РЕШЕНИЕ
№. 1747
гр. Пловдив, 30.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 507 по описа за 2021
год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112,
ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Ф.М.Ш., с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Експертно решение №0111 от заседание №011 от 18.01.2021г., издадено
от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести
при Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/.
Жалбоподателят счита решението за неправилно,
в частта му за определяне на процента за трайна нетрудоспособност. Иска се оспореното
решение да бъде отменено. Редовно призован, не се явява и не се представлява. В
постъпило писмо, с характер на становище по същество на спора, счита жалбата
като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Ответникът – Национална експертна лекарска
комисия /НЕЛК/ - София, не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата.
Заинтересованите страни: ТЕЛК ТРЕТИ СЪСТАВ НА ТЕЛК ПРИ УМБАЛ
„ПЛОВДИВ“ АД, АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ-СОФИЯ, ТП НА НОИ – ПЛОВДИВ,
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ПЛОВДИВ – не се представляват и не
ангажират становище по делото.
След като съобрази релевираните от
жалбоподателя основания за оспорване на административния акт, изложени в
жалбата, събраните по делото доказателства и след извършена проверка за
законосъобразност на основание чл. 168 АПК във вр. с чл. 146 АПК, съдът приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане: оспорването е подадено
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Подадена е в предвидения от закона 14 дневен срок (видно от приложената по
делото документ за доставяне на лист 6, писмото ЕР на НЕЛК е получено от
жалбоподателя на 11.02.2021г., а жалбата е подадена на 18.02.2021г.), от лице с
правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С ЕР на ТЕЛК № 4067 от 165/30.09.2020г.
на Ф.М.Ш., с ЕГН ********** са определени 40%
трайно намалена работоспособност /ТНР/, с посочена дата на инвалидизиране 30.10.2018г.
и срок на определения % ТНР - 3 години до 01.09.2023г. Посочената в решението
на ТЕЛК водеща диагноза е – „Други форми на хронична исхемична болест на
сърцето.“
Така постановеното ЕР на ТЕЛК е
обжалвано пред НЕЛК.
На 10.11.2020г. с писмо на НЕЛК са уведомени, както Ф.Ш., така и останалите заинтересовани страни, че в
НЕЛК е образувано административно производство по чл.112 от Закона за здравето
против експертно решение на ТЕЛК №4067/30.09.2020г. В уведомлението е уточнено,
че производството ще бъде приключено по документи.
След преглед на историята на заболяването на Ф.Ш. и приложената медицинска документация, специализиран
състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести преценил, че водещото заболяване е правилно и
за същото на лицето се следват 40% ТНР. С НЕЛК – ЕР № 0111 от 011/18.02.2021г.
специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести потвърждава
по всички поводи ЕР на ТЕЛК гр.Пловдив по оценка на работоспособността и определя
краен % ТНР – 40%, по Наредба за Медицинската експертиза /НМЕ/ от 11.06.2019г.,
за срок от 3 години до 01.09.2023г. и посочена дата на инвалидизиране 30.10.2018г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените по делото
доказателства да провери законосъобразността на оспорвания административен акт
на всички основания, посочени в чл. 146 АПК.
Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
По отношение на
компетентността на издателя на оспорения индивидуален административен акт съдът
намира: съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК.
НЕЛК е била сезирана с жалба от лицето и се е произнесла по така направеното
оспорване с обжалваното ЕР. С оглед на изложеното, оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган –
НЕЛК, който е бил сезиран с жалба от освидетелстваното пред ТЕЛК лице.
Съдът намира, че решението е издадено в противоречие с материалния
закон. Съгласно чл. 62 от НМЕ,
видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност
се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от
наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние
на заболелия орган и организма като цяло. В разпоредбите на чл. 63, ал. 1-3 от НМЕ е предвидено, че
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
приложение № 1. Видно от събраните по делото доказателства, съставляващи
административната преписка по издаване на оспореното решение, съдът намира, че
видът и степента на увреждане на оспорващия са определени в противоречие с
обективното му състояние, като не е са отчетени установените придружаващи
заболявания за които от лицето са представени медицински документи, а единствено
заболяването „Други форми на хронична исхемична болест на сърцето ”.
По изложените съображения, жалбата се явява
основателна, а обжалваният административен акт, като незаконосъобразен, следва
да бъде отменен, като преписката бъде върната на НЕЛК, Специализиран състав по
вътрешни и сърдечно-съдови болести за ново произнасяне посредством изготвяне на нова
експертна оценка на оспорващия при правилно прилагане на НМЕ.
С оглед изхода на спора и по повод направеното искане,
ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 150,00 лв.,
представляващи изплатено възнаграждение за вещо лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза .
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Експертно решение № 0111 от заседание №
011 от 18.01.2021г.,
издадено от специализиран
състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести при Национална експертна
лекарска комисия /НЕЛК/.
ВРЪЩА преписката на НЕЛК – София за ново произнасяне съобразно дадените указания.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: