Решение по дело №779/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „М. 2014“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Павел баня, [улица]против Решение №177/26.06.2024 год., ппостановено по АНД №1352/2023г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №663435-[рег. номер]/20.09.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. София с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 500лв на основание чл.185, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност за това, че при извършена проверка на 04.05.2022 г. в 14:30 ч. на обект: Автомат на самообслужване, находящ се в град Павел баня до училище „Христо Ботев“, стопанисван от „М. 2014“ ЕООД ЕИК *********, дружеството в качеството му на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерство на финансите/ Наредбата/, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита извършените продажби чрез ФУВАС. На дисплея на устройството не се визуализира фискален бон, регистриращ продажбата.

Конкретните факти, които са посочени в обстоятелствената част на НП са следните: Извършена е контролна покупка на 04.05.2022 г. в 14:27 ч. на 1 брой кафе на стойност 0.50лв, платени в брой от орган по приходите преди легитимацията. Не се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУВАС „TREMOL V-KL“ с ИН на ФУ [рег. номер] и ФП№50122981, с рег.№ на ФУ в НАП 3620795, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г и не се изписва номер на касовата бележка, час и стойност на закупената стока.

За извършената проверка, при която са установени фактите и деянието е съставен Протокол за извършена проверка серия АА №0451384/04.05.2022г с приложени към него доказателства. Нарушението е извършено на 04.05.2022г, за първи път и води до не отразяване на приходи. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН относно извършеното нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредбата.

Въз основа на Протокола за проверка на 12.05.2022г е съставен АУАН №[рег. номер], с който е повдигнато следното обвинение: На 04.05.2022г в .1430ч на обект: кафе-автомат на самообслужване, находящ се в град Павел Баня, до училище „Христо Ботев“, стопанисван от ЕООД „БИВКАНА -2014“ с ЕИК ********* е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г не визуализира продажбите на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на наредбата. При извършена контролна покупка на 05.05.2021г в 14.27ч на един брой кафе на стойност 0.50лв, платени в брой, чрез поставяне на монети от орган по приходите, преди легитимацията, не се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУВАС „TREMOL V-KL“ с ИН на ФУ [рег. номер] и ФП№50122981, с рег.№ на ФУ в НАП 3620795. Нарушението е установено и документирано с Протокол аз извършена проверка № 0451384/04.05.2022г ведно с доказателствата към него, с което е нарушен чл.3 ал.8 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на Министерство на финансите във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.

За да потвърди Наказателното постановление въззивния съд е приел, че е издадено без допуснати нарушения на правото на защита, а фактите по извършване на контролна покупка на един брой кафе на стойност 0.50лв от кафе автомат, стопанисван от дружеството, без да се визуализира продажбата, чрез издаване на фискална касова бележка със съдържание артикул на покупката, име на търговеца и нейната стойност са доказани от Протокола за извършена проверка и показанията на актосъставителя относно констатираното наличие на регистрирано, въведено в експлоатация и налично в обекта ФУВАС. Задължението по чл.3 ал.8 от Наредбата изисква регистриране и отчитане на продажбите на стои или услуги, чрез автомат на самообслужване посредством ФУВАС с визуализиране на дисплей на фискалния бон за продажбата, или чрез фискално устройство, което се вгражда в автомата и издава фискален бон на хартиен носител. След като в обекта е въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС то е следвало търговецът, който извършва продажбите, чрез автомат на самообслужване да регистрира и отчита същите по реда на чл.3 ал.8 от Наредбата. Счел е, че няма неяснота относно обвинение за не регистриране и отчитане на продажбите, независимо от това, че АНО не е посочил дали е трябвало да се отчитат и регистрират, чрез визуализация на фискален бон на дисплей или чрез издаване на фискален бон на хартиен носител. Не посочването на чл.3 ал.8 т.1 или т.2 от Наредбата означава, че АНО е констатирал не спазване на нито един от посочените начини за регистриране и отчитане на продажбите. Следователно жалбоподателят е нарушил едновременно и двата способа за отчитане и регистриране на продажбите, а е наказан само с едно наказание, което е благоприятно за него.

Липсата на мотиви за не прилагане на чл.28 от ЗАНН не е нарушение на правото на защита, защото няма съответно изискване към съдържанието на наказателното постановление в чл.57 от ЗАНН. АНО е приложил правилно материалния закон като не е квалифицирал деянието по чл.28 от ЗАНН.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр. с ал.2 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН, защото в АУАН е посочена дата на нарушението 05.05.2021г, в 14.27ч, а в НП датата на деянието е 04.05.2022г в 14.27ч, което е нарушение на правото на защита, представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Твърди се и, че фактическото обвинение по НП не е повдигнато с АУАН, а именно в съдържанието на АУАН отсъства текста „не регистрира и отчита извършените продажби, чрез ФУВАС, защото на дисплея на устройството не се визуализира фискалният бон, регистриращ продажбата“.

От съда се иска да бъде отменено Решение №177/26.06.2024 год., по АНД №1352/2023г. по описа на Районен съд Казанлък и вместо него да се постанови друго за отмяна на Наказателно постановление №663435-[рег. номер]/20.09.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София с присъждане на възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и излага правни доводи за законосъобразността на наказателното постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Не е допустимо във фазата по налагане на административно наказание да се изменя съществено обстоятелствената част на административното обвинение. Допустимо е при разследване на спорните обстоятелства да отпаднат някои от въведените с АУАН факти по извършване на нарушението, поради липса на доказателства за тяхното съществуване или опровергаване на събраните от актосъставителя при образуване на производството, но не може да се изменя съществено фактическото обвинение, нито да се поправя допусната грешка относно датата на съставомерното деяние. АНО проверява законосъобразността на акта – дали е образувано законно производството, както и дали е обосновано вече повдигнатото административно обвинение, което означава да се прецени съдържа ли описание на деяние с неговите пространствени и времеви предели / чл.42 ал.1 т.3/, установен ли е нарушител /чл.42 ал.1 т.6/ и посочени ли са обстоятелствата по извършване на нарушението / чл.42 ал.1 т.4/. Предявеното с АУАН административно обвинение е основание за налагане на административно наказание, когато АНО въз основа на събраните доказателства достигне до извода, че те без съмнение установяват следните факти: описаното от актосъставителя деяние с неговите време и място на извършване, самоличността на привлеченото към отговорност лице и неговата вина. След тази дейност по формиране на убеждение за съществуване на фактите, посочени в АУАН се извършва и правна квалификация на деянието под конкретен състав на административно нарушение в изпълнение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН за посочване на административно наказателната разпоредба. Изискването гарантира проверка за правилно приложение на материалния закон и за законност на наложеното наказание. В настоящия случай АНО в нарушение на правото на защита е изменил съществено обстоятелствената част на административното обвинение, повдигнато с АУАН като е наложил имуществена санкция за нарушение, извършено на 04.05.2022г. Датата на нарушението не се квалифицира като допусната нередовност в акта, която не е пречка за налагане на административно наказание. Нередовността на акта е отсъствие на реквизит на документа, който не засяга нито законността на образуваното административно наказателно производство, нито обосноваността на обвинението по аргумент от чл. 52 ал.4 вр. с чл. 53 от ЗАНН. АУАН е документ в частта му относно извършените от и пред актосъставителя действия, поради което редовността се отнася само и единствено до реквизитите му, но не и до установеното нарушение, обстоятелствата по извършването му и неговия автор. Съгласно текста на АУАН датата на нарушението е 05.05.2021г и следователно това е момента, към който е отправено обвинение за извършено съставомерно деяние. Противоречието между обстоятелствената част на АУАН и тази на НП относно описание на нарушението, датата и мястото на неговото извършване, както и самоличността на дееца, е абсолютно процесуално нарушение, състоящо се в налагане на имуществена санкция въз основа на обвинение, по което наказаното лице не се е защитавало в хода на производството по ЗАНН.

Само за яснота следва да се каже, че редът за регистриране и отчитане на продажбите по чл.3 ал.8 от Наредбата е алтернативен. При извършване на продажби, чрез автомат на самообслужване е задължително те да се регистрират и отчитат по един от двата технически способа – чрез ФУВАС и тогава фискалния бон се вижда на дисплей, или чрез фискално устройство, което трябва да отпечата на хартиен носител фискален бон със съответното на Наредбата съдържание. Не се извършват едновременно две нарушения при не регистриране по реда на чл.3 ал.8 от Наредбата на една продажба на стока или услуга, а само едно нарушение, обусловено от естеството на съставомерното деяние – не регистриране на всяка продажба по един от двата възможни технически способа. Достатъчно е посочване на обстоятелството по съществуване на едно от двата вида фискални устройства с уточнение, че същото е въведено в експлоатация, регистрирано и налично в обекта. Следователно няма и неяснота на фактическото обстоятелство при бездействието да се регистрира и отчита продажбата на контролната покупка, защото ясно и в АУАН и в НП е посочено, че в обекта е въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС, както и че на дисплея не се визуализира информация за контролната покупка.

Като е потвърдил Наказателното постановление въззивния съд е постановил решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяната на наложената имуществена санкция.

Претенцията за присъждане на възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата е неоснователна по аргумент от изричното изброяване на лицата, на които може да се предостави безплатна правна помощ и всички техни признаци не оставят съмнение, че се касае за физически лица. Няма пречка адвоката да предостави безплатна правна помощ и на юридическо лице, но в този случай, няма право да иска осъждане на ответната страна да му заплати възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, защото те отсъстват.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №177/26.06.2024 год., постановено по АНД №1352/2023г. по описа на Районен съд Казанлък и вместо него постановява ОТМЕНЯ Наказателно постановление №663435-[рег. номер]/20.09.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, при ЦУ на НАП гр. София с наложена на "М. 2014" ЕООД ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 500лв на основание чл.185 ал.1 от Закона за данък добавена стойност.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.