Определение по дело №3092/2020 на Районен съд - Бургас

П Р О Т О К О Л

17.02.2021 година                                                                                гр.БУРГАС

Бургаският районен съд                                                         XL граждански състав

На седемнадесети февруари                       две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КУНЧЕВ

Секретар: Зинаида Монева

Сложи за разглеждане докладваното от съдията гражданско дело № 3092 по описа за 2020 година.

След изпълнение на процедурата по чл.142, ал.1 от ГПК,

на именното повикване в 14.00 часа се явиха:

 

Ищците ”Имот БГ Груп“ ЕООД и С.Т.Г., уведомени по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, се представляват от адв. Г.-Т., с пълномощно по делото.

Ответникът Г.Т. Ж., уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, явява се лично и с адв. К., с пълномощно по делото.

Ответницата М.Г.Ж. – уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, явява се лично и с адв. С., с пълномощно по  делото.

Постъпила е молба от ищците – с приложени към нея съдебни актове, във връзка с дадената й възможност за това.

 

Адв. Г.-Т.: От представените съдебни актове е видно, че процесният договор за аренда не е бил предмет на водените дела между страните и по отношение на неговата действителност не е формирана сила на пресъдено нещо. Ответницата Ж. не е участвала по тях. Моля да се даде ход на делото.

Адв. К.: Представям писмено доказателство, касаещо всички земи, предмет на арендния договор.

Адв. С.: Представеното от ищците определение касае имот, по отношение на който договорът за аренда също е прекратен с представения днес от колегата анекс, а за останалите четири имота по него има влязло в сила решение на ОС Бургас, с което е признато съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните. В производството, в което е бил представен, той не е бил оспорен от ищцата. В тази връзка считам, че възможността да се иска прогласяване нищожността му е преклудирана, на основание чл.133 от ГПК.

Адв. К.: Считам, че за ищците не е налице правен интерес да водят това дело и моля производството по същото да се прекрати, като ни бъдат присъдени деловодните разноски – по списък, който представям.

Адв. С.: Също моля делото да се прекрати, като недопустимо и да ни се присъдят разноските, за които представям списък.

Адв. Г.-Т.: В случай, че прекратите производството по делото и присъдите разноски на ответниците, възразявам за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Адв. К.: Адвокатските възнаграждения са в минималните размери по Наредбата и дори под тях – с оглед цената на исковете.

Съдът счита, че предявените по делото искове по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, а при условията на евентуалност и такива – по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, са процесуално недопустими. На първо място – процесният договор за аренда вече е бил предмет на разглеждане по гр. дело № 6121/2014г. на РС Бургас, в производството по което е бил представен от Ж. и не е бил оспорен от Г. като нищожен, а съдебният състав е приел, че той е валиден и е породил правно действие между страните по него, респективно – осъдил е ответника да заплати на ищцата припадащата се част съобразно правата в съсобствеността от полученото от ответницата Ж. арендно плащане, т. е. въпросът за неговата действителност не може да бъде пререшаван. На следващо място – видно от представения днес анекс към арендния договор, действието му по отношение на възложените при съдебната делба в дял на С.Г. земеделски земи е прекратено, считано от 01.10.2020г., и тъй като се касае за договор с периодично изпълнение, за ищците, които не са страна по него, не е налице правен интерес да установяват евентуалната му недействителност.

По изложените съображения, Съдът намира, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да се дава, а производството по същото следва да се прекрати, на основание чл.130 от ГПК.

На ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатски възнаграждения – съобразно чл.78, ал.4 от ГПК. Възражението на ищцовата страна по ал.5 на същата разпоредба е неоснователно тъй като хонорарите са в минималния предвиден от закона размер и дори под него – с оглед цената на иска.

Ето защо, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА производството по същото, като недопустимо.

ОСЪЖДА “Имот БГ Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ********* и С.Т.Г., ЕГН: **********,***, да заплатят на Г.Т. Ж., с ЕГН: **********, и на М.Г.Ж., с ЕГН: **********,***, направените по делото разноски – за адвокатски възнаграждения, съответно – в размер на 730 лв. за първия от тях и 600 лв. за втората.

Определението може да се обжалва пред ОС Бургас в едноседмичен срок от днес.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14.10 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                                        СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

ЗМ