№ 371
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500241 по описа за 2025 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. И. Н. чрез адвокат
И. В. срещу решение № 3568 от 14.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 3283 по описа за 2024
г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, в следните части:
1/ с която е обявено, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи;
2/ с която е определен следният режим на лични отношения на бащата А. Я. Н. с детето
А. А. Н.: бащата има правото да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца
в дните събота и неделя от 10 часа в събота до 16 часа в неделя с преспиване при бащата; за
Великден, Коледа и Нова година - първата половина от великденските и коледните празници
на всяка четна година и първата половина от новогодишните празници на всяка нечетна
година, съответно от 10 часа на първия почивен ден до 10 часа на последния от първата
половина на празничните дни, с преспиване при бащата; на рождения ден на детето бащата
има право да бъде с него за времето от 16 часа до 18 часа, както и при желание и съгласие на
майката да присъства на организирания от майката празник на детето по повод рождения му
ден; 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като за
осъществяване на режима до първи май на всяка календарна година майката следва да
уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата до
петнадесети май на същата година следва да уведоми писмено майката кои дни, извън
нейния отпуск, ще прекара с детето, а ако майката не уведоми бащата, последният до
петнадесети май на същата календарна година следва да определи тези дни и да уведоми за
това майката; за изпълнение на режима на личен контакт бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща обратно; в периодите, в които бащата е извън страната - всяка втора
и четвърта сряда от месеца той да може да вижда детето за времето от 16 часа до 17 часа
чрез аудио- и/или видеовръзка с максимална продължителност 30 минути и съобразяване с
часовото време за България.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Сочи се, че съдът въобще не е взел предвид свидетелските показания на бабата
1
на детето по майчина линия /нито ги е описал, нито коментирал/, но е базирал изводите си
на показанията на бабата по бащина линия. Оспорва се, че съпругата има вина за
разстройството на брака, като се твърди, че причината за разделите между страните е било
именно поведението на ответника, който злоупотребява с алкохол, липсва от дома, когато е в
страната, проявява лошо отношение към нея. По отношение на режима на лични отношения
намира, че възрастта на детето и обстоятелството, че то не е оставало насаме с баща си водят
до извод за един друг режим на лични контакти, тъй като детето не е свикнало с него и
никога не е било без присъствието на майката. Счита се, че следва да бъде отчетено и
разстоянието между Варна /местоживеенето на бащата/ и село Чернево /местоживеенето на
майката и детето/.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като се обяви, че вина за
разстройството на брака има само мъжът и се определи режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва: до навършване на тригодишна възраст – от 10 часа до 17 часа
всяка нечетна събота и неделя без преспиване и в присъствието на майката; след
навършване на тригодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в
петък до 17 часа в неделя с преспиване и без присъствието на майката; двадесет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина от великденските и
коледните празници на всяка четна година и първата половина от новогодишните празници
на всяка нечетна година, съответно от 10 часа на първия почивен ден до 10 часа на
последния от първата половина на празничните дни с преспиване при бащата.
Въззиваемата страна А. Я. Н. чрез адвокат А. Г. в писмен отговор е оспорила жалбата
като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира
се, че е налице твърде противоречево поведение на майката – от една страна не дава детето
на бащата, а от друго твърди, че той не може да се грижи за него. Също така се изтъква, че
майката не спазва оппределените от първоинстанционния съд привременни мерки, а
аргументът за разстоянието между Варна и Чернево намира за несериозен.
Иска се да бъдат приети като доказателства молба от бащата за образуване на
изпълнително дело за осъществяване на режим на лични отношения с детото по
привременните мерки и молба от майката по това дело.
В законовоопределения срок е постъпила насрещна въззивна жалба от А. Я. Н. чрез
адвокат А. Г. в частта на решението досежно определеният режим на лични отношения на
бащата с детето, като се твърди незаконосъобразността му. Сочи се, че така определеният
режим не е в интерес на детето. Иска се бащата да може да взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца от 10 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при него, а когато
отсъства от страната да осъществява аудио- или видеовръзка с него в понеделник, сряда и
събота за 30 минути в интервала от 16 часа до 17 часа с продължителност от 30 минути и
съобразено с часовото време в България.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните
2
обстоятелства:
1/ Че М. И. И. и А. Я. Н. са родители на детето А. А. Н., родено на 14.08.2023 г.;
2/ Че с решение № 3568 от 14.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 3283 по описа за 2024 г.
на Районен съд - Варна, бракът между страните е прекратен, упражняването на родителските
права по отношение на детето е предоставено на майката, като е постановено то да живее
при нея.
По вината
Основание за прекратяване на брака съгласно разпоредбата на член 49, алинея 1 от СК
е неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Съобразно нормата на член 154, алинея 1
от ГПК в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
наведените от нея брачни провинения на ответника, тъй като от тях зависи изхода на спора
относно това дали и налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за
това.
Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и
техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака. За формиране на извод
относно наличието или липса на брачна вина служи идеята, че бракът е средството за
постигане на общоцелен краен резултат – семейство, за чието нормално съществуване носят
еднаква отговорност двамата партньори. Извършва се преценка само на фактическото
поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези
действия пък се отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга. С оглед
на това, за да бъде прието от съда, че само единият от съпрузите е предизвикал края на
брачната връзка, е необходимо да бъде установено негово трайно и системно поведение в
грубо и драстично отклонение от изискванията на закона, както спрямо другия съпруг, така
и спрямо детето, като се преценява, че конкретно брачно провинение или група провинения
на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения, нито може да обоснове
само по себе си вина за състоянието на брачните отношения, и като заедно с това се докаже,
че през време на брака другият съпруг е изпълнявал стриктно и цялостно нормите на член
13 – член 17 от СК спрямо всички членове на семейството - ППВС № 10/1971 г. Нужно да
бъдат доказани не само сочените брачни нарушения, но и връзката и значението им за
крайното състояние на брака.
Безспорно се доказва от събраните пред първоинстанционния съд и ценени като
обективни и непосредствени доказателства, че брачните им отношения не са се развивали
нормално - между тях имало съществени разногласия, непрекъснато са се карали и
сдобрявали, разделяли и събирали. Твърдените от ищцата обстоятелства /че ответникът е
алкохолик и има зависимост към хазарт/ не се установяват от гласните доказателства, нито
по какъвто и да е било друг начин. Обстоятелството, че свидетелката Станкова два пъти е
виждала ответника да пие не може да обоснове категоричен извод за алкохолна зависимост.
Също така не може да бъде ценено като доказателство изложеното в представеното „писмо
за потвърждение“ от Петър Петров – психолог, тъй като на практика същото представлява
свидетелски показания в писмен вид, което е недопустимо.
При тези доказателства и липсата на каквито и да било други ангажирани от ищцата не
може да се приеме за доказано, че Н. страда от алкохолна зависимост и зависимост към
хазартни игри, както и, че това е довело до разрушаване на брачния съюз. По-вероятно е,
както се изяснява в хода на производството пред първата инстанция, че причините за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака са комплексни и включват съвкупност от
фактори, взаимно натрупвани от съпрузите във времето, като и двамата съпрузи са
допринесли за изчерпването му.
Поради направените изводи решението на районния съд в частта за вината следва
3
да бъде потвърдено.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта.
В конкретния случай въззивницата не възразява против постановения режим на лични
отношения по принцип, но иска той да бъде дифиренциран, като до навършването на
тригодишна възраст на детето то да не остава с преспиване при баща си, като мотивира това
си искане с ниската възраст на детето и обстоятелството, че то не е свикнало с него, защото
никога не е оставало само с него, той не е запознат с дневния му режим, с потребностите му
и не знае какво следва да прави, а и следва да се отчете, че майката и детето живеят в село
Чернево, а бащата – във Варна.
Констатирано е, че и двамата родители показват положително отношение и приемане
на детето, имат съхранен родителски капацитет. Майката разпознава индивидуалните
характеристики и нужди на детето, тъй като е постоянно с него, докато бащата е затруднен в
това отношение, доколкото вижда рядко детето, както и поради липсата на комуникация с
майката, която би следвало да го информира. Мнението на състава на въззивния съд е, че с
оглед ниската възраст на детето /същото е на година и седем месеца към настоящия момент/,
обстоятелството, че от раздялата на родителите /два месеца след раждането на детето/
контактите на бащата с детето са минимални и той няма изградени навици за обгрижване на
малко дете, както и детето е свикнало основно с присъствието на майка си, то са налице
предпоставки за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата, който
адекватно да отразява фактическото положение. Невъзможността на детето към настоящия
момент да се обслужва и да изрази посредством слово желанията си, несъгласията си или
състоянието си и необходимостта от присъствието на майката изключват то да бъде
отделено от майката за вечерния период и то на разстояние, било то и от 40 км.
По тази причина съдът намира, че в изключителен интерес на детето е то да остане под
по-дълго време в условията на създадената и осигурена му благоприятна среда, като се даде
достатъчно време за адаптиране на А. към промяната в обичайната му среда и общуването с
4
баща му. След като измине достатъчен период на адаптация на детето и бащата, постепенно
режимът да се промени с възможност за по-продължително пребиваване с преспиване в дома
му.
С оглед така изложеното настоящият състав на съда счита, че следният режим ще
охранява най-добре интересите на детето:
1/ До навършване на тригодишна възраст: от 10 часа до 17 часа всяка първа и трета
събота и неделя от месеца без преспиване и в присъствието на майката;
2/ След навършване на тригодишна възраст: всяка първа и трета седмица от месеца от
17 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване и без присъствието на майката; двадесет
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина на
великденските и коледните празници на всяка четна година и първата половина на
новогодишните празници всяка нечетна година от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа
на последния от първата половина на празничните дни; когато бащата е извън страната може
да осъществява аудио- или видеовръзка всеки понеделник, сряда и събота в периода от 16
часа до 17 часа /съобразно часовата зона на България/ с продължителност от 15 минути;
3/ За осъществяване на така определения режим на лични отношения на бащата с
детето до първи май на всяка календарна година майката следва да уведоми писмено бащата
кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата до петнадесети май на същата година
следва да уведоми писмено майката кои дни извън нейния отпуск ще прекара с детето, а ако
майката не уведоми бащата, последният до петнадесети май на същата календарна година
следва да определи тези дни и да уведоми за това майката;
4/ За изпълнение на режима на личен контакт бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща обратно там.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3568 от 14.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 3283 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, в частта, с която е
обявено, че вината за разстройството на брака имат двамата съпрузи.
ОТМЕНЯ решение № 3568 от 14.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 3283 по описа за
2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, в частта, с която е с която е
определен следният режим на лични отношения на бащата А. Я. Н. с детето А. А. Н.:
бащата има правото да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца в дните
събота и неделя от 10 часа в събота до 16 часа в неделя с преспиване при бащата; за
Великден, Коледа и Нова година - първата половина от великденските и коледните празници
на всяка четна година и първата половина от новогодишните празници на всяка нечетна
година, съответно от 10 часа на първия почивен ден до 10 часа на последния от първата
половина на празничните дни, с преспиване при бащата; на рождения ден на детето бащата
има право да бъде с него за времето от 16 часа до 18 часа, както и при желание и съгласие на
майката да присъства на организирания от майката празник на детето по повод рождения му
ден; 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като за
осъществяване на режима до първи май на всяка календарна година майката следва да
уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата до
петнадесети май на същата година следва да уведоми писмено майката кои дни, извън
5
нейния отпуск, ще прекара с детето, а ако майката не уведоми бащата, последният до
петнадесети май на същата календарна година следва да определи тези дни и да уведоми за
това майката; за изпълнение на режима на личен контакт бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща обратно; в периодите, в които бащата е извън страната - всяка втора
и четвърта сряда от месеца той да може да вижда детето за времето от 16 часа до 17 часа
чрез аудио- и/или видеовръзка с максимална продължителност 30 минути и съобразяване с
часовото време за България; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. Я. Н. ЕГН ********** с адрес в
град Варна - ул. „А. Неделчев“ № 1а ет.6 ап.15 с детето А. А. Н. ЕГН **********, както
следва:
1/ До навършване на тригодишна възраст: от 10 часа до 17 часа всяка първа и трета
събота и неделя от месеца без преспиване и в присъствието на майката;
2/ След навършване на тригодишна възраст: всяка първа и трета седмица от месеца от
17 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване и без присъствието на майката; двадесет
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина на
великденските и коледните празници на всяка четна година и първата половина на
новогодишните празници всяка нечетна година от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа
на последния от първата половина на празничните дни; когато бащата е извън страната може
да осъществява аудио- или видеовръзка всеки понеделник, сряда и събота в периода от 16
часа до 17 часа /съобразно часовата зона на България/ с продължителност от 15 минути;
3/ За осъществяване на така определения режим на лични отношения на бащата с
детето до първи май на всяка календарна година майката следва да уведоми писмено бащата
кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата до петнадесети май на същата година
следва да уведоми писмено майката кои дни извън нейния отпуск ще прекара с детето, а ако
майката не уведоми бащата, последният до петнадесети май на същата календарна година
следва да определи тези дни и да уведоми за това майката;
4/ За изпълнение на режима на личен контакт бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща обратно там.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд
по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6