№ 3387
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110209195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на СТ. Б. СП. против Наказателно постановление № 22-4332-
004455/29.03.2022 г., издадено от началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление – навежда доводи за недоказаност. Моли се за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с доводи за неправилна правна
квалификация. Моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.03.2022 г. жалбоподателят С. управлявал товарен автомобил Ситроен Берлинго, *** в
гр. София, по бул. „Сливница“, с посока от ул. „Оряхово“ към бул. „Константин Величков“.
Движел се в локалното платно за движение, в дясната част на което имало регламентирани места
за паркиране. Едно от тях било заето от лек автомобил Рено Меган Сценик, ***, ползвано от св.
К.И.. По време на инцидента, И. се намирала на работното си място – в находящ се в близост офис.
С. се отклонил вдясно от траекторията си на движение, в резултат на което реализирал ПТП
с автомобила на И., в резултат на което причинил „задиране“ по продължението на лявата страна
на автомобила й, нарушил целостта на огледалото за обратно виждане и разкачил странична
лайсна.
1
Жалбоподателят предприел действия по издирване на ползвателя на пострадалото превозно
средство. В резултат на тях, открил И. и се легитимирал, като причинител на инцидента.
На място бил изпратен екип на ОПП-СДВР, който съставил стандартния набор документи
за пътен инцидент.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетелите Й. СТ. и К.И.; АУАН; НП; протокол за ПТП; картон на водач; скица на ПТП;
декларации; заповед за компетентност.
В конкретния случай, предмет на спор е не обстоятелството за наличие на инцидент (в
каквато насока доказателствената маса е еднопосочна), а причините за същия и най-вече –
разположението на двата леки автомобила върху пътното платно, непосредствено преди него. Св.
И. би могла да се разглежда като потенциално заинтересована от изхода на делото, но от
показанията й се установява съществено обстоятелство, имащо значение за прецизната правна
квалификация на деянието, а именно – че към момента на инцидента ползваният от нея лек
автомобил е бил паркиран и без водач (обстоятелство, намерило отражение и в добросъвестно
попълнената от С. декларация пред контролните органи на място).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Констатира се процесуално нарушение, изразяващо се във вътрешно противоречие в НП,
2
касателно часа на инцидента: веднъж се твърди, че противоправното поведение е реализирано
около 12:39 ч., а непосредствено след това – около 12:00 ч. Нещо повече – в АУАН като час на
нарушението се сочи 12:39 ч., т. е. от една страна, налице е вътрешно противоречие в атакуваното
наказателно постановление, а от друга – противоречие между АУАН и НП (виж Р 2014/2013
АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015
АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-
в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в). Действително,
ползването на приблизителни часове носи признаците на достатъчност. Разлика от около 40
минути, обаче, не би могло да бъде окачествено като незначителна, доколкото позволява в единия
или в другия твърдян час жалбоподателят да се е намирал на съвършено различно място в
столичния град. В този смисъл и съдът намира цитираното отклонение от процесуалните правила
за съществено, респективно – явяващо се самостоятелно отменително основание.
По приложението на материалния закон
Атакуваното НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка. Съгласно
константната съдебна практика (напр. Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас.
с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас.
с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-
в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г.
по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-
в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г.
по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в,
Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и др.), в тежест на контролните
органи е да докажат административнообвинителната теза. В тази насока е и застъпеното от АССГ
принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства (Решение от
2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. №
6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение №
4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. №
176/2013 г., XIV кас. с-в и др.). В конкретния случай, обаче, твърденията на наказващия орган за
съставомерна фактическа обстановка по цитирания в НП текст от закона не се потвърждават от
доказателствената маса.
Инкриминираната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДП вменява в задължение на водач, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Понятоето, заслужаващо особено внимание в
случая, е „участник в движението“, доколкото цитираната разпоредба касае съобразяване не с
всички и всякакви околни фактори, а се отличава с ясна конкретика (разширително тълкуване на
3
ограничителна норма е недопустимо) – само с останалите участници в движението. Легална
дефиниция на този термин се съдържа в разпоредбата на т. 28 от § 6 от ДР на ЗДП: "Участник в
движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата,
работещи на пътя. Ползвателят на пострадалото ППС, обаче, не се е намирал в същото, нито дори –
в близост до него, поради което и не попада в приложното поле не цитираната дефинитивна норма.
В този смисъл и основателни са отправените от повереника критики към контролните органи, че
хипотезата на т.нар. самокатастрофиране (гражданско понятие, но нерядко ползвано и от
актосъставителите и наказващите органи) в паркирано ППС следва да се квалифицира не като
несъобразяване с друг участник в движението, а по друг текст на закона (при липсата на данни за
форсмажор или други, странични обстоятелства, налага се извод, че липсата на достатъчен
контрол върху превозното средство, от страна на жалбоподателя, по смисъла на чл. 20, ал. 1 ЗДП,
се явява ако не единствена, то поне основна причина за инцидента).
В този смисъл и при доказаност на наличието на виновно (непредпазливост)
противоправно поведение, в резултат на което е настъпил пътен инцидент, но и при непрецизна
правна квалификация, атакуваното НП се явява незаконосъобразно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
повереник, както и предвид изричната претенция за присъждане, наказващият орган следва да
поеме разноските на насрещната страна. Доколкото правната помощ се предоставя, на основание
чл. 38, ал. 1 ЗАДв, с оглед липсата на фактическа и правна сложност, на повереника следва да се
присъди възнаграждение, в минималния размер по чл. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-004455/29.03.2022 г., издадено от
началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на СТ.
Б. СП. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на адв. Б.А. сумата от 300
(триста) лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5