Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. С. Г. от [населено място], чрез адвокат П. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 5, против Решение № * от 04.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 20232310200033 по описа на Районен съд–Елхово. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № **-****-******/09.12.2022 г., издадено от Началника на РУ-Елхово към ОД на МВР-Ямбол, с което на Д. С. Г. с постоянен адрес в [населено място], на основание чл. 182, ал. 1,т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тежест на Г. са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Твърди се допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК при постановяване на решението. Оспорва се изводът на съда за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, като се твърди, че незаконосъобразно на жалбоподателя е дадено да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП; сочат се и нарушения на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като се твърди, че липсват посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено (в АУАН), както и описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават (в НП). В този смисъл се твърди ограничено право на защита при ангажирането на отговорността на нарушителя. Иска се съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Заявена е и претенция за разноски на двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията – Н. на РУ Елхово при ОД на МВР–Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. В депозиран по делото писмен отговор по жалбата същата се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Иска се съдът да остави в сила оспореното решение и потвърденото с него НП. Заявена е и претенция за разноски, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като сочи, че е налице административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, при което правилно е потвърдено обжалваното наказателното постановление. Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

С Решение № * от 04.01.2024 г. по а.н.д. № 20232310200033 на Районен съд–Елхово е потвърдено НП № **-****-******/09.12.2022 г. на Началника на РУ-Елхово към ОД на МВР-Ямбол, с което на Д. С. Г. с постоянен адрес в [населено място], на основание чл. 182, ал. 1,т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тежест на Г. са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна, че на 16.07.2022 г., в **:** часа, в община Елхово, област Ямбол, в [населено място] по път Първи клас № I-7 кръстовището с път № ****, е установено с автоматизирано техническо средство АТСС (СПУКС) модел ARH CAM S1 с инв. № ****d*, верифицирано нарушение № *****/16.07.2022 г. от АИС-ЕЦОН, обективирано в 5 бр. снимки от № *****D*/******** до № *****D******** за времето от 08:22:38:0 часа до 08:22:38:5 часа, че при движение в този участък от пътя, явяващ се в населено място, на МПС лек автомобил „БМВ *** Д“ с рег. № [рег. номер], с посока на движение от ГКПП-Лесово към [населено място], към кръстовище с [улица], южно от [населено място], е засечена и фиксирана скорост от 115 км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч., като превишението на разрешената скорост е с 61 км/ч. при отчетен толеранс от +/- 3 км/ч. След направена справка е установено, че собственик на лекия автомобил е „Е. ****“ ЕООД, [населено място], представлявано от Управителя М. И. К.. За констатираното нарушение е съставен АУАН на представляващия дружеството, чиято собственост е засеченият автомобил. На 11.10.2022 г. М. К. попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП с проиложени към нея доказателства, с която декларирала, че на посочената дата и в указания час – 16.07.2022 г. около 08:22 ч. процесното МПС било управлявано от лицето-ползвател С. Д. Г. от [населено място]. След издирване на посоченото като водач лице на същото са връчени снимка на нарушението от АИС-ЕЦОН; декларация по чл. 188 от ЗДвП, (която Г. попълнил на 25.10.2022 г., като декларирал, че на сочените дата и час е управлявал процесното МПС); 2 бр. покани по чл. 40 ал. 2 от ЗАНН за явяване на 28.10.2022 г. за съставяне на АУАН за констатираното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. На 03.11.2022 г. е съставен АУАН серия GА бл. № ******в отсъствие на нарушителя поради неявяването му, за това, че на 16.07.2022 г. в *:** часа, област Ямбол, община Елхово, [населено място], на път Първи клас № I-7 кръстовище с път № ****, в населено място, с посока на движение от ГКПП-Лесово към [населено място], към кръстовище с [улица], южно от [населено място], управлявал лек автомобил „БМВ *** Д“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Е. ****“ ЕООД, [населено място], представлявано от Управителя М. И. К., с фиксирана скорост 115 км/ч. при допустима за населено място такава от 50 км/ч., като превишението на скоростта е с 61 км/ч. след толеранс от +/-/3 км за скорост до 100 км/ч. и 3% за скорост над 100 км/ч. В последствие, на 09.12.2022 г. е издадено и наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от с.з. на Д. С. Г. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от процесуална страна, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до отмяна на постановлението на процесуално основание. Прието е, че правилно в случая е съставен АУАН и издадено НП, а не електронен фиш съгласно визираното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и с оглед констатираното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Г. е ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП; актовете са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН преклузивни срокове, в надлежна форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано точно, ясно и с всички необходими елементи от обективна страна при правилно посочена като нарушена разпоредба. Съпоставянето на приложения снимков материал с отразените в него координати на мястото на позициониране на автоматизираното техническо средство и съдържанието както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него обжалвано НП, не пораждат съмнение относно мястото, където е установено нарушението. Формулираното от актосъставителя в АУАН и от АНО в НП описание на мястото касае обходен участък от пътя, който попада в границите на урбанизираната територия на [населено място] съгласно ДР на ППЗДвП, за който максималната разрешена скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. При така посочено описание съдът е приел, че не е създадена неяснота относно извършеното административно нарушение, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като се съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, които са от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. АУАН е и надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН лично на нарушителя Г., което обстоятелство същият е удостоверил с подписа си, изпълнен от него на 24.11.2022 г. Надлежно му е връчен и препис от акта, което обстоятелство жалбоподателят също е удостоверил с подписа си, положен от него на същата дата – 24.11.2022 г. Предвид това, по никакъв начин не е накърнено правото на защита, което Г. е упражнил с депозиране на жалба до въззивната инстанция. Въз основа на приложените по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, Протокол за проверка № **-СГИСИС/03.11.2021 г. на Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при БИМ, на приложения към преписката снимков материал (снимка № *****D*/******), на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и на Заповед № 8121з-46/12.01.2022 г. на МВР, както и на експертното заключение по възложената графологична експертиза, което е в насока, че подписите, положени с химикална паста в АУАН Серия GA бл. № ****** от 03.11.2022 г. в реквизити „Нарушител“ и в „Подпис“ на разписка към посочения АУАН, са изпълнени от Д. С. Г., съдът приел, че съставителят на АУАН и издателят на процесното НП са материално компетентни, а по същество приел, че по безспорен начин е установено извършването на вмененото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на кумулативно предвидените в чл. 186, ал. 1, т. 6 от с.з. наказания „глоба“ от 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, които са правилно определени по вид и размер.

Решението е правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка съдът правилно е приел, че наказателното постановление е напълно законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Този извод на съда е напълно съобразен със събраните по делото доказателства и се подкрепя от настоящата съдебна инстанция. Изложените мотиви са изключително подробни и се споделят изцяло от касационния съд, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни.

Основното твърдение в касационната жалба, наведено и пред първата инстанция е, че липсва точно и ясно описание на вмененото нарушение, включително и местоизвършване. Както се посочи по-горе, въззивният съд е изложил подробни аргументи, въз основа на които е отхвърлил това възражение на жалбоподателя и те напълно се споделят от касационната инстанция. Действително, налице е коректно посочване на мястото на извършване на нарушението чрез описание на съответната община, на посоката на движение на автомобила по Републикански път I-7, кръстовище с път № 7008, който безспорно с оглед приобщените доказателства попада в пределите на населено място ([населено място]) и това описание е достатъчно, за да разбере нарушителят какво нарушение му е вменено. По делото е безспорно установено, че на 16.07.2022 г. в 8:22 часа, област Ямбол, община Елхово, [населено място], на път Първи клас № I-7 кръстовище с път № ****, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено място, с посока на движение от ГКПП-Лесово към [населено място], към кръстовище с [улица], южно от [населено място], Д. С. Г. е нарушил установените в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП правила за движение, като е управлявал МПС, движейки се с фиксирана скорост от 115 км/ч. в населено място, където максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч, т.е. с 61 км/ч. повече от допустимата след толеранс от +/-/3 км за скорост до 100 км/ч. и 3% за скорост над 100 км/ч. В този смисъл така описаното в санкционния акт деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на изложеното до тук и предвид безспорното авторство на извършеното нарушение, правилен е изводът на съда, че административното наказание е законосъобразно определено съобразно разписаното в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща налагане на наказание „глоба“ в размер на 700 лева и три месеца „лишаване от право да управлява МПС“ на водач, движещ се с превишена максимално допустима скорост с над 50 км/ч. в рамките на населено място, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева.

В заключение съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Основателна е претенцията на ответника по касацията за присъждане в негова полза на разноските пред касационната инстанция. Такива се следват в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен съобразно разписаното в чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, Административен съд Ямбол, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № * от 04.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 20232310200033 по описа на Районен съд–Елхово.

 

ОСЪЖДА Д. С. Г. от [населено място], област Хасково, [улица], ет. *, ап. **,със съдебен адрес:[населено място], [улица], офис *, адвокат П. К., да заплати на О. Н. М., ГР. ЯМБОЛ сумата от 80(осемдесет)лева, съставляваща сторени пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.