Р Е Ш Е Н И Е
№771
гр.Перник,
19.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело № 4700 по описа за
Предявеният
иск е с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът Г.П.И.
претендира от ответника “Стомана индъстри” АД
сумата 10000 лв. в обезщетение на неимуществени вреди – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки,страдания и неудобства, резултат на професионално
заболяване: неврит на слуховите нерви,
признато за професионално с решение № 0169 от 023/03.02.2016г. на ТЕЛК, за общи
и професионални болести-към УМБАЛ „Свети Иван Рилски”, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.07.2016г. до окончателното изплащане, а
също и разноските по делото. Сочи се, че ищецът е заболял от неврит и на двата
слухови нерви, което заболяване е професионално по своя харатер и въз основа на
него му е призната трайна неработоспособност 30% за която ответното дружество
носи отговорност.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК дава становище, че ищецът не е материалноправно легитимиран по исковите претенции, тъй като
професионалното му заболяване не е придобито в резултат на условията на труд,
както и че не е налице
причинно-следствена връзка.Оспорва се, че ответникът е правоприемник на
дружествата „Стомана“ АД и „Еврометал“
ООД, като се сочи, че в ответното дружество липсват вредности на работната
среда, обуславящи заболяването на ищеца. Твърди се, че исковите претенции са
погасени по давност на основание чл.32 КТ. Заявява се, че от исковата претенция
за неимуществени вреди следва да се приспаднат всички получавани от ответното
дружество суми при изплащането на пенсията му за осигурителен стаж и възраст и
получените обезщетения от ДОО във връзка с професионалното заболяване. Претендира разноски.
Районният съд, преценявайки събраните
по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 5 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приложените по делото
писмени доказателства /трудова книжка на ищеца и др./, че за времето от 24.01.1983
г. до 01.03.1986 г. ищецът е работел в СМК “Ленин” - гр.
Перник, на длъжноста “маш. на стан 1500 т. нож”; от
01.03.1986 г. до 01.11.1990 г. е работел в в СМК
„Ленин” - гр. Перник, като заемах длъжността „механошлосер”; от
01.11.1990 г. до 17.01.2000 г. е полагал труд в в
„Стомана” АД, гр. Перник на длъжност „механошлосер”; от
17.01.2000 г. до 15.06.2001 г., е работел в “Еврометал”
ООД - гр. Перник, отново на длъжност “механошлосер”; от
15.06.2001 г. до 18.01.2003 г. е работел в “Стомана
индъстри” АД, гр. Перник, на длъжност
“механошлосер”. Следва период на прекъсване на трудовия стаж, поради
безработица за периода от 28.01.2003 г. до 28.01.2004 г., след което за периода от 01.03.2004 г. до 01.11.2012 г. ищецът е работел в “Сигма ИС” АД Перник, пак на длъжност “маш.
шлосер”, като при ответника “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД за последно е работел в ответното дружество на трудов договор от
01.11.2012 г. до 13.02.2014 г., на длъжност “механошлосер”. Трудовото му правоотношение с ответника е прекратено от 13.04.2014г. на
основание чл.331,ал.1 КТ.
ТД,
респ. ТПО с ответника ми беше прекратен считано от 13.02.2014 г. със Заповед №
6 / 13.02.2014 г. на основание чл. 331, ал. 2 от КТ.
Установява се, че общият трудов стаж на ищеца е 29 години, 00
месеца и 11 дни от които 16 г., 11 месеца и 07 дни първа и 11 г. 06 м. и
20 дни втора категория труд и всичките 29 години, 00 месеца и 11 дни в “СТОМАНА
ИНДЪСТРИ” АД, гр. Перник.
За
периода от 17.07.2006 г. до 01.11.2012 г., докатf е бил в трудово правоотношение със “СИГМА -ИС” АД, ищецът е бил командирован на работа в “Стомана индъстри” АД с работно
място - механошлосер в ЛПЦ.
Посочени в длъжностната характеристика на ищеца са
посочени специфичните
условия на труд: в ЛПЦ на “Стомана индъстри” АД - неблагоприятно въздействие на
шум - физичен фактор шум.
Видно от Епикризата ИЗ № 11294, издадена от Университетска
болница МБАЛ “СВ. Иван Рилски” ЕАД – София, че на ищеца е поставена диагноза “Неврит на двата слухови нерва, Шумов синдром,
Лабиринтна дисфункция - левостранна хипофункция в стадий на компенсация”, като
това е установено следствие проведено лечение за периода от 15.08.2013 г. до
17.08.2013 г.
Съгласно
Епикриза по ИЗ № 11063 с период на лечение 05.08.2014 г. до 07.08.2014 г.
издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД - София, Отделение по професионални УНГ
- болести и отоневрология ищецът е постъпил в отделението по повод на намаление на слуха на двете
уши, промнлив субективен шум двустранно.
Видно от Епикриза
ИЗ № 9943 / 2014 г. по КП № 116.2 издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД -
София, Отделение по професионални УНГ - болести и отоневрология се установява,
че ищецът отново е постъпил на лечение за периода от 14.07.2014 г. до
18.07.2014 г., като това е станало по повод поредно оплакване от един месец
със силен субективен шум в уши и глава, пристъпи на
световъртежи, главоболие - тилно и теменно, често изпотяване, периодиччно
гадене, нарушено равновесие, залитане на двете страни, чувство за тежест и
заглъхване на двете уши, прогресивнонамаление на слуха за двете уши с променлив
субективен шум в тях и главата, като тези симптоми се появяват периодично и
обострени. Като окончателна диагноза е посочено “Н81.3
Други световъртежи - слухов в стадий на субкомпенасия” и отново след лечение е
назначена терапия.
Според
Епикриза ИЗ № 8127 издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД - София, Отделение по
професионални УНГ - болести и отоневрология ищецът за пореден път е постъпил на
лечение за периода от 29.05.2015 г. до 31.05.2015 г., като това е станало по
повод поредно оплакване от прогресивно намаление на слуха на двете уши,
променлив субективен шум в ушите двустранно, често и в тилната област на
главата, като в последните месеци отново е забелязал намаление на слуха
съпроводено със силен субективен шум - двустранно.
Установява се от
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.П.И. и Силвия Г. Аспарухова /дъщеря
на ищеца/, че ищецът има проблеми със слуха и чува трудно. Това обстоятелство
му създава затруднения в общуването със семейството и приятелите му. Свидетелте
посочват, че ищецът се чувства неудобно от обстоятелството, че не чува добре и
по тази причина не излиза често навън и се изолира.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р
С.Р. се потвърждава, че ищцецът страда от неврит на слуховите нерви. Посочва,
че се касае за хронично заболяване, с прогресиращ характер, причинено от работа
в шумна среда. Посочва се, че при направеното изслудване на слуха на ищеца, се
установява наличие на тежко, като при общуването не е възможно чуването на тих
разговор от близко разстояние. Вещото лице е посочило, че при това заболяване
няма болка, но то е хронично, задълбочаващо се, с прогресивно намаление на
слуха и увелчичаване на шума в ушите. Заболяването не подлежи на трайно
излекуване, а с годините намалението на слуха намалява прогресивно, а шума в
ушите се засилва. Вещото лице посочва, че ищецът е лекуван неколкократно поради
оплакванията си от на световъртежи и нарушено равновесие, с временен ефект.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, които
съдът приема като компетентно дадена.
За да бъде уважен предявения от ищецът иск с правно основание чл.200 от КТ следва да са налице
кумулативно следните предпоставки, а именно: съществувало трудово
правоотношение между страните, професионално заболяване у работника, установено
по надлежния ред, претърпени от него вреди и причинна връзка между тях и
работата му при ответника. Отговорността на работодателя е обективна, т.е. не е
необходима вина, а е достатъчно да се установи наличието на посочените по-горе
предпоставки.
Оспрова се от страна
на ответното дружество, че е налице правоприемство между „Стомана“АД и „Стомана
индъстри“ АД, което съдът намира за неоснователно. По силата на изричната
правна норма на чл.
347 трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв документ тя
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно вписаните в
нея обстоятелства - в това число работодател, момент на учредяване и
прекратяване на трудовото правоотношение и правно основание за това, длъжност
на работника (служителя). В този смисъл представеното по делото копие на
трудовата книжка на ищеца, неоспорено от ответника по реда на чл. 193 и в съответствие с
нормата на чл.
123, ал. 2 се
доказва, че дружеството-ответник е приемник на всички права и задължения на „Стомана“
АД, които произтичат от трудовите правоотношения, а предявяването на настоящите
искове с правно основание чл. 200 е проявление именно на
работодателската отговорност, на задълженията на работодателя по трудовото
правоотношение. Поради това е неоснователно възражението, направено от
пълномощника на ответника в отговора на исковата молба, че същото не било
правоприемник на посочените две търговски дружества. Предвид премета на
настоящия правен спор от значение за същия е наличието на правоприемство между
два субекта, притежаващи качеството „работодател" по смисъла на легалната
дефиниция на § 1,
т. 1 ДР на КТ,
което правоприемство да обхваща правата и задълженията по съществувалите
индивидуални трудови правоотношения към момента на промяната по чл. 123 , а не и притежавани от
субектите други права и задължения с различен предмет.
Следва да се
отхвърли и възражението на ответното дружество, че приложеното по делото
Експернтно решение не е влязло в сила. В съдебно заседание е извършена
констатация на приложения по делото препис от решението и оригинала. На самото
решение е налице отбелязване, че същото е влязло в сила и доколкото същото е
официален документ в тежест на оспорващия е да докаже, че решението не е влязло
в сила. Работодателят,
който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, трябва да
представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от
горестоящия административен или съдебен орган. Решение
№ 2 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 3402 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
Доказателства, че ответното дружество е обжалвало процесното експертно решение
липсват.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира,
че е налице правното основание на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на
ответното дружество, която отговорност е обективна и обезщетителна. По несъмнен
начин по делото се установи, че в следствие на продължителния трудов стаж на
ищеца в ответното дружество, където е изпълнявал преимуществено длъжността
механошлосер, е получил заболяване, признато от компетентните за това
медицински органи за професионално. Следователно искът е доказан по основание и
като такъв следва да се уважи.
От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът в следствие на
признатото му професионално заболяване е търпял болки и страдания, които
продължават и към настоящия момент. При направеното изследване от вещото лице е
установено, че при ищеца се наблюдава средна слухова загуба – 52 Дб, което
представлява втора степен увреждане на слуха. При тази степен на загуба на
слуха не е възможно чуването на тих
разговор от близки разстояния. Отразено е, че слухопротезирането би имало добър
резултат. Болки от страна на слуховия орган не е имал и не може да има и в
бъдеще, но намаленият слух и шумът в ушите му причиняват затруднения при
комуникацията с околния свят. При условие, че лицето не се излага на наднормени
шумови въздействия, в бъдеще може да се очаква само нормалното възрастово,
физиологично допълнително намаление на слуха му.
Поради гореизложеното са налице неимуществени вреди, търпени от ищеца
в резултат на посоченото професионално заболяване. Отговорността на
ответника-работодател следва да бъде ангажирана на основание чл. 200 от КТ,
предвиждащ една обективна и безвиновна отговорност на работодателя за вредите,
които негов работник търпи във връзка с увреждане при престирания труд. С оглед
на това, съобразявайки се с принципа на справедливостта, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 7000,00 лв.
справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него болки и страдания във
връзка с увреждането. При определяне размера на обезщетението по повод на
професионалното заболяване, съдът се съобразява с характера и степента на
засягане здравето на ищеца, както и прогнозите за неговото развитие - при
условие, че лицето не се излага на наднормени шумови въздействия, в бъдеще може
да се очаква само нормалното възрастово, физиологично допълнително намаление на
слуха му. Съдът се съобразява и с възрастта на ищеца - 57 години, като отчита и
обстоятелството, че заболяването на ищеца е с траен, постоянен характер, болки
от страна на слуховия орган не е имал и не може да има и в бъдеще, но
намаленият слух и шумът в ушите му причиняват затруднения при комуникацията с
околния свят.
Неоснователно е възражението с правно основание чл.358, ал.1,т.3 КТ. Решението на ЕР на което основава претенцията си ищецът постановено на
03.02.2016г., което означава, че предвиденият в Кодекса на труда давностен срок
не е изтекъл към момента на предявяване на настоящият иск.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че така предявения
иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 8000,00 лв., като
за разликата до пълния претендиран размер от 10000,00 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 86, във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ответникът
дължи и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
деня на констатиране на професионалното заболяване – 03.02.2016г.
По разноските:
При този изход ана спора на страните следва да бъдат присъдени
разноски съобразно правилата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК. В тежест на ответника
следва да бъде възложено изплащането на
дължимата държавна такса и част от заплатеното възнаграждение на вещото лице
съразмерно на уважената част от иска.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление:гр.Перник, ул.”Владайско въстание” 1, да
заплати на Г.П.И.
с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - от
професионално заболяване - ЕКСПЕРТНО
РЕШЕНИЕ № ***** от 023 / 03.02.2016 г. на Университетска болница МБАЛ “СВ.Иван Рилски” ЕАД –
София за периода от 03.02.2016г. до 01.02.2019г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на констатиране на
заболяването - 03.02.2016г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение в
частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 10000,00
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление:гр.Перник, ул.”Владайско въстание”
1, да
заплати на Г.П.И.
с ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 840 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.П.И. с ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.Перник, ул.”Владайско
въстание” 1 сумата от 360лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление:гр.Перник, ул.”Владайско
въстание” 1 да заплати по сметка на Пернишкия
районен съд сумата от 385,70 – от които държавна такса в размер на 280 лв. и
105,70лв. – възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от
исковете, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата
на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: