Решение по дело №9239/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5384
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20181100509239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   16.07.2019г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 9239 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 31.08.2016г. по гр.д. № 61636/2012г. Софийски районен съд, 30 състав отменил по предявения от „С. К.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата – етажна собственост на адрес: гр. София, бул. „********, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решенията по т. 4 и т. 5, прието от общото събрание на етажната собственост, проведено на 02.12.2012г., за което е съставен протокол от същата дата, като отхвърлил иска в частта относно решенията по т. 1 и т. 2, приети от общото събрание на етажната собственост на същата дата. С определение от 26.01.2018г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, решението е изменено в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 220 лв., а ищецът – да заплати на ответниците разноски в размер на 239.50 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „С. К.“ ЕООД, който го обжалва в частта, с която искът е отхвърлен, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилни били изводите на съда за законосъобразно свикване и провеждане на общото събрание на етажната собственост /ОС на ЕС/. ОС не било свикано по реда на чл. 13 ЗУЕС с покана със съдържанието, предвидено в чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС; При провеждането на ОС не бил налице изискваният от закона кворум – да присъстват лично или чрез представители собственици на 67 на сто идеални части от общите части; Съставеният протокол нямал съдържанието по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС по отношение на явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват. Явилите се лица били посочени по начин, по който не могат да бъдат идентифицирани нито като самоличност, нито като собственици на обектите в ЕС с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗУЕС. Посочените идеални части не кореспондирали нито с процентното изражение, както следвало от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗУЕС, нито с тяхното номинално изражение, като сборът от посочените идеални части надхвърлял многократно 100. Във връзка с последното неправилно СРС допуснал и кредитирал ССЕ, при погрешно поставени задачи на вещото лице. В протокола от ОС на ЕС не бил посочен и начинът на гласуване и какво мнозинство е формирано, нито дали решенията са гласувани поотделно или заедно. Посочено било, че решенията са гласувани „с пълно болшинство“, а ЗУЕС изисквал различно мнозинство. В нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС взетите решения, извън това по т. 1, били по въпроси извън дневния ред, като не бил налице „неотложен случай“ по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗУЕС.   Незаконосъобразен бил и изводът на първостепенния съд за недоказаност на твърдението, че решението по т. 2 от протокола е в противоречие на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, съгласно която всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на ОС, като разходите за извършване на ремонта с решение на ОС се възстановявали или се прихващали от дължимите от него вноски по чл. 50 ЗУЕС след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. В случая ремонтът на стълбището бил необходим по смисъла на § 1, т. 8 ДР ЗУЕС, доколкото представлявал дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. В нарушение на съдопроизводствените правила СРС не допуснал поисканата от ищеца с исковата молба СТЕ, а в решението си приел, че ищецът не е доказал фактите, за установяване на които била поискана експертизата – за състоянието на стълбището към датата на провеждане на ОС и какво се включва в предложения от ищеца ремонт, а освен това не обсъдил и приетите договор от 27.11.2012г., оферта и допълнително споразумение. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемите страни - ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес: гр. София, бул. „********, с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, за отмяна на взетите по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 решения от ОС на ЕС на адрес: гр. София, бул. „********, проведено на 02.12.2012г.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен – относно решенията по т. 1 и т. 2 от протокола от ОС на ЕС. В частта, с която искът е уважен, решението е валидно, и предвид необжалването му същото е влязло в сила.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата – етажна собственост – на апартамент № 9. На проведено на 02.12.2012г. ОС на ЕС били взети решения, между които по т. 1 ОС задължило г-жа С. У.да заплаща навреме дължимите от нея месечни вноски съгласно чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, които задължения са предвидени и в ЗУЕС; по т. 2 – При идването на ремонтната бригада на 03.12.2012г. да бъдат уведомени, че ОС на собствениците е взело решение да не се прави ремонт сега, има решение за ремонт на стълбището през м. май 2013г. Да не се допусне влизането на бригадата в сградата и извършването на ремонтни работи. Наведените от ищеца в исковата молба доводи за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС, поддържани и във въззивната жалба, са: ОС не било свикано по реда на чл. 13 ЗУЕС с покана със съдържанието, предвидено в чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС; При провеждането на ОС не бил налице изискваният от закона кворум – да присъстват лично или чрез представители собственици на 67 на сто идеални части от общите части; Съставеният протокол нямал съдържанието по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС по отношение на явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват. Явилите се лица били посочени по начин, по който не могат да бъдат идентифицирани нито като самоличност, нито като собственици на обектите в ЕС с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗУЕС. Посочените идеални части не кореспондирали нито с процентното изражение, както следвало от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗУЕС, нито с тяхното номинално изражение, като сборът от посочените идеални части надхвърлял многократно 100; В протокола от ОС на ЕС не бил посочен начинът на гласуване и какво мнозинство е формирано, нито дали решенията са гласувани поотделно или заедно. Посочено било, че решенията са гласувани „с пълно болшинство“, а ЗУЕС изисквал различно мнозинство; В нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС взетите решения, извън това по т. 1, били по въпроси извън дневния ред, като не бил налице „неотложен случай“ по смисъла на §1, т. 16 ДР ЗУЕС; Решението по т. 2 от протокола било в противоречие на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, съгласно която всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на ОС, като разходите за извършване на ремонта с решение на ОС се възстановявали или се прихващали от дължимите от него вноски по чл. 50 ЗУЕС след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. В случая ремонтът на стълбището бил необходим по смисъла на § 1, т. 8 ДР ЗУЕС.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез процесуален представител са оспорили предявения иск с доводи за недопустимост, евентуално – за неоснователност. Ищецът нямал правен интерес от иска, тъй като на 10.04.2013г. продал собствения си обект в сградата и вече не бил етажен собственик, с оглед на което нямал отношение към ремонта и поддържането на общите части на сградата. ОС на ЕС било свикано при условията на неотложност, тъй като между поставяне от ищеца на уведомление за насрочения ремонт и датата на ремонта имало по-малко от 7 дни. Поканата за ОС била поставена 24 часа преди ОС, за което бил съставен изисквания от закона протокол за поставяне. Оспорили са твърдението за липса на кворум, а по отношение на съдържанието на протокола са поддържали, че са спазени изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. За решенията гласували всички присъствали собственици, поради което нямало нарушение относно отразеното мнозинство. По отношение на решенията по т. 1 и т. 2 твърдят, че същите са по обявения предварително дневен ред. Оспорили са твърдението на ищеца да бил налице необходим ремонт по смисъла на § 1, т. 8 ДР ЗУЕС, като нямало дори конкретизация кои са тези „нормативни изисквания за техническа пригодност“. Въпросът за ремонта на входа бил обсъждан от ОС на ЕС, като на проведено на 22.08.2012г. ОС било взето изрично решение по искането на ищеца, че сега не е моментът, тъй като по-важен е ремонтът на покрива. Искал са от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо в обжалваната част по следните съображения:

Съгласно представения протокол, по т. 1 е взето следното решение: „Задължава г-жа С. У./управител и едноличен собственик на ищцовото дружество/ да заплаща навреме дължимите от нея месечни вноски – дялово участие и текущи разходи, съгласно чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС. Тези задължения на собствениците са постановени и от ЗУЕС“. По т. 2 е взето следното решение: „При идването на ремонтната бригада на 03.12.2012г. да бъдат уведомени, че ОС на собствениците е взело решение да не се прави ремонт сега, има решение за ремонт на стълбището през м. май 2013г. Да не се допусне влизането на бригадата в сградата и извършването на ремонтни работи“.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предоставя възможност на „всеки собственик“ да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик“ следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му /така и решение № 28/06.06.2017г. по гр.д. № 2887/2016г. на ВКС, ІІ ГО/. В този смисъл неоснователен е доводът на въззиваемия, че сам по себе си фактът на отчуждаване на 10.04.2013г. на притежавания от ищеца индивидуален обект в сградата – етажна собственост обуславя извод за липса на правен интерес и недопустимост на иска.

Не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние. Това са такива решения, които пораждат определени правни последици занапред. Решения на общото събрание, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна – така определение № 308/30.06.2011г. по ч.гр.д. № 21/2011г. на ВКС, I ГО, както и цитираното решение № 28/06.06.2017г. по гр.д. № 2887/2016г. на ВКС, ІІ ГО, съгласно което обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т.е. решения, рефлектиращи в правната им сфера.

В случая решението по т. 1 от протокола не поражда никакви правни последици за ищеца – не създава за него задължения, които да подлежат на изпълнение. В него не е определен срок за изпълнение на някакви неплатени задължения, така че да се приеме, че въз основа на това решение етажната собственост ще предприеме действия за събирането им по съдебен ред. То има само декларативен характер - възпроизвежда задължения на етажния собственик, каквито той има по закон. Поради това предявеният иск в тази част е недопустим – за ищеца не е налице правен интерес да иска отмяната на решението по т. 1 от протокола, тъй като то по никакъв начин не засяга правната му сфера.

По отношение на решението по т. 2 дори да се приеме, че е породило правни последици за ищеца, изразяващи се в препятстването му да извърши планирания от него ремонт на част от общите части на входа /боядисване от първи до трети етаж, съгласно приетото уведомление от ищеца до етажните собственици/, респ. задължение за бездействие – да не извършва планирания ремонт, въззивният съд намира, че с отчуждаването на притежавания индивидуален обект в сградата – етажна собственост, за ищеца е отпаднал правния интерес да иска отмяна на решението по т. 2, тъй като от една страна, изгубвайки качеството си на етажен собственик, това задължение за бездействие е отпаднало за ищеца, а от друга страна взетото по т. 2 решение няма никакви последици по отношение на новия етажен собственик, закупил от ищеца ап. 9. А смисълът на приетото в практиката, че интересът от иск по чл. 40 ЗУЕС не отпада с отпадане на качеството „етажен собственик“ на ищеца е именно с оглед обстоятелството, че допустим предмет на иска са решения на ОС, предизвикващи правни последици занапред, като решението на ОС ще обвързва и новия собственик по силата на чл. 11, ал. 4 ЗУЕС.

Въззивният съд намира, че такъв интерес не се обосновава и с изложените от въззивника-ищец с молба от 15.10.2018г. твърдения за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени аванс и неустойки по сключения от него договор от 27.11.2012г. и евентуално намерение за предявяване на иск за репариране на тези вреди след отмяна на незаконосъобразното решение. От една страна, не се твърди такъв иск вече да е предявен и производството по делото да е спряно до приключване на настоящото, с оглед на което евентуални вземания за обезщетение за вреди вече са погасени по давност. От друга страна, няма никакви доказателства ищецът да претърпял такива вреди – да е заплатил аванс и/или неустойки по договора. С договора от 27.11.2012г. е уговорено плащане на аванс, но същият не удостоверява плащането му, а по делото няма спор, че ремонтът не е бил извършен. Макар поначало наличието на правен интерес от иска да се извежда с оглед твърденията в исковата молба, в случая, доколкото ищецът вече не е етажен собственик, решението по т. 2 от протокола не обвързва новия собственик, а ищецът обосновава правния си интерес единствено с твърдението за претърпени вреди, същият е следвало да докаже фактите, с които обосновава правния си интерес. Обратното би означавало да се постанови решение, което ще представлява „удар в празно пространство“ - постановено единствено по повод право, което може изобщо да не съществува.

По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е недопустимо – постановено по частично недопустим иск, поради което на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде обезсилено в атакуваната част, а производството  в същата част – прекратено.

При този изход и изричната претенция, разноски се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решението от 31.08.2016г., постановено по гр.д. № 61636/2012г. на Софийски районен съд, 30 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „С. К.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес: гр. София, бул. „********, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС относно решенията по т. 1 и т. 2, приети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 02.12.2012г., за което е съставен протокол от същата дата, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата част, като недопустимо.

ОСЪЖДА „С. К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата – етажна собственост на адрес: гр. София, бул. „********, на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв. /триста лева/, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                                      

 

 

 

 

                                                                                              2.