№ 1926
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Петя Попова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100501446 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. Г. М. срещу решение № 15033/21.12.2022
г. по гр.д. № 50777/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е отхвърлен иск по чл.
66, ал. 2 КТ за осъждането на „А.****“ ЕАД да заплати в полза на жалбоподателя
сумата в размер на 18756 лв., представляваща договорено между страните обезщетение
за прекратяване на трудови договори от 20.06.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 19.09.2022 г., до погасяването.
Жалбоподателят – В. Г. М., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
уговорените клаузи по трудовите договори за дължимост на обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя са валидни,
поради което се дължи претендираната сума. Ето защо, моли решението да бъде
отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – „А.****“ ЕАД, оспорва жалбата и моли решението да
бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
1
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Г. М. с осъдителни искове с
правно основание чл. 66, ал. 2 КТ за осъждането на ответника „А.****“ ЕАД да
заплати в полза на ищеца сумата в общ размер на 18756 лв., представляваща
договорено между страните обезщетение за прекратяване на трудови договори от
20.06.2022 г.
Ищецът – В. Г. М., твърди, че е бил в трудово правоотношение с „А.****“ ЕАД
по трудови договори от 20.06.2022 г., по силата на които е заемал длъжностите
„управител на „СК Академик“, както и „управител на обект „Студентско общежитие
бл. № 3“. На 26.07.2022 г. между страните са подписани допълнителни споразумение,
по силата на които страните са договорили, че при прекратяване на трудовите
договори от страна на работодателя работникът има право на обезщетение в размер на
6 брутни трудови възнаграждения по всеки от договорите. Сочи, че трудовите му
договори са били прекратени едностранно от работодателя на 29.08.2022 г. на
основание чл. 328, ал. 2 КТ поради сключване на договор за управление на
предприятието. Ето защо, претендира сумата в размер на 18756 лв., представляваща
договорено между страните обезщетение за прекратяване на трудови договори от
20.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.09.2022 г., до погасяването. Претендира разноските по производството.
С решение № 15033/21.12.2022 г. по гр.д. № 50777/2022 г. по описа на СРС, 78
състав, исковете са отхвърлени изцяло, като първоинстанционният съд е стигнал до
извода, че клаузите, предвиждащи допълнителни обезщетение при прекратяване на
трудовите договори от страна на работодателя, са недействителни поради
противоречието им с повелителните правни норми на КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Не се спори по делото, че между страните е било налице трудово
правоотношение по трудови договори от 20.06.2022 г., по силата на които ищецът е
заемал длъжностите „управител на „СК Академик“, както и „управител на обект
„Студентско общежитие бл. № 3“ при ответното дружество. Безспорно е също така, че
на 26.07.2022 г. между страните са подписани допълнителни споразумение, по силата
на които страните са договорили, че при прекратяване на трудовите договори от страна
на работодателя работникът има право на обезщетение в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения по всеки от договорите, както и че процесните трудови договори са
били прекратени едностранно от работодателя на 29.08.2022 г. на основание чл. 328,
ал. 2 КТ поради сключване на договор за управление на предприятието, като
дължимото обезщетение за прекратяване въз основа на допълнителните споразумения
е в общ размер на 18756 лв.
2
Посочените обстоятелства се установяват и от представените към исковата
молба писмени доказателства. Видно от трудов договор № 102/20.06.2022 г. и трудов
договор № 104/20.06.2022 г., ищецът е бил в трудово правоотношение с „А.****“ ЕАД,
по силата на което е заемал длъжностите „управител на „СК Академик“, както и
„управител на обект „Студентско общежитие бл. № 3“. Съгласно представените
споразумения за изменения на посочените трудови договори от 26.07.2022 г., страните
са договори, че при прекратяване на трудовите договори от страна на работодателя
работникът има право да получи обезщетение в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения. Съгласно заповед № 200/29.08.2022 г. и заповед № 201/29.08.2022 г.,
издадени от изпълнителния директор на „А.****“ ЕАД, процесните трудови договори
са били прекратени едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ
поради сключване на договор за управление на предприятието. В заповедите е
определено и дължимо обезщетение за прекратяване на трудовите договори в размер
на 6 брутни трудови възнаграждения.
Следва да се установи, дали клаузите от допълнителните споразумения,
предвиждащи възможност за заплащане на допълнително обезщетение при
прекратяване на трудовите договори, са валидни.
Договорната свобода е принцип на гражданското право, тя е ограничена
единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право
договорната свобода е ограничена допълнително чрез въведената с разпоредбата на чл.
66, ал. 2 КТ забрана страните по трудов договор да уговарят условия, които са по-
неблагоприятни за работника или служителя от установените с повелителни
разпоредби на закона или с колективен трудов договор. Тази забрана обаче не
изключва възможността страните по трудовия договор да уговарят условия, които са
по-благоприятни за работника от установените със закона или с колективен трудов
договор (така решение № 44/11.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2721/2021 г., IV ГО,
решение № 23.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2376/2021 г., III ГО, решение №
56/04.04.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2700/2021 г., III ГО, решение № 75/23.06.2022 г. на
ВКС по гр.д. № 2712/2021 г., III ГО, решение № 30/24.06.2022 г. на ВКС по гр.д. №
1883/2021 г., IV ГО). Следователно и при съобразяване на посоченото правно
разрешение, дадено в цитираната задължителна практика на ВКС, следва извод, че
процесните клаузи от допълнителните споразумение към трудовите договори са
валидни, тъй като чрез тях са договорени по-благоприятни условия за работника при
прекратяване на трудовия му договор от установените в КТ. Действително, в КТ не е
предвидено задължение за работодателя да заплаща обезщетение при едностранно
прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на основание чл. 328, ал. 2
КТ - поради сключване на договор за управление на предприятието. Въпреки
посоченото, на основание чл. 66, ал. 2 КТ няма пречка страните по трудовото
правоотношение да договорят такова, тъй като същото не противоречи нито на
3
повелителни норми на КТ, нито е обхванато от забраната на чл. 66, ал. 2 КТ страните
по трудов договор да уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или
служителя от установените с повелителни разпоредби на закона или с колективен
трудов договор. В трудовия договор е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 2
КТ да се договарят друг вид обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение, извън предвидените в КТ, но само ако юридическите факти, въз
основа на които се дължат, са различни. В случая, при тълкуване на оспорените клаузи
следва извод, че действителната воля на страните е да уредят неуредено в КТ
обезщетение при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя,
като уволнителното основание не е резултат на виновно поведение на служителя,
каквото е процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ – сключване на нов
договор за управление при работодателското дружество. Такава договорна воля на
страните съответства на принципа на договорна свобода в гражданското право, не
противоречи на императивни законови норми или на обичаите в практиката и
добросъвестността, и в съответствие със специалната норма на чл. 66, ал. 2 КТ
установява по-благоприятни за конкретния служител условия от предвидените в закона
(така определение № 828/04.12.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3137/2018 г., III ГО).
Неоснователно е и възражението на работодателя, че процесните клаузи са
нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като при тълкуване на клаузите
следва извод, че работодателят дължи заплащане на обезщетение дори и в хипотезите
на прекратяване на договора, когато неизправната страна по него е служителят, а не
работодателят. Макар да е вярно, че в частта им, в която обезщетението се уговаря в
хипотезите на прекратяване на трудовоправната връзка поради виновно поведение на
работника, уговорките са частично недействителни като противоречащи на добрите
нрави, поетото задължение за плащане на обезщетение от работодателя може да
съществува самостоятелно и без тази част на уговорката. При това положение
уговореното задължение за работодателя го обвързва в случаите, когато работникът е
бил добросъвестен, като добросъвестността е факт, преценяван във всеки конкретен
случай – работникът е недобросъвестен например в случаите, когато поради виновно
негово поведение е предприето дисциплинарното му уволнение, или когато работникът
е подвел работодателя относно бъдещето на правоотношението и след като е
постигнал благоприятна за него договореност се възползва от това и в къс срок
едностранно прекрати правоотношението. Такива обстоятелства в процесния случай не
се установяват, тъй като трудовите правоотношения са прекратени едностранно от
работодателя, без да е налице виновно поведение от страна на служители (в този
смисъл е цитираната по-горе практика на ВКС).
Следователно, процесните клаузи от допълнителните споразумения са валидни и
въз основа на тях ответникът – работодател дължи плащане на претендираното
обезщетение в общ размер на 18756 лв. - 6 брутни трудови възнаграждения по всеки от
4
трудовите договори, прекратени едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал.
2 КТ.
Във връзка с изложеното се налага извод, че обжалваното решение следва да
бъде отменено, като исковете по чл. 66, ал. 2 КТ следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, решението следва да бъде
отменено и в частта, с която в полза на „А.****“ ЕАД са присъдени разноски в размер
на 300 лв.
По разноските:
При този изход на спора и на основание 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдените сумите, както следва: 2088 лв. – разноски за
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, както и сумата в
размер на 2088 лв. – разноски за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС следва да се присъди сумата в
размер на 750,24 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство, както и в
полза на СГС сумата в размер на 375,12 лв. – държавна такса за въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15033/21.12.2022 г. по гр.д. № 50777/2022 г. по описа на
СРС, 78 състав, с което е отхвърлен иск по чл. 66, ал. 2 КТ за осъждането на „А.****“
ЕАД да заплати в полза на В. Г. М. сумата в размер на 18756 лв., представляваща
договорено между страните обезщетение за прекратяване на трудови договори от
20.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.09.2022 г., до погасяването, както и в частта, с която В. Г. М. е осъден да заплати в
полза на „А.****“ ЕАД сумата в размер на 300 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати в полза на В. Г. М., ЕГН
**********, на основание чл. 66, ал. 2 КТ сумата в общ размер на 18756 лв.,
представляваща договорено между страните обезщетение за прекратяване на трудови
договори от 20.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 19.09.2022 г., до погасяването.
ОСЪЖДА „А.****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати в полза на В. Г. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите, както следва: 2088 лв. – разноски
5
за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, както и сумата в
размер на 2088 лв. – разноски за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати в полза на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 750,24 лв. – държавна такса за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „А.****“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати в полза на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 375,12 лв. – държавна такса за
въззивното производство.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която в полза на В. Г. М., ЕГН ********** е присъдена сумата в
размер на 18756 лв. – обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6