Присъда по дело №645/2023 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 16
Дата: 11 февруари 2025 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20231230200645
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 август 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Петрич, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
и прокурора П. Асп. К.
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Наказателно дело от общ характер № 20231230200645 по описа за 2023
година
на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. Г. С., роден на *.*.19** г. в гр. Г. О., с
постоянен адрес в гр. Г. О., ул. “П.К.Я.“ № *, вх.*,ет.* ап.*, и настоящ адрес с.
С., община П., ул.“Ц. С.“ № *, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, работи в „А. ф.“ ЕООД, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2022 г. около 07:10 часа в гр. П. на
кръстовището, образувано от ул. „Рокфелер“ и ул. „Ел тепе“, като
правоспособен водач на моторно превозно средство, управлявайки по ул.
„Рокфелер“ лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № СА 4441
ТН, собственост на Ж. Л. М. от гр. С., е нарушил правилата за движение,
визирани в Закона за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 ; чл.25 ал.1 и
чл.47, като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на
1
движението, не се е съобразил с характера и интензивността на движението
(насрещно движещ се мотоциклет) и с конкретните условия на видимост
(заслепяване от слънцето), за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, не е намалил скоростта си на движение и не е спрял
при възникнала опасност за движението – движещият се с предимство
мотоциклет марка и модел „Ямаха ХП 500“ с рег. № Е 5321 К, управляван от
правоспособния водач А. Г. М. от с. М. п., община П., като водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме маневра да завие наляво за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движението, при приближаване към кръстовището не се е движил с
такава скорост, че да може да пропусне участник в движението, който е имал
предимство – мотоциклет марка и модел „Ямаха ХП 500“ с рег. № Е 5321 К,
управляван от правоспособния водач А. Г. М., вследствие на което е блъснал
мотоциклета и по непредпазливост е причинил на А. Г. М. тежка телесна
повреда, изразяваща се разкъсвания на черния дроб, довели до остра и
значителна кръвозагуба в коремната кухина, проявила се клинично с
хеморагичен и травматичен шок, като при неоказване на своевременна и
висококвалифицирана хирургическа медицинска помощ неминуемо би довела
до настъпването на смъртен резултат, довела до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота - престъпление по чл. 343 ал.1 б „б“ пр.1 от
НК във връзка с чл.342 ал.1 от НК във връзка чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.25
ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП, поради което и на основание чл.303 от НПК във
връзка с чл. 343 ал.1 б „б“ пр.1 от НК във връзка с чл.342 ал.1 от НК във
връзка с чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП, във връзка с
чл.55, ал. 1, т. 2, б. от НК го ОСЪЖДА на наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки:

1. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” -ЗА
СРОК ОТ 1 /една/ година- с периодичност на явяване и подписване на
основание чл.42б, ал.1 от НК - 2 /два/ пъти седмично, 2. ”ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” - ЗА СРОК ОТ 1
/една/ година.
2

На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Л. Г. С. (с установена по-горе самоличност) от правото да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година.

ПРИЗНАВА подсъдимия за невиновен за това, че като участник в
движението по пътищата, макар да е бил длъжен не е изпълнил задължението
си с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
имуществени вреди, като е нарушил забраната за навлизане в кръстовище,
дори и при разрешаващ сигнал на светофара, когато обстановката (движещият
се с предимство мотоциклет) го е принуждавала да спре в кръстовището,
поради което го ОПРАВДАВА в частта на обвинението за нарушаване
правилата на чл.5 ал.1 т.1 и чл.50а от ЗДвП.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД 645/2023 г. по описа на РС Петрич

Производството е образувано въз основа на внесен в РС-Петрич обвинителен
акт срещу Л. Г. С. от гр.П., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“
от НК във връзка с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП и чл. 50а от ЗДвП по
проведено досъдебно производство.
Пред съда производството протече по общия ред.
В съдебно заседание ТО-Петрич към РП-Благоевград се представлява от
прокурор П. К.. В хода на съдебните прения същият поддържа обвинението
като излага аргументи за осъществен състав на престъпление от подсъдимия.
Предвид събраните данни по делото счита, че не са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и пледира за
налагане на наказание при условията на чл.54 от НК. Предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода" в размер на една година и
шест месеца, като счита, че не следва да бъде заменено предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ с пробация. Изтърпяването на което да бъде
отложено за срок от три години, както и да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от две години. Излага съображения за предложените наказания.
Подсъдимият Л. Г. С. се явява лично в съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник - адв.П. Й.. Подсъдимият съжалява за случилото се,
моли да му бъде наложено минимално наказание, тъй като автомобилът му е
нужен за да се движи за работа. Защитникът на подсъдимия - адв.Й. счита, че
от изготвените експертизи не са изяснени напълно причините на настъпилото
ПТП. Счита, че би следвало да се направи и повторна експертиза, от която да
се установи начина по който М. е влязъл в кръстовището както и да се посочат
конкретните координати, в които се осъществило ПТП- то. В пледоарията си
защитава тезата, че вината за настъпилото ПТП е на пострадалия, поради
което С. следва да бъде оправдан. Алтернативно моли за наказание
„пробация“ тъй като счита, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, които се описват от характеристичните данни на подсъдимия.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетели.
Приобщени са изготвените експертизи след разпит на вещите лица.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Л. Г. С. живее в с. С., община П., на 24 години е, работи в
„Актив фрут“ ЕООД с. К.. Има средно образование, не е женен и не е
осъждан. Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство,
категории М и В, притежава СУМПС № **** с валидност до 18.12.2027 г.
1
Видно от приложената по делото справка за нарушител/ водач, Л. С. е
сакнциониран неколкократно за нарушения на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата (с едно наказателно постановление и три броя
фишове).
Свидетелят А. Г. М. е на 38 години, живее в с. М. п., община П., има средно
образование, работи в супермаркет „Рай“ в гр. П. Той също е правоспособен
водач на моторно превозно средство, категории В, А, М, АМ, като притежава
свидетелство за управление на МПС № *** с валидност до 07.06.2032 г. А. М.
е санкциониран един път с наказателно постановление и с 11 броя фишове за
нарушение разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
Сутринта на 07.07.2022 г. Л. С. управлявал лек автомобил марка „Мерседес Е
220 ЦДИ“ с рег. № СА 4441 ТН, собственост на Ж. Л. М. по ул. „Рокфелер“ в
посока от магазин „Лидъл“ към гробищния парк на града. Пътувал сам.
Времето било ясно и слънчево. Около 07,07 часа наближил кръстовището в
близост до гробищния парк на гр. П., образувано от ул. „Рокфелер“ и ул. „Ел
тепе“, движението на което се регулира с трисекционна светофарна уредба. На
кръстовището на жълт сигнал на светофара подсъдимият С. предприел
маневра „завой на ляво“, за да продължи движението си по ул. „Ел тепе“.
В същото това време А. М. управлявал собствения му мотоциклет марка и
модел „Ямаха ХП 500“ с рег. № Е 5321 К с поставена на главата предпазна
каска и пътувал в посока от с. Р. за гр. П.. Движил се по ул. „Рокфелер“ в
посока центъра на гр. П. Тъй като мотоциклетистът се движи в права посока,
последният е с предимство, като в тази ситуация водачът на лекия автомобил
Л. С. е бил длъжен да даде предимство на мотоциклета.
Настилката на пътя била гладка, суха, асфалтова, без дупки и без надлъжен
наклон в посока на движение на двете моторни превозни средства.

И двамата водачи навлезли в района на кръстовището с трисекционна
светофарна уредба на жълт сигнал на светофара (лекият автомобил се движил
със скорост 25,85 км/час, а мотоциклетът – с 45,36 км/ час), като подсъдимият
С. не осигурил предимство на движещия се в насрещната пътна лента
мотоциклетист А. М., в резултат на което последвал удар между дясната
страна на лекия автомобил и предната част на мотоциклета. М. паднал на
пътното платно за движение.

За настъпилото ПТП незабавно бил подаден сигнал на телефон 112 от две
лица - свидетелите Г. Т. О. (служител на ОА-П., който работи като охрана на
гробищния парк и се намирал в непосредствена близост до
местопроизшествието) и А. Е. М. от гр. П., който по това време отивал на
работа и се движил зад лекия автомобил, управляван от подсъдимия Л. С.. И
двамата станали очевидци на случилото се и първи оказали съдействие. Пред
свидетеля М. подсъдимият С. заявил, че не е видял моториста, тъй като му е
2
блестяло слънцето.
Скоро на място пристигнали екип на ФСМП гр. П. и служители на РУ на МВР
гр. П.. А. М. бил транспортиран до болницата, а местопроизшествието било
запазено до пристигане на дежурната група. Започнал оглед на
местопроизшествие и така стартирало досъдебното производство.
От двамата водачи били взети кръвни проби за изследване.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на А. М. са
причинени: контузия в коремната област, хемаскос (кръвоизлив в коремната
кухина), хеморагичен и травматичен шок, разкъсвания (руптури) на черния
дроб, контузия на главата – кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в
областта на дясна вежда, контузия на гръдния кош – счупване на девето ребро
от дясна гръдна половина. Имало съмнение и за комоцио церебри (мозъчно
сътресение).

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: Справка за
нарушител водач за Л. С. и А. М., копие на документ за гражданска
отговорност, два броя справки в Централна база КАТ за двете ППС, участвали
в ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие от 07.07.2022 г., фотоалбум,
протокол за извършване за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества, четири броя талони за изследване №№ 140463,
140464, 140465 и 140466, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози за А. М., протокол за доброволно предаване от 07.07.2022 г.,
диск, два броя протокол за оглед на веществени доказателства от 12.07.2022 г.,
ведно с фотоалбуми, медицинска документация от МБАЛ „Ю. болница“ ООД,
писмо от дирекция „Национална система 112“, два броя разписка- л.288 и
л.294, декларация за семейно и материално положени и имотно състояние,
свидетелство за съдимост. По делото бяха разпитани свидетелите К. П. Х., К.
З. З., А. С. В., А. Д. П., Х. Е. Т., Й. В. М., Т. И. Х., Г. Т. О., К. И. К., А. Е. М., А.
В. С.. Изслушани бяха и вещите лица Р. Ж. К., В. К. Ц., Й. О. Б., К. С. Ч., Р. Б.
Ш., Д. Я. и проф. В. А..
При разследването е назначена автотехническа експертиза, като вещото лице
е посочило, че мястото на удара е в лентата, в която се е движил мотоциклетът
марка „Ямаха ХП 500“ с рег. № Е 5321 К. Взаимното разположение на
участниците е било следното: лекият автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“
с рег. № СА 4441 ТН спрямо мотоциклета е насочен с дясната си страна, а
мотоциклетът – с предната си страна към автомобила. Вещото лице дава
заключение, че причина за произшествието е, че водачът на лекия автомобил,
движейки се по ул. „Рокфелер“ е предприел маневра „завой на ляво“, за да
3
продължи по ул. „Ел тепе“, не е възприел мотоциклетистът, който се е движил
в права посока и не го е пропуснал. За да предотврати настъпването на ПТП
водачът на лекия автомобил е трябвало да съобрази скоростта си на движение
и да контролира непрекъснато движението на автомобила, така че при
необходимост да спре и да осигури предимство на движещия се насрещно в
права посока мотоциклет.
Назначена е допълнителна автотехническа експертиза, като вещото лице е
дало заключение, че при светване на жълтия сигнал на светофара, регулиращ
движението от гр. П. за с. Р. лекият автомобил се е намирал пред линията за
спиране на кръстовището, а мотоциклетът – на известно разстояние от
кръстовището, като мотоциклетът е навлязъл в кръстовището по-късно, но все
още на жълт сигнал на светофара. При светване на червения светлинен сигнал
на светофара автомобилът и мотоциклетът са се намирали в района на
кръстовището.
При изследване на кръвните проби, взети от двамата водачи – Л. С. и А. М. не
е констатирано наличието на алкохол.
Видно от заключението по изготвената съдебна химико-токсикологична
експертиза при извършените изследвания на предоставената биологична
проба кръв от А. М. не е установено наличието на наркотични вещества.
Видно от заключението по изготвената съдебна химико-токсикологична
експертиза при извършените изследвания на предоставената биологична
проба кръв от Л. С. не е установено присъствие на наркотични вещества. От
извършените изследвания на предоставената проба урина от Л. С. е
установено присъствието на метаболити на кокаин. Наличието на метаболити
на кокаин в пробата урина и отсъствието му в кръвната проба кореспондира с
употреба в период по-голям от 24 часа преди вземането на биологичните
проби.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, видно от
заключението на вещото лице по изготвена съдебномедицинска експертиза, на
А. М. са причинени: контузия в коремната област, хемаскос (кръвоизлив в
коремната кухина), хеморагичен и травматичен шок, разкъсвания (руптури)
на черния дроб, контузия на главата – кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана в областта на дясна вежда, контузия на гръдния кош – счупване на девето
ребро от дясна гръдна половина, съмнение за комоцио церебри (мозъчно
сътресение). Заключението на вещото лице е, че контузията в коремната
област, изразяваща се в разкъсване на черния дроб, е довела до остра и
значителна кръвозагуба в коремната кухина, проявила се клинично с
хеморагичен и травматичен шок, като при неоказване на своевременна и
висококвалифицирана хирургическа медицинска помощ неминуемо би довела
до настъпването на смъртен резултат и осъществява критериите на постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Вещото лице е посочило, че останалите телесни увреждания (контузия на
главата – кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на дясна вежда,
4
контузия на гръдния кош – счупване на девето ребро от дясна гръдна
половина) в своята съвкупност се квалифицират като временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Показанията на част от свидетелите бяха прочетени по искане на прокурора и
на основание чл. 281, ал.1 от НПК, поради наличието на съществени
противоречия между дадените в досъдебното производство и изложените в
съдебната фаза на процеса.
Свидетел – очевидец на инцидента е свидетелят М., който и е бил зад колата
на С., и е видял от началото до края случилото се. М. изложи в показанията си,
че С. е дал светлинен сигнал - мигач, за да завие, но от слънцето не можело да
се види нищо и по никакъв начин не е могъл да предвиди, че отсреща е имало
моторист. Още повече подчертава, че светофарът е бил зелен, тъй като когато
тръгнал С., и той е тръгнал зад него. Когато е разбрал, че е ударил М.,
свидетелят заявява, че С. е излязъл от процесния автомобил и веднага искал да
помогне на пострадалия.Частта от показанията на М. относно преминаването
на зелен светофар не следва да се кредитират, тъй като безспорно се установи
при изслушване на експерта, а и при предявяване на видеозаписите, че
преминаването на лекия автомобил, управляван от С., е сторено на жълт
сигнал на светофара.
Другите свидетели, въпреки че съдът кредитира техните показания като
достоверни, установяват фактите след настъпилото ПТП. От тях се установява
местоположението на мпс-та и здравословното състояние на пострадалия М.,
а не начинът, по който се е осъществило процесното ПТП. Всички
потвърждават факта, че на мястото е настъпило ПТП между С. и М., но никой
освен М. не може да обясни какво се е случило. Това е така, тъй като когато
пристигнала бърза помощ М. е бил на земята и вече бил ударен, т.е. никой от
служителите и лекаря на бърза помощ не е могъл да разбере как се е случил
инцидента. Това се потвърждава и от показанията на св. Т., св. Х., св. д-р П.,
св. д-р В. и св. С., дадени в хода на съдебното производство.
В продължение на това, в същата насока са и показанията на полицейските
служители, които са пристигнали на място след подаден сигнал на 112 от
свидетеля О.. Свидетеля Г., както и свидетеля З., обясняват, че са били
дежурни на процесната дата, и пристигнали на мястото след повикване.
Когато били там, пострадалият вече са го качвали в линейката, и същите са
очаквали от болницата сигнал дали е установена средна телесна повреда.
Когато са разбрали, че такава съществува са изпратили на място дежурна
група. Т.е. от техните показания не се установява по никакъв начин как се е
случило ПТП- то, а само че такова се е осъществило в средата на
кръстовището по ул. „Рокфелер“.
Разпитаният св. А. М., излага в съдебната фаза, че нищо не си спомня от
случилото се. В някои моменти е имал съзнание, но си спомнял само факта, че
се е събудил и бил на системи в болницата. Имал някакви спомени когато са го
качили на линейката от медицинската сестра, която е била до него. След като е
5
излязъл от болницата, намерил човека, който му е помогнал, за да му
благодари и тогава разбрал, че когато е настъпило ПТП- то и бил на земята му
е казал, че много го е боляло корема, тъй като М. нямал спомени от тогава, и е
мислил че е бил в безсъзнание. М. смята, че е преминал на зелен светофар,
което се опровергава от заключението на вещото лице и предявените
видеозаписи. Видял е колата в последния момент и не е успял да реагира.
Свидетелят О. обяснява начина, по който е разбрал че е станала катастрофата.
Същият е бил на работа към съответната дата и час, но е бил гръб към
светофара при който МПС-тата са се сблъскали. Същият потвърждава, че
когато е чул удара се е обърнал и видял, че има на земята легнал човек, и също
че имало щети върху лекия автомобил и мотора. Т.е. когато е чул удара
разбрал, че е станало ПТП, а не е видял начина по който това е настъпило.
Съпругата на подсъдимия - св. М., дава показания относно това, че
пристигнала на мястото когато й звъннали за да я уведомят, че съпругът й е
катастрофирал и че са го закарали в болницата в гр. С. Т.е. нейните показания
са в насока относно здравословното положение на съпруга й и дните, в които
той е бил в интензивното отделение и след това в реанимация.
По този начин настоящият състав приема, че свидетелските показания освен
тези на св. М., не са относими към начина, по който е настъпило ПТП- то. В
тази връзка, съдът дава вяра на свидетелските показания на всички разпитани
свидетели, като по никакъв начин не счита, че същите са недостоверни. Но
въпреки това, те не дават пълна картина относно изясняването на обективната
истина, конкретно по какъв начин било осъществено ПТП- то между С. и М..
Поради тази причина, съдът кредитира свидетелските показания в насока
която се отнася към причинените върху здравето на пострадалия вреди, и че
по безспорен начин се е осъществило ПТП между превозните средства,
управлявани от двете лица, визирани като подсъдим и пострадал в настоящото
производство. Съдът напълно ги кредитира по отношение на това, че
настъпилите наранявания са в причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП, като тези показания се отнасят към здравословното състояние на М..
Въпреки това, настоящият състав, следва да отбележи, че между показанията
на свидетелите има противоречия, относно обстоятелството дали
пострадалият е бил или не в съзнание когато са го качили на линейката, и след
това когато са му оказали първа помощ. Повечето от свидетелите твърдят, че
същият е бил в съзнание, тъй като по време на катастрофата, същият им е
отговарял на зададените въпроси, като и е изпитвал болка, за което е споделял.
Характерни в тази насока са показанията на св. М., който излага, че
пострадалият му е отговорил като казал името си. Подчертава, че няколко
пъти, св. О., - т.е. свидетеля който по данни снети в досъдебното производство
работил към момента на настъпилото ПТП в гробищния парк- го е питал как
се казвал и той му отговарял с името си.
От друга страна, св. В., който е бил и лекаря, който придружавал екипа на
бърза помощ, твърди в своите показания, че пострадалият е бил в безсъзнание
6
когато са го намерили легнал на пътя и когато са го закарали в Спешния
център. Посочва, че положението му е било много тежко, но по пътя за
спешния блок той е дошъл в съзнание. Съдът счита, че показанията на св. В.
имат съществени разлики от възприетата фактическа обстановка, тъй като той
заявява, че става въпрос за моторист и жълто такси. В настоящия случай,
както бе изложено и във фактическата обстановка, никъде не става дума за
наличието на жълто такси. Подробно е установен и описан лекият автомобил,
който е причинил ПТП- то, а именно л.а. марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“.
Поради тази причина, съдът счита, че в показанията на св. В., е налице
несъотстветствие по отношение на обстоятелствата, установени по делото, и
поради тази причина, не ги кредитира напълно. Въпреки че на основание чл.
281, ал.1 НПК, неговите показания дадени в досъдебната фаза бяха прочетени,
отново настоящият решаващ състав, счита че не е изяснена по подробен и
обстоятелен начин обективната истина.
Още повече, следва да се отбележи, че в съдебното заседание проведено на
19.03.2024 г., е направена очна ставка между свидетеля М. и свидетеля В..
Съдът извърши това следствено действие, тъй като между техните показания
е налично противоречие относно въпроса дали пострадалият е бил в съзнание
или не когато е постъпило ПТП- то. М. е заявил изрично, че М. в първите
минути е бил в съзнание тъй като отговарял на въпросите, а В. обяснява, че
когато са отишли на място същият не е бил в съзнание.
Обобщавайки всичко изложено дотук, съдът приема, че пострадалият е бил в
съзнание, тъй като в Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, била подчертана графата 10.1, от 10 която се отнася за
съзнанието, която урежда следното- „Ясно- словесният контакт е запазен,
концентрира вниманието си, ориентиран за време, място и собствена
личност.“ Освен това, и видно от показанията на св. С., М. стенел, но е бил в
съзнание.
За установяване механизма на ПТП способстват приобщените
видеоматериали, изготвения фотоалбум, които са запечатали важни момента
от сблъсъка между двете превозни средства и са дали основание да бъдат
изготвени обективни и аргументирани експертизи, с помощта на които съдът
да си отговори на въпросите, за които са необходими специални знания.
По отношение на изготвените съдебни експертизи, съдът дава вяра на
заключенията, изготвени от вещите лица в досъдебната фаза и защитени в
съдебно заседание от същите, които изясниха начина, по който се е стигнало
до ПТП-то, за състоянието на пострадалия и вида на причинените му увреди,
като същите са еднопосочни и непротиворечиви. Съдът няма основание да се
съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експертите. Съдът кредитира и всички протоколи за извършените
процесуално следствени действия, които са изготвени в съответствие с
предвидения в НПК ред.
7
В тази връзка съдът следва да обърне внимание относно резултата от
изготвените експертизи. На първо място, съдът приема обстоятелството, че
причинените травми на пострадалия М., са в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП. Това е факт, който изобщо не се оспорва от защитата на
подсъдимия и е потвърдено и от вещите лица, подробно изслушани в съдебно
заседание.
Безспорно на подсъдимия е причинена тежка телесна повреда, въпреки
възражението на защитата, което съдът не споделя.
От друга страна, за начина по който се осъществило произшествието, счита че
следва да бъде прието всичко изложено от вещото лице, изготвило съдебно
автотехническата експертиза, както и от допълнителната такава, като се вземе
предвид, че е описан подробно начинът, по който подсъдимият е предприел
неправилно маневра „завой наляво“ и не е дал предимство на пострадалия.
Съдът намира, че тази експертиза, дава отговор на въпроса относно механизма
на ПТП- то.
От всичко изложено, и от обясненията, дадени от подсъдимия /които съдът
кредитира в частта им, която не се опровергава от останалите доказателства/,
приобщени към доказателствения материал по делото, показанията на
свидетелите и писмените доказателства по делото, се установява безспорно
горната фактическа обстановка, а именно, че нараняванията на М. са в
причинно- следствена връзка с осъщественото ПТП, и че виновен за
случилото се, е подсъдимият, който не е предвидил резултатите от действието
си да не даде предимство на моториста, който се е движил в права посока на
ул. „Рокфелер“, въпреки и на жълт светофар, и е предприел маневра „завой
наляво“.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От изложената фактическа обстановка се установява, че с действието си
подсъдимият Л. Г. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343 ал.1 б „б“ пр.1 от НК във връзка с чл.342 ал.1 от
НК във връзка с чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП.
Касае се до нарушаване на правилата за движение, визирани в Закона за
движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, в
резултат от което по непредпазливост е причинена тежка телесна повреда на
друг водач – мотоциклетиста А. М., довела до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота.
8
От обективна страна изпълнителното деяние се е изразило в това, че на
07.07.2022г около 07,10 часа в гр. П. на кръстовището, образувано от ул.
„Рокфелер“ и ул. „Ел тепе“, като правоспособен водач на моторно превозно
средство, управлявайки по ул. „Рокфелер“ лек автомобил марка „Мерцедес Е
220 ЦДИ“ с рег. № СА 4441 ТН, собственост на Ж. Л. М. от гр. С.,
обвиняемият Л. С. е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за
движение по пътищата, а именно:
Чл.20 ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
Чл.25 ал.1 „Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“;
Чл.47: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и
да пропусне участниците в движението, които имат предимство“
като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението,
не се е съобразил с характера и интензивността на движението (насрещно
движещ се мотоциклет) и с конкретните условия на видимост (заслепяване от
слънцето), за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
не е намалил скоростта си на движение и не е спрял при възникнала опасност
за движението – движещият се с предимство мотоциклет марка и модел
„Ямаха ХП 500“ с рег. № Е 5321 К, управляван от правоспособния водач А. Г.
М. от с. М. п., община П., като водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме маневра да завие наляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движението, при
приближаване към кръстовището не се е движил с такава скорост, че да може
да пропусне участник в движението, който е имал предимство – мотоциклет
марка и модел „Ямаха ХП 500“ с рег. № Е 5321 К, управляван от
правоспособния водач А. Г. М., вследствие на което е блъснал мотоциклета и
9
по непредпазливост е причинил на А. Г. М. тежка телесна повреда, изразяваща
се разкъсвания на черния дроб, довели до остра и значителна кръвозагуба в
коремната кухина, проявила се клинично с хеморагичен и травматичен шок,
като при неоказване на своевременна и висококвалифицирана хирургическа
медицинска помощ неминуемо би довела до настъпването на смъртен
резултат, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота.
В нормата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на
понятието „Пътнотранспортно произшествие“ - събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
В ТР № 28/1984 г. и № 106/1983 г., съдът указва, че моментът на опасност се
преценява винаги и конкретно съобразно казуса и фактите. Ето защо е
несъстоятелно възражението на защитата, че вещото лице не е изяснило
момента на възникване на опасността. Мотоциклетистът е бил предвидимо
препятствие за водача на лекия автомобил /който макар и заслепен от слънцето
е следвало да бъде внимателен преди започване на маневрата/.
Опасната зона – 12,36 метра е по-малка от разстоянието, на което е бил
водачът на лекия автомобил от мястото на удара, когато е следвало да
предприеме маневра аварийно спиране – 28,29 метра.
Мотоциклетът е бил видим за водача на МПС, движил се е в рамките на
разрешената за градски условия скорост и е бил на път с предимство.
Установи се, че на мястото не е имало голям брой катастрофи, така, както
твърдеше защитата, за да се приеме, че съществуват причини от обективен
характер.
В случая съдът приема, че поведението на пострадалия е част от причината за
настъпване на уврежданията, като това негово поведение е противоправно -
предприемането му е в нарушение на установена с правна норма забрана. В
случая ПТП е настъпило на кръстовище, регулирано от светофарна уредба,
работеща в нормален режим, като от събраните доказателствени средства се
установи, че М. в нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, е навлязъл в кръстовището на
жълт светофар на светофарна уредба. Съгласно чл. 31, ал. 1 ППЗДвП за
регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища,
пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари
с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с
червен, жълт и зелен цвят на светлината. Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП
жълта светлина означава "Внимание, спри!".

Възражението на защитата обаче, че процесното ПТП е реализирано
единствено и само по вина на пострадалия е неоснователно. Вещото лице
посочва, че водачът на лекия автомобил е можел да възприеме насрещното
превозно средство. В този аспект, същият е имал техническа възможност да
10
възприеме приближаващия към кръстовището мотоциклет, макар и навлизащ
в кръстовището противоправно. За него ударът е бил предотвратим от
техническа гледна точка, ако той пропусне преминаването на мотоциклета и
след това осъществи маневрата за завиване на ляво.
Съдът намира, че до процесното ПТП не би се стигнало, ако водачът на лекия
автомобил - подсъдимият С., при завиване наляво на кръстовището за
навлизане в друг път е спазил задължението да пропусне преминаването на
движещия се направо мотоциклет, който макар и противоправно навлязъл в
кръстовището на жълт светофар се ползва с предимство пред водача на
автомобила. С. като водач на лек автомобил и участник на пътя,
предприемайки маневра завиване наляво, е навлязъл в кръстовището на жълт
светофар като не е съобразил местоположението и скоростта на движение на
мотоциклета, за което е имал техническа възможност. Навлизайки в
кръстовището в посока направо на жълт светофар, мотоциклетистът
безспорно е допринесъл за настъпване на удара, но това обстоятелство не води
до извод, че подсъдимият няма вина за настъпилото ПТП. Налице е пряка
причинна връзка между извършеното от подсъдимия С. нарушение на
правилата за движение и настъпилото ПТП. Ударът не би настъпил, ако
подсъдимият С. не е продължил пътя си, завивайки наляво, а е спрял и е
изчакал преминаването на всички превозни средства, имащи предимство, в
това число и мотоциклетът. Водачът на МПС, който действа в нарушение на
правилата за движение не може да бъде оневинен само, защото и друг
участник на пътя допуска нарушение. Отнемането на предимство стои в
причинна връзка с настъпилото ПТП, както и преминаването на жълт
светофар /за което на С. не е повдигнато обвинение/. С поведението си като
водач на МПС подсъдимият С. е нарушил правилата за движение, очертани в
нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, 25 ал.1 ЗДП и чл. 47 ЗДП и това нарушение е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Следва да се посочи и приетото в Решение 509/1989 г. 3 НО на ВКС, а именно,
че „При настъпване на произшествие отговорността следва да носи този
водач, който е отнел предимството“, както и в Решение 139/1989 г. 3 НО на
ВКС, че „Подаването на светлинен сигнал не освобождава водачът от
отговорност да се увери, че извършването на маневрата няма да застраши
останалите участници в движението“.
Именно поради горните съображения съдът прецени, че не е необходимо да се
назначава допълнителна или повторна експертиза, която да отговори на
въпроса дали ако мотоциклетистът не бе преминал на жълт светофар, ПТП би
било предотвратено. Без да е необходимо да се прилагат специални знания,
съдът би могъл да си отговори недвусмислено на този въпрос, както и стори
по-горе.

Относно вида на причинената телесна повреда, който се оспорва от защитата,
съдът следва да посочи, че принципната разлика между тежката и средната
11
телесни повреди се състои в това, че при тежката /както са изразени
конкретните й проявления в чл. 128, ал. 2 НК/ се стига до унищожаване на
жизненоважни органи или функции на организма. Средната телесна повреда
се характеризира със съществено анатомично или функционално засягане,
непрестанно или лимитирано във времето, без обаче да се стига до пълно
унищожаване на съответния орган или съответната функция на организма.
По-нататък, що се касае до конкретно вмененото "постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота", в т. 7 на ППВС 3/79 г. се допуска
общото разстройство на здравето да последва само от увреждането на някой
орган или система на организма; увреждането не може да се възстанови и
представлява реална опасност за живота; за съставомерността на деянието е
необходимо опасността да съществува и да е реална, а не да е налице всеки
момент /постоянно/, което изискване се отнася за общото разстройство на
здравето.

В този контекст и с оглед отразеното по-горе причинено увреждане на М. и
невъзстановимостта на органа и функциите му напълно, следва да се прецени
наличието на тежка телесна повреда, а не на средна такава под формата на
разстройство на здравето, временно опасно за живота- чл. 129, ал. 2 НК и т. 13
от ППВС 3/79 г. Дали потърпевшият е подобрил състоянието си поради
навременната и успешна хирургична намеса, поради лечението или поради
силата на организма си при оздравителния процес- все благоприятни промени
според т. 17 на ППВС 3/79 г., това не се отразява на квалификацията на
деянието при установено първоначално телесно увреждане. В тази връзка
следва да се посочи изложеното в Решение № 405 от 18.11.2014 г. на ВКС по н.
д. № 1440/2014 г., II н. о., НК.

От субективна страна деянието е извършено от Л. С. виновно при форма на
вина – непредпазливост и по-конкретно – престъпна небрежност, тъй като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди. Подсъдимият не е искал настъпването на
пътното транспортно произшествие и причиняването на телесната повреда на
А. М.. В случая умисълът е към нарушаване правилата за движение по
пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата
последица – телесна повреда, той е действувал непредпазливо. С. не е искал и
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но с оглед
на конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият С. не е предвиждал общественоопасните последици на своето
деяние, но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди /в тази
връзка се установи, че независимо от това, че наистина е бил заслепен, то той
преминавайки често по този маршрут и бидейки наясно със сутрешното
слънце, е следвало да се убеди, че срещу него не идва превозно средство и
тогава да предприеме маневрата/.
12
Причина за извършване на престъплението е проявената
недисциплинираност от страна на подсъдимия, свързана с нежеланието му да
спазва установените в ЗДП правила. Причините за настъпилото ПТП са
свързани и с подценяване от страна на подсъдимия на правилата за
безопасност на движение, в частност в района на кръстовище при изхода на
града, намалена видимост поради заслепяване от слънцето. Съдебната
практика, например в Решение 353/84 3 НО, Решение 71/1983 г. 3 НО на ВКС
сочи, че „няма значение дали водачът е възприел опасността. Изследва се
въпроса дали е могъл да я възприеме, защото той има задължение да
наблюдава всеобхватно пътната обстановка.“

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с Решение
№ 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, „Основен
принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието.
Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на
престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на
чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да
съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това,
наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК.”
При решаването на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия
съдът се ръководи от правилата на чл.54-57 и чл.36 НК. При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тежестта на
извършеното деяние, неговата обществена опасност. Степента на
обществената опасност на деянието е определено висока - отнася се до
причиняване на тежка телесна повреда.
От друга страна касае се за престъпление, което не е тежко по смисъла на
чл.93, ал.7 от НК, тъй като в особената част на НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до четири години или пробация за тежка телесна
повреда.
След като е осъществен състава на престъплението следва да се ангажира
отговорността на извършителя и да му се определи наказание, съобразно
санкцията, предвидена за престъплението. Съдът счита, че в конкретния
случай с оглед обществената опасност на извършителя, на тежестта на
извършеното престъпление и наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, на подсъдимия следва да бъде наложено по лекото по вид
наказание - „пробация“.
Съдът, за да постанови присъдата си взел предвид поведението на
подсъдимия, които по безспорен начин не е избягал от местопроизшествието,
13
а също така е посетил и пострадалия в болницата. Освен това, съдът прие, че
подсъдимият е в млада и работоспособна възраст, като той работи и се
издържа. В допълнение на това, следва да подчертае, че същият е с неголеми
наказания по ЗДвП, т.е. не представлява водач, който не се движи при спазване
на закона за движение по пътищата. Освен това, С. е оказал голямо
съдействие за разкриването на обективната истина и по никакъв начин не е
отрекъл участието си в случилото се.
Съдът съобрази и съпричиняването от страна на пострадалия, което следва да
се счита за смекчаващо обстоятелство по аргумент от ТР 2 /2016 г. ОСНК
ВКС.
Наличието на кокаин в организма на С. съдът не приема за отегчаващо
обстоятелство, тъй като самата употреба на наркотични вещества не е
криминализирана, а според вещите лица същата се е случила в един отдалечен
период от време, поради което деянието не е съставомерно по чл. 343б, ал. 3 от
НК нито от обективна, нито от субективна страна. Обстоятелството, че
настъпилото ПТП, се е осъществило през ранните часове на деня, когато
видимостта е по- ясна и следва водачите да бъдат по-внимателни, тъй като в
тези часове, се предполага че задръстването е по- голямо, поради началото на
работното време на повечето работници/ служители също не е отегчаващо
обстоятелство, тъй като именно ранния час, заслепяването от слънцето /което
прокуратурата не оспорва, дори е залегнало в обвинителния акт/ е една от
причините да се стигне до това ПТП, тъй като водачът С. изобщо не е
забелязал мотоциклетиста.

Опасността на деянието е завишена заради броя и тежестта на телесните
повреди, като както беше посочено заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза е категорично, че при неоказване на своевременна и
висококфалифицирана хирургическа медицинска помощ неименуемо би се
стигнало до настъпването на смъртен резултат, черният дроб е бил разкъсан,
въпреки направената операция, дренажи за извеждане на кръвта от стомаха и
към момента М. не може да вдига тежко, усеща придърпване и слаба болка,
поради което се осъществяват критериите на постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, т.е от настъпилото ПТП, пострадалият е
претърпял сериозни болки от причинените наранявания. Освен тежката
телесна повреда, на пострадалия е причинена и лека телесна повреда /която се
поглъща от по-тежкия резултат/, а именно контузии в областта на главата с
наличие на кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на веждата,
както и в областта на гръдния кои – счупване на девето ребро от дясна гръдна
половина.
По този начин, решаващият състав приема, че с наложеното наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от една година- с периодичност на явяване и
подписване на основание чл.42б, ал.1 НК- 2 /два/ пъти седмично, и
14
„задължителни периодични срещи с пробационнен служител“- за срок от 1
/една/ година, ще бъдат достигнати в цялост целите на наказанието
предвидени в чл.36 НК. Така определените пробационни мерки според съда
ще допринесат както превъзпитателно на подсъдимия, така и ще въздействат
предупредително на обществото като цяло.
Съдът намери, че за постигане целите на лишаването от права и за
поправянето на подсъдимия Л. Г. С., достатъчно е същият да бъде лишен от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 (една) година.
Подсъдимият е правоспособен водач от 2017 г., настоящата проява е
инцидентна в живота му, има издадени само едно НП и три броя фишове, за
малозначителни нарушения с ниски глоби, които са и заплатени.

Съдът оправда подсъдимия, в частта на обвинението за нарушаване на
правилата на чл.5, ал.1, т.1 и чл.50а от ЗДвП.
Относно първото обвинение, чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е общо задължение за
всички водачи на ППС и не визира конкретно правило за поведение.
Относно оправданието което се отнася в частта на втората горепосочена
разпоредба, следва да отбележи следното- чл. 50а от ЗДвП, урежда, че
„Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на
светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение.“ Видно от
направената експертиза, заключението на вещото лице е следното, а именно,
че не са установени спирачни следи от аварийното спиране, т.е. самото
спиране на лекия автомобил е започнало след удара с мотоциклета, а не преди
него. В този смисъл, съдът прие, че подсъдимият не е възпрепятствал
насрещното движение, принуждавайки мотоциклетиста да спре в
кръстовището, самият той е спрял не в кръстовището, а след сблъсъка с
мотора. Освен това тази разпоредба касае разрешаващ сигнал на светофара, а
безспорно навлизането на подсъдимия се установи, че е било на жълт сигнал,
т.е. горната разпоредба не е приложима за конкретното деяние.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
15
Съобщи за изтекли лични данни