оправдателна присъда, мотивирана с това, че не е налице признакът
на състава „немаловажен случай“. Съдът изпратил преписката с веществените
доказателства на началника на Митница – Пловдив с оглед преценка дали не е
извършено административно нарушение. Първоначално обвинителният акт срещу нея
бил внесен в районния съд на 23.11.2016 г., на 12.01.2017 г. била постановена
една оправдателна присъда, отменена от въззивната инстанция поради процесуално
нарушение с връщане на делото за ново разглеждане, при новото разглеждане била
постановена нова оправдателна присъда от 19.04.2017 г., която била потвърдена
от окръжния съд с неподлежащо на обжалване решение от 29.06.2017 г. В течение
на цялото наказателно производство по отношение на ищцата била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Всяко наказателно преследване
неминуемо е свързано с неприятни преживявания на обвиняемия, свързани както с
ограничаването на правата му и неудобствата, които му създава необходимостта от
явяване на разпити и съдебни заседания, от организиране на защита и т.н., така
и с накърняването на доброто му име, и то толкова повече, колкото повече трети
лица са научили за обвинението. Неминуемо е и притеснението във връзка с
вероятността да му бъде наложено наказание. Тези неприятни преживявания и неудобства
във всички случаи са достатъчно съществени, за да обосноват отговорност на
държавата при всяко неоснователно повдигнато обвинение, без да е необходимо
специално да се доказва интензивност на претърпените вреди, укорима грешка или
недобросъвестност на длъжностно лице и т.н.; разбира се, всяко допълнително
установяване на подобни обстоятелства извън обичайното би следвало да увеличи
размера на определеното по справедливост обезщетение. Така и в настоящия случай
за ищцата са настъпили определени неимуществени вреди.
Вредите не са причинени от нея,
макар тя да е извършила деянието, предмет на обвинението, а от оказалата се
неточна преценка на прокурора за наличието на немаловажен случай и оттам –
изобщо на престъпление. Ясно е, че тази преценка е до известна степен
субективна и не винаги е възможно да се предвиди с точност оценката на съда за
същите факти. Точно в това обаче се изразява обективната отговорност на
държавата – тя не е непременно свързана с небрежност, грешка, недобросъвестност
и пр. на прокурора или друго длъжностно лице, а се носи във всички случаи на
оправдаване на обвиняемия, независимо от причината.
От друга страна, най-съществено бива
накърнено доброто име на едно неоснователно обвинено в престъпление лице,
когато обвинението не се е доказало от чисто фактическа страна, т.е. когато на
това лице са му били приписани деяния, които то не е извършило. Не е такъв
случаят с ищцата. В нейния случай всички твърдени от прокуратурата факти са
доказани, неправилна се е оказала единствено преценката дали става дума за
маловажен случай. Това не означава, че напълно липсва неоснователно накърняване
на нейното добро име в резултат на квалифицирането на извършеното от нея като
престъпление, но то е много по-слабо, отколкото ако ставаше дума за обвинение,
основано на недоказани факти. По тази причина и присъденото обезщетение следва
да бъде много по-ниско.
Не обосновават по-висок размер на
обезщетението и останалите обстоятелства: престъплението, в което тя е
обвинена, не е с голяма тежест, наказателното производство е продължило малко
повече от една година, т.е. не прекалено дълго време, а наложената ѝ мярка за неотклонение е най-леката,
която изисква единствено да не се променя (напуска) местоживеенето без
разрешение на разследващия орган и не е свързана с по-големи ограничения и
неудобства. Не се установяват и други особени обстоятелства, водещи до
увеличаване на вредите: фактът, че съседите на ищцата са видели влизането на
полицаите и някои от останалите ѝ
съселяни също са научили за претърсването, не излиза от рамките на обичайното
за аналогични случаи. Същото се отнася до разказаното от свидетеля Б.,че леля
му се чувствала неудобно от случилото се. Допълнителни негативни преживявания
за ищцата е донесло временно влошеното състояние – проявена възбуда и агресия –
на психично болния ѝ син по време на претърсването, но за него също няма
данни да е имало по-траен характер – очевидно става дума за временна проява без
последици.
С оглед всичко изложено съдът
оценява размера на претърпените от ищцата вреди по справедливост приблизително
на 800 лева, и по изложените съображения
РЕШИ:
Осъжда ответника Прокуратура на
Република България да заплати на ищцата Й.С.В., ЕГН **********,***, сумата 800
(осемстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобства от положението на обвиняем и в накърняване на
доброто ѝ име и репутация в обществото в резултат на незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК по НОХД, за което тя е
оправдана с присъда от 19.04.2017 г. по НОХ дело 347/2017 г. на Пазарджишкия
районен съд, потвърдена с решение от 29.06.2017 г. по ВНОХ дело 422/2017 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
29.06.2017 г. до изплащането на сумата, като отхвърля иска за разликата над 800
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Осъжда
Прокуратурата на Република България да заплати на Й.С.В. сумата 24,80 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: