№ 266
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000705 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260146 от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337/2019 г. по описа на
Окръжен съд-С.З.,е осъден ответника „ЗД „Б.И.“ АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на
АНК. СТ. АНГ., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на
детето АС. АНК. СТ., с ЕГН **********,сумата от 25 000 лв.,представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в получени от детето субтрохантерно счупване на
дясната бедрена кост, счупване на IV ребро вляво, контузия на белите дробове, масивни
охлузвания на лицето, главата и гърба, както и преживени душевни болки и страдания -
стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от пострадалото дете ПТП на
23.11.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.07.2019г. -
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 25 000 лв. до
прететендирания размер от 60 000 лв. искът за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
С горното решение ответното застрахователно дружество е осъдено още да заплати
на АНК. СТ. АНГ.,в качеството й на майка и законен представител на детето АС. АНК. СТ.,
с ЕГН **********,сумата от 20.00 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,
1
изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечението на пострадалата й малолетна
дъщеря, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от детето травматични
увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 23.11.2018г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 02.07.2019г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице,до окончателното изплащане на сумата,а за
разликата над сумата от 20 лв. до прететендирания размер от 40 лв. искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Наред с това,с горното първоинстанционно решение от 12.04.2021 г. „ЗД „Б.И.“ АД,
с ЕИК *********, е осъдено да заплати на адв. Ж.З. от АК-Ст.З. адвокатско възнаграждение
за осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 1096 лв. съразмерно с
уважената част от исковете,а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,е
осъдено да заплати сумата от 1000,80 лв. за държавна такса, както и сумата от 126, 64 лв. за
възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер
на исковете.
И на следващо място,с решението от 12.04.2021 г. на ОС-С.З. АНК. СТ. АНГ.,в
качеството й на майка и законен представител на детето АС. АНК. СТ.,е осъдена да заплати
на „ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в размер на 1630,21
лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответното дружество-Ж. АНГ. АС. с ЕГН **********.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на АНК. СТ.
АНГ. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете АС. АНК.
СТ.,подадена чрез адв.Ж.З. като пълномощник,срещу частта на решение №260146 от
12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с която искът
на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
25 000 лв. до определеното от съда справедливо обезщетение в размер на 50 000 лв.,както и
с която искът на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен
за сумата над 20 лв. до претендирания размер от 40 лв.Оплакванията във въззивната жалба
са изцяло срещу извода на ОС-С.З. за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото дете АС. АНК. СТ. поради неупражнен върху него надзор от страна
на майка му АНК. СТ. АНГ..В жалбата е изразено становището,че с изключение на този
извод,ОС-С.З. е установил правилно фактическата обстановка по делото и е достигнал до
обосновани и логични правни изводи,като правилно е съобразил и принципа за
справедливост,закрепен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, обаче, първоинстанционният съд приел за доказано възражението за
съпричиняване, направено от ответника,и намалил с 50 % определеното справедливо
обезщетение за претърпените от малолетното дете неимуществени вреди,както и
обезщетението за понесени от пострадалото дете имуществени вреди вследствие на
процесното ПТП от 23.11.2018 г.Жалбоподателката счита,че в тази част обжалваното
решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с трайната практика на ВКС по
2
прилагането на чл.51,ал.2 от ЗЗД.Заявява,че макар съдът да е установил фактическата
обстановка напълно правилно,с оглед на събраните по делото доказателства,не е взел
предвид всички установени релевантни факти,а някои не е съобразил в достатъчна степен
при преценката си за това дали в конкретния случай е налице принос на пострадалото дете и
неговия размер,поради неупражнен върху него надзор от страна на неговата майка.По този
начин,според жабоподателката,съдът е достигнал до погрешни правни изводи,а оттам и до
необоснованост на решението в тази част.Счита,че от приложеното към делото ДП
№**********/2018 г. по описа на РУ на МВР-К.,и по-конкретно от находящите се в
кориците на досъдебното производство протоколи за разпит на свидетели,изброени в
жалбата,както и от протокола за разпит на обвиняемия Ж. АНГ. АС. и сведение от
същия,категорично се установява,че в момента и на мястото на процесното ПТП е имало
ромска сватба,на която са присъствали много хора и на пътното платно не е имало движение
на автомобили,а е имало разположени шатри,хорото се е извивало на самото пътно
платно,където се е намирала ищцата и нейната майка.Счита,че от тези доказателства се
установява и обстоятелството,че много от присъстващите гости са били на платното,от
където са наблюдавали празненството,т.е. движението на леки атомобили по ул.“В.“ в
ромската махала в гр.Н. към този момент е било невъзможно,според
жалоподателката.Твърди,че на същото пътно платно,в близост до палатките/шатрите на
сватбата е бил паркиран и процесният лек автомобил „Ф.Г.“,с рег.№********* и смята,че
така описаната конкретна фактическа обстановка налага изводи,различни от тези,до които е
постигнал първоинстанционният съд относно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалото дете.Смята,че при такава фактическа обстановка
не може да бъде вменено във вина на майката на детето-А.А.,че същото е играело на
пътното платно и че то не е оставяно без надзор от майка си,тъй като на пътното платно
освен ищцата е имало стоящи много други хора,които са гледали сватбата и е имало други
деца,които също са играели около паркираните автомобили.Освен това,по платното нямало
движение на автомобили,а само на пешеходци и на мястото било много шумно и не можело
да се чуе запалването на автомобила,както се твърди в жалбата.В последната се поддържа
още,че не може да се приеме за предвидимо и очаквано събитие,за майката на ищцата
А.А.,паркиран автомобил,с деца вътре,внезапно да потегли на заден ход,докато тържеството
все още е в разгара си,както и непълнолетно,неправоспособно лица да има изобщо ключ за
автомобил и да има способността да запали и да приведе в движение на заден ход процесния
лек автомобил.Твърди,че детето е било гост на сватбата и е играело с много други деца на
пътното платно,което е възприело не като улица и като опасност,а като място за игра,тъй
като в онзи момент не е имало движение на ППС и се е играело хоро,чувала се силна
музика.
Предвид това,жалбоподателката счита,че първоинстанционният съд неправилно е
приел за доказано заявеното от ответника възражение за съпричиняване и неправилно е
редуцирал определените на ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с
приетия процент на съпричиняване,а именно с 50 %,който процент счита за необосновано
висок.Счита още,че в обжалваната част решението на ОС-С.З. е и в пълно противоречие с
3
константната практика на ВКС относно приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД.Конкретни
доводи в тази насока излага във въззивната жалба.И с оглед на всички поддържани в
жалбата аргументи и твърдения,жалбоподателката моли да бъде отменено решение
№260146 от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337/2020 г. по описа на ОС-С.З.,като
незаконосъобразно,неправилно и необосновано в обжалваната му част,с която искът на
ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 25
000 лв. до определеното справедливо обезщетение в размер на 50 000 лв.,както и с която
искът на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата
над 20 лв. до претендирания размер от 40 лв.,като моли настоящият съд да приеме,че н
конкретния случай не е налице каквото и да било съпричиняване от страна на пострадалото
дете АС. АНК. СТ.,което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат,пораи
неупражнен върху него надзор от страна на майка му.И моли вместо това да бъде
постановено решение,с което ответникът-застраховател да бъде осъден да заплати на АНК.
СТ. АНГ. в качеството й на майка и законен представител на детето АС. АНК. СТ.,сумата от
50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в резултат на процесното
ПТП от 23.11.2018 г.,ведно със законната лихва върху обезщетението,считано от 02.07.2019
г-датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице,до
окончателното изплащане на сумата,както да заплати и сумата от 40 лв.,представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП,изразяващи се в направените от А.А.
разходи за лечението на пострадалата й малолетна дъщеря,ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от 02.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата.Моли също така да
бъде отменено първоинстанционното решение и в частта за разноските,както и да се
присъди на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.Моли да се
присъди в такова възнаграждение на процесуалния й представител и за осъщественото
процесуално представителство пред Апелативен съд-Пловдив.
Въззиваемият „ЗД „Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК *********,е подал в законния срок писмен
отговор на жалбата,в който е изразил становище за недопустимостта й предвид
обстоятелството,че се обжалва решение от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337 от 2020
г.,а не по процесното първоинстанционно т.д.№337/2019 г. по описа на ОС-С.З..В условие
на евентуалност подддържа становището,че жалбата е неоснователна,а постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и не
са допуснати от първоинстанционния съд твърдените в жалбата нарушения.Конкретните си
доводи в тази насока въззиваемото дружество излага в подадения писмен отговор.Моли въз
снова на тях да бъде потвърдено първоинстанционото решение в обжалваната му част,а
подадената жалба-да се отхвърли като неоснователна.Претендира направените кпред
въззивната и пред първата инстанция разноски.
Третото лице-помагач Ж. АНГ. АС. не е подало писмен отговор на въззивната жалба
и не е взело становище по същата.
От страните не са представени писмени доказателства пред въззивната инстанция и
4
не са заявени доказателствени искания.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото
доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частта,срещу която е насочена
жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.
Заявеното в отговора на „ЗД „Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК ********* възражение,че жалбата
е недопустима,тъй като се обжалва решение от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337 от
2020 г.,а не по процесното първоинстанционно т.д.№337/2019 г. по описа на ОС-С.З.,е
неоснователно.Без съмнение в случая е допусната техническа грешка при изписване
годината на делото,по което е постановено обжалваното решение,което бе потвърдено и от
процесуалния представител на жалбоподателката в съдебното заседание на 24.11.2021
г.Така,че не е налице обжалване на решение,постановено по друго дело и от тази гледна
точка жалбата не е недопустима.
Предвид гореизложеното жалбата,като допустима,подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално
допустимо в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му,с която исковете за
заплащане на застрахователно обезщетение от ответника „ЗД „Б.И.“ АД-гр.С., с ЕИК
*********,за причинени неимуществени и имуществени вреди на малолетната АС. АНК.
СТ.,действаща чрез своята майка и законен представител АНК. СТ. АНГ.,са уважени до
размера от 25 000 лв.-обезщетение за търпени неимуществени вреди и до размера от 20 лв.-
за причинени имуществени вреди,явяващи се резултат от настъпило на 23.11.2018 г. в
гр.Н.,обл.С.З. пътно транспортно произшествие /ПТП/,ведно със законната лихва върху тези
суми,считано от 02.07.2019 г.-датата на предявяване на писмена застрахователна претенция
от увреденото лице,до окончателното плащане на сумите.Това е така,тъй като в тази част-до
5
така присъдените размери,ведно със законната лихва върху тях,решението не е обжалвано в
законоустановения срок.
Предвид горното,въззивният съд намира,че е формирана сила на пресъдено нещо
относно всички елементи,образуващи фактическия състав на предявения от АНК. СТ. АНГ.
с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
АС. АНК. СТ.,с ЕГН ********** против „ЗД „Б.И.“ АД-гр.С., с ЕИК *********, осъдителни
искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди,причинени от станалото на 23.11.2018 г. ПТП,
задължителна и за настоящата въззивна инстанция.Тези елементи са:наличие към датата на
процесното ПТП-23.11.2018 г. на действаща и валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на увреждащия лек автомобил „Ф.“,модел „Г.“ с рег.
№**********,сключена с ответното застрахователно дружество,както и осъществяване на
соченото в исковата молба непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД от
лицето,подкарало на заден ход същия автомобил,а именно-лицето Ж. АНГ. АС..Спрямо
последния е водено и наказателно производство по НОХД №582/2019 г. по описа на РС-К. и
вината му за процесното ПТП от 23.11.2018 г. е призната със сключено по това наказателно
дело споразумение,одобрено от съда по реда на чл.381 и сл. от НПК и имащо последиците
на влязла в сила присъда,каквато присъда съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е
извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Пред настоящата инстанция,имайки предвид поддържаните във въззивната жалба
оплаквания срещу атакуваната част на първоинстанционното решение,единствено спорен
между страните остава въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице и оттам-за приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД в конкретния случай.В
тази връзка въззивният съд приема за установено следното:
С отговора на исковата молба ответникът „ЗД „Б.И.“АД-гр.С. е оспорил твърдението
на ищцата за изключителна вина на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№**********-Ж.
АНГ. АС. за настъпването на твърдяните в производството вреди,като е навел довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете АС. АНК. СТ. по
причина,че върху детето не е бил упражнен надзор от родителя му-неговата майка АНК. СТ.
АНГ..В тази връзка ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.125,ал.3 от
СК,задължаваща родителят да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си
дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.Посочил е факта,че в
удостоверението за раждане на А.,издадено въз снова на акт за раждане №***/11.08.2015 г.
на Община Н.,майката на пострадалото дете е единственият легитимиран да упражнява
родителски права и задължения и по-конкретно-родителски надзор по отношение на
малолетната ищца.Позовал се е и на разпоредбата на чл.8,ал.8 от Закона за закрила на
детето,съгласно която родителите,настойниците,попечителите или другите лица,които
полагат грижи за дете,са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна
възраст,ако с това се създава опасност за тяхното физическо,психическо и нравствено
6
развитие.От фактическа страна ответникът е обосновал заявеното възражение за
съпричиняване с обстоятелството,че при инцидента малолетното дете А.С. /на 3 години по
време на инцидента/ се е намирало само на уличното платно зад паркирания лек автомобил
„Ф.Г.“ с рег.№**********.Това обстоятелство,според ответника,се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,тъй като при придружаване
на детето от родител или друг възрастен,на който е възложено да упражнява надзор върху
него,би могло да се повиши и съсредоточи вниманието на детето,или най-малко родителят
да установи,че неправоспособния,тогава 17 годишен водач Ж. АНГ. АС.,се качва в
процесното МПС и го привежда в движение.Заявил е още,че за да се намира на уличното
платно детето,това означава,че е било допуснато там от своя родител-от майка си А.С.,тъй
като тя определя и отговаря за това къде е детето й.Надзорът на майката,според ответника,е
определящ за това какво ще е поведението на детето и поради това е обвързан като
съдържание с настъпилия вредоносен резултат,защото този резултат е можело да бъде
осуетен при полагането на грижи от страна на майката на пострадалото дете,така че то да не
бъде допускано на улицата,както и да му бъде внушена потенциалната опасност и да му
бъде обърнато внимание при наличие на улица и автомобили.При всички тези съображения
и фактически твърдения,ответникът е застъпил становището,че в случая намира приложение
разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и определените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди подлежат на намаляване на основание същата разпоредба,тъй като
пострадалото дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради
неупражнен върху него надзор от родителя му-в случая майка му,която не е положила
дължими грижи за предотвратяване на вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е приел за основателно заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като се е установило от
фактическа страна,че малолетната ищца се е намирала сама на пътното платно,зад коридора
на движение на горния лек автомобил,а за да се намира на същото платно,детето е било
допуснато от своя родител-майката,тъй като тя определя и отговаря за това къде се намира
детето й.Това е възприето от първоинстанционния съд като неупражнен контрол върху
детето от страна на единствения да го упражни родител,а именно-неговата майка,в
нарушение на разпоредбата на чл.8,ал.8 от Закона за закрила на детето.В тази връзка съдът е
приел за основателен и довода на ответника,че надзорът на майката е определящ за това
какво ще е поведението на детето и поради това е обвързан като съдържание с настъпилия
вредоносен резултат.А относно степента на съпричиняване на вредоносния
резултат,първоинстанционният съд е приел,че тя в случая следва да бъде определена на 50
%,поради което е намалил наполовина определеното като справедливо обезщетение за
неимуществени вреди от 50 000 лв. и затова е приел,че иска за тези вреди следва да бъде
уважен до размера на 25 000 лв.,а за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.-да се
отхвърли като неоснователен.Предвид приетия процент на
съпричиняване,първоинстанционният съд е приел,че и иска за имуществени вреди подлежи
на уважаване до половината от доказаните и претендирани такива вреди,а именно-до размер
20 лв.,а за разликата над тази сума до претендирания размер от 40 лв. иска подлежи на
7
отхвърляне като неоснователен.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,въззивният
съд също достигна до извода,че това възражение е основателно.От неоспореното
заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,назначена
по първоинстанционното дело,става видно,че в момента,когато горния лек
автомобил,паркиран на улично платно в кв.В. в гр.Н.,е бил подкаран на заден ход от
неправоспособния водач Ж. АНГ. АС. и е ударил малолетната пешеходка АС. АНК. СТ. /на
3 години тогава/,същата се е намирала зад автомобила на самото улично платно.Това
обстоятелство не е било и спорно между страните в първоинстанционното производство,не
се оспорва и в процесната въззивна жалба.Спорно е дали детето е било оставено само и без
надзор от майка му в онзи момент.В това отношение следва да се подчертае,че е в
доказателствена тежест на ищцовата страна установяването на положителния факт на
осъществен надзор,а не установяването от ответника на отрицателния факт на липсата на
такъв надзор.Събраните по първоинстанционното дело доказателства обаче не доказват
осъществен от майката на пострадалото дете наздор спрямо него по времето на настъпване
на процесния пътен инцидент.Двамата разпитани в първоинстанционното производство
свидетели-И.А. и А.А. имат преки впечатления за състоянието на пострадалото дете след
произшествието,но в показанията им не се съдържат данни те да са присъствали на мястото
на инцидента в деня на настъпването му,нито пък дори и индиректно да знаят нещо по
въпроса дали при настъпването на инцидента майка му е била в близост до него,или-не и
дали същата е упражнила надзор върху него.По делото липсват и други доказателства,от
които да се извлече извод за упражнен от майката на детето надзор и контрол върху него в
деня на пътното произшествие,станало на датата 23.11.2018 г. в гр.Н.,обл.С.З..Предвид
изложеното,първоинстанционният съд е достигнал до правилният извод,че по времето на
настъпване на процесното ПТП детето А.С. е било само на пътното платно,зад ударилия го
лек автомобил,без родителски надзор от единствения легитимиран да го упражни родител-
неговата майка А.А. /последното предвид обстоятелството,че в представеното
удостоверение за раждане на детето няма вписани данни за бащата му/.В продължение на
това са правилни и направените от първоинстанционния съд изводи и те се споделят от
въззивния съд,че за да се намира на уличното платно,майката на детето е допуснала това,тъй
тя е тази която определя и отговаря за това къде се намира то /предвид крехката възраст на
детето по времето на инцидента и свързаната с това невъзможност то да взема
самостоятелни решения за своите действия и да носи отговорност за тях/.Правилно също
така е приет за основателен и довода на пълномощника на ответника,че надзорът на майката
е определящ за това какво ще е поведението на детето и поради това е обвързан като
съдържание с настъпилия вредоносен резултат.А оттам,като се има предвид и това,че
задължението на родителя да упражнява надзор върху малолетното си дете е и законово
регламентиран-чл.125,ал.3 от СК и чл.8,ал.8 от Закона за закрила на детето,се стига до
възприетия и от първоинстанционния съд извод,че неупражнения от майката на
8
пострадалото дете родителски надзор в момента на настъпване на процесното ПТП е в пряка
причинно-следствено връзка с настъпилия вредоносен резултат.Затова се налага и крайният
извод,че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото дете поради неупражнен върху него надзор от майка му е основателно и с
оглед на това определеното по справедливост от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД,както и
обезщетението за установените имуществени вреди,явяващи се последица от процесния
пътен инцидент.В тази връзка въззивният намира за правилна преценката на
първоинстанционния съд и относно процента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице,а именно-50 %.Такъв извод следва при съпоставянето на
нарушенията,допуснати от неправоспособния водач на горния лек автомобил и довели до
настъпването на процесното ПТП /те са установени безсъмнено в провелото се срещу
водача наказателно производство/,с приноса на самото пострадало дете,изразяващ се в
неупражнения върху него родителски надзор и контрол от страна на майка му.Нарушенията
на неправоспособния водач Ж.А.,от една страна,и неупражнения родителски надзор,от драга
страна,в равна степен са допринесли за настъпване на конкретния вредоносен
резултат,поради което правилно е прието от първоинстанционния съд,че както
обезщетението за неимуществени вреди в определения му от съда размер от 50 000 лв.,така
и дължимото обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 лв.,подлежат на намаляване
на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД наполовина,т.е. с 50 % и като краен резултат обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди,които следва да се присъдят по предявените искове
възлизат съответно на 25 000 лв. и 20 лв. след редукцията,извършена на основание
посочената разпоредба.
В процесната въззивна жалба са направени оплаквания,че при извършване на
преценката си относно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат,съдът не е взел предвид всички установени релевантни факти,а някои не е
съобразил в достатъчна степен.В тази връзка жалбоподателката се е позовала на
обстоятелства като това,че на пътното платно,където е бил паркиран увреждащия автомобил
и се е намирало детето по времето на инцидента,е имало разположени палатки/шатри поради
провеждана в близост ромска сватба и се е играело хоро на самото улично платно,а и на него
са се намирали много други хора,наблюдаващи сватбата и всичко това,като цяло,според
жалбоподателката,е правело невъзможно движението на автомобили по същото улично
платно.На база тези сочени в жалбата обстоятелства,в същата е поддържано становището,че
не може да се вмени във вина на майката на пострадалото малолетно дете-А.А.,това,че
детето е играело на пътното платно.Така твърдяните в жалбата обстоятелства обаче не се
установяват от събраните по първоинстанционното дело доказателства,затова и противно на
поддържаното в жалбата становище,те не са могли да бъдат взети предвид от
първоинстанционния съд при преценката му за приноса на пострадалото дете за настъпване
на вредоносния резултат и за размера на приноса.В жалбата се сочи още,че посочените
обстоятелства се установяват от изброени протоколи за разпит на свидетели и на
обвиняемия Ж.А.,находящи се по приложеното ДП №**********/2018 г. по описа на РУ на
9
МВР-К.,но апелативният съд счита,че всичките тези протоколи и отразените в тях
показания на свидетели и на самия обвиняем,не съставляват годни доказателства в
настоящото производство по предявените граждански искове.За да имат доказателствена
стойност свидетелските показания /какъвто характер имат и показанията на самия обвиняем
в дадено наказателно производство/,те следва да бъдат представени устно,лично и пред
съдията по конкретното дело.Недопустимо е да бъдат ползвани свидетелски
показания,събрани по друго дело или дадени в писмена форма.Ето защо и понеже
въпросните свидетели и обвиняемия,чиито показания са отразени в изброените в процесната
жалба протоколи,не са разпитани в качеството им на свидетели по настоящото,респективно-
по първоинстанционното дело,то показанията им не могат да бъдат ползвани,макар и
протоколите да се намират в кориците на приложеното досъдебно производство.Затова и
оплакванията на жалбоподателката, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел
горните обстоятелства при преценката си за приноса на малолетното дете за настъпване на
вредоносния резултат,са неоснователни.Освен това,всичките тези обстоятелства изобщо не
са били посочени от страна на ищцата по повод на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване,а това е още една причина да се приеме,че първоинстанционният съд не е
имал задължението да ги изследва и съобразява при преценката си за основателността на
същото възражение.
Като краен резултат,предвид горните съображения,въззивният съд намира за
неоснователна разгледаната въззивна жалба,а първоинстанционното решение счита за
правилно в обжалваната му част,поради което същото следва да бъде потвърдено в тази му
част,а именно-в частта,с която предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 25 000 лв. до
размера от 50 000 лв.,а иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 20 лв. до претендирания такъв от 40 лв.
А в частта,с която иска за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 50 000 лв. до претендирания размер от
60 000 лв.,първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила в тази
му част.
Предвид изхода от спора след произнасянето на въззивната инстанция,неоснователно
се явява заявеното във въззивната жалба искане за отмяна /всъщност за изменение/ на
първоинстанционното решение в частта за разноските,като бъде присъдено допълнително
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗА на процесуалния представител на ищцата
за производството пред първата инстанция в размер,съразмерен с уважената част от иска,и
съответно се редуцират присъдените в полза на ответника съдебни разноски,съобразно с
отхвърлената част от иска.Присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата
адокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА е съобразено с уважената от
първоинстационния съд част от исковете и поради липсата на промяна в уважения
размер,след произнасянето на въззивната инстанция,няма основание и да се присъжда
допълнително адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за
10
производството пред първата инстанция.Поради липсата на промяна в постановения от
първата инстанция резултат от разглеждането на исковете,неоснователно се явява и
искането на жалбоподателката за редуциране на присъдените в полза на ответника съдебни
разноски,съобразно с отхвърлената част от иска.Затова горното искане за отмяна
/изменение/ на първоинстанционното решение в частта за разноските ще се остави без
уважение.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция,следва да бъде осъдена АНК.
СТ. АНГ. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете АС. АНК.
СТ. да заплати на въззиваемия „ЗД „Б.И.“АД-гр.С. съдебни разноски за производството пред
въззивната инстанция в размер на 1920 лв.,представляващи платено в брой адвокатско
възнаграждение /с включен ДДС/ по представения договор за правна защита и съдействие от
28.09.2021 г.,сключен между дружеството и адв. М.Г..
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260146 от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337/2019
г. по описа на Окръжен съд-С.З.,в обжалваната му част,с която предявения от АНК. СТ.
АНГ. с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете АС. АНК. СТ. с ЕГН ********** против „ЗД „Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК *********
осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от детето
неимуществени вреди вследствие на ПТП,станало на датата 23.11.2018 г. в гр.Н.,обл.С.З.,е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 25 000 лв. до размера от 50 000 лв.,както и в
частта,с която е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП за разликата над уважения
размер от 20 лв. до претендирания размер от 40 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНК. СТ. АНГ. с ЕГН ********** в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете АС. АНК. СТ. с ЕГН
********** да бъде отменено /изменено/ решение №260146 от 12.04.2021 г.,постановено по
т.д.№337/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З. в частта за разноските,като се присъди
допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗА на процесуалния
представител на ищцата за производството пред първата инстанция в размер,съразмерен с
уважената част от иска,и се редуцират присъдените в полза на ответника съдебни разноски
съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА АНК. СТ. АНГ. с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете АС. АНК. СТ. с ЕГН **********,и двете с постоянен
адрес:гр.Н.,област С.З.,ул.“В.“№*,да заплати на „ЗД „Б.И.“АД с ЕИК *********,със
11
седалище и адрес на управление гр.С.,п.к.1407,район „Л.“,бул.“Д.Б.“№**,сумата от 1920 лв.
/хиляда деветстотин и двадесет лева/ съдебни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответното дружество-Ж. АНГ. АС. с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12