№ 217
гр. Стара Загора, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20215***901286 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2018 г. около 16:20 ч„ по път **
/**/, км **++ **, в района на с. М. лек автомобил „***” с peг. № ***
управляван от Д. Р. Р., не успява да спре и удря движещият се пред него лек
автомобил „***“, с peг. № ***, управляван от Д.Г.Г., в задната лява част, след
което навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно
движещият се лек автомобил „***” с peг. № ***, управляван от Т.С. Д.. При
настъпилото ПТП има пострадали лица, едно от които е Т.С. Д. - брат на
ищеца К. СВ. Д..
По случая е образувано ДП № 351/2018 г. по описа на РУ - *, пр. пр. №
1177/2018 г. по описа на РП - *, което към момента не е приключило с
окончателен съдебен акт. Твърди се, че настъпилото произшествие се дължи
на допуснатите от водача на л.а. „***“ Д. Р. Р. нарушения на правилата за
движение по пътищата, като с оглед на изложеното, в случая съществува
пряка причинна връзка между деянието на водача Д. Р. Р. и настъпилите
обществено опасни последици - смъртта на Т. Д..
Посочва се, че за увреждащия л.а. „***“, с peг. № ***, управляван от
водача Д. Р. Р., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №
1
BG/23/118001501079/21.05.2018 г. със срок на валидност, считано от
21.05.2018 г. до 20.06.2018 г. със ЗАД “***” АД.
В конкретния случай, ищецът предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение пред ЗАД “ ***” АД и представил всички документи, с които
разполага. По случая е заведена преписка, по която застрахователят не се е
произнесъл в законоустановения срок. С оглед изложеното, в случая счита, че
за него са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД “ ***”
АД.
Посочва се, че в резултат на инцидента загинал Т.С. Д., на 44 години.
Той е бил здрав и работоспособен мъж, в разцвета на силите си. Ищецът К.
СВ. Д. е брат на загиналия. Между тях е съществувала много силна връзка,
характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа, помагали са си взаимно, поддържали са близки
отношения. Ищецът изключително тежко преживявал смъртта на своя брат.
Загубата на брат му се отразила изключително зле на здравословното и
психическото му състояние. Моралните страдания, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа загуба на неговия брат се отразили изключително
тежко на емоционалното му състояние, не можел да приеме и преодолее
случилото се, мъката му е огромна.
С оглед изложеното, ищецът счита, че причинените болки и страдания
следва да бъдат компенсирани. Посочва се, че вредите на ищеца са в резултат
на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Д. Р. Р., а за
причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД “***” АД гр.
София. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за доверителите ми е налице правен
интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението
за причинените им неимуществени вреди. Посочва се, че предявеният иск е
съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдание от причинената, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и
2
да осъди ответника ЗАД “***” АД, да заплати на К. СВ. Д. сумата от 30
000лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия брат
Т.С. Д., в резултат на процесното ПТП.
Претендира се законна лихва върху сумата, считано от 09.06.2018 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ
до окончателното изплащане на сумите.
Моли съда да присъдите направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да исковата
молба да се счита за списък на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът моли производството по
делото да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 5 ГПК - до евентуалното
прекратяване на наказателното производство или влизане в сила на съдебен
акт предвид разподебата на чл. 300 ГПК.
С оглед твърденията в исковата молба за липса на предпоставки за
отказа на извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение, заявява,
че предоставените от ищцовата страна документи са недостатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
процесното събитие, поради което застрахователят изисква представянето на
документи и доказателства. В тази връзка счита, че правилно застрахователят
е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като
процесуалният представител на пострадалия не е представил годни
доказателства за наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, които да обуславят
изплащане на такова обезщетение. В този смисъл заявява, че не е налице и
състояние на забава по смисъла на КЗ от страна на застрахователя, тъй като
отказът за изплащане не е сторен поради мнение за неоснователност на
претенцията, а поради неизпълнение на исканията на застрахователя за
представяне на документи от страна на молителя, които да обусловят
наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение.
На следващо място заявява, че исковата молба е нередовна доколкото не
са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 127 ГПК - не е посочена
банкова сметка.
По основателността на исковата претенция:
3
На първо място оспорва изключителната вина на водача Д.Р. за
причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.
300 от ГПК.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описания в исковата
молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и
предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка,
оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Посочва, че липсват
данни относно важни обстоятелства, като например - в кой от процесиите
автомобили се е возил починалият, на кое място е седял последният, има ли
данни Д. да е бил с правилно поставен предпазен колан. Поради
гореизложеното счита, че с представената така искова молба е изцяло
ограничено правото на ответника на защита, тъй като не са представя
конкретни данни за настъпилото ПТП и подробния механизъм на
осъществяването му, а в същото време не са налице обстоятелства по смисъла
на чл. 300 ГПК, които да водят до каквито и да било изводи в тази посока.
Извън изложеното, ответникът оспорва представения констативен
протокол с пострадали лица, който макар и по своята същност да е официален
документ, ответникът счита, че той не може да послужи като документ,
удостоверяващ механизма на ПТП, доколкото изготвилите го длъжностни
лица не са били очевидци на случилото се. Заявява, че същият представлява
официален документ по отношение на изявленията на длъжностните лица за
фактите, които пряко са възприели, но не и по отношение на фактите, на
които не са били очевидци, какъвто на практика е механизма на процесното
ПТП.
Оспорва наличието на особено близки отношения между ищеца и
починалото лице, наличието на каквито е предпоставка за присъждане на
обезщетение на този кръг роднини.
На следващо място ответникът счита, че процесният пътен инцидент не
е настъпил по вина на водача на застрахованото в ЗАД „***" АД МПС.
Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има
и починалият. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
Т.С. Д.. Поддържа, че починалият се е возил без правилно поставен предпазен
колан, в нарушение на правилата на ЗДвП, при което тялото му свободно се е
движило из купето на процесното МПС, удряло се е в твърди повърхности, в
4
следствие на което Д. получава травми несъвместими с живота. Посочва, че
приносът на починалия е основание за намаляване или отхвърляне изцяло на
размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро
от ЗЗД. В конкретния случай починалият създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат като не е положил необходимата грижа
за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело
до посочените в исковата молба увреждания.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно
завишени по размер.
Оспорва исковете и по размер. Счита размера на иска, предявен по
чл.432 от Кодекса на застраховането за неоснователно завишен и прекомерен,
както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД
по изложените по-горе съображения.
Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на процесното ПТП,
търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на
застрахователно обезщетение от 30 000 /тридесет хиляди/
лева, представляващи неимуществени вреди.
Счита, че същите са предявени и в изключително завишени размери.
Счита, че ищецът не доказва да е търпял неимуществени вреди, които да
обосновават предявения размер на обезщетение от 30 000 лева. Счита размера
на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД,
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по
смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че
размерът на обезщетението следва да бъде намален или изцяло отхвърлен,
съобразно приноса на починалия.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен,
от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „***" АД
5
не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за
неимуществени вреди. Моли съда, да има предвид, че отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна.
Не на последно място, моли съда да има предвид, че в настоящата
искова молба не е съобразена разпоредбата на параграф 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ, който повелява, че до влизане в сила на наредба за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимущствени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до ***0 лева.
Съответно дори да се приеме за основателен иска, счита че обезщетението
следва да бъде в рамките на законово предвидените ограничения от ***0
лева. Цитира се съдебна практика.
С оглед гореизложеното ответникът ЗАД „***" АД счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността му поради което, моли
съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли
изцяло като такива.
Претендира разноските по делото.
С допълнителната искова молба заявява, че с молба от 22.10.2019 г.
по делото са представени доказателства, че воденото срещу виновния водач
Д. Р. Р. наказателно производство е приключило с окончателен акт - влязла в
сила присъда, с която същият е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение във връзка с причиняване на процесното ПТП. Предвид
гореизложеното, счита, че не са налице предпоставки за спиране на
производството.
По отношение възраженията на ответника относно редовността на
исковата молба заявява, че е неоснователно е твърдението на ответника за
нередовност на исковата молба на основание чл.127, ал.4 от ГПК, поради
непосочване на банкова сметка, тъй като законът не свързва неизпълнението
на това изискване с последиците , уредени с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от
ГПК.
По отношение становището на ответника по основателността на
предявения иск за неимуществени вреди, с оглед обстоятелството, че
ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
6
правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица
„Гражданско отговорност“ за увреждащия лек автомобил, моли на основапие
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
неоснователни, незаконосъобразни и недоказани.
Неоснователно ответникът оспорвал механизма и вината на водача на
л.а. „***“ Д.Р. за настъпване на процесното ПТП. Посочва, че механизмът не
е част от фактическият състав на непозволеното увреждане и като такъв не
подлежи на доказване в настоящето производство. Моли да се има предвид,
че представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател
за това, че е настъпило ПТП. кои са участниците в него, допуснато ли е
нарушение на правилата за движение, има ли пострадали липа и вреди, какви
документи са представени от участниците в произшествието. Обръща
внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на
полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила.
Заявява, че ще се ползва от представения към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 43.
По отношение оспорването вината на водача на л.а. Д.Р. и
противоправността на извършеното от него деяния, посочва, че с оглед
влязлата в сила Присъда /представена по настоящото дело/, съгл. чл. 300 от
ГПК, същата е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на което
счита за неоснователни направените от ответника възражения в тази насока.
Неоснователно ответникът оспорва. близките отношения, които са
имали двамата братя. Посочва, че за същите, както и за настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следствие загубата на своя брат при процесното ПТП, с
7
исковата молба са направени доказателствени искания - разпит на свидетели
и назначаване по делото на съдебна психологична експертиза.
Възражението на ответника, че пострадалият е съпричинил вредоносния
резултат също счита за неоснователно и недоказано. Посочва, че от
представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи
извод, че пострадалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Също така
заявява, че и при поставен предпазен колан в резултат на действие на
инерционните сили при удар пострадалите получават наранявания именно в
областта на главата и крайниците от удари във вътрешната част на
автомобилното купе.
Неоснователно ответникът възразявал, че предявеният иск за
неимуществени вреди е в завишен размер. Заявява, че същият е съобразен от
една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищеца, а от друга страна, с лимита на отговорност на
ответника за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
Във връзка с твърдението на ответника за заплащане на обезщетение_в
размер до 5 000 лв.., заявява, че същото е неоснователно. незаконосъобразно
по следните съображения;
Дори да се приеме, че цитираната от ответното дружество разпоредба
на § 96. ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за
всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време
на действие на кой кодекс е възникнало застрахователно събитие, следва да се
има предвид, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1. параграф 2 от Втора
директива 84/5. кодифицирана с Директива 2009/103/EQ на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
"Гражданска отговорност ", чиито чл. 9, ал.1 предвижда, следните минимални
суми : в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1
000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадалите: в случай на имуществени вреди — 1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
При констатиране на това противоречие между европейското и
8
националното право твърди, че следва съдът, в рамките на своята
компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без
приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му
противоречат. без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната
на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. Цитира
се практика на СЕС.
Във връзка с изложеното и при зачитане посочената практика актове и
решения, заявява, че за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период -
юни 2018 г., са : за всяко събитие при едно пострадало лице на 10 000 000 лв.
Неоснователно и незаконосъобразно ответникът оспорвал иска за
присъждане на лихва. Посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от
датата на непозволеното увреждане. В тази връзка посочва, че задължението
за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение
на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да
уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не
оспорва, че това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниквало
задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е
посочено в исковата молба.
Посочва, че най - късният момент, от който възниква задължение за
лихви е 26.07.2018 г., за която дата са представени доказателства, че от ищеца
е постъпило уведомление до застрахователя.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички
възражения и оспорвания на исковата претенция, както и направените с
9
първоначалния отговор доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 02.06.2018 г. около 16:20 ч„ по път 1-4 /**/,
км **++ **, в района на с. М. лек автомобил „***” с pen № *** управляван от
Д. Р. Р., не успява да спре и удря движещият се пред него лек автомобил
„***“, с peг. № ***, управляван от Д.Г.Г., след което навлиза в лентата за
насрещно движение и се блъска в насрещно движещият се лек автомобил
„***” с pen № ***, управляван от Т.С. Д.. При настъпилото ПТП е настъпила
смъртта Т.С. Д. - брат на ищеца К. СВ. Д..
По случая е образувано НОХД №70/2019 г. по описа на Окръжен съд- *,
по което е постановена присъда № 6/05.03.2019 г. с която Д. Р. Р. е признат за
виновен в това, че на 02.06.2018 год., около 16:15 часа, на път 1-4 София -
Варна, км. **++***, в землището на с. М., * област, при управление на МПС -
л.а.„***" с рег. № ***, собственост на И.П.С от гр. Д., с посока на движение
гр.София, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.42р ал.2 от ЗДвП
- водач, който изпреварва е длъжен: т.1 - по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното
пътно превозно средство, т.2 - когато при изпреварване навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея; чл.43, т.4 от ЗДвП -
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно
движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента - не осигурил достатъчно странично разстояние
между управлявания от него автомобил и изпреварвания л.а.„***" с рег.
№***, собственост на Т.Д.Г. от гр. Р. и управляван от Д.Г.Г. от гр.Р., при
навлизането в пътната лента, предназначена за насрещно движение създал
опасност за движещия се по нея л. а."****" с per. №****, собственост на Г.К.
Д.а от гр.Г. и управляван от Т.С. Д. от гр. Г., не се върнал безпрепятствено в
напусната пътна лента, при което последвал удар между управлявания от
него и изпреварвания автомобил, и по непредпазливост причинил смъртта на
Т.С. Д..
Не се оспорва, че за увреждащия л.а. „***“, с peг. № ***, управляван от
10
водача Д. Р. Р., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователна полица № BG/23/118001501079/21.05.2018 г. със срок на
валидност, считано от 21.05.2018 г. до 20.06.2018 г. със ЗАД “***” АД.
С оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди ищецът
предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение пред ЗАД “ ***”
АД, като е образувана щета № 0411-200-0004-2018, по която застрахователят
не се е произнесъл в законоустановения срок.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно
и компетентно се установява, че няма обективни данни, дали пострадалия Т.
Д. е имал поставен предпазен колан към момента на възникване на ПТП.
След анализ на данните по-горе, предвид вида на удара - челен ляв;
значителните деформации в предна лява странична част на л.а. Фиат, които са
резултат от взаимното проникване на двата автомобила, достигащи
дълбочина 1,80 м; високата стойност на сумарната кинетична енергия на
двата автомобила и направлението на ударния импулс, може да се направи
извода, че от техническа гледна точка пострадалият Т. Д. би получил
същите увреждания и при поставен предпазен колан в момента на
възникване на ПТП.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологическа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена
добросъвестно и компетентно се установява, че от проведеното
психологическо изследване на освидетелствания Д. показват висока степен
личностова тревожност, оформена като качество на характера. Това
състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено
нарушаващи социалното функциониране, възникват в периода на адаптация
към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено
събитие. Стресорът е засегнал целостта на социалното обкръжение на
индивида. Всичко това играе важна роля като рисков фактор за появата и
оформянето на симптомите на разстройството в адаптацията: напрежение,
тревожност, подтиснато настроение, разсеяност, затвореност, самоизолация,
проблеми със съня, отчаяние и песимизъм. Повишената тревожност,
чувството за безпокойство и напрежение, го правят често напрегнат и
раздразнителен. Загубата на интерес към дейности, които преди това са му
11
носели удоволствие, съчетано с чувството на безнадеждност, го карат да се
чувства подтиснат и емоционално изчерпан.
Високите резултати по скала „Невротизъм” сочат повишена
емоционална лабилност и нисък праг на фрустрационен натиск, със
значителни психосоматични нарушения.
Към настоящият момент при осв. Д. са налице изразени проблеми,
породени от преживяна остра стресова реакция, в следствие за загубата на
брат си при инцидент с ПТП. Травмата не е преработена, тъй като осв. Д. се е
опитвал да се справи сам, без да натоварва психически близките си или да
търси професионална помощ.
Инцидента, свързан със загубата на брат си при ПТП от 02.06.2018 г. е
довел до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията с повишено чувство на тревожност, депресивни изживявания и
чувство на безпомощност. Промяната е в значителна степен, довела е до
кумулативен стрес вследствие на преживения инцидент, поради което е
наложително изработването на програма за психологическа и
психотерапевтична работа за преработване на травмата и подпомагане на
личността за развиване на адаптивно поведение и отношение към
стресогенното събитие.
Изследването установява невротизация на личността; емоционална
лабилност и депресивна симптоматика - повишените нива по скалата
съответстват за наличието на тези признаци в емоционалното състояние, в
поведението, в отношението към себе си и към социалната среда.
Препоръчително е провеждане на и психотерапевтична работа за
преработване на травмата и подпомагане на личността за развиване на
адаптивно поведение и отношение към стресогенното събитие.
Последици за психиката на осв. К. СВ. Д. са негативните емоционални
изживявания от негативния регистър /тревога, безпокойство, емоционална
лабилност, понижено самочувствие и себеоценка, неувереност, отчужденост,
избягващо поведение, които са намалили своята острота и интензивност, без
да са отзвучали напълно. Смъртта на брат му се преживява като тежка загуба,
а психичните преживявания - „мъка след смърт“.
Препоръчителна е психотерапевтична помощ и подкрепа.
12
От показанията на свидетеля Д. Р. Р. се установява, че същият е
управлявал л.а. ,,***‘‘, като в района на с. М. в колона са движили 8-9
автомобила и след л.а. ,,***‘‘ още толкова. Твърди, че е имало автомобили,
които са предприели изпреварване. Сочи, че той се движил в колоната без да
бърза. Пътувал е с приятелката си И.С.. Посочва, че л.а. ,,**‘‘ е предприел
изпреварване, като е била намалена дистанцията между автомобилите и
настъпило ПТП. Няма спомен какъв е механизма, нито какъв е бил другият
автомобил. От събраните в НХОД доказателства, счита, че е имало
съприкосновение първо с л.а. ,,**‘‘, след което е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е настъпил удар с движещия се в нея автомобил. След
удара си спомня, че приятелката му е била до него в автомобила, като
неговият крак е бил счупен и ,,обърнат‘‘.
От показанията на свидетелите С.Б.С. и Н.Я.К. се установява, че
работят в автосервизи при ищеца и пострадалия, които познава от деца.
Ищецът притежава автосервиз в гр. К., а брат му в автосервиз в гр. Г., което е
семеен бизнес. Сочат, че в деня на ПТП ищецът е щял да заминава на
почивка, а брат му се е връщал от почивка, но след инцидента е отишъл в
болницата, където е хоспитализиран пострадалия, които е бил в кома няколко
дни преди да настъпи смъртта му. Ищецът е помолил да не съобщават на
майка им за състоянието на брат му. Твърдят, че братята са имали много
близки и топли отношения, като ищецът е ,,отгледал‘‘ брат си след
прекратяване на брака на родителите им. Живели са в различни градове, но
ищецът е помагал финансово на брат си – платил е разходите по сватбата му,
процедура ,,ин витро‘‘ на съпругата на пострадалия, прегледи и медицински
разходи за баба им и дядо им. След ПТП поема голяма част от финансовата
издръжка на семейството на пострадалия. Описват го като весел човек, който
след инцидента е станал затворен и не е разговарял, като изживява тежко
загубата на брат си.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
13
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори относно наличието на валидна застраховка
,,Гражданска отговорност’’ между ответника и делинквента към момента на
процесното ПТП, полица № BG/23/118001501079/21.05.2018 г. със срок на
валидност, считано от 21.05.2018 г. до 20.06.2018 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ответника, получена на 26.07.2018 г., видно от известие за доставяне № ИД
PS 6100 00 ETYV O. Образувана е била преписка по щета № 0411-200-0004-
2018, по която ответникът не е изплати обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на Т.С. Д., се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – Д. Р. Р., което е
установено с влязлата в сила присъда № 6/05.03.2019 г. по НОХД № 70/2019
г. по описа на Окръжен съд- *, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
14
С ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V.
1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
коментираното ТР е разяснено, че най-близките на починалия се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на
правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени
вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република
България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския
съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69
г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на
починалия или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди
от неговата смърт. Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато, поради
конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
15
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В случая събраните по делото гласни доказателства, посредством
показанията на свидетелите, които съдът кредитира като непротиворечиви и
основаващи се на непосредствените им впечатления, сочат, че между ищеца и
пострадалия е съществувала изключително силна, пълноценна и хармонична
връзка, те са били много привързани един към друг, отношенията им се
основавали на разбирателство, уважение и взаимопомощ от ранна детска
възраст. След създаването на семейства и двамата са продължили да
поддържат ежедневна връзка, поддържали са редовни контакти и са
разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа. Ищецът е претърпял
значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания от
внезапната загуба на брат си. Неочакваната смърт на Т.С. Д. е лишила ищеца
от обичта, подкрепата и опората, която е получавал от своя брат. Тежката
загуба, която е понесъл, се е отразила негативно върху неговото емоционално
и психическо състояние, бил е съкрушена, променило се поведението му,
мъката и е била неизмерима и все още не е преживял внезапната загуба. От
заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че е
препоръчителна психотерапевтична помощ и подкрепа.
При така установеното, се налага извод, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг - изградена
трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговия брат, заради
съдържанието на която същият е търпял морални болки и страдания с висок
интензитет.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий
за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие,
а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
16
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната
съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им
спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за
определяне на справедливо обезщетение.
В случая, при определяне размера на обезщетението, следва да се
вземат предвид установената по несъмнен начин силна емоционална
привързаност между ищеца и неговия брат, поддържаните помежду им
изключително близки отношения, основани на обич, доверие, разбирателство
и взаимопомощ. Пострадалият е бил само на 44 години към датата на
инцидента, работоспособен, в разцвета на силите си, деен, грижещ се за
близките си – съпруга и дете. Ищецът е преживял силен шок от неочакваната
и невъзвратима загуба на толкова близък човек, променил се е начинът му на
живот, като и до момента същият не може да се възстанови изцяло от
преживяната травма. След загубата на брат си е поел грижата за неговото
семейство. Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът намира, че в конкретния случай справедливото по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца неимуществени
вреди от смъртта на неговия брат е в размер на сумата 30 000 лева.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
17
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа
експертиза се установява, че няма обективни данни, дали пострадалия Т. Д. е
имал поставен предпазен колан към момента на възникване на ПТП.
След анализ на данните по-горе, предвид вида на удара - челен ляв;
значителните деформации в предна лява странична част на л.а. Фиат, които са
резултат от взаимното проникване на двата автомобила, достигащи
дълбочина 1,80 м; високата стойност на сумарната кинетична енергия на
двата автомобила и направлението на ударния импулс, може да се направи
извода, че от техническа гледна точка пострадалият Т. Д. би получил
същите увреждания и при поставен предпазен колан в момента на
възникване на ПТП.
Поради това е не налице съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищците претендират лихва за забава от 09.06.2018 г. От
представените доказателства се установява, че на 26.07.2018 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие, видно от
известие за доставяне. Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби приема, че 26.07.2018 г. е датата, на която застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент
следва да се начислява лихва за забава, като за периода от 09.06.2018 г. до
26.07.2018 г. иска за законна лихва следва да бъде отхвърлен като
18
неоснователен.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 430 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения
се претендират с ДДС, след служебна справка в портал на НАП за лица,
регистрирани по ЗДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищеца е в размер 1 716 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
1 200 лв. за държавна такса и сумата от 470 лева за възнаграждения на
19
вещи лица, платена от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ,,***‘‘ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. /адрес/ да заплати на К. СВ. Д., ЕГН ********** от гр. К.,
/адрес/ сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на брат му
Т.С. Д. при ПТП на 02.06.2018 г., ведно със законната лихва от 26.07.2018 г.
до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 09.06.2018 г. до 26.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД ,,***‘‘ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. /адрес/ да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес: гр.
К., /адрес/ адвокатско възнаграждение в размер на 1 716 лева с ДДС за
осъществена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ЗАД ,,***‘‘ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. /адрес/ да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 200 лв. за държавна такса и сумата от 470
лева за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
20