№ 1609
гр. **** , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502119 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – ****, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 2596/24.06.2020 год., постановено по гр. дело
№ 17118/2019 год. по описа на РС-****, с което е прието за установено в отношенията
между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата С. Й. И. ЕГН **********,
адрес: гр. ****, кв. **** не дължи на ответника „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.****, **** Тауърс – Г“, бул.“**** сумата в размер
3074, 76 лева, представляваща стойността на начислено за периода от 23.08.2017г. до
22.08.2018г. количество електроенергия за обект на потребление в гр. ****, кв. ****, кл. №
**********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура
**********/04.09.2019г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са
налице предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от 3074, 76
лева представлява стойността на реално потребено количество ел. енергия, което не е
отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
електромера. При извършена на 22.08.2018 год. от служители на „Електроразпределение
Север“ АД-**** проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел.
енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са
установени 16379 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищцата (настояща
въззиваема), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени.
Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.)
методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през
електромера и съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 16379 кВтч, чиято
1
стойност последната дължи на дружеството – доставчик, на основание чл. 200, ал. 1, вр. чл.
183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си.
В съдебно заседание въззиваемата С. Й. И. , чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, обуславящи
неговата нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищцата С. Й. И. от гр. **** навежда следните твърдения:
Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. ****, кв. ****, с аб. № **********,
доставяна и от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – ****, въз основа на сключен при
́
общи условия договор за продажба на електроенергия. През месец септември 2019 год. била
уведомена, че дължи на ответника сумата от 3074, 76 лева по фактура №
**********/04.09.2019 год., съставляваща стойност на начислено за периода 23.08.2017 год.
– 22.08.2018 год. количество ел. енергия за горния обект на потребление. Ищцата счита, че
не дължи процесната сума, тъй като не е потребявала начисленото и количество ел. енергия
́
за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да и бъдат
́
начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 3074, 76 лева по фактура № **********/04.09.2019 год., представляваща стойност
на начислено количество ел. енергия за периода от 23.08.2017г. – 22.08.2018г. за обект на
потребление, находящ се в гр. ****, кв. ****, с аб. № **********.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про
Продажби” АД – ****, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищцата са
в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия за процесния обект
на потребление с аб. № **********, по който договор дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото
количество ел. енергия в гореописания обект.
На 22.08.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му и е
констатирано натрупано количество ел. енергия от 16379 кВтч в отчетен регистър 1.8.3.,
който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 16379 кВтч е било
потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и
изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта
на електромера е установила осъществена намеса в тарифната схема на електромера –
наличие на преминала ел. енергия от 16379 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана
на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 16379 кВтч е остойностено с фактура №
**********/04.09.2019 год.
2
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищцата сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта и ел. енергия,
́
заплащането на която ел. енергия тя дължи на ответното дружество, на основание чл. 200,
ал. 1, предл. първо ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 41–42 от делото на РС-**** констативен протокол №
1104955/22.08.2018 год. на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД-**** са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0215 6611
2637, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 4291 кВтч; 1.8.2 –
15495 кВтч; 1.8.3 – 16379 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 36166 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба с № 507743 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е
извършена в отсъствието на ищцата, в присъствието на двама свидетели,, с посочени три
имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО **** метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1974/28.08.2019 год. след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да
се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 16379 кВтч. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
ел. енергия.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 16379 кВтч за периода 23.08.2017
год. – 22.0/.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с
№ **********/04.09.2019 год. за сумата от 3074, 76 лева.
От протокол № 1047422/18.01.2016 год. за монтаж/демонтаж на електромер (л. 52 от
делото на РС-****) е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата е монтиран
електромера с фабричен номер 1114 0215 6611 2637. В протокола не е отразено какви са
били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0.
Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (за нощна тарифа и за дневна
тарифа), които са били нулеви.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, изслушана в първата
инстанция, се установява,че електромерът с фабр. № 1114 0211 6203 9504, монтиран на
обекта на ищцата, е настроен (по заводска настройка) да измерва консумираната ел. енергия
по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2), които тарифи да се визуализират на дисплея.
Налице са данни за вмешателство в тарифната схема на електромера по софтуерен път –
въздействано е през оптичния порт на електромера, посредством което е подадена команда
да се активира и тарифа Т3 (1.8.3), която не е визуализирана на дисплея. В тази тарифа Т3
(1.8.3) се натрупва част от консумираната от обекта на ищцата електрическа енергия, която
не се инкасира, не се отчита от инкасатора при редовните месечни отчети.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че може да се приеме, че при монтажа
на електромера през 2016 год. същият е бил нов, произведен е през 2015 год., през същата
година е преминал и първоначална метрологична проверка и след като при монтажа на
електромера показанията на активираните за търговски отчет тарифи – 1.8.1 и 1.8.2 са били
нулеви, то следва, че и показанията на останалите тарифи също са били нулеви.
3
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищцата е извършено по реда и при условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на
КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и
към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищцата на дата
22.08.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн.
ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера,
измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били
част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се
прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния
административен съд на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1,
т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни
количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката
на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в
разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация,
изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател
(хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия
и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ),
надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 16379 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищцата по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0215 6611
2637 на обекта на ищцата на дата 18.01.2016 год. регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания,
поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. Няма и данни, какви са били
показанията на регистър 1.8.0 (т. нар. „сумарен“ регистър, в който се записва цялото
количество преминала през електромера електрическа енергия) за да може да се прецени
дали показанията на този регистър са съответствали на сбора от показанията на регистри
1.8.1 и 1.8.2 при монтажа на електромера или не.
Съдът не кредитира обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, в които
то посочва, че след като при монтажа на електромера през 2016 год. същият е бил нов,
произведен е през 2015 год., през същата година е преминал и първоначална метрологична
проверка и след като при монтажа на електромера показанията на активираните за търговски
4
отчет тарифи – 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви, то следва да се приеме, че и показанията на
останалите тарифи също са били нулеви. По същността си това е предположение. Без данни
за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в
протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-**** или в
протокола от първичната метрологична проверка преди пускането на електромера в
експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован.
Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0
при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на
електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар.
„скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД-****), поради което и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия от 16379 кВтч в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър
1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на ищцата, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 3074, 76 лева, представляваща стойност на начислено
количество ел. енергия за периода 23.08.2017 год. – 22.08.2018 год. за обект на потребление,
находящ се в гр. ****, кв. ****, с абонатен № **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № **********/04.09.2019г., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата адвокатско възнаграждение от 300 лева е неоснователно, доколкото същото е в
рамките на установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2596/24.06.2020 год., постановено по гр. дело №
17118/2019 год. по описа на РС-****;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, бул. ****, **** Тауърс – Г, да заплати на С. Й. И. ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, кв. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) –
разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6