Р Е
Ш Е Н
И Е:
№ 519 /03.07.2018
година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд граждански състав
На 12.06.2018 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар: Тодорка Даракчиева, като разгледа докладваното
от Съдия Ангелова по гр. дело № 1415
по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искът
е за непозволено увреждане.Правното му основание е чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищците Д.А.В. и Г.Т.В.,
действащи като родители и законни представители на сина си А.Д.В.,*** против
ответницата Е.И. *** твърдят че по силата на влязла в сила присъда №
38/28.09.2017 г. по НОХД № 168/2017 г. по описа на РС – Пещера ответницата е
призната за виновна в това, че на 13.10.2016 г. в гр. Брацигово умишлено е
причинила средна телесна повреда на детето им А.В., изразяваща се в закрито
съчетано счупване на костите на лявата предмишница – лакетна и лъчева в
областта на диафизите им , довело до трайно затрудняване движенията на горния
ляв крайник за период около 3 месеца, за което ответницата е била осъдена на
„Лишаване от Свобода“ за срок от 6 месеца,като изпълнението на наказанието е било отложено за
изпитателен срок от 3 години. Твърди се още, че от извършеното престъпление, детето претърпяло болки и
страдания, а именно физическата болка ,която съпътства процеса на лечение,който продължил около три
месеца.През месец септември 2017 година детето претърпяло операция
за отстраняване на металните плаки, като
разрезът от тази операция бил
значително по-голям от първия, при което му останал и по-голям белег. Кошмарните изживявания
по време на първата операция се повторили и по време на втората интервенция ,а възстановяването му продължило около две
седмици.През тези периоди детето им изпитвало силни болки и неудобства от
извършваните медицински манипулация, за които се отделяли средства и време. Сочи се още, че
преди случилото се то активно спортувало футбол, волейбол, тенис на маса и тенис на корт, но
поради лечението му се наложило да прекъсне тренировките за
продължителен период от време. За извършените операции на детето заплатили сумата от
1800 лева, а
претърпените неимуществени вреди-болки и страдания оценяват на 13200 лв. Молят да се постанови
решение, с което се осъди ответницата да им заплати сумата от 13200 лв.-представляваща
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от причинената телесна повреда на детето А.В., ведно със
законната лихва, считано от 13.10.2016 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 1800 лв., представляваща
имуществени вреди – заплатена сума за операцииотново за детето, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 13.10.2016 година до окончателното й изплащане.Претендират се и
направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочат
доказателства.
В указания от съда срок, ответницата е депозирала писмен отговор, в
който оспорва предявения иск по размер.Не сочи доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане ,издадено въз основа на акт за раждане № 1589 от 16.11.2004 година; присъда № 38 от 28.09.2017 година по НОХД № 168/2017 година по описа на ПщРС;4 бр.болнични ; епикризи – 2бр.; медицинска бележка; съдебномедицинско удостоверение; фактура с касов бон се установява, че детето А.Д.В. е родено на *** година с ЕГН-********** при родители: Г.Т.В.-майка и Д.А.В.-баща. Установява се още, че на 13.10.2016 година в 12 часа в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД гр.Пловдив е приет за лечение А.Д.В. на 11 години с окончателна диагноза-„съчетано счупване на диафазите на лакътната и лъчевата кост закрито-Фрактура антебрахи син.“Същото е изписано на 17.10.2016 година, като за извършените медицински манипулации бащата Д.В. е заплатил сумата от 1800 лева.Установява се още, че за периода от 13.10.2016 година до 23.12.2016 година детето е било освободено от учебни занятия, като за същия период от време отпуск поради временна неработоспособност е ползвала и майката Г.В.. Впоследствие детето А.Д.В. е постъпило за лечение в УМБАЛ „Свети Г.„ ЕАД гр.Пловдив на 05.09.2017 година с диагноза: “S52.40 Съчетано счупване на диафазите на лакътната и лъчевата кост,закрито-Ст.пост опер. Про ф-ра антебрахи синистра. Инфламацио“. Детето е изписано на 08.09.2017 година с подобрение и при липса на медицински и ортопедични противопоказания“. Видно от останалите писмени доказателства за периода от 17.10.2016 година до 30.06.2017 година детето А.В. е било освободено от часовете по физическо възпитание.
С присъда № 38 от 29.09.2017 година постановена по НОХД № 168/2017 година по описа на ПщРС ответницата Е. И.И. е призната за виновна в това, че на 13.10.2016 година в гр.Брацигово умишлено е причинила средна телесна повреда на малолетното дете А.Д.В. ***,изразяваща се в закрито съчетано счупване на костите на лявата предмишница- лакетна и лъчева в областта на диафазите им,довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник за период от около 3 месеца- престъпление по чл.131,ал.1,т.4 вр.с чл.129,ал.2 вр.ал.1 НК,поради което и на основание чл.58а,ал. НК във вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК е осъдена на „лишаване от свобода „ за срок от шест месеца ,като на основание чл.66,ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години ,считано от влизане в сила на присъдата.Същата е влязла в законна сила на 14.10.2017 година.
Видно от постъпилия социален доклад детето А.В. през учебната 2017/2018 година е бил записан като редовен ученик в седми клас в СУ „Народни Будители“ гр.Брацигово и успешно е преминал националното външно оценяване след седми клас. Семейството на детето поддържа контакти с близки и роднини от разширен семеен кръг, а детето има изградена силна емоционална връзка със семейството си.
По делото е разпитана като свидетел К. В. В.
–баба на детето по бащина линия, която в показанията си сочи,че е
запозната със случая защото живеят със семейството на сина си в една жилищна
сграда.
На 13.10.2016 г. в 09,30 часа, след излизане от първия час, детето им е
спъното от Е.И. на коридора в
училището.От училището са се обадили както на родителите на детето
,така и на Бърза Помощ. При посещение на медицинския екип ,същият
констатирал,че случаят е много сериозен и не е от тяхната ккомпетентност ,поради което детето е трябвало
да се транспортира до най-близкия голям град ,защото не е бил дори за възможностите на медиците от Пещера.Баща му
го транспортира с личната им кола до
гр.Пловдив и детето е прието в
болница „Св. Г.“. През това време на
няколко пъти майката от вида на ръчичката на детето и болките ,
които то изпитва , тя няколко пъти припада.Това
състояние на снаха й наложило бащата на детото да се
обади на дядото и той спешно да
отиде до болницата ,за да може докато бащата на детето го придружава по снимки
и изследвания дядото ,да подкрепя майката.Свидетелката заяви още ,че поради
съсоянието на ръката същата била завита с дреха ,за да не висяла „скършената
ръчичка надолу“.Дори учителят по физическо възпитание на детето споделил с една от съседките им, следното :“ Аз съм
толкова години спортист, такова счупване не съм видял“. Лично той си свалил
якето и закрил ръката на детето да не се вижда. .На детото били направени
снимки и изседвания ,а с оглед операцията
се налагало и поставяне на упойка.Детето било закусило и следвало да се изчака период от време ,за
да може да го хване упойката и едва към 16 часа била извършена операцията. От
състоянието на ръката си детето до последно се страхувало ,че ще му отрежат ръката и на операционната маса попитало
баща си:
„Тате
ще ми отрежат ли ръката?“.Според свидетелката по думите на синът й и съпругът й детето
изтърпяло много силни болки.Самата тя
разблара за инцидента в късния
следобет.На следващия ден посетили детето в болницата ,където то се
придружавало от майката ,тъй като не можело да се обслужва само.Цялата му ръка
била гипсирана от рамото до китката
,като му си виждали само трите
пръстеча.Детето плачело от силните болки,които изпитвало.Не можело да се
храни само ,да прави само тоалита си и
да се облича само.Само леко да си мръднело пръстче и изпитвало силна
болка.Заяви още ,че в болницата му давали слини успокоителни-аналгин,нурофен и
антибиотици венозно.Посещавали детето всеки ден,като отменяли майката за по
няколко часа ,за да може и тя да се прибере в жилището им- да се изкъпе и
почине. Детето
не можело дори да се
завърти. В болницата се наложило да му вземат специална превръзка, която
да му прикрепва плътно ръката, за да няма движение, че болките били страшни. С часове стоели
в болницата, защото детето било свикнало с присъствието им.В жилището им- триетажна къща живеели семейството на свидетелката и семействата на
двамата им сина.Постойно общували по
между си и живеели като едно цяло. Спомня си още ,че детето изпитвало ужас от
срещата с Е. и й споделяло: „Бабо как ще я видя, ако се върна в училище?“ . Но това
не била причината,
за да не ходи на училище. Причината била, че
времето е лошо,но най-вече преценката на личния лекар ,че е по –добре да си
стой в къщи. Той преценил и ги
посаветвал да оставят детето в къщи и да
не го изпращат през този период на
училище.Свидетелката заяви още ,че докато детето се лекувало в дома си учителите преценили ,че могат да
идват в дома им ,за да му преподават уроците ,за да не изгуби детето учебната
година.До този момент детето било отличен ученик.Няколко пъти майката го водила в училище на консултации,след
което започнали посещения на учителите.Редовно идвала учителката по математика
и по-рядко учителката по български език.На
детето трябвало да се извърши и втора операция за премахване на пластините около година след първата ,т.е, октомври
месец 2017 година.В началото на месец септември 2017 година детето започнало да усеща болки ,като получило
и заречвявания по ръката.При консултациите
с лекаря същият преценил ,че операцията
следва да се извърши по-рано от предвиденото.Насрочили операцията
няколко дни преди началото на учебната година за 2017 .Тогава се премахнали
пластините, като детето останало в болницата 4 дни.Отново изпитвало същтите
страшни болки ,като казвало на свидетелката „Бабо, имам чувството, че ме
боли повече от първия път“.В момента на мястото имало
два белега „ужасни „. Без още една
пластична операция, това дете не можело да стои така защото
чувства
неудобство. Горният белег е около 8-9 см. дължина, има видим голям отвор на
ширина. Ширината е с вид на изскочило месо, повече от 2-3 см. Много е грозно. Детето чувства неудобство,
особено през лятото. То по всякакъв начин гледа да си скрие ръчичката. Другият
белег отдолу е малко по-малък. Долният е
около 7 см. дълъг и е на половина прибран от горния. Но горният е многопо нелицеприятен. За
тях
близките е неприятен, а за околните привличал погледа.Това
обаче, което най- много ги е възмутило и стаписало е поведението на ответницата
и нейните близки,защото чужди хора ходили да
попитат как е пострадалото дете,но те
не.
Деца, които са видели в междучасието, родителите на децата на другия ден на
работното й място отишли,за да я питат за внук й как е. Свидетелката заяви още ,че сега
при всяко застудяване на времето, детето усещало болка . Не можело да спортува, първоначално,защото
ръката не се движила както трябва. Оплаквало се, че
много го сърби.Трябвало да се извършва и рехабилитация ,като лекарят обаснил на
майката как трябва да правят упражнения
с подръчни неща – топка и други такива, за да движи ръката.След първата
операция проследили как движи пръстите ,поради опасения дали не са засегнати пръстите
на ръката. Преди инцидента детето активно спортувало футбол, волейбол, тенис на маса и тенис на корт.
Сега вече от един месец започнало да ходи на тренировки, но се
страхувало отново да не се случи нещо със счупената ръка.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно- медицинска експертиза, в която вещото лице П. сочи, че след като се
запознал с материалите по делото и медицинската документация е установил, че детето
А.В. е било прието в УМБАЛ“Св.Г.“ гр. Пловдив
за лечение на 13.1.2016 година в
клиниката по ортопедия и травматология с диагноза:“Съчетано счупване на диафазите
(телата) на лъчевата лакътна кост
(закрито) в лаво с разместване. Според вещото лице лечениеито на такава травма се извършва само оперативно и е
проведено от 13.10.2016 година до
17.10.2016 година в болнична обстановка
под обща анестезия, при
която има наместване на фрактурите и фиксиране с метални импланти, видът
на които се
определя от лекуващия екип. След оперативната интервенция се
поставя гипсова
имобилизация. В
заключението се сочи, че продължиотелността на възстановяване при тази
травма и на тази възраст ,при обичаен ход на оздравителния процес е в период около три месеца.Вещето лице сочи
,че от момента на инцидента 9.30 часа на 13.10.2016 година до самите инвазивни
мероприятия детето е изпитвало най-силни
болки и по-слаби по време на
болничния престой около двете оперативни интервенции,по време на лечебните
мероприятия и в последствие след втората
седмица след свалянето на шевния материал те постепенно са отзвучали
напълно.Детето се е нуждаело и от рехабилитационен процес. Към
момента функционалното състояние на крайника е възстановено напълно, но към
момента личат два оперативни цикатрикса/белега/ върху лявата предмишница
реадиално и улнарно. Редиалният цикатрикс
е с размери 7 х 1 см. лилав на цвят,груб над нивото на кожата. Улнарният цикатрикас е по-избледнял с
размер 7 х 0.5 см.
Вещото лице е категорично, че след време могад да бъдат оперативно отстранени и да
се направи козметичен шеф. Разпитано в с.з. вещото лице сочи ,че е налице причинна връзка между болките и страданията, които детето А. е
търпяло и спъването му от ответницата в училище.
Към настоящия момент детето без проблем може да спортува,тъй като костните
възстановявания са завършени окончателно.В последствие следва да се прецени
дали да се извърши последваща операция с
оглед съществуващите цикатрикси. Единият цикатрикс към
лъчевата кост е по-груб и следвало да се проследи във времето
развитието му. Ако ставал още по-груб, можело да се изреже и
да се направи пластичен шев. Другият според него може би ще се
заличи и избледнее. Нито е спешно, нито наложително, ще се прецени във времето,но
това е като козметичен дефект и
процедурата е с цел за заличаване ,а не е
наложителна. Това се преценява индивидуално след време. Това не затруднява по
никакъв начин движението, на крайника.Вещото лице е констатирало ,че в представените
документи само е фиксиран часа на приемане – 12 часа на обяд. Би трябвало като
задължителен елемент в епикризата и протокола да има час на начало и край на
операцията, но не са отразени. След
оперативното лечение се намества, фиксира, гипсира
крайника. Обикновено се
сваля гипса на 45-тия ден и започва рехабилитация. Когато екипът или лекуващият
лекар прецени, че свързването на костите с металните импланти е стабилно, може
да се свали по-рано гипсът- около 30-тия ден, за да започне по-рано
рехабилитацията, да се постигне добро раздвижване на крайника. В случая е
свален малко по-рано гипсът, започнал е процеса по-рано и нещата са завършили
добре за пациента. Обикновено при децата, като няма други заболявания, като не е
отежнено общото състояние, завършват бързо оздравителните процеси. По-бързо
зарастват , отколкото при възрастните
съответните счупвания. В случая са приключили в нормални граници и
срокове, без усложнения. Вещото лице
счита ,че детето е малко, но по принцип би
трябвало след приключване на стационарния срок - болничният престой, след
сваляне на конците и смяна на гипса, да посещава
училище, дори и за част от часовете.
Заключениетно е прието в с.з. и не е оспорено от
страните.
Следователно от
изложеното ,съдът приема следното :
Касае се за иск по чл.45 от ЗЗД-всеки е длъжен да поправи вредите ,които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,от който възниква облигационното отношение между лицето,което е причинило вредата и този който е пострадал.Съдържанието на отношението включва субективното право пострадалия да претендира поправянето на вредите и задължението на деликвента да стори това.Непозволеното увреждане като извъндоговорен източник на задължения включва:противоправно деяние;вреда причинена от това деяние;причинна връзка между посоченото деяние и вредата ;вина на деликвента.
По делото няма спор, че е постановена присъда № 38 от 28.09.2017 година по НОХД № 168/2017 година по описа на ПщРС влязла в сила, която има задължителна сила за гражданския съд относно самото деяние, до неговата противоправност и относно вината на онова лице, което е “деец” на престъплението-т.е., за което с присъдата е било признато, че е осъществило обективната и субективната страна конкретния престъпен състав. В случая обаче с присъда не е бил решен въпросът за гражданските последици от деянието.
Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудопствата и
пр., всички нематериални последици възникнали от противоправното деяние.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с
оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Както бе посочено по-горе при непозволеното увреждане законът предполага вина само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези на нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване на настъпилите вреди.Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резулре безспроно с оглед разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
От всички събрани по делото доказателства не се установи пострадалото дете с поведението си да е допринесло за настъпилия инцидент на 13.10.2016 година.
Не се спори между страните по делото относно характера и тежестта на получените от детето А.Д.В. телесни увреждания.Най-общо съгласно заключението на вещото лице П. те се свеждат до следното“съчетано счупване на диафазите(телата)на лъчевата и лакътната кости(закрито) в ляво с разместване.Лечението на тези травми се извършва само оперативно в болнична обстановка,като фрактурите се наместват под обща анестесия и се фиксират с метални импланти.След оперативната интервенция се поставя гипсова имобилизация.Продължителността на възстановяване при този вид травма е около три месеца.Задължително следва втора оперативна интервенция под обща анестезия за изваждането на металните импланти.Според вещото лице получените травматични увреждания са причинили на детето силни болки в часовете непосредствено след инцидента ,при транспортирането му ,при медицинската обработка,приемането в болничното заведание и с по-слаб интензитет по време на болничния престой,около двете оперативни интервенции,като впоследствие след втората седмица до свалянето на шевния материал те постепенно са отзвучели . Установи се от показанията на свидетелката ,че след проведената първа операция на детето цялата му ръка е била гипсирана от рамото до китката ,като то не е можело да се храни,облича и обслужва само.През целия период на възстанвовяване около 3 месеца детето се е нуждаело от помощ при обличане ,къпане,защото е имало затруднение при движението на ръката.Установи се ,че детето е претърпяло и втора медицинска операция за отстрянаване на металните имлатни ,при която е отново е търпяло болки и неудобства.По настоящем здравословното му състояние е стабилизирано –функционалното състояниое на крайника е възстановено напълно,но към момента съществуват два след оперативни цикатрикса/белега/ върху лявата предмишница реадиално и улнарно.Редиалният цикатрикс е с размери 7 х 1 см. лилав на цвят,груб над нивото на кожата. Улнарният цикатрикас е по-избледнял с размер 7 х 0.5 см,които действиетлно са козметичен дефект ,но създават неудобство ,притеснение и негативни емоции у детето.Според вещото лице за в бъдеще може да се извършат определени медицински манипулации с оглед подобрение на естетическия вид на ръката. Установи се още ,че след инцидента детето е било измъчвано от безпокойство ,че може да загуби изцяло ръката си ,като неволно е било принудено да преживее както собственото си безпокойство ,така и отчаянието ,безпокойството и страха и на своите родители.
Не обяснимо за съда е поведението на ответницата И. след инцидента ,която даже не се е опитала да се срещне с пострадалото детето и да се опита да му обясни случилото се като постъпка на по-голям ученик към по-малък,при която тя най- вероятно не е очаквала такива последици и да изрази чисто човешката си съпричастност с приживяното от него ,с болката му ,което допълнително е объркало и травмирало детето.
И не на последно място следва да се отбележи обстоятелството ,че детето е било лишено от възможност да тренира любимите си спротове за един дълъг период от време,като едва от скоро е започнало да ходи на тренировки поради страх да не травмира отново ръката си.
С оглед характера и тежестта на телесните увреждания, продължителният възстановителен период, проведените две оперативни лечения, бъдещите допълнителни медицински манипулации, психическата травма, която се явява пряка и непосредствена последица от претърпения инцидент на 13.10.2016 съдът определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева като справедливо възмездяване на детето Ангелв Д.В., поради което следва да уважи иска в този размер.Исковата претенция над сумата от 10 000 лева до 13 200 лева като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Върху тази сума се дължи и законна лихва считано от датата на увреждането -13.10.2016 година до окончателното й изплащане по аргумент на чл.84,ал.3 от ЗЗД.
По отношение на имуществените вреди следва да се отбележи следното:
Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последица от засягането на налично благо, като намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и др. Пропусната полза е неосъществено увеличение на имуществото.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че родителите на детето са заплатили сумата от 1800 лева за метакариални плаки и в този размер иска като основателен и доказан следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2016 година до окончателното й изплащане.
В тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца съдебно- деловодни разноски в размер на 1263 лева по компенсация и по сметка на Районен съд гр. Пещера д.т. в размер на 472 лева.
Предвид на всичко изложено дотук и на основание чл. 45 от ЗЗД,
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.И.И. с ЕГН –********** *** да
заплати на Д.А.В. с ЕГН-********** и Г.Т.В. с ЕГН-********** действащи като
родители и законни представители на А.Д.В. с ЕГН-********** *** обезщетение за
неимуществени вреди общо в размер на 10 000 лева и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1800 лева претърпени от детето А.Д.В., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-13.10.2016 година до
окончателното им изплащане и разноски в размер на 1263 лева – по компенсация, като
в останалата претендирана част над 10 000 лева до размера на 13200 лева -
обезщетение за неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ
ИСКА.
ОСЪЖДА Е.И.И. да заплати по сметка на Районен съд гр.Пещера д.т. в размер на 472 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: