№ 21
гр. Тервел , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на дванадесети октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Росен И. Балкански
Секретар:Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Росен И. Балкански Административно
наказателно дело № 20203250200065 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Съдебното производство е образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. С. с ЕГН ********** от село
*******, срещу Наказателно постановление №20-0355-000286 11.08.2020
година на Началника на РУ гр. Тервел към ОДМВР гр. Добрич-
упълномощен с МЗ № 8121з-515 / 14.05.2018 година, с което на основание
чл.181 т. 3 предл. 1 от ЗДвП , за установено извършено виновно адм.
Нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1 т. 4 от ЗДвП, установено с
АУАН № Д 906844 от 24.07.2020 година осъставен от Т. И. Д. – на длъжност
мл. Полицейски инспектор при РУ на МВР гр. Тервел – при ОД на МВР
Добрич, на жалбаподзателя е наложено административно наказание – глова в
размер на 50,00 / петдесет / лева / .
Жалбата е депозирана чрез РУ на МВР Тервел – вх. № 355000-2192 от
25.08.2020 година – при РС Тервел входиран а на 27.08.2020 година – вх. №
1669.
По делото е постъпила от жалбоподателя молба – молба с вх. № 1744 от
12.10.2020 година. По силата на същата молба жалбоподателя моли да се даде
1
ход на делото, като сочи, че не може да се яви поради здравословни причини.
Подържа жалбата си .
В цялост следва да се приеме, че жалбоподателят иска наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, като сочи в
жалбата си основания за това .
Ответната страна редовно призована, не се представлява по делото, не
излъчва процесуален представител. С жалба- т.е. с администрирането на
жалбата до съда адм. наказващия орган изразява писмено становище по
същата - изх. № 355р-4840 от 27.08.2020 година. В същата административно
наказващия орган – Началника на РУ Тервел при ОД на МВР Добрич излага
подобни съображения в подкрепа на законосъобразността на издаденото от
него Назакателно постановление и заявява аргументирано искане
поднадзорното НП да бъде потвърдено като праволно и законосъобразно .
Актосъставителя – Т. И. Д. – служител на РУ гр. Тервел при ОД на
МВР Добрич, редовно призован не се явява.
Свидетеля при установяването на адм. нарушение – М. А. С. служител
на РУ гр. Тервел при ОД на МВР Добрич, редовно призован не се явява.
По делото съдът прие писмените доказателства съдържащи се по
административно наказателната преписка: Заверено копие от ответната
страна на удостоверение за регистрация при МП – Агенция по вписванията
на жалбоподателя в качеството му на земеделски производител,
поднодзорното НП, копие от АУАН - от 24.07.2020 година сер.Д, бл.
№906844, справка за нарушител/водач- в случая жалбоподателя по
настоящото дело, субект на адм. наказателната отговорност по воденото адм.
Наказателно производство.
Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена
юрисдикция правораздавателен акт, посочени от жалбоподателя, съдът
прецени административно-наказателното производство изцяло, какъвто е
пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който
препраща чл. 84 от ЗАНН, при което след преценка на събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи установи :
2
Настоящата жалба, която е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от
ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява
допустима. Подадена е в срок – видно от доказателтсвата по делото – НП е
връчено на жалбоподателя на 18.08.2020 година, като жалбата е входирана
чрез адм. наказващия орган на 25.08.2020 година – вх. № 355000-2192 .
Съдът, след като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба, приобщените по делото
писмени доказателства, съдържащи се по административно наказателната
преписка, от разпита на актосъставителя и свидетеля при установеното
административно нарушение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните за факта, че Административно
наказателното производство е започнало с проверка в гр. Тервел по ***** на
изхода на града по посока село Божан. Там именно е бил справ за проверка
настоящия жалбоподател. Видно от съдържанието на писменото
доказателство – АУАН серия Д, № 906844 настоящия жалбоподателя в
качеството си на водач на собственото му превозно средство - товарен
автоомобил „ Рено“ Вастер“ с рег. № ТХ7262 ХТ е бил проверен на
24.07.2020 година около 20,40 часа, непосредствено след като е
преустановил движението на управляваното от него МПС, като при
проверката полицейските служители- св. Св. Денчев и Ставрев установили,
че водача на проверения товарен автомобил не представя документи за
превозвания товар- „плод диня“.
Предвид на възприятията си св. Т. И. Д. съставя на качеството си на
влъжностно лище – мл. ПИ при РУ Тервле при ОД на МВР Добрич
описания по- горе акт за установено административно нарушение, като по
акт в качеството на свидетел подпис е положил полецйския служител М. А.
С.. По акто е посочено, че е иззето като доказателство контролен талон №
54749612 .
При така установеното актосъставителят е приел, че е налице
нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 4 от ЗДвП.
3
Жалбоподателят е подписал АУАН с възражения, като по акта
настоящия жалбоподател саморъчно и изписал – „ дините са моите и са 10 на
брой“.
Въз основа на съставения АУАН административно - наказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление. В цялост по
поднадзорното наказателно постановление адм. Наказващия орган
възприема в цялост фактическата обстановка отразена по издадения на
жалбоподателя АУАН. В наказателното постановление адиминистративно
наказващия орган мултиплицира отразеното по акта, като описва идентична
установена фактическа обстановка и приема за установено идентично
административно нарушение. С поднадзорното НП на основание чл. 181 т. 3
предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено адм. Наказание – глоба
вразмер на 50,00 лева .
От правна страна :
С атакуваното НП е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя.
Производството е от административно наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган .
Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа
всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да
съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни за това органи- по което
обстоятелство липсва спор по делото .
При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление ,
4
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект -срещу който
е издадено атакуваното наказателно постановление , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на
ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние,
което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
виновно и се наказва с административно наказание, налагано по
административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко
правни характеристики:
Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип
то е присъщо на физическите лица ,поради коте и може да се каже ,че
административно-наказателната отговорност е лична.
Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава
5
установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или
подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области
на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те да са
законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като
засяга устоите на обществения ред,като такива са и деянията квалифицирани
като престъпления, но обществената опастност на административното
нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни
деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това
деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява
по административен ред. Констатирането на едно административно
нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, а
санкцията се налага с наказателно постановление.
Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и
наказуемост- съставляват обективната характеристика (обективния състав) на
административното нарушение.
Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина
няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на
умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида:
самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато
лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен
резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени, когато деецът не е предвиждал
неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се отбележи, като особеност на административно –
наказателното производство, че се наказват всички непредпазливи деяния. За
6
да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на
закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се наказват
непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в
Наказателния кодекс.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
7
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв,
до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно
съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на
НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност.
Съдът, след като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, приема следното:
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението
на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
Състав на Тервелски районен съд приема, че съставения на
жалбоподателя АУАН от формална страна е съставен в съответствие с
изискванията на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне
на АУАН но съответно този акт може да се ползва с установената в чл.189,
ал.2 от ЗДвП доказателствена сила, поради следните съображения:.
В акта за установяване на административното нарушение и по НП
нарушението, което се сочи да е извършено виновно от жалбоподателя е
описано като: „не носи превозните документи, във връзка с извършвания
превоз, опредеени от министъра на транспорта информационните
8
технологии и съобщенията „ . . . и е посочена като нарушена разпоредбата
на чл. 100 ал. 1 т. 4 от ЗДвП , според която разпоредба: - „ водачът на МПС е
длъжен да носи превозните документи, определени от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията „ .
Това е една препращаща правна норма и не може да послужи за
основание за налагане на административон наказание. Следва по АУАН и
по НП да са изрично посочени какви са именно нарушенията – какви и кои
са превозните документи определени от министъра на транспорта, които
водача на МПС е длъжен да носи при превоз на 10 броя дини в товарния си
автомобил, да се посочи правната норма в която са определени тези
документи, да се направи връзка именно тогава между чл. 100 ал. 1 т. 4 от
ЗДвП и тази правна норма която се приема от проверяващия водача орган за
нарушена и едва тогава да се посочи основание за налагане на наказание.
Настоящия състав на съда не счита, че за водачите на МПС при превоз на -
„плод диня“ – така както е изписано по адм. Наказателната преписка, 10 броя
– по лична отметка на жалбоподателя, съществува задължение да носят
определени от министъра на транспорта документи. Коренно различна би
била обстановката ако по АУАН или по НП е била посочена за нарушена
посочена опеределена норма – примерно – липса на табела върху предното
стъкло в долната дясна част на табела – „ случаен превоз „ която да влече
посочена нарушена праван норма – на чл. 105 ал. 1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл. 19 ал. 3 от Наредба Н – 8 от
27.06.2008 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници
и товари за собствена сметка. Коренно различна би била фактическата
обстановка при случай когато след проверка бъде установено , че
превозваните от проверения водач плодове са обект на престъпление по
Глава V от НК .
Съдът в контекста на гореизложеното приема, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при воденето на административната
преписка.
На първо място, съдът констатира, че не е извършено пълно, ясно и
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
В описанието, изложено в обстоятелствената част НП липсва каквото и да е
9
описание на нарушението и обстоятелствата при които то е било извършено.
Налице е само лаконичното твърдение, че жалбоподателят – „ не представя
документи за превозвания товар – „ плод диня“ , което е прехвърлено по НП
- "не носи превозните документи, във връзка с извършвания превоз ,
определени от министъра на транспорта информационните технологии и
съобщенията .
По делото именно не става ясно, какви документи не е носил
водачът, като се има в предвид , че и по дадения отговор на жалбата именно
самия административно наказващ орган сочи ,че му е било ясно и
неподлежащо на установяване в хода на адм. Наказателното производство
обстоятелството че проверения водач е регистриран по законовия ред като
частен земеделски производител .
Съдът счита , че описанието на нарушението в обстоятелствената
част на АУАН а в последствие и по НП е извършено крайно недостатъчно-
без посочена изрична нарушена правна норма – извън препращата по чл. 100
ал. 1 т. 4 от ЗдвП , тъй като то не съдържа каквито и да е елементи от които
да може да се направи извод за съставомерността на описаното по конкретен
текст от закона адм. нарушение.
Това според преценката на съда представлява нарушение на чл. 42 т.
4 от ЗАНН по отношение на АУАН и нарушение по чл. 57 ал. 1 т. 5 от
ЗАНН по отношение на обжалваното НП.
Нарушението е съществено и неотстранимо, то е нарушило правата
на жалбоподателя тъй като го е лишило от възможност да упражни правото
си на защита, предвид обстоятелството, че непълнотата на описанието на
нарушението в обстоятелствената част на обжалваното НП .
Предвид изложеното съдът счита, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя ,като и в
последица от това обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление №20-0355-000286 от
11.08.2020 година на Началника на РУ гр. Тервел към ОДМВР гр. Добрич-
упълномощен с МЗ № 8121з-515 / 14.05.2018 година, с което на основание
чл.181 т. 3 предл. 1 от ЗДвП, за установено извършено виновно адм.
Нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1 т. 4 от ЗДвП , установено с
АУАН № Д 906844 от 24.07.2020 година осъставен от Т. И. Д. – на длъжност
мл. полицейски инспектор при РУ на МВР гр. Тервел – при ОД на МВР
Добрич, на жалбаподателя Д. В. С. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глова в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
11