Решение по дело №232/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чр.13, ал.6 от ЗСП.

Образувано е по жалба на В.М.П. ***, против решение № 05-РД06-0059/03.11.2021 г. на директор на РДСП-Видин, с което е потвърдена заповед № ЗСП/Д-ВН-БГ/1331/01.09.2021 г. на директор на ДСП-Белоградчик. С оспорената заповед е отпусната еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнала потребност: за поставяне на водомер, по заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-ВН-БГ/1331/13.08.2021 г., в размер на 100,00 лева. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, респ. на потвърдителното решение. Твърди се, че на заявителя е наложена глоба от ВИК-Видин в размер на 4846,00 лева, които не е в състояние да заплати поради влошеното си здравословно и материално състояние, поради което е поискал отпускането на тази сума, но му е било отказано.

От съда се иска да отмени оспорената заповед и решението на горестоящия административен орган, като не се претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Белоградчик, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

След като обсъди твърденията и възраженията на страните, както и събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: със заявление-декларация по чл.13, ал.1 от ЗСП, във връзка с чл.26, ал.1 от ППЗСП, вх.№ ЗСП/Д-ВН-БГ/1331/13.08.2021 г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната еднократна помощ в размер на 200,00 лева за поставяне на водомер. В заявлението е посочено, че подателят е пенсионер по болест с определена степен на неработоспособност, живее на съпружески начала с лицето А.М., не притежава недвижими имоти и жилище, обитава жилище, което е собственост на лицето, с което живее, месечните му доходи за предходния месец са в размер на 365,00 лева. Към заявлението си е приложена епикриза относно здравословното състояние на подателя и констативен протокол от ВИК-Видин.

Във връзка със заявлението от социален работник в ДСП-Белоградчик е била извършена социална анкета, която установила съответствие на действителното положение с описаното в заявлението-декларация. Въз основа на анкетата е съставен социален доклад от 31.08.2021 г., в който са описани посочените по-горе обстоятелства със становище на социалния работник, че заявителят отговаря на условията за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, като е предложен размерът й да бъде определен на 100,00 лева. Въз основа на така установеното от директора на ДСП-Белоградчик е била издадена заповед № ЗСП/Д-ВН-БГ/1331/01.09.2021 г., с която на оспорващия е отпусната социална помощ в размер на 100,00 лева, по чл.16 от ППЗСП.

Заявителят е уведомен за заповедта, който я е оспорил пред друг състав на Административен съд Видин. Като приел, че в случая е задължително оспорване по административен ред пред горестоящия административен орган, съдът прекратил производството и изпратил преписката на директора на РДСП-Видин, по компетентност. С решение 05-РД06-0059/03.11.2021 г., издадено от директора на РДСП-Видин, заповедта е потвърдена с мотиви, че атакуваната заповед е законосъобразна, постановена при съобразяване на установените в административното производство факти и условията по ЗСП и ППЗСП за отпускане на еднократна помощ за инцидентни нужди.

Решението на горестоящия орган е редовно връчено на адресата на 05.11.2021 г., жалбата до съда е подадена на 10.11.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: съобразно направените искания и разпоредбата на чл.98, ал.2 от АПК, предмет на оспорването е първоначалният административен акт, а именно заповед № ЗСП/Д-ВН-БГ/1331/01.09.2021 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Белоградчик. Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, преди изтичане на срока по чл.149, ал.1, във връзка с ал.3 от АПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност по чл.168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.16, ал.2 от ППЗСП, а именно директорът на компетентна дирекция "Социално подпомагане".

Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с изискването на чл.13, ал.2 от ЗСП. Като правно основание за издаване на административния акт са посочени разпоредбите на чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, които текстове вменяват на компетентния административен орган да издаде заповед за отпускане или отказ на помощта след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета. В случая заповедта отговаря на посочените изисквания, като подаденото от оспорващия заявление-декларация е уважено частично, въз основа на приетите за установени факти.

Не се установяват в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявлението-декларация, подадено от оспорващия, е било разгледано при спазване на относимите изисквания на чл.26 и чл.27 от ППЗСП, като е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад и на база направените в последния констатации е издадена обжалваната заповед. При провеждането на производството е спазена разписаната в чл.26-28 от ППЗСП процедура и срокове. При произнасянето си директорът на ДСП е взел предвид направените в хода на административното производство фактически установявания, въз основа на които е приел за частично доказано наличието на инцидентно възникнала потребност за заявителя от комунално-битов характер.

Изводите на административния орган се споделят от настоящия съдебен състав, като съответстващи на установените факти и приложимия материален закон. С разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно, на лица нуждаещи се от такава за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на тях и семействата им. Става въпрос за специфична целева социална помощ, с дефинирано в закона предназначение – за задоволяване на инцидентно възникнали потребности от вида на посочените в закона. Касае се за потребности, възникнали неочаквано, в резултат на внезапно настъпили събития, излизащи извън рамките на обичайните разходи, които не са могли да бъдат предвидени. Като такива събития могат да се посочат внезапно заболяване, природно бедствие, настъпване на битово произшествие, щета от деликт, от престъпление или най-общо казано - някакъв внезапно възникнал инцидент. Това е правното основание за получаване на исканата помощ и доказателствената тежест за установяване на факти от вида на изброените в настоящото производство е върху жалбоподателя. В случая от събраните по делото доказателства, представени от заявителя и служебно събрани от административния орган се установява наличието на такива инцидентно възникнали непредвидени потребности за подателя на заявлението, състоящи се във внезапно възникнала необходимост да бъде поставен водомер в обитаваното от оспорващия жилище. Правилно ответният административен орган е преценил, че сумата от 100,00 лева покрива размера на паричната сума, необходима за закупуване и поставяне на водомер.

Доколкото в жалбата се излагат доводи за отпускане на социална помощ по реда на чл.16 от ППЗСП в размер на 4846,00 лева, което е твърдения размер на наложената на В.М.П. ***, съдът констатира, че такава сума не е посочена в заявлението-декларация, инициирала административното производство, завършило с процесните заповед и решение. В заявлението си лицето е поискало отпускане на сумата от 200,00 лева за поставяне на водомер. Освен това не е представило и никакви доказателства, че ВИК-Видин му е наложило глоба от 4846,00 лева именно на него. При положение, че лицето не е подало заявление за отпускане на сумата от 4846,00 лева изложените в жалбата твърдения не следва да бъдат обсъждани, като неотносими към настоящето производство.

В тази връзка следва да се отбележи, че правилно и обосновано директорът на РДСП-Видин е посочил, че максималният размер на еднократната помощ по чл.16 от ППЗСП е до петкратния размер на гарантирания минимален доход, определен с Постановление на МС № 305/19.12.2017 г., с което месечния размер на гарантирания минимален доход е определен на 75,00 лева, поради което на молителя би могло да бъде отпусната сума не по-голяма от 375,00 лева.

За пълнота на изложението следва да се посочи още, че в актуалното законодателство относно социалното подпомагане на Р. България, в т.ч. и за отпускане на еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП, не е предвидена възможност да бъдат отпускани суми за заплащане на глоби или други санкции, произтичащи от виновно поведение на лицата.

Като се е произнесъл в същия смисъл, административният орган е издал акта си при правилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед не е издадена в противоречие с целта на закона. Целта на социалните плащания от вида на процесното е да се подпомогне финансово дадено лице при посрещането на разходи с инцидентен и непредвидим характер, при задоволяване на жизненоважни потребности, а не осигуряване на средства за заплащане на глоби, наложени за извършени от заявителя административни или други нарушения. Същевременно при отпускането на такива плащания следва да се отчита и интересът на държавата и обществото, който изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно оправдани.

Поради изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед на ДСП-Белоградчик е законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид този изход на правния спор, специфичната му правна сложност, своевременно направеното искане от процесуалния представител и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.П. ***, против решение № 05-РД06-0059/03.11.2021 г. на директор на РДСП-Видин, с което е потвърдена заповед № ЗСП/Д-ВН-БГ/1331/01.09.2021 г. на директор на ДСП-Белоградчик, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.М.П. ***, да заплати в полза на Агенция „Социално подпомагане” сумата от 100,00 (сто) лева, за процесуално представителство по настоящето дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.13, ал.7, изр. последно от ЗСП.

 

 

Съдия: