Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260064
гр. ВРАЦА, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 19.02.2021 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с.МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия
СИМЕОНОВА в.гр.дело N 506 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по жалба на адв.Р.К., като пълномощник на ищцата Т.В.К., против Решение №
157/10.08.2020 г. по гр.д.№ 1021/2019 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с
което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката против
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че
не са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.2 КТ, тъй като от една страна длъжностната характеристика
на ищцата не включва правомощия за самостоятелно вземане на решения и трудовата
й дейност е била изцяло консултативна, а от друга страна макар и да е сключен
договор за управление с новия изпълнителен директор на дружеството-ответник, в
същия не са формулирани ясно задължения, свързани с бизнес програмата или
конкретни финансови и икономически резултати на дружеството, не е поставена
нова бизнес-задача и не е изменена текущата бизнес програма, която няма връзка
с длъжностната характеристика на ищцата. Въззивницата счита, че е налице
злоупотреба с право при приложението на чл.328, ал.2 КТ, тъй като
действителният повод за уволнението не е необходимостта от нов член на ръководния
екип на предприятието с оглед постигане на нови стопански цели, а остро
противоречие между ръководителя на дружеството и ищцата по повод на
добросъвестно изготвен от нея доклад за корупционните рискове в дружеството.
В жалбата се
посочва, че решението не е мотивирано, тъй като първоинстанционният съд не е
обсъдил събраните доказателства и не е изложил правни мотиви относно качеството
на въззивницата на служител от ръководството на дружеството. Развиват се
съображения, че ищцата няма такова качеството, тъй като не осъществява
ръководство на трудовия процес в цялото предприятие или в съществено негово
поделение с оглед постигане на съответните цели по предмета на дейност на
работодателя.
Жалбоподателката
счита, че районният съд е игнорирал напълно наведените в исковата молба доводи
относно приложимостта на специално законодателство, уреждащо ролята и функциите
на *** и неговия ръководител и съдържащо се в Закона за *** в публичния сектор
/ЗВОПС/, в Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 25.10.2012 г., в Регламент /ЕС/ № 537/2014 на Европейския парламент и
на Съвета за одита в предприятия от обществен интерес, както и делегиран
Регламент /ЕС/ № 1271/2013 на Комисията. В жалбата се навеждат подробни правни
доводи, които се обобщават със заключение, че *** не попада в специфичен кръг
от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на
резултати в предприятието или служители, от чиято трудова функция пряко зависи
дейността на предприятието или на
отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на
дейност на работодателя.
Въззивницата
моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени
изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, в който въззивната жалба се оспорва изцяло като
неоснователна, недоказана и необоснована. Посочва се, че в спорния предмет по
делото, очертан от ищцата в исковата молба, не са били наведени доводи за
злоупотреба с право от страна на работодателя, нито са били посочени конкретни
факти, че същата е уволнена след депозиране на доклад за корупционни рискове.
Сочи се също, че такива доводи не са наведени от ищцата и след получаване на
отговора на исковата молба, а са изтъкнати за първи път едва в съдебно
заседание на 18.11.2019 г., когато е направено искане за допускане на гласни
доказателства. Въззиваемият счита, че в случая не е била приложима разпоредбата
на чл.143, ал.2 ГПК с оглед характера на производството като такова по Глава
ХХV ГПК и приложимостта на чл.312 ГПК.
В отговора
се поддържа, че длъжността *** /наричан по-нататък за краткост "***"/
е ръководна, като в подкрепа на това становище се излагат подробни съображения
относно ролята на ***, мястото на длъжността, регламентацията на възложените
трудови функции. В обобщение се сочи, че разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ намира
приложение в конкретния случай, доколкото ищцата е била пряко и непосредствено
подчинена на изпълнителния директор, съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 от Правилника
за устройството и дейността на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД; било й е възложено
управлението на отдел "***", което е едно от изрично посочените в
чл.15 от Правилника звена, посредством които дружеството осъществява предмета
си на дейност; приносът на ръководеното от ищцата звено за резултатите от
работата на дружеството се извежда от нормите на ЗВОПС и чл.46, ал.4 от
Правилника. Изразява се несъгласие с твърденията в жалбата, че в решението
липсва юридическа мотивировка и се твърди, че решението е съобразено със
събраните доказателства и с практиката на ВКС, като се извършва позоваване на
конкретни съдебни актове.
Въззиваемият
счита, че са останали недоказани твърденията на ищцата, че съгласно ЗВОПС
назначаването и освобождаването на ***става след писмено съгласие на министъра
на финансите; че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно,
поради неспазване на процедурата и немотивиране на заповедта; че отразените в
заповедта мотиви са фиктивни и
действителният мотив е изготвен от ищцата доклад; че прекратяването на
трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като ищцата е била назначена
с подбор, както и поради липсата на конкретна бизнес задача в договора за
управление. В подкрепа на това становище се излагат подробни фактически и
правни доводи.
Иска се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени направените
разноски.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
След
извършена служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй
е сезиран от Т.В.К. *** с обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1-3 вр. чл.225, ал.1 КТ против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както
следва: за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед № 84/20.06.2019
год. на изпълнителния директор на дружеството, с която на основание чл.328,
ал.2 КТ е прекратено трудовото й правоотношение; за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност "*** ***"; за заплащане на дължимото
обезщетение по чл.225 КТ.
Окръжен
съд-Враца е констатирал нередовности на исковата молба, касаещи предявения иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, поради което на
ищцата са дадени указания да конкретизира този иск. Със заявление от 15.01.2021
г. ищцата посочва, че иска да бъде осъден ответника да й заплати сумата 30 492
лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения /всяко по 5 082 лв./ за периода от 21.06.2019 г. до
20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на
предявяване на иска.
В исковата
молба се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор, съгласно който
от 26.06.2017 г. ищцата е работела на длъжност "*** ***". Посочва се,
че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 84/20.06.2019 г. на
основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 21.06.2019 г. Ищцата счита, че заповедта
е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна. В подкрепа на това становище
излага подробни правни съображения, които най-общо се свеждат до това, че
сключеният на 27.11.2018 г. договор за управление и контрол не съдържа
конкретна бизнес задача, а само препраща към вече действаща в дружеството
Бизнес програма за периода 2018-2002 г., както и че заеманата от ищцата
длъжност "*** ***" не е ръководна, тъй като не изпълнява конкретни
дейности, свързани с постигането на определен стопански резултат, и от
функцията на *** не зависи пряко дейността на предприятието. Навеждат се и
доводи за допуснати процедурни нарушения при освобождаването на ищцата, тъй
като издадената заповед не е предшествана от съгласие на министъра на финансите
и решение на колективния орган на управление.
Ответникът "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй е
подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Развива съображения,
че със сключения договор за управление е поето задължение да бъдат изпълнявани
бизнес задачите, съдържанието на които се определя от едноличния собственик на
капитала на дружеството в бизнес програма, която с подписването си става
неразделна част от договора за управление. Изразява несъгласие с твърденията на
ищеца за немотивираност на заповедта за уволнение. Счита, че длъжността на
ищцата е ръководна, като в подкрепа на това свое становище развива подробни
съображения. Посочва, че при издаването на заповедта е спазена законоустановената процедура.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са приложени Международни стандарти за
професионална практика по ***и Указания за прилагането им; Стратегия за
развитие на вътрешния контрол в публичния сектор 2018-2020 г.; Правилник за
устройството и дейността на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД; Правилник за
организация и дейността на Отдел "******"; Административна инструкция
за подбор и назначаване на персонала в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. По делото
са събрани гласни доказателства. Допуснати и изслушани са специализирани
съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертиза.
След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено
от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от приложеното заверено копие от
трудов договор № 114/12.06.2017 год., че считано от 26.06.2017 г. между Т.В.К.
и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е възникнало трудово правоотношение, по силата
на което ищцата е изпълнявала длъжността "*** ***". По делото е приложено заверено копие от
длъжностната характеристика на посочената длъжност, която е въведена в
действие със Заповед №
А2-1336/04.05.2017 г., считано от 11.05.2017 г. Не се спори, а и от извършеното отбелязване е
видно, че ищцата е запозната с
длъжностната характеристика на 15.01.2018 г.
На 20.06.2019
год. на Т.К. е връчено предизвестие, с което е уведомена, че на основание
чл.328, ал.2 КТ ще бъде прекратено трудовото й правоотношение. На същата дата
на ищцата е връчена и Заповед № 84/20.06.2019 год. на изп.директор Н. М., с
която се прекратява трудовото правоотношение. Като причина се сочи: чл.328,
ал.2 КТ - поради сключване на договор за управление на предприятието. В заповедта е предвидено изплащане на
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на една
брутна работна заплата.
На
27.11.2018 год. е сключен Договор за възлагане управлението на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД на изпълнителен член от Съвета на директорите /наричан
по-нататък за краткост Договора за управление/, по силата на който Н. А. М. е
приел да осъществява оперативно ръководство, да управлява и представлява дружеството като Изпълнителен директор. В
Договора за управление е отразено, че неразделна част от същия е Приложение № 1
– "Бизнес програма на Дружеството за 2018-2022 г.", приета с решение
на СД на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, обективирано в Протокол № 1/10.01.2018
г., т.1.9.1 и одобрена с Решение на СД на БЕХ, обективирано в Протокол №
13-2018/20.03.2018 г., както и всички актуализации към Бизнес програмата.
Посочено е също, че при приемане на нова Бизнес програма на дружеството или
изменение на одобрената такава в срока на действие на Договора за управление,
новата/изменената Бизнес програма, след приемането й от СД на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД и утвърждаването й от СД на БЕХ ЕАД става неизменна част от
договора. Като доказателства по делото са приложени Бизнес програма за периода
2018-2022 г., Актуализирана Бизнес програма за същия период, както и Бизнес
програма за периода 2019-2023 г.
От
приложеното удостоверение изх.№ 20181214093330/14.12.2018 г. на Агенция по
вписванията, е видно, че към посочената в документа дата като представител на
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД е вписан Н. А. М., а едноличен собственик на
капитала е "Български енергиен холдинг" ЕАД. Приложено е извлечение
от Търговския регистър и към 26.09.2019 г., от което е видно, че не е налице
промяна във вписаните обстоятелства относно собствеността и представителството
на дружеството.
Пред
първоинстанционния съд по молба на ищцата като доказателство е приет Одитен
доклад рег.№ ***-18/07.06.2019 г. и са събрани гласни доказателства. Настоящият
съдебен състав намира, че тези доказателства не следва да бъдат обсъждани по
съображения, които ще бъдат изложени в последващите мотиви на настоящия съдебен
акт.
Пред
първоинстационния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието
заключение се установява, че няма данни след 20.06.2019 г. на Т.К. да е изплащано обезщетение за временна неработоспособност,
както и да е работила по друг трудов
договор. Вещото лице е изчислило размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ от
30 495,36 лв.
Пред
районния съд е прието и заключение на съдебно-икономическа експертиза.
Настоящият съдебен състав намира, че това заключение не следва да се цени като
доказателствено средство, тъй като от една страна част от отговорите на
поставените въпроси могат да бъдат извлечени от приложените по делото писмени
доказателства, без да са необходими специални знания, а от друга страна
отговорите на част от въпросите предполагат правни изводи, каквито не са от
компетентността на вещото лице.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Разпоредбата
на чл.
328, ал.2 от КТ урежда специфична хипотеза на безвиновно прекратяване на
трудовия договор, ограничена в приложението си както по отношение категорията
служители, с които правоотношението може да бъде прекратено, така и по
отношение субекта на работодателска власт. За да бъде прекратено
законосъобразно трудовото правоотношение по посочения ред е необходимо
едновременното наличие на следните законови предпоставки: 1. Да е сключен договор за
управление на предприятието; 2. Служителят,
чието правоотношение се прекратява, да е такъв от ръководството на
предприятието, по смисъла на §1,
т.3 от ДР на КТ; 3. Да не са изтекли повече
от 9 месеца от започване на изпълнението по договора за управление.
В конкретния случай не се спори относно
обстоятелството, че на 27.11.2018 год. между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и Н.
А. М. е сключен Договор за възлагане управлението на "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД на изпълнителен член от Съвета на директорите.
Основният
спорен въпрос, относим към първата
предпоставка за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение,
е свързан с това дали сключеният Договор за управление съдържа конкретна бизнес
задача по смисъла и за нуждите на чл.328, ал.2 КТ.
В
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК са приети правни разрешения,
съгласно които всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно - производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес
задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която следва да
предложи и изпълни по време на действие на договора. В тези правни разрешения се съдържа и разбирането, че
възнаграждението на управителя на предприятието трябва да бъде обвързано от
постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата, той носи
икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора за възлагане
на управление и за постигане на зададените стопански цели на
управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което
в негова полза е регламентирано и потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ. Това тълкуване на закона
е намерило отражение в Решение
№ 76 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 937/2011 г., ІІІ ГО; Решение № 481 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 168/2011
г., ІV ГО; Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1358/2012 г., IV г. о., ГО и др.
В посочените
съдебни актове, както и в други такива – напр. Решение № 230 от 08.06.2015 г.
на ВКС по гр.д.№ 346/2015 г., ІV ГО, Решение № 261 от 30.10.2017 г. на ВКС по
гр.д.№ 593/2017 г., ІV ГО и др., са обосновани и още допълнителни разрешения по изясняване точния смисъл на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – че не е налице пречка да се ползва бизнес
план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от
новия управител; че могат да бъдат поставени същите или изцяло нови
задачи в сравнение с тези на досегашния управител, които да се изпълняват в бъдеще; че стопанската цел и конкретните бизнес задачи могат
да бъдат възложени както с новия договор за управление на предприятието, така и
с други документи, стоящи извън него и съставени преди или след сключването на
самия договор. Същественото е, че при възлагане на управлението се преследва
определена стопанска цел, за чието изпълнение е предоставена възможност на
управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл,
за да бъдат упражнени правата по чл.328, ал.2 КТ, при сключването на
нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след
възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови
задачи в сравнение с тези на предходния управител.
В конкретния
случай, както бе посочено по-горе в мотивите, в Договора за управление, сключен
на 27.11.2018 г. между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и Н. А. М., е отразено, че
неразделна част от същия е Приложение № 1 – "Бизнес програма на
Дружеството за 2018-2022 г.", приета с решение на СД на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, обективирано в Протокол № 1/10.01.2018 г., т.1.9.1, и
одобрена с Решение на СД на БЕХ, обективирано в Протокол № 13-2018/20.03.2018
г., както и всички актуализации към Бизнес програмата. Посочено е също, че при
приемане на нова Бизнес програма на дружеството или изменение на одобрената
такава в срока на действие на Договора за управление, новата/изменената Бизнес
програма, след приемането й от СД на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и
утвърждаването й от СД на БЕХ ЕАД става неизменна част от договора. В Договора
за управление /т.4.7/ е предвидена
възможност за намаление размера на възнаграждението на изпълнителния директор в
случай, че не изпълнява решение на СД на БЕХ ЕАД, Устава на дружеството или
действа в нарушение на задълженията по договора, както и възможност /т.8/ за
допълнителни възнаграждения в случай на нарастване на счетоводната печалба.
От приложените
писмени доказателства се установи, че към момента на сключване на Договора за
възлагане управлението на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД в дружеството е била
действаща Актуализирана Бизнес програма за периода 2018-2022, приета с Решение
на СД на дружеството, обективирано в Протокол № 33/15.08.2018 г., т.33.2.1.
Тази Бизнес програма е приложена като доказателство по делото и от същата е
видно, че съдържа анализ на бизнеса, стратегия, маркетингов план с конкретни
икономически показатели, производствен план с конкретни технически показатели,
дейности с инвестиционен характер, дейности по управление на човешките ресурси,
финансов план и пр. Впоследствие с
Решение на СД на дружеството, обективирано в Протокол № 47/12.12.2018 г.,
т.47.5.1 е приета и Бизнес програма за
периода 2019-2023, която също е приложена като доказателство по делото и също
съдържа бизнес задачи с конкретни показатели.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в предприятието са били
поставени за изпълнение конкретни стопански цели с бизнес планове за периоди
преди, по време и след сключването на Договора за управление, че тези бизнес
планове изрично са приети от новия управител чрез изразеното съгласие същите да
се считат неразделна част от Договора за управление, както и че възнаграждението
на управителя на предприятието е обвързано
от постигнатите финансови резултати. С оглед
посочената съдебна практика, всички тези обстоятелства, водят до извода, че по
силата на сключения Договор за възлагане на управление в полза на Н. М. е предоставена
възможност да сформира управленски екип и е налице първата предпоставка за възникване
на потестативното право по чл.328, ал.2 КТ.
Спорен между
страните е и въпросът относно наличието на втората
предпоставка за законосъобразност на прекратяването на трудовото
правоотношение, а именно - дали заеманата
от ищцата длъжност попада в кръга на
ръководните кадри по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Съгласно легалното определение
на понятието "ръководство на предприятието", дадено в § 1, т.3 от ДР
на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителя и неговите
заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия
процес. От тази разпоредба е видно, че приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ обхваща и лицата, които съобразно своите трудови
задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище
се намират. В този смисъл в „ръководството на предприятието“ са включени всички
лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по
отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се
облекчи управлението на предприятието ръководителят, комуто е възложено
управлението на дружеството или поделението – работодател, по силата на договор
за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на
този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се изразява
нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и тази преценка на ръководителя е автономна,
субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи
единствено преценката дали служителят, чието трудово правоотношение се
прекратява, е част от ръководството на предприятието. Разрешаването на този въпрос трябва да се извършва въз
основа на конкретните факти за всеки случай, но очертаните от съдебната
практика два основни критерия за определяне на една длъжност като ръководна са
следните: какво е мястото на длъжността в системата на
управление на предприятието и какви са възложените на служителя трудови
функции, съгласно длъжностната му характеристика, /в този смисъл - Решение № 442 от 08.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., III ГО, Решение № 111
от 12.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV ГО, Решение № 388
от 06.12.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 582/2012 г., III ГО, Решение № 272 от 14.10.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV г. о., ГК и
др./.
По отношение
мястото на длъжността в системата на управление на предприятието, съдебната
практика пояснява, че ръководството на трудовия процес е
възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната длъжност, както в
рамките на цялото предприятие, така и в поделение на предприятие, както и в
колективните изборни органи за управление, но не и в случаите на осъществявано
ръководство на трудовия процес, когато ръководещият от своя страна е
организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители
в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на
самостоятелните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т.е.,
съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в
организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на
предприятието, с когото е сключен договор за управление. От това следва, че
съдът трябва да изследва и
йерархическата подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за
управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед
постигане на поставената бизнес-цел. В този смисъл - Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1358/2012 г.,
IV ГО,
Решение № 272 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV ГО и др.
В конкретния
случай, йерархическата подчиненост на ръководителя на *** е нормативно установена
– чл.12, ал.1 ЗВОПС предвижда, че *** в публичния сектор се осъществява от ***, изградено
в структурата на организацията, което е на пряко подчинение
на ръководителя на организацията или на колективния орган на управление, а в чл.21,
ал.4 от същия закон е посочено, че ръководителят на *** се приравнява на длъжността
"директор на дирекция" в съответното ниво администрация.
Мястото на
длъжността "*** ***" в системата на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е
регламентирано в Правилника за устройството и дейността на дружеството, като от
чл.13, ал.3 е видно, че попада във ІІ-ро управленско ниво, което според ал.2
осъществява основни производствени и контролни функции при изпълнение на
дейностите на дружеството. В чл.15 от Правилника е посочено, че дружеството
осъществява предмета на дейност посредством разпределение на функции и задачи
между структурни звена и подразделения, сред които в т.10 се сочи Отдел "***",
а според чл.46, ал.1 и ал.2 посоченият отдел е структурно звено на пряко
подчинение на изпълнителния директор, осъществява ***по ЗВОПС и
ръководителят му също е на пряко
подчинение на изпълнителния директор.
По отношение
на възложените трудови функции също е налице нормативна уредба – в чл.27 ЗВОПС
се сочи, че ***
е отговорен за цялостната дейност на ***, а в т.2 на същата разпоредба се сочи, че организира, координира
и разпределя задачите за изпълнение между вътрешните одитори съобразно техните
знания и умения.
Трудовите
функции на длъжността "*** ***" в системата на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД са уредени най-общо в чл.17 от Правилника, според който
ръководителите от всички нива на управление осигуряват разпределение на
задълженията на персонала за изпълнение на възложените на звеното функции и
задачи в съответствие с щатното разписание и чрез длъжностни характеристики,
както и в чл.48, според който отделът реализира функциите си чрез длъжностни
лица /главен вътрешен одитор, вътрешен одитор и стажант-одитор/, които са на
пряко подчинение на началника на отдела. По-конкретно трудовите функции са
уредени в Правилника за организацията и дейността на отдел "******",
в чийто чл.6 са уредени правомощията и отговорностите на началника на отдела,
сред които са и следните: организация и контрол на цялостната дейност на отдела
в съответствие със ЗВОПС, Стандартите, Етичния кодекс и утвърдената от
министъра на финансите методология; вземане на самостоятелни решения за
изпълнение на функциите и задълженията в съответствие с нормативните актова и
вътрешноведомствените документи; даване на разпореждания на подчинения му
персонал и контрол на изпълнението им и пр.
От
приложената по делото длъжностна характеристика също е видно, че в основните
функции за задължения на длъжността "*** ***" се включват права,
свързани с вземането на самостоятелни решения за изпълнение на функциите и
задълженията си, издаването на разпореждания на подчинения му персонал и
контрол върху изпълнението на тези задължения и пр.
При изложеното относно пряката йерархична подчиненост и с оглед установените същински
трудови функции, настоящият съдебен състав намира, че длъжността "*** ***" се явява част от ръководния екип на предприятието, ръководи цялостния
трудов процес във връзка с дейността на отдела, като отговаря и е
пряко подчинен на управляващия.
Основният
довод в защитата на ищцата се свежда до това, че длъжността "*** ***"
не е ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, тъй като не изпълнява конкретни
дейности, свързани с постигането на определен стопански резултат и от функцията
на *** не зависи пряко дейността на предприятието.
Съдебната
практика действително приема, че приносът на различните звена за
резултатите от работата на предприятието не е еднакъв и доколкото целта на основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя
за постигане на предвидените стопански резултати в бизнес плана като му дава
възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези
цели, то това основание трябва
да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят
звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но
не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които
постигането на тези резултати не зависят /така - Решение
№ 123 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 117/2016 г., IV ГО/.
За да бъде даден отговор на въпроса дали от
дейността на длъжността "*** ***" зависи постигането на поставените
стопански цели в предприятието, следва да бъдат разгледани основните функции и
задължения на тази длъжност. Според чл.3, ал.2 ЗВОПС, *** помага на
организацията да постигне целите си чрез прилагането на систематичен и
дисциплиниран подход за оценяване и подобряване ефективността на процесите за
управление на риска, контрол и управление, а в чл.5 ЗВОПС са посочени
конкретните и основни дейности, посредством които се извършва това
подпомагане: идентифициране и оценяване
рисковете в организацията; оценяване адекватността и ефективността на системите
за финансово управление и контрол; даване препоръки за подобряване на
дейностите в организацията. В разпоредбата на чл.4 ЗВОПС са очертани основните
принципи при изпълнение на *** и се извършва препращане към международните
стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичен кодекс на вътрешните
одитори. Стандартите, както и указанията за прилагането им са приложени към
исковата молба, като от същите е видно, че съдържат насоки и препоръки за
независимия и обективен начин при осъществяване на дейността на ***. В Стандартите
/2100, 2110/ също се сочи, че *** оценява, допринася и дава препоръки за
подобряване на процесите по управление, управление на риска и контрол на
организацията, насочени към вземане на стратегически и оперативни решения,
надзор върху контрола и управлението на риска, осигуряване на ефективно
управление на организацията и поемане на отговорност и пр.
Посочените основни функции на ***
действително не са свързани пряко с основния предмет и производствената дейност
на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, а именно - използване на ядрената енергия за производство
на електрическа и топлинна енергия. Видно от удостоверението за актуално
състояние на дружеството, в предмета на дейност на дружеството обаче се
включват и инвестиционна дейност, както и продажба на електроенергия. Дейността
на ръководения от ищцата отдел безспорно е свързана с оценка и подобряване
ефективността на процесите за финансово управление и контрол. От приложените
бизнес програми на дружеството и инкорпорираните в тях стратегически цели е
видно, че част от тези цели е поддържане и подобряване финансовото и
икономическо състояние на дружеството /финансов план/, като една от поставените
цели за поддържане на финансова стабилност е и ефективния контрол. Ето защо
дейността на "*** ***" не може да бъде разглеждана самостоятелно или
единствено във връзка с производствената дейност на дружеството, а следва да
бъде отчетено взаимодействието й с останалите структурни звена. В този смисъл
началникът на този отдел има ръководни функции във връзка с дейност на
специализирано звено, което е свързано с постигане на очертаните стопански цели
в дружеството.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи, че принципът на независимост и обективност на ***, провъзгласен в чл.4
ЗВОПС, в Правото на ЕС и в Международните стандарти, изключва напълно
принадлежността на ръководителя на това звено към екипа на ръководителя. Настоящият
съдебен състав намира тези доводи за несъстоятелни. Както бе посочено, съгласно
дефиницията, дадена в чл.3 ЗВОПС, *** е независима и обективна дейност за
предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да носи полза и да
подобрява дейността на организацията. Тази дефиниция съответства и с
международната такава, посочена в Стандартите. По своята правна същност ***
представлява управленска практика, която чрез установяване на
счетоводно-документално състояние, чрез превенция и създаване на еталони на
добри практики да повиши ефективността в публичния сектор. Възприетите принципи
на независимост и обективност не поставят *** извън структурата на
организацията и не предпоставят липса на комуникация и съдействие между
ръководството на дружеството и одиторите. Независимостта на *** се обезпечава
чрез посоченото по-горе пряко подчинение на това звено на ръководителя на
предприятието /чл.12, ал.1 ЗВОПС/, чрез осъществяване на функции и дейности,
които са свързани само с тази дейност /чл.31, ал.2 ЗВОПС/,
чрез задължение на ръководителя на предприятието да осигурява автономност и
ненамеса при планирането, извършването и докладването на резултатите от одита
/чл.33 ЗВОПС/, чрез възможността за пълен одитен обхват на всички дейности и
процеси /чл.22, ал.1 ЗВОПС/, чрез задължение на всички длъжностни лица, вкл. на
ръководителя на предприятието, да съдейства на вътрешните одитори. Обективността
на *** пък поставя изисквания към начина, по който самите одитори изпълняват
задълженията си, така че да не допускат чуждо влияние и да избягват конфликти
на интереси и пристрастия. Цялата тази дейност и принципите при изпълнението й
са подчинени на една цел – да носи полза и да подобрява дейността на
организацията. Следователно служебните задължения на ръководителя на *** са
насочени именно към подобряване процесите на управление и контрол, поради което
работата му е пряко и тясно свързана с ръководството на предприятието. В
подкрепа на този извод са и предвидените в ЗВОПС задължения за изготвяне на
стратегическия план за ***след обсъждане с ръководителя на организацията и с
другите лица на ръководни длъжности, както и за съгласуване на годишния план,
както и промените в него, от одитния комитет или съответния колективен орган на
управление и утвърждаването му от ръководителя на организацията. В чл.38 ЗВОПС
пък е предвидено, че резултатите от всеки одитен ангажимент за увереност се
представят на и се обсъждат с ръководителя на организацията и с ръководителите
на структурите, чиято дейност е одитирана, а при необходимост – и с одитния
комитет или със съответния колективен орган на управление, а в чл.39, че в
резултат от изпълнението на всеки одитен ангажимент за увереност ръководителите
на одитираните структури изготвят план за действие за изпълнение на приетите
препоръки, който се утвърждава от ръководителя на организацията.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че е налице и втората предпоставка за
упражняване правото на ръководителя по чл.328,
ал.2 КТ, тъй като длъжността, която е била заемана от ищцата,
представлява част от ръководството на
предприятието по смисъла на посочената разпоредба - пряко и непосредствено е
подчинена на изпълнителния директор на дружеството, възложени са й ръководни
функции по отношение на определени лица и работата на отдела е свързана със
служебната дейност на дружеството и постигане на поставените в Договора за
управление стопански цели. Практика по аналогични случаи е формирана с
Определение № 510 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 6956/2014 г., ІV ГО и Решение № 256 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2019 г., IV ГО.
По
отношение наличието на третата
предпоставка, между страните няма спор, а и от доказателствата по делото е
видно, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от новия управител на
20.06.2019 год., т.е. в рамките на законоустановения 9-месечен срок след
сключването на Договора за възлагане управлението на "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД от 27.11.2018 г.
Във въззивната жалба
се поддържа, че е налице упражнена от
работодателя злоупотреба с право при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, тъй като действителният повод за уволнението не е
необходимостта от нов член на ръководния екип на предприятието с оглед
постигане на нови стопански цели, а остро противоречие между ръководителя на
дружеството и ищцата по повод на добросъвестно изготвен от нея доклад за
корупционните рискове в дружеството. Настоящият
съдебен състав намира, че тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани, поради
следните съображения:
С иска за признаване на уволнението за незаконно
по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че то е
съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът
признае, че не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е
незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва
да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат
това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да
основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като
посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното
потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите,
на които то се основава. За разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото,
съгласно чл.
312 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по
доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника
или на изтичане на срока за това, след което
връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения
отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от
неизпълнение на указанията. Уредената в чл. 313 ГПК преклузия
настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания. В този смисъл е
и константната практика на ВКС – напр. Решение № 290/2012 по гр. дело № 882/2011 г. IV ГО на
ВКС, Решение № 113 от 14.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2016 г., III ГО и
др.
В конкретния случай, в исковата молба
не е въведено възражение за незаконност на уволнението, поради злоупотреба с
право от страна на работодателя, и не са направени доказателствени исканияв тази насока. С
определението по чл.312, ал.1 ГПК, постановено в з.з. на 09.10.2019 г., съдът е
указал на страните, че едноседмичен срок могат да вземат становище във връзка с
доклада и указанията, както и да предприемат съответни процесуални действия. В
срока по чл.312, ал.2 ГПК - на 24.10.2019 г. е постъпило становище от ищцата,
чрез процесуалния й представител адв.Р.К., в което отново липсва позоваване на
злоупотреба с право и доказателствени искания за установяването на факти във
връзка с такова нарушение. За първи път такова възражение се прави в първото
с.з., проведено на 18.11.2019 г., и то във връзка с искане за допускане на
гласни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че към момента на
въвеждането на това оспорване е настъпила преклузията по чл.313 ГПК, поради
което нововъведеното възражение срещу оспорваното потестативно право на
работодателя не подлежи на разглеждане. Ето защо не следва да бъдат обсъждани и
събраните в подкрепа на това възражение писмени и гласни доказателства.
По отношение доводите за немотивираност
на заповедта за уволнение, следва да бъде отбелязано, че при оспорване освобождаването на
основание чл.328, ал.2 КТ съдебната проверка се изразява само в това дали
освободеният служител е назначен на ръководна длъжност, дали е освободен от
оправомощения за това орган и в законоустановения срок. В тези случаи без колебание съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за
уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като
те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.
В исковата молба са въведени и доводи за допуснати
процедурни нарушения при издаването й, които обаче не се поддържат във
въззивната жалба, поради което въззивният съд не следва да се произнася по тези
въпроси съгласно чл.269, изр.2 ГПК.
В обобщение
на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав приема, че в полза на
работодателя е съществувало и е надлежно упражнено правото да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ, поради което уволнението
на ищцата Толия В.К. е законно, а предявените искове с правно основание
чл.344,а ал.1, т.1-т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ са
неоснователни. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил
исковете, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция, право на разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК
има ответното дружество, поради което ищцата следва да бъде осъдена да му
заплати сумата 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, изчислено съобразно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ вр. чл.23, т.1, пр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
157/10.08.2020 г. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.д.№ 1021/2019 г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***
сумата 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........