О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
Гр.Троян, 16.02.2021 година
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав,
в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла
Иванова
Като разгледа докладваното от съдия
Иванова гр.дело № 1151 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
На основание чл. 140 ал.
І от ГПК съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на
предявения иск намира за установено следното:
В Троянски районен съд е
образувано горното дело по искова молба предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, блок 53Е, вх.
В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Цветелина
Георгиева Станева, Ярослав Ян Чечински и Ярослав Кжищоф Чулак, пълномощник Г.С.Г.
– юрисконсулт, против М.Н.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание
чл.422 от ГПК – за установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 867/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Троян в размер на 4 775.15 –
четири хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и петнадесет стотинки,
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 28.06.2018г., сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД и М.Н.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.10.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 1 511.29
– хиляда петстотин и единадесет лева и двадесет и девет стотинки,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от
25.12.2018г. до 27.08.2019г. /датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/; сумата 226.27 – двеста двадесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки, представляваща непогасена лихва за забава за периода от
26.08.2018г. – дата на изпадане на
длъжника в забава до 27.08.2019г. – дата на предсрочна изискуемост; сумата
848.53 – осемстотин четиридесет и осем лева и петдесет и три стотинки,
представляваща лихва за забава, дължима от 27.08.2019г. – датата на предсрочна
изискуемост до 19.10.2020г., като за периода 13.03.-13.07.2020г. не е
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; сумата
228.49 – двеста двадесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки,
представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 –
петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и осъдителен иск по
чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 4 033.10 – четири хиляди тридесет и три лева и
десет стотинки, преставляваща непогасено възнаграждание за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника,
за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес
в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е
недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на
основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на
този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено възражение
в срок от длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск
за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото в срок
възражение е пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва
да бъде установено по исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има
ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и
е допустим.
За иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД:
За установяване на валидно
правоотношение между страните, следва да бъде доказан правопораждащия факт –
сключването на договор, изпълнението на ищеца – банка на задължението по
договора. Тъй като по осъдителния иск се претендира сума, преставляваща
непогасено възнаграждание за закупен пакет от допълнителни услуги, по силата на
сключено между страните споразумение, ищецът следва да докаже основанието и
размера.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва
да изготви проекто-доклад по делото и същото да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА гр. дело №
1151/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян за открито съдебно заседание на
19.03.2021г. от 10.00 часа, за която дата да бъдат призовани страните, както и
на същите да се връчи препис от настоящето определение и от проекто-доклада, а
на ищеца - и препис от отговора на назначения особен представител на ответника.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът
ИЗГОТВЯ проекто-доклад:
1.Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че претендираните вземания се основават на договор за
потребителски кредит № ********** от 28.06.2018г., сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД и М.Н.М. и закупен пакет допълнителни услуги.
В ИМ се излага, че по силата на посочения
договор Заемодателят-ищец е предоставил на ответника паричен заем в
размер на 5000.00 лева, за срок от 36 месеца, с размер на вноската -243.98
лева, като е посочено общо задължение по кредита – 8783.28 лева. Посочено е
още, че по избран пакет допълнителни услуги, ответникът дължи сумата 4403.52
лева. Посочено е, че общото задължение е в размер на 13186.80 лева, при общ
размер на вноската 366.30 лева и с падеж – 25-то число на месеца.
На следващо
място ищецът посочва, че представляваното от него дружество изпълнява точно
и в срок задълженията си по договора,
но поради факта на неизпълнение от
страна на ответната страна като длъжник на задълженията му по договора за
банков кредит на основание чл.12.3 от Общите условия договорът е прекратен
автоматично от страна на ищеца и той е обявил предсрочна изискуемост на
задълженията, считано от 27.08.2019г.,
за което на ответната страна е изпратено уведомително писмо с обратна разписка
на посочен от страната адрес, но същото не е получено.
Към исковата
молба ищецът е приложил доказателства.
При проведената
процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил отговор чрез
своя пълномощник адв.В. Г. от ЛАК, като е взел становище за неоснователност на
предявения иск, който оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер.
На първо място
счита, че заявените искови претенции са нищожни на основание противоречие със закона,
невъзможен предмет и липса на основание, накърняване на добрите нрави, както и
твърдение за неравноправни клаузи, с които ответницата – кредитополучател е
въведена в заблуждение и като договор, сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия, за което в писмения отговор са изложени фактически
твърдения.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Правна
квалификация на претендираните права – Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 ГПК , вр.чл.240 ЗЗД .
Кои права и кои обстоятелства се признават от страните –
няма такива
Кои обстоятелства не се
нуждаят от доказване - няма такива.
Как
се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти – всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения /чл. 154,
ал.1 ГПК/.
Разпределение
на доказателствената тежест:
Установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК има
за цел да установи със сила на присъдено нещо вземане, което е било предмет на
заповедното производство. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
фактите относно съществуване на облигационно правоотношение между страните –
възникване на задължението на ответника, основанието на същото, настъпилата
изискуемост на задължението и неизпълнението от страна на ответника.
Ищцовото дружество
следва да проведе пълно и главно доказване на фактите относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за паричен заем по чл.240 ЗЗД и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да
върне предоставената сума. /възникването на задължението на ответника,
размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на
вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от
страна на ищеца/.
Съдът
ще се произнесе по заявеното от
ответницата твърдение за неравноправния характер на клаузата/те, след като
ищецът изрази становище и ангажира
доказателства. Съдът не дължи произнася по неравноправния характер на клаузата,
ако потребителят/ответниците/ след като са уведомени от съда, се
противопостави/ят на това.
ДОПУСКА
като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца ДО ДАТАТА НА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
да посочи обстоятелства, които ще установява с представените към ИМ писмени
доказателства. ЗАДЪЛЖАВА ищеца ДО ДАТАТА НА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ да уточни
основанието на претенцията си за сумата 2466.55 лева, като посочи как е
формиран претендирания размер.
По направените с отговора на ИМ
доказат.искания, съдът ще се произнесе в с.з., след като ищцовата страна
изпълни дадените от съда указания.
Съдът
предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с
дадените указания и проекто-доклада, както и да предприемат съответните
процесуални действия до първото заседание по делото. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл.147 ГПК
/при наличие на нови факти и обстоятелства/.
Определението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: