№ 5
гр. Варна , 16.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20213000600077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК.
Постъпил е частен протест от Добричка окръжна прокуратура срещу
определение №260020/21.01.2021г. по нохд №356/20г. на Добрички окръжен
съд, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Протестът като подаден в срок е допустим, но разгледан по същество се
явява неоснователен.
За да прекрати съдебното производство и върне делото на
прокуратурата съдът е приел, че на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на
подсъдимите, и в частност – нарушаване правото им на защита, обусловено от
непълноти и противоречия в обвинителния акт. Такива наистина са налице.
Очевидно е, че е налице продължавано престъпление и по двете
обвинения. По първото прокурорът е повдигнал обвинение на двамата
подсъдими по чл.354а ал.1 пр. 4 и 5 НК за това, че в съучастие помежду си
без надлежно разрешително разпространявали високорискови наркотични
вещества, и държали с цел разпространение високорискови наркотични
вещества. Разпространението и държането са две различни форми на
1
изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а ал.1 НК, и след като и
двете са вменени във вина на подсъдимите лица то няма съмнение, че се касае
за две отделни деяния, извършени в рамките на едно продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НПК. Изложеното е напълно относимо
и към предявеното второ обвинение на подс.В.А. по чл.253 ал.4 вр. ал.1 НК за
това, че извършил сделки с имущество и финансови операции. Извършването
на финансова операция и извършването на сделка с имущество са отново две
различни форми на изпълнителската дейност по чл.253 ал.1 НК, и след като и
двете са предявени на подсъдимия то ясно е, че се касае за две деяния,
извършени отново в рамките на едно продължавано престъпление /при това
обвинение деянията са дори повече тъй като според обвинението са
извършени три сделки и няколко финансови операции/. Същевременно
предявените обвинения и за двете престъпления са формулирани като за едно
единствено деяние, а не като продължавано престъпление, включващо
няколко деяния. Като последица от това липсва каквато и да било
конкретизация по отношението разпространението на наркотични вещества –
колко, на кого и т.н./особено по отношение на Т., за която в тази връзка е
посочено единствено, че „успяла да продаде амфетамини на няколко човека
от долната циганска махала“/, както в обстоятелствената част на
обвинителния акт, така и в неговия диспозитив, и не е посочена общата
стойност на предмета на престъплението /имуществото/ по чл.253 ал.1 НК.
Второто би било по-скоро технически проблем, който би могъл и съдът да
разреши – при положение, че бе посочено че се касае за продължавано
престъпление. Но това не е сторено.
Така или иначе в крайна сметка повече от очевидно е, че
обвинителният акт не отговаря на изискванията, поставени пред него от
разпоредбата на чл.246 НПК и обвързващото съдилищата становище на ВКС
на РБ, залегнало в ТР 02/2002г. /и в частност – в т.4.2 , което отговаря и на
питането на прокурора къде е процесуалното нарушение/. Изложените от
прокурора съображения както пред първоинстанционния съд, така и в частния
протест, целят да запълнят пропуските в обвинителния акт. Не могат да
сторят обаче това, тъй като редът за тяхното отстраняване е друг – изготвяне
на нов обвинителен акт след връщане на делото. Разбира се единствено в
правомощията на прокуратурата е преценката съгласно чл.127 т.3 от
2
Конституцията на кого и какво обвинение да предяви, но това обвинение
следва да е ясно и конкретно. В настоящия случай това означава прокурорът
да посочи какво приема все пак: че е налице едно деяние, или пък едно
продължавано престъпление.За да разберат и обвиняемите/подсъдимите в
какво точно са обвинени. От протеста става ясно, че прокурорът счита, че не е
налице продължавано престъпление, а едно деяние. Това виждане почива на
неразбиране на материалния закон, и не държи сметка за същността и
характеристиката на продължаваното престъпление. Поради това /а и поради
изложеното по-напред/ то е напълно несъстоятелно, и не среща разбиране у
настоящия съдебен състав, който в крайна сметка е категоричен, че в този си
вид обвинителният акт не може да изпълни целите, които процесуалният
закон поставя пред него. Това не може да стане дори и при наличните
твърдения от страна на защитата, че правата на подсъдимите не били
нарушени, и че щели да сключат споразумение. Последното отново
предполага яснота и конкретика на обвинението, каквато очевидно няма и
каквато следва да бъде изложена при изготвянето на нов обвинителен акт.
Предвид изложеното и като намира, че атакуваният съдебен акт като
правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, на основание чл.345
ал.1 НПК вр. чл.249 ал.3 НПК Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260020/21.01.2021г. по нохд №356/20г.
на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3