Р Е Ш Е Н И Е № 534
Гр. Пещера,02.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като
разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1462 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от Х. Стойчов К., ЕГН **********, с адрес ***,представляван от адв. В.М. САК,
съдебен адрес за призоваване и съобщения гр.Силистра ,ул. „Дочо Михайлов“№ 1,
ет.1, офис № 4, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР - СОФИЯ, представлявана
от Директор на ГД „ПБЗН“ - Главен Комисар Н. Н., административен адрес
гр.София, ул.“Пиротска“, № 171А.
Твърди ищецът, че работи като
пожарникар-ВСА-ТОИ при PC „ ПБЗН“ - гр. Пещера, към ГД „ПБЗН“ - към МВР – София
от 18.03.2013 г. до настоящия момент.
Работата в системата на ГД„ ПБЗН“ е организирана на смени, от по 24 часа
непрекъснати денонощни дежурства / или 12 часа /, по предварително утвърдени
графици за смените. През периода 08.11.2016г. до 08.11.2019г. бил изпълнявал
служебните си задължителни смени, всяка от които включвала полагането на нощен
труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на следващия ден. Така общо за
посочения период бил отработил 230 нощни смени. Положеният от ищеца труд при
сумирано изчисляване на работното време, следва да се изчислява съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал.3 от ЗМВР - в работни дни - подневно, а за
работещите на 8,12 или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Според
чл. 187,ал.5 от ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служители работещи на смени
.Така от организацията на работа на служителя на 24 - ,респ. 12- часови смени,
при сумирано изчисляване на работното време отношенията се уреждали съобразно
разпоредбите на чл.187,ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. В настоящия случай намирала приложение и нормата на
чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Това било така, защото
според чл. 187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на Министъра на вътрешните работи .
В процесния период действащи били
Наредба № 8121з -592 / 25.05.2015г. и Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г. В тези
наредби липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Липсата на изрична регламентация обаче не следвало да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства,
времето на отдих и почивката на държавните служители в МВР при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следвало
субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или
коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на
държавните служители, работещи в системата на МВР - в неравностойно положение
спрямо другите държавни служители, което било недопустимо. Така исковата му
претенция се явявала обоснована, за заплащане на паричната равностойност на
положените часове нощен труд - за исковия период - след преобразуването им с
коефициент 1.143 за преизчисление на положения нощен труд и превръщането му в
дневен. Към датата на завеждане на ИМ заявява този извънреден труд - неизчислен
и незаплатен от работодателя за исковия период - 08.11.2016г. - 08.11.2019г. -
на 250 часа, в парична равностойност -1 500 лева. Задължението на работодателя
за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал.1, ЗЗД ответникът бил изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. Ето защо изчислявал
претендирания размер на обезщетението за забава - общо за тригодишния исков
период в размер на 220 лева.
Ето защо, моли
да ги призове съда с
ответника и да постанови решение, с което до осъди ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София
административен адрес гр.София, ул „Пиротска“№ 171А, представлявана от Директор
- Главен Комисар Н. Н., да заплати на Х. Стойчов К. сумата от 1500 лева/хиляда
и петстотин лева / - представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019г.,получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ
методика, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на
настоящата ИМ -до окончателното изплащане на паричното вземане, както и да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 220 лева на ищеца, представляващи
обезщетение за забава изчислен към датата на завеждане на делото.Претендира
разноски и прави доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.
Не оспорва иска като допустим , но твърди че исковата молба е подадена на 11.11.2019 г. като от
тази дата следва да бъде определен тригодишния давностен срок по чл. 358, ал.
1, т. 3 от КТ, за въпросната претенция, като за периода от 08.11.2016 г. до
10.11.2016 г. неговото право е погасено по давност, като прави възражение в
тази връзка. Същият е предявен в законоустановения срок и от лице, което има
това право. Не било спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и защита на
населението - МВР (ГДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Оспорва иска по основание.
Твърди, че претенцията на ищеца е
неоснователна, защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ). Ищецът бил държавен
служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. В периодът,
за който ищецът търсел допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г., е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г„ в сила от
02.08.2016 г.)
В чл.3, ал.3 на същата е регламентирано: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“,
което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Твърди ответникът и че от 02.08.2016 г. е
в сила Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която и до днес уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Твърди, че няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение
на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8
часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа,
което е равно на 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките
на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Излага, че в чл. 176 ЗМВР изрично е
посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са
посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като
сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
Полагането на нощен труд, когато е в
рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла
на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи.За да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител
на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.
Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд била
неоснователна.Претенцията за лихви се явявала неоснователна. Ангажира
доказателства и претендира разноски.
В съдебно заседание
страните чрез пълномощници си поддържат становищата и исканията си.
В съдебно заседание
ищецът измени размера на предявените искове, съответно главница от 1500 лева на
1706,52лв., а мораторната лихва от 220 лева на 192,00 лева.
Фактите
по делото се установяват от писмените доказателства и заключението на вещото
лице – счетоводител, и не са спорни между страните. Спорът между тях е свързан
единствено с приложимия закон към тези факти, и конкретно – с приложимостта на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Фактическата обстановка е следната:
Между страните не е
спорно, а и се установява от представената по делото служебна бележка с рег. №
101900-1937/27.12.2019 г., че през периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г.
ищецът е изпълнявал длъжността „Водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ Пещера към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, заемащ длъжността считано от 18.03.2013 г.
Установява се от
представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00
ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници в РСПБЗН – Пещера, че за периода от 05.11.2016 г. до 13.11.2016 г.
ищецът е отработил 16 ч. за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., за периода от 02.10.2016
г. до 30.12.2016 г. – 120 ч., за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. –
176 ч., за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. – 140 ч., за периода от
01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – 80 ч., за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017
г. – 72 ч., за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. – 176 ч., за периода
от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. – 104 ч., за периода от 01.07.2018 г. до
31.08.2018 г. – 96 ч., за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. – 54 ч., за
периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. – 46 ч., за периода от 01.11.2018 г.
до 30.11.2018 г. – 48 ч., за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. – 44 ч.,
за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.02.2019
г. до 28.02.2019 г. – 48 ч., за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. – 64
ч., за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. – 50 ч., за периода от 01.05.2019
г. до 31.05.2019 г. – 38 ч., за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. – 40
ч., за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. – 58 ч., за периода от 01.08.2019
г. до 31.08.2019 г. – 6 ч., за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. – 44
ч., за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. – 62 ч. и за периода от 01.11.2019
г. до 30.11.2019 г. – 22 ч.
За изясняване на спора от фактическа
страна, беше изслушана съдебно икономическа експертиза, която беше приета в
о.с.з. като неоспорена от страните. Заключението на експерта е че в периода от
08.11.2016г. до 08.11.2019г. ищецът е положил общо 1678 часа нощен труд или 202
пълни нощни смени и 15 непълни. Ако нощния труд бъде преизчислен с коефициент
1,143 , то се получава 240 часа разлика. Общия
размер на неизплатения приравнен към нощен труд е в размер на 1 706,52 лв. Размера на
чистата сума за получаване, след приспадане на ДОД по тримесечия и размера на
обезщетението за забава върху главницата, като с вземе в предвид падежа на
всеки от тримесечните периоди от всяко първо число на месеца следващ изтичането
на сумирания тримесечен период до завеждане на исковата молба е както следва :
чиста сума за получаване 1507,97 лева,
размер на законната лихва е в размер на 192,00 лева.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 3 от ЗМВР за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд, съединен с осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Между страните по делото
няма спор относно правнорелевантните факти, свързани със съществуването
помежду им на валидно служебно правоотношение, възникнало по реда на
ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността си на
24-часов сменен режим, а за отработените часове нощен труд през исковия период
му е заплатено възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час съгласно заповед,
издадена на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР от министъра на
вътрешните работи.
Както
се посочи, спорният въпрос по делото е правен и се свежда до това, дали чл. 9
от НСОРЗ се прилага към служебните правоотношения на държавните служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност от системата на МВР (чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР), уредени поначало от Закона за МВР.
Ищецът има качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, а съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в
МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл. 136 ал.
1 от КТ за нормалната продължителност на работното време на лицата по трудови
правоотношения. Съгласно изричната разпоредба на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за
работещите на 8-, 12- и 24-часови смени държавни служители в МВР работното
време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24-часова
смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22,00 и 06,00
часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е посочено, че работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, като чл. 187, ал. 7 от същия закон предвижда, че
извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно. Направено е следователно ясно разграничение между извънреден и нощен
труд и допълнителните възнаграждения, дължащи се за всеки един от тях. За разлика
от общата уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ, който при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа, уредбата на нощния труд на държавните служители,
работещи на смени в МВР, е различна. Тя допуска полагането на труд и през нощта
между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. За тази категория служители на МВР е
установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта, от 8 часа. В
този смисъл според специалния закон съотношението на полагания през нощта труд
от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР, е 8:8, което води
до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени по трудово
правоотношение – 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение
изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Същевременно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределението на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. През исковия период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г., отменена
с решение на ВАС, обн. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г.). Съгласно чл. 31,
ал. 1 от наредбата отработеното време между 22,00 и 06,00 ч., времето на
разположение и положеният труд по време на официални празници се отчитат с
протокол (приложение № 6), като в ал. 2 са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В тази наредба липсва регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато се е съдържала в чл. 31, ал. 2
от предходно действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 69 от 19.08.2014 г.), според
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Подобна
норма няма и в новата Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г.,обн. ДВ. бр.3/10.01.2020г., изм.
ДВ. бр.41 /8.05.2020г.
Това обаче не може да се приеме за празнота в правото,
което да води до субсидиарното приложение или приложението
по аналогия на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ, в какъвто
смисъл са доводите на ищеца. Още повече и че в чл. 2 ал. 2 от НСОРЗ е
предвидено , че същата се прилага само за работници и служители по трудови
правоотношения. Съгласно чл. 46, ал. 2
от ЗНА, когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за
уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага нито
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна
уредба и то регламентирана в нормативен акт с ранга на закон. В този смисъл е и
Решение № 197 от 07.10.2019 г, постановено по гр.д. № 786/2019 г. на ВКС, ІV
г.о., в което изрично се посочва, че за държавните служители в МВР липсва
основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на
такова правило в специалната законова уредба в ЗМВР.
Ищецът претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд, което е формирано от преизчисляването на
нощния труд в дневен. Основание за такова преизчисляване в правната уредба липсва.
Действащият
ЗМВР не съдържа норма, препращаща към общото трудово
законодателство. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е еднаква през деня и през
нощта и е 8 часа. Ако е искал да уреди друга продължителност на работното време
през нощта, законодателят е щял да го направи изрично, както това е сторено в
КТ. Празнота в уредбата няма.
Приравняването
на нощните часове работа към дневни по КТ и НСОРЗ е свързано с разликата между нормалната
продължителност на работното време през деня и през нощта. Целта е да не се
окаже, че за пълен работен ден от 7 часа във времето между 22 ч. и 6 ч. се
получава по-ниско възнаграждение, отколкото за същата работа при също пълен
работен ден, но от 8 часа – в останалите часове.
При
държавните служители по ЗМВР няма такава разлика в продължителността на
работното време през деня и през нощта и не се налага чрез преизчисляване да се
изравняват възникнали в резултат на това неравенства в заплащането за работен
ден.
След като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд
за служители, работещи на смени, е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва
подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд,
полаган извън нормалната продължителност на работното
време. Ищецът не твърди от друга страна да е полагал труд извън
определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно
определените 8 часа, а и такива данни не са установени по делото.
В ЗМВР има ясно разграничение на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
и за всеки от тях е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал.
1 от
ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения, които се заплащат на държавните служители за прослужено време,
за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа
при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, а в чл. 179, ал.
1 от ЗМВР – за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение. Извънредният труд
съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение, а условията и редът
за изплащане на допълнителните възнаграждения за положен нощен труд се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед,
съгласно чл. 179 ал. 2 от ЗМВР.
Разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в
сравнение с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана
от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на
техните права и задълженията от тези, работещи по трудово правоотношение. В
специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни
условия на работа с различни привилегии –по-ранно пенсиониране или по-голям размер
отпуск. По тези съображения не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че
служителите на МВР са поставени в неравностойно положение спрямо работещите по
трудово правоотношение.
Препращането на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР към разпоредбите на КТ също не може
да обоснове субсидиарно приложение или приложение по аналогия на КТ
и НСОРЗ, тъй като това препращане се отнася само и единствено за
предвидената в КТ специална закрила за полагане на труд за времето между 22,00
и 06,00 ч.: осигуряване на работниците и
служителите на топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за
ефективно полагане на нощния труд – чл. 140, ал. 3 от КТ.
Предвид на горното съдът приема, че не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, която да налага
прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ, а ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове регламентират пълно
и всестранно нощният и извънреден труд, полаган от служителите на МВР.
С
това не се създава неоправдано неравенство между тези служители и служителите
по трудово правоотношение. Законодателят не е сметнал за необходимо да уреди за
служителите по ЗМВР намалена
продължителност на работното време през нощта, което пък се компенсира от
размера на основното им трудово възнаграждение, платения годишен отпуск, и т.н.
От
казаното следва, че няма основание за преизчисляване на отработените часове и
на възнаграждението за тях с коефициент 1,143. Няма и превишаване на
законоустановената нормална продължителност на работното време на ищеца, т.е.
не е положен извънреден труд. Предявеният иск е изцяло неоснователен и следва
да се отхвърли с присъждане на претендираните от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по НЗПП.
При тези изводи на съда предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени, а в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл.
25, ал. 1 от НЗПП.
По изложените съображения Пещерския районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.
Стойчов К., ЕГН **********, с адрес ***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР - СОФИЯ, представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“
- Главен Комисар Н. Н. с административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, искове за
заплащане на сума в размер на 1 706,52 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 08.11.2016 г. – 08.11.2019
г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ методика, и на обезщетение за забава в размер на 192,00 лв. до
завеждане на исковата, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска.
ОСЪЖДА Х. Стойчов К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР - СОФИЯ, представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“
- Главен Комисар Н. Н. с административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: