О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер ІV - 1571 18.09.2017
град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
въззивен състав
На осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година
в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ГРАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2.мл.с.КРАСИМИР СОТИРОВ
разгледа въззивно гражданско
дело номер 1332 по описа за 2017 година
На основание
чл.268 ГПК, съдията – докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по
реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Д.Д.Д. чрез пълномощника му адв.Х.М. против Решение № 69/19.05.2017г.постановено от
Районен съд – гр.Несебър по гр.д.№ 914/2016г.
по описа на същия съд ,с което съдът Е ПРОГЛАСИЛ нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор за замяна на недвижими имоти
между „Кристи плюс" ООД с ЕИК -********* и "Варна Инвест
България" ООД с ЕИК203145316, обективиран в Нотариален акт № 8 т.2
рег.№2195 дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Елена Дионисова
- per. № 190 на НК, действаща в района на PC Варна, вписан
под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № 166 т.47 дело№9871 от
21.08.2014 г. при Сл.Вп. при PC Варна и под вх.рег. № 7568,
дв.вх.рег.№ 7487 акт №196 т.24 дело № 4357 от 2.08.2014 г. при СВ при PC Несебър,
на осн.чл.26 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 289 и чл. 302 от ТЗ и
чл. чл. 26 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.301 от ТЗ и е ПРИЗНАЛ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Варна
Инвест България" ООД с ЕИК- *********, с управител Андрий Корочанский. , гражданин на
Украйна, роден на ***г. и Д.Д.Д., че „Кристи плюс“ ЕООД, представлявано от
едноличния собственик и управител Олег Петрович Трубников, гражданин
на Руската федерация, роден на ***г., СССР
е собственик на празно дворно място в село
Равда, съставляващо урегулиран поземлен имот ХХІІІ-460 кв.22 Б по плана на с.Равда, община
Несебър, към 2011 г. с площ от 680 кв.м., при граници по документ за собственост
— улица, УПИ ХХІІ-460 и УПИ ХХІV-460 ,заснет като ПИ с идентификатор №
61056.502.429, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 695 кв.м., при съседи,описани подробно в
диспозитива на съдебното решение.
При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се
установи следното:
Въззивната жалба е депозирана по
делото в рамките на законоустановения двуседмичен срок.
Препис от въззивната
жалба е връчен на ищеца и другия ответник,като в законоустановения двуседмичен
срок е постъпил писмен отговор от ищеца
„Кристи плюс“ЕООД.
Във въззивната жалба се излагат съображения
за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на постановеното
първоинстанционно решение. Сочи се,че ищецът е
атакувал две сделки,с искане за констатиране на тяхната нищожност и признаване
правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот,находящ се в
с.Равда,община Несебър.По отношене на сделка №1 /сключена между ищеца „Кристи
плюс“ЕООД и ответника „Варна Инвест България“ЕООД- замяна на недвижими имоти се
излага в жалбата,че съдът е очертал броя на твърдените от ищеца основания за
нищожност на сделката /стр.6 последен абзац/- липса на съгласие на
действителния собственик,недобросъвестност на приобретателя,противоречие с
добрите нрави,липса на еквивалентност на престациите,липса на
основание,противоречие със закона. По отношение на твърдяното основание- липса
на основание,съдът изрично е приел,че същото не е налице,т.е.че твърдението на
ищеца е неоснователно.По отношение на твърдените основания противоречие с
добрите нрави и липса на еквивалентност на престациите/второто в практиката се
идентифицира и причислява към противоречие с добрите нрави/,въззивникът
счита,че не е ясно какво е приел районният съд,защото съдът е обследвал
твърденията на ищеца,цитирал е практика на ВКС,но не е посочил какво приема в
настоящия случай.Според въззивника се налага извод,че липсва произнасяне на
съда по това твърдение на ищеца. Счита,че в светлината на цитираната съдебна
практика и предвид чл.9 ЗЗД,в настоящия случай не е налице противоречие с
добрите нрави,не може да се приеме,че насрещната престация в настоящия случай
на практика може да се приравни на липса на престация/какъвто критерий и
съдържание въвежда цитираното решение на ВКС/,а следва да се има и предвид,че
става въпрос за сделка между свързани лица. Намира,че от обжалваното решение не
става ясно разграничението в мотивите на съда/което е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила/ относно твърдяните оснвования – липса на
съгласие,недобросъвестност на приобретателя и противоречие със закона. Все
пак,съдът приема,че е налице липса на съгласие,поради недобросъвестност,като
аргументи за това се извеждат от приключилото съдебно производство по иска по
чл.29 от ЗТР. Същият извод на съда обаче противоречи на правилното прилагане
както на чл.26 ЗЗД,така и на ЗТР и последиците от решението по чл.29
ЗТР.Въззивникът счита,че така сключената сделка №1/замяна/ е действителна и
вещно транслативният ефект е настъпил.Към момента на сключването и страните са
били представлявани от лица с представителна власт,при спазване на законовите
изисквания ,като по този начин всяка от страните по нея е придобила правото на
собственост върху заменения и недвижим имот.Това е така,защото и двете страни
по нотариалния акт за замяна са представлявани от законните си представители
,вписани в ТР.Сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г. и е вписана на
същата дата в СВ-Несебър.Исковата молба за отмяна на вписването на Андрий
Корочанский като управител и съдружник на „Кристи плюс“ООД е подадена в БОС на
07.08.2014г.,но по делото не са представени доказателства кога същата е връчена
на г-н Корочанский и съответно по този начин не се установява недобросъвестност
от страна на същия към момента на сключване на процесната сделка за замяна. Още
повече,че от обясненията на св.Димитрова/адвокат на Олег Трубников/ към момента
на завеждане на иска по ЗТР/,исковата молба е връчена на „Кристи
плюс“ООД/представлявано тогава от Корочанский/ по реда на чл.50 ГПК/чрез
залепване/ на адреса на ищеца Олег Трубников-т.е. не се установява знание лично
от Корочанский. В допълнение във въззивната жалба се прави довод,че дори съдът
да приеме,че Корочанский е действал без надлежна представителна власт,то
неговите действия са били потвърдени от търговеца/ищеца/,по смисъла на чл.301 ТЗ.Сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г.,а исковата молба за
обявяването и за нищожна е предавена в
НРС на 28.10.2014г.-т.е.два месеца по-късно.След като ищецът твърди,че от края
на юли е научил за настъпилите обстоятелства по неговата партида в ТР и че е
уведомил нотариусите с район на действие района на НРС,не става ясно защо е
предявил иск за нищожност на сделката за замяна повече от два месеца по-късно.Нормата
на чл.301 ТЗ създава оборима презумпция за потвърждаване на действията без
представителна власт и за да се обори същата,законът изисква позоваващият се на
действия,извършени без представителна власт,да установи,че ВЕДНАГА след
узнаване на действието се е противопоставил.Противопоставянето като юридически
факт по чл.310 ТЗ следва да се осъществи пред и спрямо третата страна,пред
която са извършени действията,че същите са извършени без представителна
власт.По делото обаче няма данни и не се твърди,че ответникът „Варна Инвест
България“ ООД е бил веднага и незабавно уведомен за такова
противопоставяне.Изминали са повече от два месеца между вписването на сделката
за замяна,което е станало известно на ищеца веднага,по негови думи,а и като се
има предвид оповестителния ефект на вписването на самата сделка и завеждането
на иск за нищожност на сделката в НРС/недопустим/ който факт не е ясно кога е
стигнал до знанието на ответното дружество/.Периодът от над два месеца със
сигурност не може да се приеме за попадащ в същината на израза „веднага“ по
смисъла на чл.301 ТЗ.Периодът е твърде дълъг,за да се приеме,че това е
своевременно и незабавно действие.Същевременно липсват данни за това кога
исковата молба по т.д.№375/2014г.по описа на БОС е била връчена на Корочанский
и няма как да се приеме,че към момента на сключване на договора за замяна
страните са действали недобросъвестно с цел да увредят ищеца. По гореизложените
съображения въззивникът счита,че от страна на ищеца не е била оборена
презумпцията на чл.301 ТЗ и същата тогава предполага наличието на потвърждаване
на действията,извършени без представителна власт. Прави довод,че с приетото в
т.3 на ТР №1 от 06.12.2002г.на ВКС по т.д.№1/2002г.,ОСГК,съдът е дал
задължително разяснение за тълкуването на последиците от решението за обявяване
на несъществуващи обстоятелства в регистърното производство.Никъде в
закона-напр.чл.141 ал.6 ТЗ,чл.8 от ЗТР или други разпоредби не се предвижда,че
успешно проведеният иск по чл.29 ЗТР води и до последицата липса на
представителна власт и/или съгласие за сключване на сделки до влизане в сила на
решението.Същевременно,видно от нотариалния акт за извършване на процесната
замяна наличието на съгласие за сключване на сделкат недвусмислено се
установява и от заявената воля за наличието на съгласие за нейното сключване. Посочва,че
горните възражения изобщо не са обсъдени от първоинстанционния съд,нито са
споменати в мотивите му,което също е съществено процесуално нарушение.Относно
основанието- противоречие със закона съдът приема твърдението на ищеца за
основателно,с мотивите,че сделката е сключена в противоречие с чл.289 и чл.302 ТЗ. Въззивникът счита,че в обжалваното решение съдът явно не е съобразил
фактическата обстановка и приложното поле на тези две норми,във вр.с чл.26 ал.1
предл.второ ЗЗД.Прави се довод,че за да се приложат тези разпоредби,хипотезата
на чл.289 ТЗ изисква наличието на валидно сключена сделка,при която дадена
страна да злоупотреби с придобитите по тази сделка права,упражнявайки ги
единствено с намерение да увреди другата страна.С нормата се регламентира превратното
увреждащо упражняване на права по валидна сделка,т.е.правомерността на
отношенията,които се създават от страна по действителна сделка,която упражнява
правата си единствено с цел да нанесе вреда на другата страна.Успешното
позоваване на чл.289 ТЗ в даден правен спор в исково производство ще доведе до
правна последица-обявяване за недействително на правоотношението,което се е
създало или се цели да се създаде като се упражнява валидно възникнало и
съществуващо право по валидно възникнала действителна сделка.Следователно,няма
да се засегне действителността на сделката и на придобитите с нея права,а
евентуалните последици от превратното увреждащо упражняване на съществуващи
права.Настоящият правен спор относно сделка №1/замяната/ касае действителността
на самата сделка и то,предвид изложените в исковата молба твърдения за факти и
обстоятелства-валидността на сключването и настъпването на правните последици
от сделката/придобиване на права и вещно-транслативния ефект/-Ето защо се прави
довод,че твърдението на ищеца и прието от съда противоречие със закона по см.на
чл.26 ал.1 ЗЗД вр.с чл.289 ТЗ се явява недоказано и неоснователно,съответно и
неправилно относно решението на съда.
Относно сделка №2- покупко-продажба от първия ответник
„Варна Инвест България“ЕООД и втория ответник Д.Д. се излагат оплаквания,че
съдът е приел,макар и отново с неясна и непоследователна логика,че тази сделка
също не е поровила правно действие,поради нищожността на предходната сделка.
Въззивникът сочи,че доколкото счита,че предходната сделка е действителна и
решението на съда е неправилно,то решението относно сделка №2 също е
неправилно. Предвид действителността на сделка №1,сделка №2 също е
действителна. Сочи,че следва да бъде взето предвид обстоятелството,че исковата
молба е вписана след извършването на сделка №2 поради което придобитите от
втория ответник права са противопоставими на ищеца.Необяснимо защо съдът е
приел,че вторият ответник Д.Д. също е недобросъвестен,като аргументи за този си
извод черпи от събраните гласни и писмени доказателства.За да е налице
недобросъвестност обаче за втория ответник,то той следва да е знаел,че е налице
спор за собствеността/вписана искова молба/.Посочените от съда доказателства
сочат единствено,че вторият ответник е преговарял и придобил собствеността
преди вписване на исковата молба,но не сочат че е знаел за наличието на спор
между Корочанский и Трубников. Ето защо изводът на съда относно
недобросъвестност на втория ответник не е обоснован със събраните по делото
доказателства.Изтъква,че спрямо сделка №2 не са въведени твърдения за нищожност
на същите основания,като за сделка №1 –съдът не е сезиран с такъв спор.
Решението на НРС е оспорено и в частта за разноските,като се посочва,че съдът
неправилно е приел,че правната и фактическа сложност на делото обосновават
завишение до 1000 лева на адвокатския хонорар,а освен това е присъдил разноски
за двама адвокати,в разрез с разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК.Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на решение от въззивния съд,с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло,респ.-да бъдат отхвърлени спрямо втория
ответник,да се уважи жалбата в частта за разноските, претендира разноски,няма доказателствени
искания.
В отговора на въззивната жалба
пълномощниците на ищеца „Кристи плюс“ЕООД са изразили становище,че решението на
НРС е правилно,законосъобразно и обосновано,като същото следва да се потвърди,а
въззивната жалба да се остави без уважение.Счита,че строго формално от
процесуална гледна точка съдът не дължи произнасяне по всички евентуални
искове,а само по отношение на този,който смята за основателен.Ето защо не са
налице твърдените от въззивника процесуални нарушения,защото съдът е изпълнил
задължението си да се произнесе по предявения от ищеца главен иск.Посочва,че
при изброяването на основанията за нищожност на сделка №1 въззивникът неволно
или умишлено е изброил шест основания,а не четири- колкото са били заявени от
ищеца,като изначално неправилно е възприел и интерпретирал всеки от предявените
искове и съответния им фактически състав. Относно възражението за липса на
произнасяне на съда по претенцията за противоречие на сделката с добрите
нрави,изразяващо се в конкретния случай в липса на еквивалентност на престациите,съдът
не дължи произнасяне по този евентуален иск,тъй като е уважил главния
иск.Налице е формирана воля на съда по този иск,независимо от това колко точно
и прецизно е изразена,по делото са били събрани доказателства подкрепящи
твърдението за нееквивалентност на престациите и в този смисъл,дори да е налице
процесуално нарушение при разглеждането на този иск,то не е от естество да
повлияе върху правилността на решението. Неправилно е интерпретиран
фактическият състав на предявените искове в т.3 на въззивната жалба,като се
сочи,че предявеният и уважен главен иск е с правно основание чл.26 ал.2
предл.второ ЗЗД вр.с чл.301 ТЗ,за уважаването на който се изисква доказване на
липса на валидно учредена представителна власт от формално вписания като
управител на „Кристи плюс“ООД Корочанский,липса на съгласие на действителния
собственик и представляващия дружеството Олег Трубников,както и установяване
недобросъвестност на приобретателя. Последното е необходимо,предвид
обстоятелството,че по време на процесната сделка управител на „Кристи плюс“ООД
е бил Корочанский,който е заличен въз основа на съдебно решение по иск по чл.29
ЗТР.Това последващо заличаване няма обратно действие,освен за недобросъвестни
лица и затова е било необходимо да се обори презумпцията за добросъвестност на
приобретателя по чл.10 ЗТР. При това положение,целият фактически състав включва
както установяване на липса на съгласие на действителния собственик и
управител,така и недобросъвестността на приобретателя „Варна Инвест
България“ООД. За последното събраните доказателства следва да се разглеждат не
поотделно,а като съвкупност и в хронология,защото само тогава водят до правдив
и точен извод за твърдяната и установена от ищеца недобросъвестност. Съдът е
следвал тези процесуални правила,съобразил е хронологичния ред на събитията и е
стигнал до точен и обоснован извод за нищожността на първата сделка. Трубников
в нито един момент след узнаване за неправомерните действия на Корочанский не е
бездействал и не може да се направи извод за потвърждаване действията на
последия,в какъвто смисъл твърди ответникът Д..Твърдението на пасивно поведение
на Трубников е невярно,защото във всеки един момент след узнаването същият
лично и чрез трети лица е предприел поредицата от действия,изложени в исковата
молба и писмените бележки.Поради това твърдението,че не е оборена презумпцията
на чл.301 ТЗ е несъстоятелно и лишено от правна и фактическа логика. По
възражението по т.4 на въззивната жалба се изтъква,че абсолютно правилно съдът
е приложил нормите на чл.289 и чл.302 ТЗ.Възражението на ответника е направено
изолирано от всички събрани доказателства и установени факти и връзки между
тях,така и при неотчитане на поредицата от правни действия,извършени от
Корочанский при и по повод сделка №1.Анализът на фактическата обстановка следва
да започне още от неправомерното вписване на Корочанский като съдружник и
управител на „Кристи плюс“ООД/и знанието му за това/,последващото учредяване на
„Варна Инвест България“ООД/с участието на Корочанский/,сделка №1,извършена от Корочанский
като представител на двете страни заменители,респ.при знание на „Варна Инвест
България“ООД за нелегитимно учредена представителна власт на Корочанский,сделка
№2 и опита за последваща продажба на имота. Като е преценил,че сделка №1 е
извършена от „Варна Инвест България“ООД чрез Корочанский единствено и само с
цел увреждане на интересите на „Кристи плюс“ООД съдът е стигнал до правилен
фактически извод и е приложил точно съответните правни норми.
Относно сделка №2 се сочи,че
правилно и законосъобразно съдът е приел,че след като сделка №1 е нищожна,то
сделка №2 не може да породи вещно-правно действие.Предвид горното,ирелевантно
се явява обстоятелството,че исковата молба е била вписана след извършване на
сделка №2.Макар да са налице индиции за недобросъвестност на втория ответник Д.,тъй
като не е в предмета на доказване,с оглед предявените претенции,съдът не дължи
анализ и мотивиране дали ила такава недобросъвестност или не.Ето защо всички
аргументи в жалбата за пороци на решението в тази насока въззиваемата страна
счита за неоснователни. По отношение на присъдените разноски се сочи,че
присъденият хонорар е справедлив и съответен на фактическата и правна сложност
на делото.Съдът е съобразил тези обстоятелства,а не броя на адвокатите. Няма доказателствени
искания,претендира разноски. Моли решението на НРС да се потвърди изцяло.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената
въззивна жалба и отговора намира, че същите отговарят на изискванията за
редовност и няма процесуални пречки делото следва да бъде внесено в открито
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Възражението на въззивницата за неизпълнен договор по смисъла на чл.90 ал.1 от ЗЗД е направено с отговора на
исковата молба,поради което и въззивният съд няма основание да се произнася по
приемането му при условията на чл.266 ГПК.Такова искане няма във въззивната
жалба.
С оглед на гореизложеното и на
основание 267, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ВНАСЯ в.гр.д.№ 1332/2017 г. в
съдебно заседание за разглеждане и решаване на
02.10.2017 г.от 14.50 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси.
ВЕДНО С ПРИЗОВКАТА на
всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: