Определение по дело №10187/2023 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 66

гр. Велико Търново, 21.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                            ЕВТИМ БАНЕВ

                                               

изслуша докладваното от съдията Банев по частно КНАХД № 10187/ 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 7623/ 20.04.2023 г. в деловодството на ВТРС, подадена от Т.П.И. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС, с което е оставено без уважение искането за допускане на правна помощ по реда на чл. 213а, ал. 3 от АПК, по същото дело.

Подателят на частната жалба заявява, че желае разпореждането на районния съд да бъде отменено като неправилно и немотивирано. Към частната жалба не са приложени доказателства, не е поискано събирането на такива.

 

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя и представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:

 

С Решение № 532/ 21.12.2022 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС е потвърдено наказателно постановление на ВПД „Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Т.П.И. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В производствато пред ВТРС И. е била представлявана от адв. Т.Т.от АК – Плевен. Срещу решението на районния съд е подадена жалба от Т.П.И., лично, като в жалбата е заявено че подателката оттегля упълномощаването на адв. Т.Т.от АК – Плевен. е направено искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. от ГПК, състояща се в изготвяне на жалба срещу решението на районния съд и процесуално представителство пред АСВТ.

С Разпореждане № 237/ 06.02.2023 г. районният съд е указал на жалбоподателката, че следва да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ /ЗПрП/, определил е седмичен срок за представянето на такива доказателства и е указал последиците при непредставянето им. Разпореждането от 06.02.2023 г. първоначално е върнато с отбелязване, че Т.И. не е открита при три посещения на известния по делото адрес и няма лице на което да бъде предадено съобщението. При повторно изпращане от съда, разпореждането е върнато с отбелязване, че по сведения от домоуправителя, лицето е напуснало адреса от м. ноември 2022 година. Съдът е приел, че съобщението за разпореждането е връчено на дата 26.03.2023 г. и след изтичане на определения в него срок за представяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, с Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. е оставил без уважение искането за допускане на правна помощ по реда на чл. 213а, ал. 3 от АПК. Съобщението за това разпореждане също е върнато с отбелязване от 13.04.2023 г., че лицето е напуснало адреса, посочен пред районния съд. С частна жалба подадена по куриер на 19.04.2023 г., Т.П.И. е обжалвала  Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС, с твърдения че е узнала за него след обаждане по телефона, на дата 13.04.2023 година. Посочила е нов адрес за призоваване и че счита частната жалба за допустима, на основание чл. 95, ал. 5 от ГПК. С Разпореждане № 718/ 21.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС частната жалба е върната на подателя. Разпореждането е обжалвано от Т.И. и е отменено с Определение № 53/ 09.06.2023 г. по ЧКНАХД № 10126/ 2023 г. по описа на АСВТ. След изпълнение на указанията на горната инстанция и администрирането на частната жалба срещу разпореждането за отказ за предоставяне на правна помощ, същата е изпратена от ВТРС на АСВТ и по нея е образувано настоящото производство.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК и чл. 63в от ЗАНН. Предвид липсата да надлежни доказателства за връчването на обжалваното разпореждане преди дата 13.04.2023 г., твърденията в частната жалба и датата на подаване на същата /19.04.2023 г./, съдът приема, че оспорването е извършено в срока по чл. 230, предл. първо от АПК, вр. с чл. 213а, ал. 3 от АПК и чл. 63в от ЗАНН. От външна страна жалбата отговаря на приложимите в производствата от вида на настоящото, изисквания на чл. 212, чл. 213 и чл. 213а от АПК, вр. с чл. 231 от същия кодекс. Същата е подадена от лицето подало искането за назначаване на правна помощ, по което е постановен отказът на ВТРС, пред компетентния да го разгледа съд, и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За остави без уважение искането на Т.П.И. да й бъде предоставена безплатна правна помощ по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС, за обжалване на Решение № 532/ 21.12.2022 г., постановено по същото дело, съдът е изложил мотиви, че въпреки дадените й указания, същата не е представила доказателствата, необходими за преценката дали е налице финансова невъзможност да си упълномощи процесуален представител. Съгласно чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 21, т. 2 от ЗПрП, правна помощ под формата на процесуално представителство по административни дела, каквато е поискана с жалбата срещу решението на ВТРС, се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. По молбите за предоставяне на правна помощ съдът взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. По аргумент от обратното от чл. 23, ал. 4 от ЗПрП, извън посочените в последната норма случаи, вкл. и когато се иска правна помощ по административни такива, доказателствата за изброените по-горе обстоятелства не се събират служебно от съда, а следва да бъдат представени от заявителя.

В разглеждания случай, с Разпореждане № 237/ 06.02.2023 г. районният съд е указал на жалбоподателката, че следва да бъдат установени обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП и че представянето на съответните доказателства е дължимо от нея, като е определил срок за това и е указал последиците при непредставянето. В определения от съда срок Т.И. не е представила доказателства за нито едно от указаните й от съда обстоятелства, вкл. не е представила декларация за имущественото си състояние по чл. 23, ал. 3, т. 2 от ЗПрП. Дори да се счете, че разпореждането от 06.02.2023 г. не е достигнало до знанието на заявителката на възприетата от районния съд дата 26.03.2023 г., предвид начина на връчване на това разпореждане, без съмнение И. е узнала за него най-късно на 13.04.2023 г., когато според собствените й изявления е извършила справка по телефона в деловдството на ВТРС и й е бил съобщено за постановения отказ да й се предостави правна помощ. Нито с жалбата си срещу разпореждането от 10.04.2023 г., нито на някакъв последващ етап от производството, вкл. при обжалването на разпореждането за връщане на частната й жалба срещу това разпореждане, Т.П.И. не е ангажирала някакви доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП. Такива не са налични по делото и към настоящия момент. При това положение, правилни са изводите на ВТРС, че не са доказани твърденията в касационната жалба на Т.И., за липсата на средства за заплащане на адвокат, още повече, че такъв е бил ангажиран за производството пред районния съд.

В допълнение към мотивите на обжалваното разпореждане следва да се посочи, че преценката за основателността на искането за правна помощ следва да се извършва съобразно разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 от ЗПрП. Съгласно първата от посочените норми, в съдебноадминистративните производства предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПрП поначало не е задължително, а обхваща само случаите, в които страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Отделно, съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП, безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В конкретния случай не се установява нито едно от посочените обстоятелства. При обжалване на съдебното решение по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, законодателно е гарантирана максимална защита на интересите на лицата, инициирали такъв вид производства, чрез разпоредбите на чл. 218, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Последните изискват засилено служебно начало при произнасянето на горната инстанция, с проверка за валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на оспорения съдебен акт. Същевременно възможността за нови фактически установявания пред касационната инстанция, е изключена по силата на чл. 219, ал. 2 и чл. 220 от АПК. Последното, заедно с вида на административното нарушение, за което е санкционирана Т.И., определя обжалването на съдебното решение по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС, като такова с малка фактическа и правна сложност. Такова обжалване е заявено от И. в касационната жалба, подадена 19.01.2023 г. и правото й на достъп до правосъдие в конкретния случай не е ограничено.

 

По отношение на подателя на частната жалба не са доказани предпоставките по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗПрП, за предоставяне на безплатна правна помощ за обжалване на съдебното решение по АНД № 20224110200527/ 2022 г. по описа на РС – Велико Търново. Отправеното от него искане за предоставяне на безплатна правна помощ е неоснователно и като го е оставил без уважение, районният съд е постановил обжалваното разпореждане в съответствие с посочените по-горе материалноправни разпоредби на закона.

 

Крайният извод от изложеното е за неоснователност на подадената пред настоящата инстанция частна жалба с искане за отмяна на постановеното от районния съд разпореждане за отказ за предоставяне на правна помощ.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК и чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

Оставя без уважение частната жалба, подадена от Т.П.И. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г., постановено по АНД № 20224110200527/ 2022 г., по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                           2.