МОТИВИ
към присъда по НОХД №949/2020г. по описа на КРС
Делото е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура-гр.П. против Т.И.Й., В.П.П. и Ж. А.
Т.,***
за престъпление по чл.290, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че всяка една
от подсъдимите на 28.08.2015г. в гр.П., пред надлежен орган на властта –
нотариус Е. В.,*** действие РС - П., вписана под №287 в
РНК, като свидетел, извън случаите на чл.119 и чл.121 НПК, в производство по
чл.587 ГПК, по нотариално дело №163/2015г., устно и съзнателно е потвърдила
неистина, а именно, че повече от 10 години лицето Р.Г.Н. ***, е владеел и
ползвал имот – пристройка, изградена откъм северозападната част на основната
жилищна сграда с административен адрес на имота - гр.П., ***********, ет.1, с площ на пристройката от 62 кв.м.,
обособена като самостоятелен обект в сградата с идентификатор №
56123.603.2047.1.2.
Така се поддържа обвинението срещу
подсъдимите от представителя на Районна прокуратура, който предлага същите да
бъдат признати за виновни за извършеното от всяка от тях престъпление и им се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изтърпяване
на основание чл.66, ал.1 НК бъде отложено за срок от три години.
Единствено
подсъдимата Й. е взела лично участие в производството. Подсъдимите не са давали
обяснения.
Защитникът им –
адв.С. *** пледира за постановяване на оправдателна присъда и излага
съображения за недоказаност на обвинението.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и при
условията на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимата
Т.И.Й. е родена на ***г***, живуща ***, *****гражданка, с висше образование,
омъжена, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
Подсъдимата
В.П.П. е родена на ***г***, живуща ***, *****гражданка, с висше образование,
омъжена, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
Подсъдимата
Ж.В.Т. е родена на ***г***, живуща ***, *****гражданка, със средно образование,
омъжена, неосъждана, пенсионер, ЕГН **********.
Свидетелят Е.Н. и брат му Г.Н. били
собственици на имот, находящ се в *****, придобит чрез дарение и наследствено
правоприемство от родителите им. Имотът представлявал парцел, застроен с
двуетажна къща. По силата на договор за доброволна делба всеки от братята
придобил по един етаж от къщата и ½ ид.ч. от парцела и общите части. В дял на Е.Н. бил поставен
първият етаж, а вторият – в дял на Г..
През 1993г. Е.Н. и съпругата му св.Ю.Н.
започнали изграждането на пристройка към къщата. След като я изградили до
нивото на първия етаж, строежът бил продължен от Г.Н. и неговото семейство.
Пристройката била изградена така, че към всеки от етажите била присъединена по
една стая. След завършването й всяко от семействата започнало да обитава
съответната стая, като част от своя жилищен етаж.
През 2003-2004г. двете семейства
започнали изграждане на втора пристройка към къщата. Тя била изградена на ниво
груб строеж - четири нива с конструкция от стоманобетонни плочи и колони. Тя
останала недовършена. Била без външни стени и стълбище, респ. без самостоятелен
достъп.
И за двете пристройки липсвали
строителни книжа.
През 2009г. Г.Н. сключил договор за
банков ипотечен кредит, като за обезпечаване вземането на банката била учредена
договорна ипотека върху имота му - ½ ид.ч. от парцела и общите части,
ведно с втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда на посочения по-горе
административен адрес.
През 2015г. Е.Н. заминал да работи в
чужбина.
Същата година било образувано
изпълнително дело с предмет вземането на банката срещу длъжника Г.Н..
Ипотекираният имот бил изнесен на публична продан и през 2016г. възложен на св.В.Н.
– син на Е.Н..
През лятото на 2015г. свидетелят Р.Н.
– син на Г.Н. решил да се сдобие с
документ за собственост върху изградените пристройки. За целта изготвил
необходимите документи за узаконяване на пристройките и придобиване на
собствеността върху нея. Помолил подсъдимите В.П., Ж.Т. и Т.Й. да се явят пред
нотариус и да заявят, че той е ползвал и владеел в продължение на десет години
изградените пристройки от баща му и чичо му. Обвиняемите които били както
негови приятели, така и на семейството му, се съгласили да свидетелстват в
негова полза, въпреки, че знаели, че Р.Н. не владеел изцяло и самостоятелно
въпросните пристройки.
Съгласно уговорката, на 28.08.2015г.
подсъдимите се явили пред нотариус E. В.,*** действие РС-гр.П., вписана под
№287 в НК и дали показания в качеството си на свидетели в производство по
чл.587 ГПК по нот.д.№163/2015г. Пред нотариуса всяка от обвиняемите потвърдила,
че познава Р. и родителите му отдавна, и знае имотите, които той притежава в
гр.*. Това било пристройка към основната им жилищна сграда,
построена от баща му за него, когато порасне да бъде негова собственост.
Пристройката била на два етажа от към северозападната част на основаната сграда
с две отделни жилища на първия и втория етаж от пристройката. На първия етаж
жилището било с площ около 62 кв.м., а на втория етаж жилището било със същата
площ. Описала съседите на жилищата. Освен двете жилища Р. владеел два гаража,
един в старата постройка и един в пристройката. Той владеел тези имоти повече
от десет години, единствено и само той като собственик. Освен него друг не бил
владял тези имоти.
Показанията на подсъдимите били
материализирани в протокол от 28.08.2015г., в който всяка от тях положила
подпис. Въз основа на тези свидетелски показания, както и на други приложени от
Р.Н. документи, нотариус E. В. издала нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание давностно владение №180, том I, рег.№3342, нот.дело
№163 от 2015г., с който Р.Н. бил признат за собственик на четири недвижими
имоти, находящи с в *****, включително и самостоятелен обект с идентификатор №
56123.603.2047.1.2.
С влязло в сила решение на Районен
съд-гр.П. по гр.д.№572/2016г. е признато за установено по
отношение на ищците Е. , Ю. и В. Н., че Р.Н. не е
собственик на имотите, предмет на посочения констативен нотариален акт, като
последният е отменен.
Изложените фактически положения
съдът прие за безспорно установени на базата на събрания по делото
доказателствен материал: показанията на свидетелите Е.Н., В.Н., Ю.Н., тези на В.К.,
С.К., Б.В. ( за последните трима - дадени на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 НПК); заключението на
вещото лице, по назначената и изготвена в ДП техническа експертиза, цитираните
писмени писмените доказателства и справка за съдимост на подсъдимите.
Съдът е кредитирал показанията на
посочените свидетели, приемайки ги за последователни, логични, непротиворечиви,
безпристрастни, взаимно допълващи се и подкрепящи се от ценените писмени доказателства
и експертизата.
Горепосочените доказателства по
категоричен и несъмнен начин опровергават достоверността на показанията на
свидетелите Р.Н., И.Н., В.С., Б.Л.и Т.Б.. По отношение показанията на първите двама съдът
прие, че същите са изцяло недостоверни, доколкото са пристрастни и не
кореспондират на безспорните доказателства по делото. Същото, макар и в
по-малка степен, се отнася за останалите от посочената група свидетели. Това
даде основание на съда да не ги кредитира.
Като неотносими към предмета на
доказване са прецени обстоятелствата, съдържащи се в показанията на свидетелите
Н.Г., К.К., Г.Б. и М.Д..
Между посочените
доказателства съдът не намери други съществени противоречия, които следва да
бъдат обсъждани.
Релевантните обстоятелства са
установени по безспорен и категоричен начин, а преценката им налага извод, че всяка
от подсъдимите на 28.08.2015г. в гр.П. пред надлежен
орган на властта – нотариус E. В.,*** действие Районен съд-гр.П., вписана под №287, като свидетел в производство по
чл.587 ГПК по нотариално дело №163/2015г., устно и съзнателно е потвърдила
неистина.
Действайки по описания по-горе
начин, както от обективна, така и от субективна страна всяка от подсъдимите е осъществила
престъпление по чл.290, ал.1 НК. По тази правна квалификация съдът ги призна за
виновни и им наложи наказание.
От обективна страна е налице устно
потвърждаване на неистина от страна на подсъдимите Й., П. и Т. пред надлежен
орган на властта - нотариус E. В.,*** действие Районен съд-гр.П., вписана под №287 в производство по чл.587 ГПК. Няма спор, че
нотариусът в посоченото производство има именно такова качество. Нотариусът е
длъжностно лице, изпълняващо публични функции, сходни с тези на органите на
съдебната власт. Всяка от подсъдимите е заявила пред нотариуса, че познава Р. и
родителите му отдавна, и знае имотите, които той притежава в гр.П.. Това било
пристройка към основната им жилищна сграда, построена от баща му за него,
когато порасне да бъде негова собственост. Пристройката била на два етажа от
към северозападната част на основаната сграда с две отделни жилища на първия и
втория етаж от пристройката. На първия етаж жилището било с площ около 62
кв.м., а на втория етаж жилището било със същата площ. Описала съседите на
жилищата. Освен двете жилища Р. владеел два гаража, един в старата постройка и
един в пристройката. Той владеел тези имоти повече от десет години, единствено
и само той като собственик. Освен него друг не бил владял тези имоти.
Всички тези твърдения на всяка от подсъдимите
не са се случили в обективната действителност. Същите категорично се опровергават
от кредитираните по делото доказателства. Това е повече от очевидно, доколкото
всеки непредубеден и непритежаващ специални знания в областта на строителството
и архитектурата от пръв поглед би заключил, че процесната пристройка е
изградена само на груб строеж и в нея не са обособени отделни обекти, още
по-малко жилища. Излишно е дори да се влиза в детайлите, че в действителност
става въпрос за две отделни пристройки, изградени през различни времеви
периоди, като при първата, състояща се от две стаи, разположени една над друга
и приобщени към съответните жилищни етажи, и в частност тази, придадена към
първия етаж, никога не е владяна от друг, освен от семейството на Е. , Ю. и В.
Н., както несъмнено бе установено по делото. Посочената неистина
всяка от подсъдимите е потвърдила като свидетел - при провеждане на разпит в
това й качество в рамките на посоченото производство по обстоятелствена
проверка пред нотариус №287. Възпроизведените от подсъдимите неистински
обстоятелства се включват в предмета на установяване по посоченото охранително
производство, тъй като въз основа на тях нотариусът е формирал извод и е
признал правото на собственост на молителя Р.Н..
От субективна страна всяка от подсъдимите
е действала при форма на вина пряк умисъл. Същите са съзнавали
общественоопасния характер на извършеното - засягането на обществените
отношения, свързани с дейността на държавните органи, предвиждали са
общественоопасните последици - възпрепятстване на правоохранителната дейност и са
искали настъпването на тези последици. Подсъдимите съзнателно устно са
потвърдил неистина пред надлежен орган на властта, с ясното съзнание, че
потвърденото от тях не се е случило. От естеството на твърденията на подсъдимите
е видно, че всяка от тях е имала вярна представа за обстоятелствата, за които е
потвърдила неистина пред нотариуса и е съзнавала неистинността на твърденията
си.
За посоченото
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, на
дееца, подбудите за извършването на деянието, както и другите смекчаващи и
отегчаващи вината и отговорността като цяло обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието на всяка от подсъдимите е завишена. Горната преценка е направена, с
оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото,
начина и обстановка на извършване на престъплението.
Степента на обществена опасност на
подсъдимите не е висока.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство с висока относителна тежест, касателно трите подсъдими, бе
отчетено това, че от момента на извършване на деянието до реализиране на
отговорността са изтекли приблизително 6 години.
При условията на чл.54 НК, при превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи на
подсъдимата Й. наказание – лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
При условията на чл.54 НК, при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
определи на подсъдимата П. наказание – лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
При условията на чл.54 НК, при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
определи на подсъдимата Т. наказание – лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
По отношение на подсъдимите са
налице материално-правните предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието
при условията на чл.66, ал.1 НК, а именно – наложено е наказание лишаване от
свобода за срок до три години, същите не са осъждани на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и най-вече за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на всяка от осъдените не е наложително да изтърпи
наказанието. Съдът прие за подходящ и определи изпитателен срок в размер на три
години.
Съдът прие, че наложеното наказание
ще съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенции,
визирани в чл.36 НК и на всяка от подсъдимите ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същите
в бъдеще няма да бъдат субект на престъпление.
Съдът намери
защитната теза за недоказаност на обвинението за необоснована и неподкрепена от
събраните по делото доказателства, въз основа на които безспорно бе установено
виновното участие на всяка от подсъдимите в извършеното престъпление.
На основание
чл.189, ал.3 НПК съдът осъди всяка от подсъдимите да заплати съответната част
от сторените по делото разноски - 130 (сто и тридесет) лева по сметка на РУ –
гр.П. и 22.34 (двадесет и два лева, тридесет и четири стотинки) по сметка на
Районен съд – гр.Кюстендил.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: