О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3846/10.3.2020г.
гр. Варна, 10.03.2020
год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLII - ри състав, в закрито
заседание, проведено на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2969 по описа на ВРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6,
п.к. 1766 , с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК срещу Д.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***
Оряхово, п.к. 9110, ул.“Цар Симеон“ № 11, за приемане за установено в
отношенията между страните дължимостта на вземанията
по Заповед за изпълнение № 4164/28.5.2019г за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д № 7884/2019г. по описа на ВРС, VIII-ми състав.
След като се
запозна с материалите по ч.гр.д №7884 /2019 год.по описана РС Варна,VIII-ми състав, съдът намира, че
настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на
исковете не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на
производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е
редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на
известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези
обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В случая те не са налице.
В
заповедното производство е визиран адрес на длъжника още в самото Заявление - село
Старо Оряхово, п.к. 9110, ул.“Цар Симеон“ № 11.Визирания от заявителя адрес
безспорно не съвпада с вписания в НБДН .
Съдът, пред който е
предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно редакцията на чл. 415 ГПК (в
сила от 31.10.2017 г.) следи служебно за едновременното наличие на три
предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/
подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение
по чл.414 ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за
изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази
проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в
настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Връчване при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК е налице, когато е спазен редът за връчване по ал. 1 и ал. 3 от
цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения
адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1
изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след
установяване на невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за
месторабота на длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска
дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или
уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на
уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва
към даване на указания за предявяване на
иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.
В случая не е било разпоредено
залепяне на Уведомление по чл. 47 ГПК на адреса в село Старо Оряхово./л.21 –ви
от заповедното дело / .
Следва да се изчерпят всички
възможности за длъжника да узнае за претендираното
вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и
заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице
всички абсолютни процесуални предпоставка съобразно редакцията на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на
основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за
предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях
налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се
прекрати.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни
искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.
Исковата
молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по
делото – прекратено.
Така
мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №2969/2020 год. по описа на ВРС, ХLII – ри състав, на
основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
Препис от
определението да се връчи на ищеца.
След влизане в сила на
определението, ч.гр.д № 7884/2019 год.по описа на ВРС,VIII-ми състав да се
върне в състава, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от
определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: