Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Видин, 14.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора в състав :
Председател: Даниел
Димитров
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдията Димитров
гр.дело № 869 по описа за 2021 година, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Б.А. ***, ЕГН **********
против „Гипс” АД – с. Кошава, обл. Видин, ЕИК ********* с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди
се от ищеца, че след дългогодишна работа при ответника е получил професионални
заболявания „Хроничен бронхит”, „белодробен емфизем” и „Невритис нерви акустици
билате-ралис средна степен”, за което е съставен акт за професионално
заболяване № 17/1988 г.
Поддържа,
че в следствие на тези заболявания, ищецът търпи имуществени вреди за спазване
на хигиенно-диетичен режим и средства за лечение.
В хода на производството ищецът е
изменил исковата си претенция, и в която връзка иска от съда да бъде
постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца обезщетения за претърпените имуществените вреди и пропуснати ползи в
резултат на професионалните му заболявания, изразяващи се в изразходвани
средства за лечение и средства за приемане на усилена храна в общ размер на 662.10
лв. за периода от 01.02.2021 г. до 01.05.2021 г., представляваща сбор от по 220.70
лв. месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяко едно от
обезщетението от 220.70 лв. за съответния месец, считано от първо число на
следващия месец до окончателното издължаване.
Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е постъпил
отговор по делото, с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан и се
прави възражение за липса на пасивна легитимация по иска.
По делото са събрани писмени, назначане
и изслушана е съдебно-медицински експертизи.
Съдът, след като взе предвид
изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и
поотделно, намира за установено следното:
Не се спори от страните, че ищецът
е работил при ответното дружество. Не се оспорва и обстоятелството, че същият е
получил професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем и
невритис нерви акустици билатералис средна степен, което е видно и от Протокол
№ 15/08.12.1988 г. и Акт за професионално заболяване № 17/1988 г.
От ЕР № 1503 от 169/17.10.2012 г.
на УБ-МБАЛ ”Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София, се установява, че при направеното
преосвидетелстване е определена 52% трайна неработоспособност поради общо
заболяване и 60% трайна неработоспособност за полученото професионално
заболяване „Хроничен бронхит”. Белодробен емфизем, рестриктивен тип ВН.ДН І ст.
Неврит на слуховите нерви” със срок на инвалидност –пожизнен.
Вещото лице по назначената и
изслушана съдебно-медицинска експертиза д-р И. - лекар – диетолог, е дало
заключение относно вида и количеството на храните, необходими за ХДР, както и
левовата равностойност на продуктите, необходими за спазване н ХДР за процесния
период, която възлиза на сумата 376.76 лева. В експертизата си вещото лице е
отбелязало, че за да се намалят периодите на обостряне на заболяването на ищеца
е необходимо повишаване на защитните сили на организма, което е свързано със
спазване на ХДР с включване на храни, богати на белтъци, въглехидрати, мазнини,
витамини, минерални соли, които се доставят на организма чрез прием на нетлъсти
меса, мляко, млечни произведения, пресни плодове и зеленчуци. Вещото лице е
посочило, че в тези случаи се прилага усилваща диета № 11 като белтъците са
завишени и достигат 1285 г. дневно, мазнините - 100 г. дневно, въглехидратите
до 400 г. дневно. За да се постигне усилваща диета е необходимо дневните
калории да се завишат с 25% - до 3500 калории. Получава се разлика от 21000
калории, необходими при усилваща диета в сравнение със здрав човек.
Съдът възприема експертизата като
обективно и компетентно изготвена, поради което я кредитира.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното: за причинени вреди на работник от
трудова злополука или професионална болест, отговорността на работодателя,
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда ангажирана, когато
вредите са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50% или смърт.
Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ
е отговорност за причинени на работника вреди – имуществени и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В настоящия случай се
претендират имуществени вреди, произтичащи от ежедневната необходимост за
спазване на хигиенно – диетичен режим и прием на животоподдържащи медикаменти.
За да се
ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, е необходимо да бъде
установено по категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова
злополука.
В случая
професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с Протокол №
15/08.12.1988 г. на ДК-Видин и с Акт за професионално заболяване № 17/1988 г..По
делото е представено удо-е №3602878/19.06.2001 г.,от което е видно,че ищеца е
работил при ответника в различни
периоди,включително и в период от време,съвпадащ с процедурата по установяване
на професионалното залболяване,поради което възраженията на ответника относно
характера на заболяването и възникването му са неоснователни.
С оглед
изложеното е безспорно , че ищецът след дългогодишна работа в ответното дружество е
получил професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем”.
Установено е също, че това професионално заболяване е довело до трайна
нетрудоспособност над 50 на сто като са се появили и усложнения,и в следствие
на професионалното заболяване и неговите усложнения е необходимо, ищецът да
спазва строго диетичен режим, изразяващ се в приемането на усилена храна със
завишаване на дневните калории с 25 %, както е необходим и непрекъснат прием на
животоподдържащи медикаменти,като заболяването изисква доживотно
лечение, режим на хранене и почивка.
Изразходването на
средства за набавянето на усилена храна и животоподдържащи медикаменти се явява
имуществена вреда, която ищецът търпи.
В случая с предявения иск
се претендират бъдещи вреди, като ищецът е посочил конкретен период.
От заключението
по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Н.И. се установява, че
необходимите средства за спазване на ХДР за исковия период възлизат на обща
сума от 376.76 лв..
По делото е представено медицинско направление/искане
за с изх. № 35 от 15.11.2021 г. от д-р Цецка Стоянова-личен лекар на ищеца, в
което е отразено, че за процесния период на ищеца са необходими средства за
лекарства в размер на 59.22 лв.месечно, или общо за периода 01.02-01.05.2021 г.
177.66 лв., постоянен прием на Мезим форте, Диклак, Улкопрол, Церокал,
Лексотан- 53 лв., както и разходи за консумативи и транспорт по 15 лв. месечно.
В тази връзка общият
размер на необходимите средства за спазване на ХДР, за прием на лекарства и лечение възлиза на сумата от 662.32
лв. на месец.
С оглед изложеното следва да се приеме, че
именно в този размер е имуществена вреда на ищеца за исковия период, поради
което ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати претендираната
сума от 662.10 лв., или 220.70 лв. на месец ведно със лихвата за всяка забавена вноска от
датата на падежа до окончателното издължаване.
По делото е поискано предварително
изпълнение,като в случая следва да се допусне такова,но в хипотезата на чл.242
ал.1 ГПК.
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда,
дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла
на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително
изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани
с обезпечаване нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. В конкретния случай, вземането на ищеца е точно такова, като произтича
от необходимостта да разходва допълнителни средства за лечение и ХДР,с оглед
наличното професионално заболяване.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени направени разноски
в размер на 300.00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВдРС
сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Гипс” АД- с. Кошава, обл.
Видин, ЕИК ********* да заплати на М.Б.А. *** с ЕГН ********** на основание чл.
200 КТ сумата в общ размер от 662.10 лв., или 220.70 лв. месечно, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото
професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем”, произтичащи от необходимостта
ежедневно да спазва Хигиенно-диетичен режим и да разходва средства за усилена
храна и лечение, за периода от 01.02.2021 г. до 01.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
всяко ежемесечно обезщетение от по 220.70 лв., която лихва е считана от първо
число на следващия месец, за който се дължи, до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА “Гипс” АД- с. Кошава, обл.
Видин да заплати на М.Б.А. *** с ЕГН ********** разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА “Гипс” АД- с. Кошава, обл.
Видин да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса, както и такса в размер на 5.00 /пет/ лв., в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението по отношение на присъденото обезщетение, като решението в тази част подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд-Видин в едноседмичен срок от връчването му.
Решението може да бъде обжалвано
пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :