№
………………………………….г., гр.Варна
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ №581/06.04.2017г.
в частта за разноските
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав,
в закрито заседание на 22.05.2017г., като разгледа докладваното от съдия
МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 2184/2016г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.161 ал.3 от ДОПК.
С
решение №581/06.04.2017г. по настоящото дело, съдът е отменил ревизионен акт
№Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна, в частта потвърден с решение №201/18.07.2016г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно
управление на Националната агенция по приходите, с който е определен данък върху доходите на
физическото лице Б.Х.А. по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 2687.72
лева и лихви за забава ва размер на 816.10 лева, както и в частта с която е
отказано приспадане на данъчен кредит за м.август 2013г. в размер на 9750 лева
данък върху добавената стойност и лихви за забава в размер на 2552.54 лева.
Със
същото съдебно решение, съдът е осъдил Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на
Националната агенция по приходите да заплати на
Б.Х.А. съдебни разноски в общ размер от 3890 /три хиляди осемстотин и
деветдесет/ лева.
Постъпила
е молба с вх.№6602/26.04.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“ с искане по
чл.176 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на
разноските като се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1868.51
лева. Изтъкнати са доводи, че след като ревизионния акт не е обжалван в останалата
част до пълния размер на материалния интерес от 38213.87 лева. Смята се, че жалбата
е оттеглена за размера на материалния интерес над 15806.36 лева и затова и
присъдените на жалбоподателя разноски трябва да бъдат намалени на 1609.01 лева.
Молбата
за изменение размера на юрисконсултското възнаграждение е постъпила в срока за
обжалване на решението и е процесуално допустима.
В
писмения отговор с вх.№7879/16.05.2017г. Б.Х.А. чрез адв.И.К. заявява, че
искането за изменение на решението в частта на присъдените съдебни разноски е
неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.
Макар и
инстанция по същество и въпреки служебното начало за проверка на
законосъобразността на ревизионния акт на всички основания по чл.146 от АПК,
съдът проверява приложението на материалния закон само въз основа на
представените от страните доказателства, съгласно чл.168 ал.1 от АПК във връзка
с §2 от ДР на ДОПК, т.е. само по отношение на тези от изложените от
административния орган факти, които са изрично оспорени от ревизираното лице. Служебното
начало не означава, че е достатъчно в жалбата да се посочи, че се обжалва
изцяло ревизионния акт и съдът да е длъжен да изследва дори тези факти в него,
които не са ясно и точно оспорени от жалбоподателя. Съдебната проверка относно
фактите, изложени в обжалвания ревизионен акт се ограничава само до тези, по
които има изрично изложени доводи и представени доказателства. Съдът не
проверява и съответно не събира доказателства по факти, които не се оспорват,
както и не дължи произнасяне по тях. Във връзка с това, не е налице оттегляне
на жалбата и решението е постановено в рамките на предмета на жалбата, който се
очертава не с общи фрази, а с конкретни доводи и твърдения. Щеше да е налице
отхвърляне на оспорването, ако в самата жалба и в целия ход на съдебното
дирене, жалбоподателя беше оспорил всички факти, посочени в ревизионния акт и
беше навел доводи и представил
доказателства относно всички тях и въпреки това, съдът беше приел, че част от
тези оплаквания са неоснователни, тъй като всички изложени факти са безспорно установени. Поради това, не се
дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Следователно,
присъдените на жалбоподателя съдебни разноски съответстват на обжалваната от
него част от ревизионния акт, поради което искането на директора на дирекция
„ОДОП“ по чл.176 от АПК във връзка с
чл.248 от ГПК е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.
Водим
от изложеното и на основание чл.176 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК,
приложими на основание §2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
при Централно управление на Национална агенция за приходите за изменение
на решение №581/06.04.2017г. по
административно дело №2184/2016г. по описа на Административен съд гр.Варна в
частта на разноските.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :