№ 4723
гр. София, 16.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110130068 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу А. Х. Л. за
признаване за установено, че дължи сумата от 2209,14 лева, представляваща сбор от
главници, от които 2167 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. С., общ., ж.к., бл., ет., ап., аб.
№., и 42,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.12.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху двете главници считано от
27.01.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата 284,71 лева, представляваща
сбор от мораторни лихви, от които 277,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 20.01.2020г. и 7,66
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2017г. до 20.01.2020г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2020г. по ч.гр.д. №
3729/2020г. по описа на СРС, 161 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите
по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи
фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
1
ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е
изложено, че не дължи суми на ищеца поради това, че няма никакви отношения с него. Не
била подписвала договори за предоставяне на съответните услуги. Не били представени
доказателства на какво основание се претендират посочените в исковата молба суми. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Не било ясно кое лице е О. Л. С., което било
сключило Договор № 2434/01.10.2003г. с „П. С.“ ООД. Сочи, че липсвал срок на договора,
както и правно основание между ЕС и блока и отделният вход, сключен между етажните
собственици и ищеца по делото. Поддържа, че няма никакви отношения с ищцовото
дружество, липсвал договор, който да я обвързва с ищеца, поради което счита, че не дължи
претендираните суми изцяло. Сочи, че по делото не били ангажирани доказателства, че е
приела предложение за доставяне на топлинна енергия в процесния имот, както и че е
дадено предложение за това. Позовава се на нарушение на чл. 62 ЗЗП. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „П. С.“ ООД, с молба от 24.10.2023г. е
посочило, че не разполага с документи, касаещи процесния имот. Поддържа, че договорът с
„Т. С.“ ЕАД бил прекратен на 01.11.2011г., като всички права и задължения по договора
били прехвърлени на „Т. С.“ ЕАД.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
2
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е представена Заповед № РД-41-1785/11.12.1987г. на
Изпълнителния комитет към Столичен народен съвет, с която е определено обезщетение на
Х. А. А. в блок, ж.к., ап., №, на ет., вх.,, състоящ се от три стаи и кухня-столова, с 1,821 %
идеални части от общите части. Приет е Нотариален акт за договорна ипотека върху
недвижим имот №, том ХI, дело № 20044/1992г. на нотариус В. А., Първи нотариус при
Нотариална служба при Втори районен съд, гр. София, от който се установява, че на
04.12.1992г. Х. А. А. и Г. Й. А. са учредили в полза на ТБ „Д.“ АД ипотека върху свой
собствен недвижим имот: апартамент №, находящ се в гр. С., ж.к., бл., ет.,, състоящ се от
три стаи, кухня, столова и сервизни помещения, застроен на 118,41 кв.м. при съседи: от три
страни двор, коридор, заедно с таван № на площ от 3,78 кв.м. и 1,821 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя за обезпечаване на
предоставен заем на СД „Х.“- А. и сие.
От изисканата от Агенция по вписванията справка за самостоятелен обект в сграда с
площ по документи от 118,41 кв.м., жилище, апартамент в гр. С., ж.к., бл., ет., ап.,, се
установява, че върху процесния имот е била наложена възбрана за задължения на А. Х. Л..
От изисканата от Агенция по вписванията справка по данни за физическо лице за А. Х.
Л. се установява, че върху процесния имот е била вписана възбрана през 2018г. и през
2021г.
От удостоверение за наследници с изх. № РИЛ23-УГ01-5256 от 24.10.2023г. на
Столична община, район И. се установява, че Х. А. А. е починал на 22.02.1984г. и е оставил
за свои законни наследици съпругата си- Г. Й. А., и дъщеря си- А. Х. Л..
От удостоверение за наследници с изх. № РИЛ23-УГ01-5256 от 24.10.2023г. на
Столична община, район И., се установява, че Г. Й. А. е починала на 16.08.2015г. и е
оставила за свой законен наследник дъщеря си- А. Х. Л..
В списъка за етажните собственици към Протокол от общо събрание от 28.08.2002г. за
ап. 39 фигурира Г. Й. А. като срещу имената й е положен подпис.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че Х. А. А.
и Г. Й. А. са били собственици на процесния имот по силата на Заповед № РД-41-
1785/11.12.1987г. на Изпълнителния комитет към Столичен народен съвет, като именно в
качеството си на собственици са сключили договор за договорна ипотека, обективиран в
Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №, том ХI, дело № 20044/1992г.
на нотариус В. А.. След смъртта на Х. А., собствеността на имота е преминала върху Г. А.а
3
и А. Л. по силата на наследственото правоприемство, като на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл.
9, ал. 1 ЗН Г. А.а е станала собственик на ¾ от процесния имот, а А. Л. на ¼ от процесния
имот. След смъртта на Г. А.а /16.08.2015г./ единствен собственик на процесния имот е
останал ответника- А. Л., която е придобила притежаваните от майка й идеални части от
имота. Т.е. през целия процесен период /01.05.2016г. – 30.04.2019г./ собственик на
процесния имот е била именно ответницата, за чийто задължения е била налагана и възбрана
върху процесния имот през 2018г. и 2021г. С оглед на гореизложеното съдът намира, че
ответникът в качеството й на собственик на процесния имот, е страна по неформално
правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно
легитимирана да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия.
На следващо място, неоснователно е възражението, че приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗЗП, тъй като разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е специална по отношение на
разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по
тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. пар.
1 от ДР на ЗЗП. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че поради
естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици
или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик,
независимо дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла
на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не
може да стана въпрос за приложение на пар. 1 ДР ЗЗП.
В случая по делото е представен Протокол от 28.08.2002г. от проведено общо събрание
на етажните собственици от ЕС, находяща се на адрес: гр. С., ж.к., бл.,, с което е взето
решение за сключване на договор с „П. С.“ ООД за извършване на услугата топлинно
счетоводство, както и Договор № 2434/01.10.2003г., сключен между ЕС и „П. С.“ ООД. С
оглед на представените по делото документи за избор на дружество за извършване на
услугата топлинно счетоводство, както и за сключване на договор с такъв предмет, съдът
намира, че е налице съгласие за извършване на доставка на топлинна енергия.
Същевременно не се твърди и не се установява собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция,
да са изразили желание за преустановяване на топлоподаването към сградата по чл. 153, ал.
2 ЗЕ. Поради гореизложеното извършените доставки на топлинна енергия не могат да бъдат
квалифицирани като непоискани.
Поради гореизложеното съдът намира, че по делото е установено наличието на
4
облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в
процесния имот за процесния период.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че на 21.07.2013г. е преподписан договор за извършване на услуга дялово
разпределение между „Т. С.“ ЕАД и „П. И.“ ООД. Вещото лице е посочило, че исковият
период съвпада напълно с трите отчетни периода: м.05.2016г.- м. 04.2017г.; м. 05.2017г.- м.
04.2018г. и м. 05.2018г.- м. 04.2019г., като топлинният счетоводител бил изготвил три
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в процесния ап. 39 на името на Г. Й.
А.. От заключението се установява, че за процесния имот била разпределяна топлинна
енергия за отопление само за сградна инсталация, като БГВ било разпределяно по отчет на
два водомера за топла вода. Протоколите за отчет на водомерите в процесния апартамент,
касаещи трите периода, били издадени на името на Г. Й. А. и били подписани от абоната.
Изравнителните сметки за потребена топлинна енергия през трите отчетни периода от
живущите на процесния адрес били предадени от фирмата за дялово разпределение на
представител на ЕС. Вещото лице е посочило, че топломерите, монтирани в АС, отчитащи
топлинна енергия за двата кръга на ВОИ, били преминавали метрологични проверки,
относими към процесния период, като от ежемесечните им отчети били приспадани
технологични разходи на двете абонатни станции.
От заключението се установява, че топлинната енергия, разпределяна от „П. И.“ ООД
през процесния период за аб. № 190667 била в съответствие с нормативната уредба, като в
процесния имот радиаторите били разкачени от ВОИ и свързващите тръби били затапени; за
сградна инсталация била начислявана топлинна енергия за отопляем обем на имота 299
куб.м.; за БГВ- по отчет на два водомера за топла вода.
Относно стойността на топлинната енергия не е налице разлика между двете
заключения /вещото лице по СТЕ е посочил, че стойността на топлинна енергия е в размер
от 2166,98 лева, а вещото лице-счетоводител е посочил, че стойността на топлинна енергия е
2167 лева/, като съдът намира, че се касае за минимална разлика от 0,02 лева, която се дължи
на аритметично закръгляне. Поради което намира, че стойността на доставената топлинна
енергия е посочената от вещото лице СТЕ, а именно 2166,98 лева.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния
период, както и няма данни за извършени плащания на посочената сума /такива не се и
твърдят от ответника/.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и заключението по СТЕ се установява, че услуга дялово разпределение
е била предоставяна през процесния период от „П. И.“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите
5
общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на
тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия,
същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период от м.12.2016г. до м.04.2019г. стойността на услугата
дялово разпределение е в общ размер на 42,14 лева, какъвто е и претендираният от ищеца
общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 277,05 лева. От
Таблица № 4 от заключението се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия не е начислявана, считано от падежите на месечните прогнозни сметки,
а е начислена върху главниците по трите общи фактури, издадени на 31.07.2017г.,
31.07.2018г. и 31.07.2019г., по отношение на които се прилагат общите условия на
ищцовото дружество, одобрени на 27.06.2016г.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по трите общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период, която експертът е изчислил на сумата от общо 277,05 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявения иск за сумата от общо 7,66 лева за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до
20.01.2020г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
6
На последно място съдът намира релевираното от ответника своевременно възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за частично основателно.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /27.01.2020г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена топлинна
енергия по месечни сметки за периода от м.05.2016г. до м.11.2016г. включително. Вземането
за м.11.2016г. е станало изискуемо на 14.01.2017г. с изтичане на 45-дневния срок считано от
01.12.2016г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.01.2020г. /преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Вземането за следващия месец- м. 12.2016г., е
станало изискуемо на 14.02.2017г. и давността за него е следвало да изтече на 14.02.2020г.
/след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК./ Ето защо вземането за м.12.2016г. и за
всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите
от давността месеци се установява по размер едва след приключване на съответния
отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за
плащане на общата фактура от 31.07.2017г., следователно давността за него не е изтекла.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение на ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия от давността
период от м.05.2016г. до м.11.2016г. стойността на топлинна енергия е в общ размер от
259,81 лева. Слеводателно за необхванатия от давността период от 12.2016г. до 04.2019г. се
дължи сумата от 1907,17 лева /2166,98 лева -259,81 лева/.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК няма погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2017г.
до 20.01.2020г. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до
погасяване и на произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали
давността за лихвата е изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/,
мораторната лихва върху главницата по общата фактура от 31.07.2017г., включваща
погасените по давност месеци, се равнява на 149,72 лева. Пропорционално на погасената по
давност част от главницата, погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на
33,22 лева. Следователно за периода от 15.09.2017г. до 20.01.2020г. лихвата върху
дължимата и непогасена по давност главница се равнява на 243,83 лева /277,05 – 33,22/.
На последно място, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, се
установява, че вземанията за цена на услугата дялово разпределение м.12.2016г. е погасено
по давност, доколкото същото е било дължимо на 01.01.2017г., като давността за него
7
изтича на 01.01.2020г. /преди заявлението по чл. 410 ГПК/. Общият размер на погасени по
давност вземания видно от експертното заключение на ССчЕ /Таблица № 3/ е 1,36 лева.
Поради което основателен е искът за сумата от 40,78 лева /42,14 – 1,36/, както и за периода
от 01.2017г. до 04.2019г.
С оглед гореизложеното предявеният установителен иск за главница за цена на
доставена топлинна енергия се явява основателен за сумата от 1907,17 лева и за периода от
12.2016г. до 04.2019г., като следва да бъде отхвърлен за сумата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2167 лева и за периода от 05.2016г. до 11.2016г. включително.
Предявеният иск за мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2017г. до
20.01.2020г. следва да бъде уважен до размера от 243,83 лева, а за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 277,05 лева искът подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за цена на услугата дялово разпределение следва да бъде уважен до
размера от 40,78 лева и за периода от 01.2017г. до 04.2019г., а за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 42,14 лева и за м.12.2016г. искът подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за сумата от 7,66 лева- мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 20.01.2020г. следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен поради гореизложените съображения.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът /заявител/ е сторил разноски в общ размер от 99,88 лева, като с оглед
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 87,78 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 88,49 лева, депозит
за ССчЕ и СТЕ в общ размер на 500 лева, такса за съдебно удостоверение в размер от 5 лева
и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
предвид обичайното ниво на фактическа и правна сложност на делото и извършените от
юрисконсулта процесуални действия, тоест общо 693,49 лева. С оглед уважената част от
искове на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 609,49 лева.
В заповедното производство ответникът претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева като са представени и доказателства за сторените разноски- договор за
правна защита и съдействие № 07651 от 11.03.2020г. С оглед отхвърлената част от исковете,
на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 36,34 лева в заповедното
производство.
В исковото производство ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева като са представени и доказателства за сторените разноски- договор за правна
защита и съдействие № 06612 от 01.10.2020г. Ищецът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно с оглед размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. С оглед отхвърлената
част от исковете на ответника следва да се присъди сумата от 72,67 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. Х. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., ап.,, дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на
управление: гр. С., ул., №,, сумата от 1907,17 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г. за имот, находящ се в гр. С.,
общ., ж.к., бл., ет., ап., аб. №., сумата от 243,83 лева, мораторна лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 20.01.2020г., сумата от 40,78 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2020г. до
окончателното им изплащане, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2020г. по ч.гр.д. № 3729/2020г. по описа на
СРС, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата
над 1907,17 до пълния предявен размер от 2167 лева и за периода от 01.05.2016г. до
30.11.2016г. включително, предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над 243,83 лева до пълния предявен размер от 277,05 лева, предявения иск за цена
на услугата дялово разпределение за разликата над 40,78 лева до пълния предявен размер от
42,14 лева и за м. 12.2016г., предявения иск за сумата от 7,66 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
31.01.2017г. до 20.01.2020г.
ОСЪЖДА А. Х. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., ап.,, да заплати на „Т.
С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на управление: гр. С., ул., №,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 87,78 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 609,49
лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на управление: гр. С., ул., №,, да заплати на А.
Х. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., ап.,, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 36,34 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 72,67 лева, представляваща разноски в
исковото производство съразмерно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „П. С.“ ООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9