№ 11430
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110115649 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. К. С. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че за имот, находящ се в /населено място/, клиентски №
**************, за периода 12.01.2005г.-13.01.2023г. от него се претендира сумата от общо
1576,03лв. за предоставени ВиК услуги. Поддържа, че задълженията за доставена питейна
вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода 12.01.2005г.-12.2020г. в размер от
986,14лв. са недължими поради погасяването им по давност, а задълженията за периода
13.02.2020г.-13.01.2023г. в размер от 589,89лв. са недължими поради липса на облигационни
правоотношенията между страните. Счита, че вземанията се погасяват с кратката 3-годишна
давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника общо главница от 1576,03лв. за доставена питейна
вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода 12.01.2005г.- 13.01.2023г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение по доставка
на ВиК услуги. Посочва, че начислените суми са резултат от правилни отчитания на
измервателните уреди. Признава, че действително част от вземанията са погасени по
давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен
предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Предвид че ищецът навежда възражение за липса на договорна връзка между
страните, първият въпрос, който следва да бъде обсъден, е дали между тях съществува
договор за доставка на ВиК услуги.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
1
канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите
ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, които са представени в заповедното
производство, публикувани са на интернет страницата му и са общодостъпни.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 21.06.1993г., съгласно който процесният имот е продаден на ищеца С. К. С..
Представени са карнети за извършени отчитания на клиент № 3016740, който се отнася за
процесния имот и се води на името на ищеца. Според контролен лист от 29.09.2021г. /л. 30/
от ответното дружество е издадено предписание на ищеца за тестване или смяна с нов на
водомера в имота. В заглавната част на контролния лист е записан като титуляр на обекта С.
С., а в заключителната част е положен подпис и са изписани саморъчно имената на ищеца.
На 28.11.2021г. е подадена молба до ответното дружество от С. С., с която иска да заплати
само действително потребената вода.
Горните обстоятелства, ценени в своята съвкупност, съдържащи и признание по чл.
175 ГПК, водят до еднозначния извод, че ищецът е собственик на процесния имот, който е
присъединен към водопроводната мрежа и до който се доставя и отвежда вода от ответното
дружество. От това следва, че страните се намират в облигационно правоотношение по
договор за доставка на ВиК услуги за процесния имот и първото възражение на ищеца е
неоснователно.
Несъмнено задълженията за заплащане цената на ВиК услугите представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия към договора, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-
2 от 13.07.2016г. и приложими в процесния период, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената
на услугите е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този
момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
вземанията от 12.01.2005г. до 12.02.2020г. са погасени по давност, което е вярно, тъй като
падежът на последното задължение е 13.03.2020г. и давността за него е изтекла на
13.03.2023г. Видно от представените от ищеца и ответника еднотипни счетоводни справки,
задълженията за този период дори надхвърлят посочения от ищеца размер от 986,14лв., но
предвид действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало, съдът е
ограничен от изявлението на ищеца. Ето защо, следва да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 986,14лв., представляваща главница за
предоставени ВиК услуги до имота за периода 12.01.2005г.-12.02.2020г. поради изтекла
погасителна давност.
Както бе посочено по-горе, страните се намират в облигационно правоотношение по
договор за доставка на ВиК услуги, с оглед на което искът за недължимост на сумата от
2
589,89лв. за периода 13.02.2020г.-13.01.2023г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 63,04лв. за държавна такса, от които следва
да му се присъдят 39,44лв. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от
процесуалния му представител за оказана безплатна правна защита, като предвид че ищецът
се представлява в производството от адвокат, следва да бъде присъдено такова в размер от
286,32лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски, но претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв., от които
следва да му се присъдят 37,42лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. К. С., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 986,14лв., представляваща главница за доставена питейна
вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода 12.01.2005г.-12.02.2020г. до имот,
находящ се в /населено място/, клиентски № **************, като ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 589,89лв.,
представляваща главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни
води за периода 13.02.2020г.-13.01.2023г. до имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на С. К. С., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, сумата от 39,44лв. – разноски по делото за платена държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на адв. И. А. Н. от САК с
адрес: /населено място/, сумата от 286,32лв. - адв. възнаграждение за извършено безплатно
процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3