Мотиви
по в.н.о.х.д. № 15/2020 г. по описа на ГОС, НО, въззивен
състав
С
присъда № 49 от 29.01.2020 г. по н.о.х.д. № 1020/2019 г. Габровски районен съд
е признал подсъдимия И.Ц.И. за невиновен в това, че на 24.09.2019 г., около 17.10 часа, в гр.
Габрово, на ул. К управлявал МПС - лек автомобил "П", модел *** с
рег.№ ***без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние с НП №
19-0892-000691/27.08.2019 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР Габрово, влязло в законна сила на 07.09.2019 г., поради което и на
основание чл. 9, ал.2 от НК го е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.343 в, ал.2 от НК.
В
законоустановения в НПК срок срещу присъдата е депозиран протест. Районна
прокуратура приема същата за неправилна и незаконосъобразна. Държавното
обвинение намира, че здравословното състояние на детето на подсъдимия, като
мотив за извършване на престъплението, не обосновава извод за явна
незначителност на обществената опасност на деянието, доколкото съществуват и
други начини за реагиране, които не застрашават обществените отношения,
гарантиращи безопасността на движението по пътищата. Акцентира се върху факта,
че предприетото управление на МПС е второ за същия ден. Въз основа на
изложеното се иска отмяна на първоинстанционната
присъда и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа въззивния протест, като счита, че оправданието, че се кара
дете към болницата не може да бъде критерий, по който да се преценява
обществената опасност на деянието. В
заключение моли за отмяна на първоинстанционната
присъда и признаване на подсъдимия за виновен.
Защитникът
на подсъдимия - адв. Б. намира присъдата за правилна
и мотивирана. Акцентира върху мотивите и подбудите, станали причина подсъдимият
да извърши процесното деяние. Сочи, че последният не
е осъзнавал обществената опасност на извършваното, тъй както силно притеснен се
е водил единствено от интересите на новороденото си дете. На следващо място
твърди, че твърдяното в прокурорския протест второ
деяние за същия ден не било безспорно доказано. В заключение моли съда да
потвърди оправдателната присъда.
Подсъдимият
И.И. се съгласява с казаното от своя защитник, като изразява съжаление за
постъпката си и твърди, че към момента на извършване на деянието не е мислил
какво може да се случи. В последната си дума моли да му бъде позволено да се
грижи за децата си.
Габровски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Подсъдимият
И.И. е роден на *** ***, не е женен, с начално образование е, осъждан е,
работи. Не притежава свидетелство за управление на МПС.
С
наказателно постановление № 19-0892-000691 от 27.08.2019 г., издадено от
Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Габрово подсъдимият е
наказан за управление на МПС без да е правоспособен водач, като наказателното
постановление е влязло в сила на 07.09.2019 г.
На
24.09.2019 г., между 12.00 и 13.00 часа, подсъдимият и свидетелката К завели
малолетното си дете ***, което към онзи момент е било бебе на един месец, при
личния му лекар - свидетелката **, за което посещение имали предварителна
уговорка от предния ден. След като свид. **
установила силно изразен обрив по тялото и главата на бебето изпратила
родителите при кожен лекар - свидетелката С.. След извършен преглед доктор С.
установила недоброто състояние на бебето, изразяващо се в зачервяване и лющене
на кожата, предписала локално лечение
със съответните лекарствени продукти и определила ден за контролен преглед.
Подсъдимият се върнал на работа, а свид. К се
прибрала вкъщи с детето. Няколко часа след това майката на *** забелязала, че
детето е отпаднало, а обривът му се влошава. Обадила се на мъжа си - подс. И., който се прибрал, за да заведат отново детето си
на лекар. Около 17.00 часа подс. И. и свид. К, заедно с четирите им деца, тръгнали към Бърза
помощ, като се качили в автомобил марка "П", **, с рег.№ ***,
управляван от подсъдимия. Автомобилът бил собственост на бащата на свид. К, който също нямал свидетелство за управление на
МПС. На улица К. в гр. Габрово подсъдимият бил спрян за проверка от свидетеля А.П.,
служител на РУ - Габрово. Свид. П. поискал
свидетелство за управление на МПС, но такова не му било представено, поради
което за съдействие бил извикан екип на "Пътна полиция" при ОД на МВР
- Габрово. На място пристигнал свид. К., който
съставил АУАН № 98004/24.09.2019 г. Докато траела проверката на място
пристигнал брата на подсъдимия, който след извършената проверка откарал него и
семейството му до болницата. На 27.09.2019 г. детето било прието в болницата в
увредено общо състояние.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
следните доказателствени източници: гласни
доказателства – свидетелските показания на А.П., К. К., М. К, В. **, М. С.
; писмени доказателства – епикриза от педиатрично отделение, справка за задължения от
ТД на НАП - Велико Търново, справка за актуалното състояние на трудовите
договори на подсъдимия към 26.05.2020 г., както и писмените материали,
съдържащи се в БП № 546/2019 г. по описа на РУ - Габрово, приобщени по
предвидения в НПК ред.
Въз основа
на гореизложеното настоящият състав намира, че възприетите от първоинстанционния съд фактически положения са правилно
установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки.
За да
оправдае подсъдимия И. първоинстанционният съд е приел,
че макар деянието от обективна и субективна страна формално да осъществява
признаците на извършено престъпление по ч.343 в, ал.2 от НК, то същото се
отличава с явна незначителна обществена опасност. За да приложи втората
хипотеза на чл.9, ал.2 от НК районният съд е взел предвид мотивите и подбудите
на дееца, а именно влошеното здравословно състояние на детето му, наложило
предприемане на спешно пътуване с автомобила. Съдът се е мотивирал с това, че
семейството живеело в ***, което било сравнително отдалечено място, до което
пътували автобуси на голям интервал от време, а притеснението му като родител
му попречило да потърси друг начин за транспортиране на детето до болницата.
Явно незначителната обществена опасност е обоснована и с данните за личността
на дееца, който е характеризиран като такъв с ниска степен на обществена
опасност.
Настоящият
въззивен състав се солидаризира с фактическите
констатации на първоинстанционния съд, но не споделя
правните му изводи, като съображенията за това са следните:
При
обсъждане приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за всеки отделен
казус следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на
обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена
опасност на дееца. Степента на обществена опасност зависи от различни фактори,
които разкриват своеобразието на конкретното деяние - начина на извършване;
време, място, обстановка; ценност на обекта на посегателство; начина на
засягане на защитения обект; причинените съставомерни
и несъставомерни вреди и др. Явната незначителност на
обществената опасност на деянието предполага отрицателното въздействие върху
обекта на деянието да е в толкова ниска степен, че използването на
наказателната репресия е обществено неоправдано.
В
конкретния случай настоящият състав намира, че деянието, извършено от подс. И. не се характеризира с пренебрежимо ниска
обществена опасност. С криминализиране на деянието,
за което подс. И. е предаден на съд, се цели да се
гарантира безопасността на движение по пътищата. Тоест обществените отношения,
които се засягат с този род деяния, обхващат много широк кръг от хора. Няма как
настоящият състав да не вземе предвид и факта, че престъпленията против
транспорта и най-вече тези по чл.343 в и чл.343 б от НК са едни от най-често
извършваните деяния в страната. Следва да се отчете и обстоятелството, че много
от тези деяния са придружени и с телесни повреди или дори смърт на участници в
движението.
От
данните по делото става ясно, че деянието е извършено около 17.00 часа, в град
Габрово, т.е в един пиков за града час, когато движението е натоварено. В тази
връзка, отчитайки факта, че подсъдимият никога не е имал свидетелство за
управление на МПС и е с начално образование, следва, че последният не е имал
възможността да се запознае с правилата за движение по пътищата, а оттам и
напълно обосновано може да се приеме, че е неспособен да ги следва и да се
съобразява с тях. Човек с начално образование, непознаващ
правилата за движение по пътищата и управляващ автомобил в градска среда, в
пиков час, представлява сериозна опасност за участниците в движението. От
изложеното следва, че с деянието си подсъдимият е застрашил живота и здравето
на неограничен кръг от хора не само заради особеностите на обекта на
посегателство въобще, но и заради това, че е управлявал автомобила по
междуградски път, а след това и в самия град, в час, който предполага
по-усложнена пътна обстановка.
На
следващо място, от показанията на свид. ** се
установява, че на 23.09.2019 г. свид. К й се обадила
по телефона, за да запише час за детска консултация за 24.09.2019 г., като се
разбрали тогава да обсъдят и обривите по тялото на детето. Макар в обясненията
си подсъдимият да не споменава за това първо завеждане на детето при личния му
лекар на 24.09 между 12 - 13 часа, то това обстоятелство се установява и от
показанията на свид. К. От показанията й става ясно,
че тя се е обадила на 24.09 по обяд на подс. И. и му
е казала, че детето не е добре и трябва да го заведат на лекар, като всъщност
са имали запазен от предния ден час за детска консултация. Подсъдимият веднага
се е прибрал вкъщи и около 12 - 13 ч. заедно завели детето при свид. **. След посещението при личния лекар подсъдимият и
жена му са посетили кожен лекар, след което са се прибрали вкъщи. Отново от
показанията на свид. К се установява, че при този
първи път за деня, в който са отишли до града, са използвали процесния автомобил, управляван от подс.
И. . Всички тези обстоятелства налагат извода, че автомобилът се използва от
неправоспособния да го управлява подсъдим и в ситуации, които не се
характеризират със спешност, каквато е уговорката за ежемесечна детска
консултация.
Следва
да бъде взето предвид и обстоятелството, че автомобилът се притежава от бащата
на свид. К, който живее с нея и подсъдимия и който
също няма свидетелство за управление на МПС. Този факт подкрепя извода, че
автомобилът вероятно се използва от семейството за придвижване от селото, в
което живеят до града или до друго населено място. Този извод се подкрепя и от
показанията на полицейския служител - свид. П., който
посочва, че е спрял за проверка подсъдимия, тъй като знае, че последния няма
книжка, но управлява автомобила.
Несъстоятелни
са доводите на първоинстанционния съд, че влошеното
здравословно състояние на детето, породило страх у родителите за живота му, е
станало причина за предприемане на спешно пътуване, както и че силното
притеснение е довело до неадекватна преценка на ситуацията и невъзможност за
оценка на други начини за придвижване до болницата. От показанията на личния
лекар - свид. ** и тези на кожния лекар - свид. С. се установява, че детето не е било добре
здравословно, но никоя от тях не споменава извършените от тях прегледи да са
били животоспасяващи. Нещо повече - свид. С. е
предписала на детето крем за мазане, а не го е изпратила за хоспитализация. От
показанията на свид. К става ясно, че дори когато са
отишли до болницата, след извършената проверка, са им отказали преглед. Тоест
здравословното състояние на детето към онзи момент не е оценено като такова,
налагащо хоспитализация, макар няколко дни след това да е било прието в
болницата. От изложеното следва, че подс. И. и жена
му са можели да потърсят и други алтернативи за транспортиране на детето до
болницата, като например да позвънят на тел. 112 или да извикат Бърза помощ.
От всичко
изложено по-горе следва, че обществената опасност на деянието не е
незначителна, а типичната за този вид престъпления. Следва да се отбележи, че
престъплението, за което подс. И. е предаден на съд,
е формално такова, откъдето следва, че за довършването му не е необходимо
настъпване на някакъв резултат. Достатъчно е деецът да управлява автомобил без
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му за
същото деяние по административен ред. Правно
и житейски неоправдано е при наслагване на толкова обстоятелства,
характеризиращи деянието като такова с типичната за този вид деяния обществена
опасност, да се приема, че житейски обоснован мотив, чиято достоверност трудно
би могла да бъде проверена, е основание за възприемане на основен елемент на претъпното деяние за явно незначителен, какъвто е
обществената му опасност. Напротив - отрицателното въздействия върху обекта на
посегателство е в такава степен, че определя деянието като обществено опасно и
изисква използването на наказателна репресия спрямо дееца.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивният съд намира, че от така събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343 в, ал.2 от НК.
От обективна страна – за да бъде съставомерно
деянието по посочената разпоредба е необходимо деецът да е управлявал моторно
превозно средство без свидетелство за управлението му, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние. От писмените доказателства
по делото е видно, че на 26.07.2019 г. на подсъдимия е съставен АУАН за
нарушение на чл.150 от , въз основа на който е
съставено наказателно постановление, влязло в сила на 07.09.2019 г. Процесното деяние е извършено на 24.09.2019 г., видно от
съставения АУАН от същата дата.
От субективна страна – деянието е възможно при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Деецът е съзнавал, че управлява
моторното превозно средство без съответното свидетелство за управление, както и
че това се случва няколко дни след като е наказан за същото деяние по
административен ред.
С оглед изложеното, съдът призна подсъдимия И.Ц.И.
за виновен в извършване на престъпление по чл.343 в, ал.2 от НК.
За това
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три
години и кумулативно с него – „глоба“ в размер от петстотин до хиляда и двеста лева. При индивидуализация на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
здравословното състояние на детето, наложило предприемане на управление на процесното МПС, трудовата ангажираност на дееца, това, че
последният не е възпрепятствал извършената проверка от служителите на РУ -
Габрово, както и че от извършеното деяние не са настъпили никакви вредни
последици. Единственото отегчаващо обстоятелство е обремененото съдебно минало
на дееца. Доколкото, обаче, последното извършено от него деяние е през 2011 г.
и за престъпление, различно от тези по транспорта, настоящият състав намира, че
не би следвало да повлияе върху определяне на наказанието.
Като
анализира изложените обстоятелства с оглед относителната тежест на всяко едно
от тях и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като на подсъдимия да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" под най-ниския предел, предвиден в
закона. Съдът намира, че за постигане целите, предвидени в чл.36 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание в минимален размер от три месеца,
съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от НК, като приема, че този размер напълно
отговаря на тежестта на извършеното деяние. Настоящият състав, след като взе
предвид обстоятелствата, че подсъдимият разполага с много ниски за страната
доходи, както и че само той осигурява финансовата обезпеченост на семейството
му, състоящо се от него, жена му, нейният баща и четирите им деца, намира, че
на осн. чл.55, ал.3 от НК кумулативно предвиденото
наказание "глоба" не следва да се налага.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.