Решение по дело №502/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, ул. „Княз Александър І“ № 12 и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от инж. Ц.М.Б.– изпълнителен директор, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Веселин Василев, е оспорил решение № 31/24.01.2023г., постановено по АНД № 4035/2022г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 98/29.09.2022г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.31 във вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите и на основание чл.201, ал.1 от същия закон на касатора е наложена имуществена санкция, в размер на 1000 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.

Според касатора деянието, описано в наказателното постановление, не представлява нарушение, тъй като предписанието за чието неизпълнение е наложена санкцията не е издадено от компетентен орган. Твърди се, че орган, компетентен да издаде предписанието, не е извършвал проверка. Освен това липсват доказателства за извършена проверка, която да установи, че предписанието не е изпълнено в указания срок. Касаторът твърди, че на основание чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ единствено директорът на БДЧР, но не и оправомощени от него лица, може да издава предписания по Закона за водите. Конкретното предписание, съдържащо се в констативен протокол №823Б/26.11.2021г., е подписано от главен експерт Русева, която е длъжностно лице в БДЧР, но не заема длъжността „директор“. Освен това касаторът твърди, че в наказателното постановление липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди още, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочена правна норма, която да съдържа конкретно правило за поведение и по този начин е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В заключение касаторът, в условията на евентуалност твърди, че деянието представлява маловажен случай. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът – редовно призовани, не изпращат представители. Преди заседанието директорът на БДЧР е депозирал становище по съществото на спора, с което е заявил, че касационната жалба е неоснователна и е поискал обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Прокуратурата счита, че съдебното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Районният съд в обжалваното решение е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирани в ЗАНН, които да обосноват незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление на това основание. Съдът е приел, че предписанието само по себе си е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на АПК и след влизането му в сила поражда предвидените в него последици. Съдът е приел и че инцидентното оспорване на това предписания в производството по обжалване на наказателното постановление е недопустимо, като се е позовал на практика на Административен съд Плевен и Административен съд Бургас.

На последно място съдът е обсъдил и въпроса с приложимостта на института на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, като е приел, че конкретното деяние няма характеристики, позволяващи да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че към 21.03.2022г., когато е била извършена проверка на място, не е изпълнил в срок предписание, дадено му с констативен протокол № 826Б/26.11.2021г., изразяващо се в следното: да премахне налична ПЕВП тръба от короната на язовирната стена на язовир „Овощна градина“ и наличните 3 бр. ел.табла от мокрия откос“. В срока на предписанието, който е 28.01.2022г., касаторът е следвало да представи писмено в БДЧР информация за изпълнението на предписанието, каквато не е постъпила.

В констативен протокол № 823б/26.11.2021г., с бланков № 009842, съставен от Събина Русева – главен експерт при БДЧР, действително е дадено предписание да се премахне наличната ПЕВП тръба от короната на язовирната стена на язовир „Овощна градина“ и наличните 3 бр. ел.табла от мокрия откос. Крайният срок за изпълнение на предписанието е 28.01.2022г., като в същия срок касаторът е следвало писмено да уведоми БДЧР за изпълнението на предписанието.

В този протокол не е указано в какъв срок и пред кой подлежи на обжалване това предписание. След издаването на протокола директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ не е издавал изрично предписание според правомощията му, предвидени в чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, за разлика от случая с предходно предписание от 25.10.2021г. (л.19 от АНД № 4035/2022г.), което е издадено от директора на БДЧР.

Този съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно въз основа на две различни самостоятелни основания.

На първо място според чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите директорът на Басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентността си по този закон. Очевидно от съдържанието на нормата е, че единственият орган, който е оправомощен да издава предписания е директорът на Басейнова дирекция, доколкото самата норма не предвижда тези негови правомощия да могат да се предоставят на други лица – служители на същата дирекция. Това от своя страна означава, че в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за неизпълнение на един нищожен административен акт, доколкото той е издаден от орган – главен експерт Събина Русева, на който законът не е предоставил такива правомощия. Следва да се посочи, че според Конституционният съд решение №2/14.02.2023 г. постановено по к.д. №1/2022 г. не само съдът в гражданското производство, но и съдът в наказателното производство може да извършва инцидентен (косвен) контрол на индивидуални административни актове. („Косвен контрол за законност на актове, действия и бездействия на администрацията, който е извън приложното поле на прекия контрол по чл.120, ал. 2 от Конституцията, съдилищата осъществяват и в производствата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица (чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК), респ. по искания за обезщетения за вреди от принудително изпълнение (чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК). Такъв контрол извършва и наказателният съд, когато формирането на извод за осъществяване на предвиден в наказателния закон състав на престъпление изисква преценка за законност на актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица (например чл. 123, чл. 134, чл. 219, чл. 282 от Наказателния кодекс и др.). Конституционното основание за този контрол, чрез който се проявява принципът на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Основния закон и се обезпечава едновременно както защитата на конституционните права на гражданите и юридическите лица, така и законността при осъществяване на държавното управление, е именно общата разпоредба на чл. 120, ал. 1 от Конституцията.“) След като съдът в наказателното производство може да извършва косвен контрол, на още по-силно основание той може да се извършва от съда в административно-наказателното производство. Инцидентният контрол винаги се отнася до доказателства, представени в съответното съдебно производство, които са по своето естество индивидуални административни актове. Осъществяването на този контрол не води до прогласяване на акта за нищожен с последиците, които би имало съдебно решение в същия смисъл, чийто предмет е този индивидуален административен акт. Инцидентният съдебен контрол има за цел единствено да прецени и съответно изключи от доказателствата такъв индивидуален административен акт, който очевидно е нищожен, защото не може да се ангажира друга отговорност (гражданска, дисциплинарна, административнонаказателна и наказателна) на привлечено към отговорност лице въз основа на нищожен индивидуален административен акт. Очевидната нищожност на такъв акт може да произтича само от две предпоставки – ако е издаден от некомпетентен орган и ако не е издаден в изискуемата от закона форма. Това е така, защото тези форми на нищожност еднозначно са признати от съдебната практика като пороци на индивидуалния административен акт, които винаги водят до нищожност.

На следващо място според съда в случая няма извършено нарушение, защото този административен акт, който представлява неизпълненото според наказващия орган предписание, е влязъл в сила два месеца след връчването му на 26.11.2021г., или това е 27.01.2022г. Това е така, защото в него не е посочен редът и сроковете за обжалване, в тези случаи се прилага разпоредбата на чл. 140, ал.1 от АПК. Привлеченото към отговорност лице е разполагало само с един ден, за да изпълни предписанието, а очевидно от самото му съдържание органът, издал го, е имал предвид, че то може разумно да бъде изпълнено в двумесечен срок. В такива случаи би следвало органът като срок за изпълнение на предписанието да не фиксира конкретен ден, а да посочва някакъв срок от влизането в сила на този административен акт. На конкретното предписание не е придадено предварително изпълнение нито със закон, нито с нарочно разпореждане на органа, което означава, че то подлежи на изпълнение след като влезе в сила. По тази причина, доколкото касаторът е разполагал само с един ден, за да изпълни предписанието, съдът счита, че не е налице неизпълнение, т.е. няма осъществено деяние, за което да се ангажира административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 31/24.01.2023г., постановено по АНД № 4035/2022г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 98/29.09.2022г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: