Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 29.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№7548/2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Д.Ц., с която са предявени срещу ЗАД Б.И.искове с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и за сумата от 2727,90 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
16.06.2012 г. Претендира законната лихва от датата на увреждането и разноските
по делото.
Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при ПТП,
настъпило на 16.06.2012 г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания от травматични увреждания и имуществени вреди – разходи за
лечение. Претендира законната лихва от 29.08.2020 г.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва произшествието да е настъпило при сочения механизъм, както и
настъпването на твърдените от ищеца вреди в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на застрахования водач. Счита, че настъпването на
произшествието се дължи изцяло на поведението на пешеходеца, евентуално – че е
налице съпричиняване от нейна страна. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение,
предвид §22 ПЗР на КЗ, според който част ІV на КЗ (отм.) се прилага за
застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента
на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.).
Предявеният иск се основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и фотоалбума към
него) и заключението на авто-техническата експертиза по делото, че на 16.06.2012
г. в гр. София, бул. „Христо Ботев”, в района на кръстовището с ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“, в тъмната част на денонощието, се е осъществило ПТП при
следния механизъм: на прав пътен участък лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******се
е движил в посока от бул. Сливница към бул. Христо Ботев, със скорост от около
57 км/ч в зоната, ограничена за трамвайно трасе (обозначена с непрекъсната
линия, разрешена само за трамвайни превозни средства). Приближавайки към
мястото на произшествието и поради наличие на друг движещ се автомобил (пред
или до него), автомобилът „Мерцедес“ е променил посоката си на движение и
поради наличието на другото пътно превозно средство, без възможност да
възприеме своевременно пресичащият пешеходец, движещ се перпендикулярно на
неговото движение, реализира удар в предната лява част на автомобила с тялото
на пешеходеца. Вещото лице посочва, че и двамата участници в произшествието – и
водача на автомобила, и пешеходеца, са били в състояние на ограничение на
видимостта си един към друг от намиращ се платното за движение друг автомобил.
Вещото лице посочва, че в материалните по делото липсва документирано наличие
на хоризонтална напречна маркировка за пешеходна пътека. Следва да се отбележи,
че макар вещото лице в експертизата и в разпита си да сочи, че произшествието
не е настъпило в зона на кръстовище, тази негова констатация се опровергава
категорично от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, където изрично е отбелязано, че произшествието е настъпило в
района на кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. Ето защо относно това
обстоятелство съдът кредитира писмените доказателства – констативен протокол
(л.112) и скица (л.115-116), съставени от длъжностно лице от СДВР – Пътна
полиция след посещение на мястото на произшествието.
От изложеното съдът приема, че причина за настъпване
на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил със системите
за управление на автомобила, чл.20, ал.2, изр.2 и чл.47 ЗДвП, а именно – при
приближаване към кръстовище не е пропуснал пресичащия пешеходец (който е бил с
предимство по силата на пар.6, т.54 ЗДвП и пар.17 ППЗДвП - на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение) и не е проявил дължимото внимание и предпазливост към пешеходеца като
уязвим участник в движението, както и не е изпълнил задължението си по чл.20,
ал.2, изр.2 ЗДвП при избиране на скоростта да се съобрази с конкретните условия
на видимост, да намали скоростта и при нужда да спре при възникване на опасност
за движението – преминаващ пешеходец.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила следните увреждания: Зтравматичен шок,
кома, счупване на долното рамо на лявата срамна кост на таза, счупване на
лявата гаванковидна ямка на таза, счупване на лявата подбедрица, контузия на
малкопищялния нерв на дясната подбедрица, разкъсно-контузна рана на левия
лакът, контузия на мозъка – техка степен, контузия на мозъчния ствол, счупване
на предната стена на левия горночелюстен синус с кръвоизлив, разкъсно-контузни
рани на лицето, контузия на гръдния кош и корема, счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то
ребро в дясно. В съдебно-медицинската експертизата се сочи, че черепномозъчната
травма при ищцата е усложнена с развитие на посттравматична вътрешна и външна
хидроцефалия, травматична енцефалопатия – тежка степен с психоорганичен,
дискоординационен и квадрипирамиден синдром, органично афективно разстройство –
протрахиран депресивен епизод с белези на хроничност, лека степен на умствено
изоставане.
Спешна медицинска помощ и лечение на ищцата е била
оказана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Поставена е на изкуствено дишане с апарат, по
спешност са й извършени операции – хирургична обработка на раната на левия
лакът, наместване и фиксация на лявата подбедрица с метални импланти и
динамизация на долните винтове от големия пищял. Контузията на мозъка от тежка
степен е протекла с коматозно състояние, наложила е провеждане на изкуствено
обдишване и реанимационно лечение и представлява постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Счупванията на таза и лявата подбедрица са довели
до затруднения на движенията за 10-12 месеца. Била е в отпуск по болест за
периода от 06.06.2012 г. до 29.04.2013 г. С ЕТ на ТЕЛК от 20.07.2015 г. й е
определена 82% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. Според
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещи лица травматолог и невролог,
настъпилите мозъчни увреждания са трайни и необратими. Неблагоприятна е
прогнозата и по отношение на увредения фибуларен нерв. В лявата тазобедрена
става се е развила артрозна лолест. Счупването на лявата подбедрица е
зарастнало в неправилно положение с ъгъл от 20 градуса, отворен навън, като
това създава условия за развитие на артрозна болест в лявото коляно и левия
глезен.
Установява се от съдебно-психиатричната експертиза, че
в следствие на пътно-транспортното произшествие при ищцата са настъпили
значителни увреди от органичен тип – тежко снижение на когнитивните функции
(снижено интелектуално ниво, съответстващо на лека степен интелектуална
инсуфициентност, значително нарушени паметови функции, нарушена концентрация и
устойчивост на вниманието), органична промяна на личността и органично
афективно разстройство с протрахиран депресивен епизод, дължащи се на
преживяната черепно-мозъчна травма с тежка контузия на мозъка и контузия на
мозъчния ствол. Устойчивият когнитивен дефицит, емоционално-волевите промени и
претърпения посттравматичен стрес са нарушили значително социалната адаптация
на ищцата – функционира в ограничен кръг от дейности предимно вкъщи, изцяло е
зависима от майка си, няма социални контакти). Описаните ограничения са трайни
и необратими, поради което не е възможна добра реализация в социалната сфера.
Прогнозата за ищцата е неблагоприятна – не е възможно да настъпи пълно
възстановяване, а психоорганичния синдром е с тенденция към задълбочаване на
симптоматиката. Всички описани от вещото лице – психиатър тежки психически
увреждания са в причинно-следствена връзка с претърпяната на 16.06.2012 г.
пътна злополука.
От медицинската експертиза и представените писмени
доказателства (л.57-67) се установява, че ищцата е извършила разходи за: медицински
услуги, балнеолечение и рехабилитация, прегледи, медицински изделия, протези,
импланти на обща стойност 2727,90 лв.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ с
рег. № *******което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 и чл.47 ЗДвП. От представените
медицински документи, заключенията на съдебно-медицинската и
съдебно-психиатричната експертиза се установява причинната връзка между
получените от пострадалата увреждания и произшествието. Поради това следва да
се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Р.Г.Х.при управление на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******
Установява се от представените
писмени доказателства (констативен протокол, справка от информационния регистър
на Гаранционен фонд) наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през
време на действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и имуществени
вреди – разходи за лечение.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото
увреждане за здравето на пострадалия. Установи се от медицинската и
психиатричната експертиза, ищцата е изпаднала в кома, получила е тежка мозъчна травма и наранявания
по цялото тяло, в това число счупване на таз и крайници. Проведени са й общо
три операции и й предстоят нови – за изваждане на металните
импланти. Възстановяването е протекло в
продължителен период, като в част от него ищцата не е била подвижна, била е в
отпуск по болест в близо едногодишен период, била е изцяло зависима от грижите
на близките си. След приключване на лечението ищцата не се е възстановила от
травматичните увреждания на таза и крайниците и пълно възстановяване не се очаква,
а в следствие на мозъчната травма е развила психиатрични увреждания, които са
необратими с прогноза за влошаване. При съобразяване на посочените обстоятелства
съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
150000 лв.
Основателна е претенцията за
имуществени вреди. От представените писмени документи и съдебно-медицинската
експертиза се установява, че ищцата е направила разходи за лечението си в размер
на 2727,90 лв., които са били необходими за правилното провеждане на лечението
на процесните увреждания. Ето защо в полза на ищцата е възникнало вземане за
обезщетение за имуществени вреди за сумата от 2727,90 лв.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Не е налице противоправно
поведение от страна на пешеходката – последната е пресичал правомерно върху
„пешеходна пътека” по смисъла на § 6, т.54 от ЗДвП, съгласно която разпоредба продълженията
на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата са пешеходни
пътеки. Съгласно разясненията, дадени в б.в) на т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК
на ВКС, правилата за движението по пътищата не предвиждат отделен режим на
преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това налага извод, че
правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение е идентично
с хипотезата по б.а) от тълкувателно решение. По изложените съображения
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Неоснователно
е възражението на ответника за погасяване на вземанията за обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди по давност. Застрахователното събитие е
настъпило на 16.06.2012 г., а исковата молба е подадена в съда на 15.06.2017 г.
– т.е. преди да изтече 5-годишния период от време, с който се погасява
вземането.
По искането за законна лихва и възражението за
погасителна давност:
По силата на чл.84, ал.3 ЗЗД за вземане, произтичащо
от неоснователно обогатяване, длъжникът изпада в забава и без покана – от
датата на деликта. Отговорността на застрахователя покрива изцяло задълженията
на делинквента, в това число лихвата за забава от деликта. При действието на КЗ
(отм.) лихва за забава върху обезщетението за вреди при предявен пряк иск срещу
застрахователя се дължи от датата на увреждането (решение № 200 от 22.11.2010
г. по т.д. № 84/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 6 от 28.01.2010 г. по т.д. №
705/2009 г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК). В същото време
по силата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Поради това погасено по давност е вземането на ищцата за
законна лихва от датата на деликта до 14.06.2014 г. Законната лихва следва да
се присъди за непогасения от давност период – с начална дата 15.06.2014 г. –
три години преди предявяване на иска.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд държавна такса в размер на 6109,12 лв. и разноски в
размер на 750 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД Б.И.АД, ЕИК *********,
да заплати на на М.Д.Ц., ЕГН **********,
както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 16.06.2012 г., заедно със законната
лихва от 15.06.2014 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 2727,90 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 16.06.2012 г., заедно със
законната лихва от 15.06.2014 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД Б.И.АД, ЕИК *********,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 6109,12 лв., представляваща държавна такса и сумата от 750
лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: