О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1953

 

гр. Пловдив, 17.09.2019 година

 

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в закрито заседание на 17.09.2019 г., в състав

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията Т. дело № 720 / 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК по проверка допустимостта на предявения иск.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 15.08.2019 год. от Е.С.Д. срещу сдружение „Българска федерация колоездене“. Предявени с исковата молба са установителни искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

 

Според нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство.

Следователно, правото на трето лице да предяви иск за установяване на пороци при вписването не е безусловно и неограничено. Основна предпоставка за допустимост на установителните искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е наличието на правен интерес у ищеца да се установи допуснатите в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ пороци при вписването – нищожност на вписването, недопустимост на вписването и вписване на несъществуващи обстоятелства. Респективно, отсъствието на правен интерес за ищеца от установяването на тези пороци, води до липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на право на иск.

Преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна и се обуславя от твърденията на ищеца, от търсената с иска защита и възможността, като последица при евентуално успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца.

В исковата молба ищецът обосновава правния си интерес от подаването на исковата молба с твърдения, че Д. е председател на единствената лицензирана федерация по колоездене в България - Сдружение „Български колоездачен съюз“ /БКС/. По отношение на представляваното от ищеца сдружение било открито производство по несъстоятелност, в хода на което бил изготвен и предложен за одобрение оздравителен план.

Всички учредители на новата федерация по колоездене /ответник по делото/, били членове и на Сдружение „Български колоездачен съюз“, които не са прекратили членството си правоотношение с БКС, представляващ  колоездачната общност в България и имащ 117 годишна история. Задължение на всички членове на БКС било да спазват устава на сдружението и решенията на ръководните му органи, а основната задача на БКС била да се оздрави федерацията, за да продължи тя да развива дейността си. В нарушение на устава на БКС учредителите на ответника участвали в създаването на нова организация със същия предмет на дейност и средства за постигане на целите, единствено за да кандидатстват за спортен лиценз. Законът за физическото възпитание и спорта забранявал на един спортен клуб да членува в повече от една спортна организация.

В случай че предявеният от Д. иск бъде уважен, нямало да съществува правен субект, който да кандидатства за получаването на спортен лиценз.

Във връзка с така изложените твърдения, свързани с правния интерес от предявяването на исковете, съдът извърши справки в ТРРЮЛНЦ и регистъра на ММС за спортните федерации.

Установява се, че ответното сдружение е вписано в регистъра на 08.08.2019 год., от който момент, в съответствие с чл. 6, ал. 1 от ЗЮЛНЦ е възникнало като правен субект.

Вписано в регистъра е и Сдружение „Български колоездачен съюз“.  Негов председател е ищецът Е.С.Д.. По отношение на сдружението е открито производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е открито с решение на СГС № 2147 / 29.10.2018 год., постановено по молба на длъжника, представляван от Д.. С решение № 488 / 13.03.2019 год. на СГС сдружението е обявено в несъстоятелност и органите на длъжника са прекратени правомощия. В наименованието на сдружението е отразено, че то е в несъстоятелност. Вписан е синдик на сдружението – М.Г.Ш. На събрание на кредиторите на БКС от 23.07.2019 год. е взето решение за приемане на оздравителен план, предложен от длъжника. Към настоящия момент липсва вписване в ТРРЮЛНЦ този план да е одобрен от съда по несъстоятелността.

Видно от вписванията в регистрите, водени от Министерство на младежта и спорта БКС е бил вписан в регистъра на спортните федерации, като е имал лиценз от 05.06.1997 год., действието на който е прекратено на 10.05.2019 год.

При преценка на тези обстоятелства съдът приема, че за ищеца Е.Д. като физическо лице не е налице правен интерес от предявяването на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Макар и да сочи като факт, че е представляващ БКС /н./, при подаването на исковата молба той не действа като представляващ сдружението БКС, а в лично качество, като физическо лице. Като физическо лице той няма правен интерес да установи, че вписването на едно сдружение, при учредяването на което не е участвал, са допуснати пороци. Установяването на нищожност на вписването, недопустимост на вписването или вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на Сдружение „Българска федерация Колоездене“ по никакъв начин няма да се отрази на правната сфера на физическото лице Д., за да се приеме, че разполага с право на защита на подобен признат от закона интерес.

За пълнота следва да се посочи, че към настоящия момент Д. не би могъл да представлява сдружението БКС, чиито интереси се твърди да са засегнати с вписването на ответното сдружение, тъй като видно от вписванията в раздел несъстоятелност по т. 903 органите на длъжника са с прекратени правомощия и сдружението, на основание чл. 658, ал.1, т. 1, вр. чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ, се представлява от синдика. Решението по чл. 710 ТЗ има незабавно действие, независимо от това дали е влязло в сила.

От друга страна не се потвърждава твърдението на ищеца, че сдружението в несъстоятелност има валиден лиценз, с притежаването на какъвто се обосновава правния интерес. От вписванията в регистрите на ММС е видно, че този лиценз, издаден през 1997 год., е отнет на 10.05.2019 год. Според чл. 26 от Закона за физическото възпитание и спорта процедурата по издаването, отказа, отнемането и прекратяването на спортен лиценз се определя с правилника за прилагане на закона, като заповедта на министъра на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 22, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 24 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Редът за защита на посочения интерес, свързан с лицензирането на спортна федерация в областта на колоезденето, е по реда на АПК. Искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не може да служи като способ за елиминиране на кандидати при последващи административни процедури по кандидатстване за спортен лиценз.

Следва да се има предвид също, че при евентуално уважаване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се заличава, но решението на съда има действие занапред. То не заличава автоматично правния субект. Вписаното юридическо лице не може да изчезне безследно от правния мир, тъй като то е влязло в множество правоотношения, натрупало е права и задължения. По отношение на него евентуално ще се преценяват наличието на предпоставки за извършване на ликвидация. Ето защо, съдът приема, че с евентуалното уважаване на исковете, не би се постигнало целяното от ищеца изменение в съществуващото правно положение, възникнало след оспореното вписване.

 

Ето защо съдът приема, че за физическото лице Е.С.Д. липсва правен интерес от предявяването на установителните искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Липсата на правен интерес води до извод за отсъствие на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на право на иск. Поради това производството по делото се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено. Според нормата на чл. 130 ГПК при недопустимост на предявения иск съдът връща исковата молба.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

П Р Е К Р А Т Я В А производството по т.д. № 720 / 2019 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ХІ с., като недопустимо и ВРЪЩА искова молба вх. № 24565 / 15.08.2019 год., подадена от Е.С.Д. против Сдружение „Българска федерация колоездене“, ЕИК *********.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в седмодневен срок от съобщението до ищеца за неговото постановяване.

Същото подлежи на връчване на ищеца.

 

СЪДИЯ :