Р Е
Ш Е Н
И Е № 260038
гр. София, 17.03.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 91 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Валентин Ангелов Велков от гр.
Чипровци е предявил срещу „З ” АД, ЕИК, обективно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени на ищеца неимуществени
вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на сестра му М.А.В. с ЕГН,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 05.07.2015 год. около 02.15 часа в
района на 21+900 км на автомагистрала „Тракия“ по вина на А.М.А. с ЕГН х– водач
на товарен автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ВН 2232 АА с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитц СКО 24“ с ДК № ВН 4348 АА, със застрахователна полица
№ 22115000610277/20.02.2015 год. за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 20.02.2015 год. до 19.02.2016
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2015 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на
адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на
05.07.2015 год. на автомагистрала „Тракия“ А.М.А. управлявал товарен автомобил
марка „ДАФ“ с ДК № ВН 2232 АА с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц СКО
24“ с ДК № ВН 4348 АА. В кабината на автомобила пътувала М.А.В., сестра на
ищеца.
Придвижвайки се по автомагистралата
в посока гр. П. – гр. С., около 02.15 часа в района на 21+900 км водачът А.
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл с десните си гуми в
лентата за принудително спиране и блъснал с челна си дясна част спрелия там лек
автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с ДК № СТ 02 88 ВН, с водач Й.А.Д.
Вследствие на удара лекият автомобил бил отхвърлен напред и вдясно, а водачът
на товарния загубил контрол над управлявания от него автомобил, който се ударил
в стоманената предпазна ограда, ограничаваща вдясно лентата за принудително
спиране и навлязъл в крайпътния скат, преобръщайки камиона на лявата му
странична част. Вследствие на ПТП на място е починал водачът на товарния
автомобил А.М.А. и пътуващата в кабината пътничка М.А.В.
Във връзка с описаното ПТП било
образувано досъдебно производство № 56/2015 год. по описа на ОДМВР – С., пр.пр.
№ 3162/2015 год. по описа на Софийска окръжна прокуратура, прекратено с
постановление от 12.08.2016 год. поради смърт на дееца А.М.А.
Ищецът твърди, че смъртта на сестра
му се отразила изключително тежко, тъй като с нея имали много силни отношения
на привързаност, взаимна обич и уважение. Със загубата на един от най-близките
му хора се прекратила връзката между брат и сестра, която била не само кръвна,
но и дълбоко емоционална. Ищецът изпитва силен стрес, тъга, безпокойство,
потиснатост, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, мъка и
огорчение, затворил се в себе си, често плаче.
Ищецът твърди, че сестра му имала
основна роля във вземането на решения в неговата фамилия, разчитал на нея за
всичко – както морално, така и финансово. Като брат и сестра били изключително
близки, виждали се непрекъснато, събирали се на празници и рождени дни.
Твърди се, че за товарния автомобил марка „ДАФ“ с ДК №
ВН 2232 АА, управляван при ПТП от А.М.А., е била сключена със ЗК „Л“ АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № 22115000610277/20.02.2015 год., валидна от 20.02.2015 год. до
19.02.2016 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Ответникът с писмения отговор на и.м. оспорва исковете
по основание и размер. С отговора се оспорват твърденията по и.м., че за ищеца
е възникнало право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на
близък. Сочи се, че от използваните в и.м. общи оценъчни понятия, но без
излагане на конкретни житейски факти, не се установява, че ищецът следва да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра и
вместо най-близките роднини на пострадалата. Сочи се, че не се установява и че
поради житейски обстоятелства двамата са имали отношения на особена близост,
които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между брат и
сестра.
Оспорват се твърденията за естеството и за
съществуването на описаните отношения между ищеца и пострадалото лице, за
дълбока близост и подкрепа, за изключителни по интензитет и продължителност
болки и страдания, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи
възприеманата по човешка презумпция обичайната реакция на скръб. Оспорват се и
твърденията по и.м., че в причинна връзка със събитието при ищеца е настъпила
социална изолация, усещане за безпокойство, потиснатост, изострена
чувствителност, ранимост и вътрешно опустошение; че поради силния емоционален
шок от загубата здравословното състояние на ищеца се е влошило, както и
твърденията за последваща събитието коренна промяна в живота на ищеца.
С отговора се сочи, че към датата на ПТП ищецът е бил
пълнолетен, на 42 години, със завършено личностно и социално развитие, семеен,
със собствен бит и личностна среда, не е живеел съвместно с пострадалата в едно
домакинство, не е бил зависим от грижите на пострадалата и не е получавал по
право или поради особени обстоятелства издръжка от нея.
В отговора
се твърди, че ПТП се е осъществило и поради действията на водача на лекия
автомобил марка „БМВ“ с ДК № СТ 0288 ВН, който е нарушил разпоредбата на чл.58,
т.1 от ЗДвП, регламентираща забрана за спиране на пътното превозно средство за
престой или паркиране извън специално обозначените за това места, което
обстоятелство е в причинна връзка с настъпване на транспортния инцидент. Сочи
се, че автомобилът е спрял в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ без да
е претърпял авария, както и че не е бил светлинно обозначен.
С
отговора се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата М.В., която в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, пътувайки без поставен обезопасителен колан, е допринесла за настъпването
на собствените си тежки травми, довели до летален изход.
Ответникът сочи, че към датата на ПТП ищецът няма
материалноправна легитимация за предявяване на настоящата искова претенция, тъй
като не е сред лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди,
определен изчерпателно и ограничително с ППВС № 4/1968 год. и ППВС № 5/1969
год. Сочи, че същевременно действащият към момента на предявяване на
претенцията §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането определя лимит
относно претенциите на лицата по чл.493а, ал.2 от КЗ – в размер до 5 000 лева,
но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на
Тълкувателно решение № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС.
С отговора се прави и възражение за изтекла давност за
предявяване на исковата претенция, доколкото от датата на ПТП, 05.07.2015 год.,
до предявяване на иска е изтекла общата петгодишна погасителна давност. Прави
се възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на претенцията за
лихва, считано от датата на настъпване на произшествието до датата на
предявяване на прекия иск срещу застрахователя.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от
представения с исковата молба констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 68/10.07.2015 год. на ОДП – София и от
находящия се по изисканото досъдебно производство № 56/2015 год. по описа на
ОДМВР – С., пр.пр. № 3162/2015 год. по описа на СОП протокол от 05.07.2015 год.
за оглед на местопроизшествие, в същите е отразено настъпило на 05.07.2015 год.
около 02.15 часа в района на 21+900 км на автомагистрала „Тракия“ ПТП, с
участници : МПС 1 – товарен
автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ВН 2232 АА, с водач А.М.А. и МПС 2 – лек автомобил марка „БМВ” с ДК № СТ 02 88
ВН, с водач Й.А.Д. Отразено е, че МПС 1 навлиза в лентата за принудително
спиране на магистралата и удря намиращото се там МПС 2. Отразено е, че при ПТП са починали водачът на МПС 1 А.М.А.
и пътуващата в същото М.А.В.
Образуваното
по случая досъдебно производство №
56/2015 год. по описа на ОДМВР – С. е
било прекратено с постановление от 12.08.2016 год. на СОП за прекратяване на
наказателното производство поради смъртта на дееца А.М.А.
От заключението по назначената
КСМАТЕ, неоспорено от страните, се установява следния механизъм на настъпване
на ПТП :
На 05.07.2015 год. около към
02.15 часа – тъмната част на денонощието, на автомагистрала „Тракия”, в района
на километър 21+900, в землището на село В., Софийска област, в лентата за
принудително спиране е бил спрял лек автомобил марка „БМВ 525 Д” с ДК № СТ 02 88
ВН, с водач Й.А.Д.
Платното за движение в този
участък е било еднопосочно, в зоната на продължителен десен завой по отношение
посоката на движение, равнинен участък. Същото е било с две ленти за движение,
всяка с широчина по 3.70 метра, отделени една от друга посредством добре видима
бяла прекъсната линия „M3”. Вдясно от дясната лента се намирала лента за
принудително спиране с широчина 3.20 метра, отделена от активните ленти за
движение посредством единична бяла непрекъсната линия „М1”.
Вдясно асфалтовото покритие се
ограничавало от бетонов бордюр с височина около 10 сантиметра и вдясно на него
се намирал земнокаменист банкет с широчина 0.5 метра, който вдясно се
ограничавал от стоманена предпазна ограда и вдясно на нея започвал стръмен скат
на спускане откъм платното за движение, с високи дървета и храсти.
След лекия автомобил „БМВ”, в
същата посока и условия на движение, със скорост не по-висока от 90 км/ч, се е
движил влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105” с ДК № ВН 22 32 АА, с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитц СКО 24”, с ДК № ВН 43 48 ЕР, управлявани от А.М.А.
Изводимо от разположението на
обозначената с № 6 в протокола за оглед следа от странично приплъзване на гума,
товарният състав се е придвижвал, като десните гуми са били разположени в
зоната на лентата за принудително спиране, а левите гуми са се намирали в
дясната активна лента за движение по автомагистралата в посоката на движение на
състава /габаритната широчина на кабината на влекача е била 2 490 мм/. Придвижвайки
се по гореописания начин, влекачът „ДАФ” с челната си дясна част е застигнал
лекия автомобил „БМВ” и го е ударил в зоната на лявата задна част на купето,
като вследствие на удара лекият автомобил е отхвърлен напред и вдясно и същият
се е установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие, а водачът на влекача е изгубил контрол над управлявания от
него автомобил и общо съставът е продължил напред и вдясно, ударил се е в
стоманената предпазна ограда, ограничаваща в дясно лентата за принудително
спиране и е навлязъл в крайпътния скат, където се е преобърнал на лявата си
странична част.
Вследствие на ПТП на място са
починали водачът на влекача А.М.А. и пътуващата в кабината на влекача М.А.В.
Експертизата сочи, че за водача
на влекача „ДАФ” А.А. ПТП е било предотвратимо при условие, че в зоната на ПТП
постоянно е контролирал управляваното от него ППС и не е използвал за движение лентата
за принудително спиране – което съставлява и причината за настъпване на ПТП.
Заключението на КСМАТЕ е, че
причината за смъртта на пътуващата в кабината на влекача М.А.В. е причинената й
тежка шийна травма. Независимо дали В. е била с поставен или без поставен
обезопасителен колан, с оглед вида, характера и механизма на причиняване на
констатираните увреждания и тяхната анатомична локализация, леталният изход е
бил неизбежен.
В с.з. вещото лице Т. допълва в
отговор на поставени му от пълномощника на ответника въпроси, че причинените на
водача на влекача А. и на пътуващата в кабината В. травми са били
високоенергийни; независимо от обстоятелството, че водачът е бил с поставен
предпазен колан, той също е починал на място вследствие на удара.
В с.з. на 02.03.2021 год. след
разпита на вещите лица пълномощникът на ищеца заявява, че не оспорва
обстоятелството, че пострадалата при горното ПТП В. е била без поставен
обезопасителен колан към този момент.
От представената с и.м. справка изх.№
24-01-13/12.01.2017 год. от база данни на Информационен център към Гаранционен
фонд се
установява, че за товарния автомобил
марка „ДАФ“ с ДК № ВН 2232 АА, управляван при ПТП от Албен Малинов Александров,
е била сключена със ЗК „Л“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № 22115000610277/20.02.2015 год., валидна от
20.02.2015 год. до 19.02.2016 год., т.е. към датата на ПТП, 05.07.2015 год.
Видно от представеното с и.м. удостоверение изх. №
644/04.09.2018 год. на община Ч. за родствени връзки на В.А.В., ищецът е брат
на починалата в резултат на горното ПТП М.А.В.
От показанията на свидетелката М.Й.П. – В., съпруга на
ищеца, се установява, че на 05.07.2015 год. ищецът, който бил граничен полицай,
отишъл на работа, а около обяд й се обадил по телефона – бил много притеснен,
тъй като няколко пъти звънял на сестра си, но тя не му отговаряла. Около 13.30 часа
отново се обадил на съпругата си, бил неадекватен, стресиран, уплашен, плачел и
й казал, че са му съобщили, че сестра му е претърпяла катастрофа и е починала.
Негова колежка впоследствие й споделила, че в този момент ищецът изглеждал много
зле и го закарала в Бърза помощ за да му сложат нещо успокоително. Свидетелката
сочи, че същия ден видяла съпруга си, но дотогава не го била виждала в такова
състояние – сочи, че майка му починала три години по-рано, но някак по-леко
приел смъртта й отколкото на сестра си.
Свидетелката познавала сестрата на ищеца още от
детската градина от гр. Ч.,
после учили заедно в училище. Била много добър човек, помагала на всички. М.В.
сключила брак с ищеца през 2002 год. и знае, че до този момент той помагал
финансово на сестра си; след сватбата през първата година също давали парични
суми на М.В., тъй като тогава и двамата съпрузи работили, а тя
тъкмо започвала работа. М. завършила висшето си образование, но не успяла да си
намери работа в Чипровци и се преместила в С., но много често се прибирала –
почти всяка седмица от петък до неделя, както и по празниците. С брат си
общували много често – не пропускали ден, в който да се чуят по телефона.
Когато се родил сина на ищеца, семейството му изпитвало финансови проблеми и
тогава сестра му помагала с пари; независимо, че била с четири години по-малка
от него, той се допитвал за всичко до нея.
Според свидетелката ищецът и сестра му поддържали изключителна
връзка; сочи, че и тя има сестра, но отношенията им не били така близки, както
техните. Описва колко тежко съпругът й приел смъртта на сестра си, как
организирали погребението й и как после той се затворил в себе си – станал по-нервен,
избухлив, понякога плачел, като гледали клипове с нея.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на
осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на
сключване на застрахователния договор с полица № 22115000610277/20.02.2015 год. за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна от 20.02.2015 год. до 19.02.2016 год./ е уредено правото на пряк
иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства
и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че
причината за настъпването на ПТП, при което на М.А.В. са
били причинени телесни увреждания, довели до смъртта й, са били субективните
действия на водача на товарния автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ВН 2232 АА – А.М.А., който в зоната на ПТП не е
контролирал непрекъснато управляваното от него ППС – при движение по
магистралата е навлязъл в лентата за принудително спиране, застигнал е спрелия
там лек автомобил „БМВ”, ударил го е и товарният автомобил се е отклонил и ударил
в стоманената предпазна ограда, преодолял е същата и е навлязъл в крайпътния
скат, където се е преобърнал. Вследствие на удара на място са починали както
водачът на товарния
автомобил, така и пътуващата в купето М.В.
От заключението на КСМАТЕ и отговорите на в.л. в с.з. на поставени от
пълномощника на ответника въпроси бе установено и че липсата на поставен
предпазен колан от страна на починалата по никакъв начин не е допринесла за
леталния изход – същият е бил неизбежен при така описания механизъм на ПТП и
тежките деформации по автомобила.
По делото бе установен и следващия
елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя
по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – обстоятелството, че за товарния автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ВН 2232 АА, управляван при ПТП от деликвента А.М.А. е била сключена със ЗК „Л“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № 22115000610277/20.02.2015 год.,
валидна от 20.02.2015 год. до 19.02.2016 год., т.е. към датата на ПТП, 05.07.2015 год.
Независимо от горното, съдът намира предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД, за недоказани по
основание, поради което следва да ги отхвърли.
Съгласно приетото с т.1 от ТР
№ 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969
год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва
да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства
и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018
год. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС
№ 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
В настоящия случай ищецът не
проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалата му сестра и за настъпили в резултат на нейната
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.В., съпруга на ищеца, бе установено, че между ищеца и сестра му М.В. са
съществували традиционните и общоприети
добри взаимоотношения, основани на обич и взаимна грижа
един към друг;
установено бе и че ищецът е скърбял за починалата си сестра, но не бе установено, че причинените му морални болки и
страдания нахвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
От изцяло кредитираните от
съда показания на св. В. бе установено, че в различни периоди както ищецът е
помагал финансово на сестра си, така и тя на него – когато му се е родил син;
че са общували непрекъснато по телефона; че тя много често се е прибирала от С.
в Ч., като всяка седмица се е виждала с брат си. Установено бе, че В.В. е
преживял много тежко смъртта на сестра си, както и че понастоящем не се е
съвзел напълно от загубата й. Горното обаче, както бе посочено, не отличава
отношенията между двамата от обичайните
такива между братя и сестри, налагащи извода, че емоционалната им връзка приживе е била толкова
дълбока, а търпените от ищеца морални болки и страдания – толкова интензивни и
продължителни, че да е обосновано да се направи изключение от правилото,
обсъдено в цитираното ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год.,
ОСНГТК.
С оглед така
събраните гласни и писмени доказателства съдът приема, че ищецът установява само
формалната връзка на родство с починалата,
но не и основанието за изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. – че в случай на смърт право на
обезщетение имат най-близките на
починалия, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни.
С
оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на
исковете, а същите с настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 400 лева – внесен депозит за
възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ и е бил представляван по делото от
юрисконсулт, поради което дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния
размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда
на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000
лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С
оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 850 лева, съставляваща разноски и възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.А.В. от гр. Ч., ул. „Балканска“ № 42, с ЕГН, срещу „З”
АД, ЕИК, обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22
от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева /четиридесет хиляди
лв./ за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие
смъртта на сестра му М.А.В. с ЕГН, настъпила в резултат на ПТП, причинено на
05.07.2015 год. около 02.15 часа в района на 21+900 км на автомагистрала
„Тракия“ по вина на А.М.А. с ЕГН – водач на товарен автомобил марка „ДАФ“ с ДК
№ ВН 2232 АА с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц СКО 24“ с ДК № ВН
4348 АА, със застрахователна полица № 22115000610277/20.02.2015 год. за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от 20.02.2015 год. до 19.02.2016 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.07.2015 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК В.А.В. от гр. Ч., ул. „Балканска“
№ 42, с ЕГН, да заплати на „З” АД, ЕИК
********* сумата от 850 лева /осемстотин
и петдесет лв./, съставляваща направени по делото разноски и определено от съда
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :