Решение по дело №739/2011 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 94
Дата: 6 юли 2012 г. (в сила от 5 април 2013 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20113210100739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2011 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………….                                                  5.07.2012 г.              гр.Балчик

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Балчишкият районен съд                             граждански състав

На деветнадесети юни през двехиляди и дванадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Ивелина Велчева

Секретар: М.Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 739 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявена искова молба от Д.А.Н. ЕГН**********, чрез адв.Ив.В. – ВАК против А.И.Н. ЕГН********** *** за прекратяване на сключения помежду им граждански брак чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство в брака по вина на ответника.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име И..

Ищцата моли родителските права по отношение на роденото през времетраене на брака с ответника дете А.А. Н. ЕГН********** да й бъдат предоставени, като ответникът бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в полза на своето ненавършило пълнолетие дете А.А. Н. в размер на 200,00лв. Да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето. Ищецът няма претенции към семейното жилище.

В съдебно заседание и в представения писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът не оспорва иска за прекратяване на гражданския брак, не коментира въпроса за вината за разстройството на брака. Прави искане за предоставяне упражняване на родителските права, за осъждане на ищцата да заплаща ежемесечна издръжка в полза на детето в размер на 200,00лв., не възразява жената да носи предбрачното си фамилно име.

ДСП гр.Балчик в представения по делото писмен доклад не дава категорично становище при кого от двамата родители е добре да живее детето, предвид отсъствието на майката от страната и невъзможността да бъде определен родителския й капацитет. В съдебно заседание директорът на ДСП гр.Балчик заявява, че е по – добре детето да остане в България.

            Съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства, направените доводи прие за установено следното:

            Искът черпи своето материалноправно основание в нормата на чл.49 от СК.

             

            Страните по делото са сключили граждански брак на 9.11.1991г. В тоя смисъл е представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №***. на длъжн.лице по гражд.състояние при община Балчик. През времетраене на брака страните имат две деца, едното от които към момента на разглеждане на делото е навършило пълнолетие. В тази насока са удостоверения за раждания, издадени въз основа на акт за раждане №13/24.01.1992г. на длъжн.лице по гражд.състояние при община Балчик и №86/18.06.2003г. на същото дължн.лице.

В исковата молба ищцата твърди, че семейният живот между страните е протекъл като низ от скандали и побоища от страна на съпруга, който е употребявал често алкохол и под негово въздействие ставал особено агресивен и жесток и към децата и към съпругата си, като често ги е гонил от дома си вън посред нощ. Според ищцата той не е полагал грижи за семейството си, упражнявал е върху тях физически и психически тормоз.

На 1 година и 9 месеца детето Атанас се е разболяло от гноен отит. Ищцата е взела пари чрез договори за кредит и го е водила на прегледи при специалисти в гр.София, докато според нея, ответникът не се е интересувал за детето. През 2007г. ищцата твърди, че е била принудена да напусне семейното жилище и отишла с болното дете в с.Б., при нейните родители. Там ответникът я е намерил и тя е била принудена да остави детето си при свекърва си за отглеждане, докато принудена да бяга от съпруга си е заминала за Гърция, където понастоящем се е била установила да живее и работи.

Ищцата твърди, че от 2007г. страните са във фактическа раздяла.

Ответникът не спори, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съпрузите на поддържали никакви контакти, в брака не съществували чувства на взаимност, обич, доверие и уважение.

Според ответника, ищцата от около 5 години се е дезинтересирала от детето, не полагала грижи за него, не давала издръжка, не осъществявала контакти с детето, не изпитвала към него чувства на обич, загриженост и майчинство. Единствено, според ответника, той полагал грижи за детето, което предвид заболяването посещавало помощно училище в с.Кранево. Той го водил на лекар. Детето живеело с него в дома на родителите му.

По отношение на иска за прекратяване на брака чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство в брака:

В показанията си свидетелката Н.П. заявява, че страните са живеели заедно. Веднъж седмично ищцата е пренощувала в училището, където работела, т.к. тя казвала, че с ответника са се карали често. Веднъж жената пренощувала с двете си деца в дома на свидетелката, защото посред нощ била на пътя. Като причина затова посочила отново, че са се карали със съпруга си. Според свидетелката и двамата съпрузи употребявали често алкохол. Свидетелката Г.Т. – майка на ответника заяви, че двамата не са се разбирали като съпрузи. Според нея, ищцата е взела отпуск през 2007г. и заминала при родителите си в с.Б.. Там отишъл и ответника за да занесе храна. На другия ден тръгнали за гр.К.. По пътя ищцата заявила на ответника да вземе детето, а тя че остава в гр.К. да му търси работа. След това страните повече не са се виждали.

С оглед показанията на свидетелите и твърдения на страните в исковата молба и писмения отговор съдът приема, че бракът помежду им е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият е лишен от съдържанието такова, каквото Закона и Морала налага, липсва любов и взаимно уважение в брака. Това състояние е непреодолимо. Страните не правят и опити да заздравят брачната си връзка.

            С оглед изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за прекратяване на брака между страните чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Вина за това имат и двамата съпрузи, които не са създали и поддържали семейна атмосфера на любов, разбирателство и уважение.

По отношение на иска за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете и определяне на режим на лични отношения с детето:

Детето А.А. Н. страда от „генерализирано разстройство в развитието.Атипичен аутизъм” с липсваща реч и изразен дефицит в интелектуално- мнестичните сфери. Според експертното решение на ТЕЛК №246/2.02.2011г. е необходимо контрол върху поведението на детето и неговото битово обгрижване, обслужване с чужда помощ. Специалистите препоръчват обучение с ресурсен учител.

Към момента на разглеждане делото детето учи в ПУИ”Академик Тодор Самодумов”с.Кранево.

В показанията си разпитания по делото свидетел д-р Б., който първоначално е бил лекуващ лекар на детето заявява, че детето се нуждае от комфортни и адекватни условия за отглеждане.

Според свидетелката П.П.Д. - възпитателка в интерната, в ПУИ”Академик Тодор Самодумов”с.Кранево, детето може да се адаптира, да преодолее проблеми в говора, т.к. там работели тесни специалисти с него. Към момента на разглеждане на делото детето показвало промяна в положителна  насока.

В показанията си психологът на помощното училище И.М. заяви, че с детето трудно се контактува. То било свикнало само с баба си, затова първата година и първия срок идвало само с нея на училище. Вторият срок от обучението плавно преминали на варианта бабата да не посещава училището заедно с детето. Първоначално детето оставало само през деня, впоследствие за цяла седмица. Според психолога всяка промяна при детето се получавала бавно и трудно, ето защо тя смята, че една промяна в местоживеенето би разстроило детето, би предизвикало ужас и паника и евентуално би деградирало постигнатото до този момент.

В представения соц.доклад и в съдебно заседание представителят на ДСП гр.Балчик намира, че детето не следва да напуска България.

След като анализира свидетелските показания и взе предвид становището на ДСП гр.Балчик, съдът намира, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на бащата, които заедно с неговите близки – бабата на детето по бащина линия и неговия брат, да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание.

На майката следва да се определи разширен режим на лични отношения с детето, с оглед поддържане на дълбоко емоционалната връзка родител – дете.

По отношение на иска за заплащане на издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие дете:

Съгласно чл.143 от СК всеки родител дължи съобразно своите възможности и материално състояние издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

От представената по делото декларация от ищцата става явно, че същата получава ежемесечен доход в размер на 400 евро.

От представения социален доклад става явно, че бащата на детето е безработен.

Съдът като се съобрази с възрастта на детето, влошеното му здравословно състояние, нуждата му от парични средства за отопление, дрехи, храна, лекарства, който бащата не може сам да покрие, намира, че следва майката да заплаща в полза на детето си ежемесечна издръжка в размер на 200,00лв.

След прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си фамилно име с оглед направеното от нея искане.

На ответника следва да бъде предоставено за ползване семейното жилище, предвид обстоятелството, че на същият е предоставено упражняването на родителските права.

Ищцата следва да заплати държавна такса върху определения размер издръжка.

Страните следва да заплатят държавна такса за прекратен брак.

Воден от изложеното, съдът

 

                                                            РЕШИ:

 

 

ПРЕКРАТЯВА чрез развод по взаимна вина гражданския брак между Д.А.Н. ЕГН********** и А.И.Н. ЕГН********** ***, сключен на 9.11.1991г., пред длъжностното лице по гражданско състояние на община Балчик.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име – И..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете А.А. Н. ЕГН********** на бащата А.И.Н., като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при бащата.

ОСЪЖДА Д.А.Н. ЕГН********** да заплаща ежемесечна издръжка в полза на своето ненавършило пълнолетие дете А.А. Н. ЕГН**********, чрез неговия баща и законен представител А.И.Н. в размер на 200,00лв./двеста лева/, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на причини водещи до нейното изменение или прекратяване.

 ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.А.Н. ЕГН********** с ненавършило пълнолетие дете А.А. Н. ЕГН********** всяка събота и неделя от месеца от 09.00 часа събота до 18.00 часа в неделя и двадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Оброчище, ул.”Пирин”№19 на бащата А.И.Н..

ОСЪЖДА Д.А.Н. ЕГН********** да заплати  в полза на държавата по бюджетната сметка на ВСС сумата в размер на 288,00лв./двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса върху определения размер издръжка.

ОСЪЖДА Д.А.Н. ЕГН********** и А.И.Н. ЕГН********** да заплатят  в полза на държавата по бюджетната сметка на ВСС сумата в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/, по 12,50лв./дванадесет лева и петдесет стотинки/ от всеки от тях, представляваща държавна такса за прекратен брак.

Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                                 

 

 СЪДИЯ:……………………