№ 82
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002607 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 613 а от ТЗ във връзка с чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.No-90852/08.09.2020 година от
„РИЛА ЛЕЙК“ АД срещу решение 1274/28.08.2020 година, постановено по
т.д.417/2015 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, с
което е възобновено производството по несъстоятелност на „РИЛА ЛЕЙК“
АД.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
направените от съда фактически изводи за наличие на предплатени разноски
не кореспондират с действителните нужди за производството по
несъстоятелност, тъй като липсват разноски от м.август 2018 година, поради
което само за възнаграждение на синдика ще е необходима сума в размер на
21700 лева. Поради тази причина внасянето на сума в размер на 8000 лева не
е сума, която да е основание за възобновяване на производството по
несъстоятелност. Лицето, което е внесло сумата няма качеството кредитор,
поради което не са налице предвидените предпоставки за възобновяване на
производството по несъстоятелност. Претендира се отмяна на решението на
1
първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на
спора, с което се отхвърли молбата за възобновяване, ведно с предвидените в
закона последици.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от
дружеството кредитор който моли съда потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е срещу решение в
производство по несъстоятелност, постановено на основание чл. 632 ал. 4 от
ТЗ, което подлежи на обжалване по общия ред съгласно изричната разпоредба
на чл. 613а ал. 1 от ТЗ. Въззивната жалба е подадена в седемдневния срок по
чл. 633 от ТЗ.
Производството по несъстоятелност по т.д.417/2015 година по описа на
СГС е образувано по молба на кредитор „Интермекс СД“ , като с решение
390/16.02.2018 година е открито производството и е обявена
неплатежоспособността на длъжника „Рила лейк“ АД, като е внесена сумата
от 3000 лева за разноски.
С решение № 883 от 09.05.2019 година по т. дело /н/№ 417/2015 година
на СГС е спряно производството по делото поради липса на средства за
покриване на началните разноски на несъстоятелността.
Това решение е обявено в търговския регистър на 10.05.2019 година.
На 30.06.2020 година „Интермекс СД“ в качеството си на кредитор на
„Рила лейк“ АД е депозирал молба с вх. № 61388/30.06.2020 година,
подадена по електронната поща. Молбата е по чл. 632 ал. 2 от ТЗ и е с искане
за възобновяване на производството по делото, като към молбата е
приложено и платежно нареждане, като видно от извършеното отбелязване е,
че сумата е постъпила на 29.06.2020 година. Като основание в платежното
нареждане е посочено решение 883/09.05.2019 година, което следва да се
приеме за достатъчно индивидуализиращ признак, а лицето, което извършва
плащането е индивидуализирано като Интермекс СД, като е посочено
физическо лице Р. С. Г..
Основното оплакване във въззивната жалба, както и в изразеното
2
становище пред първоинстанционният съд от длъжника е, че лицето,
посочено като вносител в платежното нареждане няма качеството кредитор.
За възобновяване на производството следва да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки-постъпила молба в едногодишния срок,
течащ от обявяването на решението в търговския регистър, което съгласно
практика по чл. 290 от ГПК – решение № 99 от 23.06.2011 година на ВКС по
т.д. № 59/2011 година, ІІ т.о., ТК е условие за нейната допустимост, а
внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда
по същество и произнасяне по нейната основателност.
Разрешението, дадено в това решение на ВКС е, че предвиденият в
чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на
молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по
несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за
наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума
за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, поради което дори и да
се приеме, че представеното платежно нареждане не съставлява доказателство
за заплатени разноски от кредитор, то видно от депозираната молба е, че
същата е подадена в едногодишния срок от лице, имащо качеството кредитор.
В процесния случай Интермекс СД е депозирал молбата с искането до
съда за възобновяване на производството и е представил доказателства за
заплатените разноски в размера, определен от съда.
Видно от извършеното обявяване в Търговския регистър
производството по несъстоятелност е на фаза списък на приетите предявени
вземания, в които Интермекс СД фигурира като кредитор, без да е
постановено определение на съда за одобряване на списъка. При липсата на
определение за одобряване на списъка следва да се приеме, че кредитор в
това производство е употребено в по-широк смисъл и не се има предвид
кредитор с прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ. Да се приеме обратното
би означавало да се преклудира възможността да се внесат разноски и да се
продължи производството по несъстоятелност.
В основанието на представеното платежно нареждане е записано, че се
касае за предплащане на разноски по решение 883/09.05.2019 година, което
3
следва да се приеме за достатъчно индивидуализиращ признак. Посочено е и
лицето „Интермекс СД“, което предполага, че плащането е осъществено от
негово име и за сметката на физическото лице. За нуждите на процеса е
необходимо действието да е извършено от името на кредитора, а какви са
неговите вътрешни отношения с физическото лице е правно иррелевантно за
възникване правото да се иска възобновяване.
Не може да се възприеме и твърдението на длъжника, че сумата е
недостатъчна, тъй като съгласно процедурата предвидена в чл.629б ТЗ, съдът
определя сумата, която трябва да бъде предплатена, дава срок за изпълнение
на това задължение и посочва последиците при неизпълнението му. Сумата
от 8000 лева е посочена в съдебното решение, поради което внасянето на сума
в този размер следва да се приеме за внасяне на необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.
Молбата за възобновяване на производството по делото е подадена от
„Интермекс СД“ в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 от ТЗ. Едногодишният
срок е започнал да тече на 10.05.2019 година, когато е обявено в търговския
регистър решението, с което производството е спряно. Срокът изтича на
10.05.2020 година, но съдът съобрази, че считано от 13.03.2020 година с
влизане в сила на ЗМДВИП за срока от 13.03.2020 година до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства. Съгласно ЗИД на ЗМДВИП
/обн.ДВ, бр.44/13.05.2020 година, в сила от 14.05.2020 година е посочено, че
сроковете спрели да текат по време на извънредното положение продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона, поради което
7-дневния срок изтича на 21.05.2020 година и към тази дата следва да се
прибавят дните, които са изтекли по време на извънредното положение,
поради което депозираната молба на 30.06.2020 година е депозирана в
едногодишния срок.
При кумулативното изпълнение на всички предпоставки спряното
производство по несъстоятелност следва да бъде възобновено.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
4
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 1274/28.08.2020 година, постановено по
т.д.417/2015 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, с
което е възобновено производството по несъстоятелност на „РИЛА ЛЕЙК“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5