Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76
гр. Пирдоп, 14.08.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви
състав, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния
секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 538 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е
образувано по искова молба „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес
на управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез пълномощника чрез пълномощника адв. З.Й.Ц., съдебен адрес: *** срещу М.З.И., с ЕГН ********** с адрес ***, п.к.
2086, ул.„Опълченска” № 178. Ищецът твърди в исковата молба, че в
законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр. дело № 300 по описа
на Районен съд - Пирдоп, Гви с-в, за 2019 г., на основание чл. 415
от Гражданския процесуален кодекс, предявява настоящия иск за установяване на
вземането си спрямо М.З.И. в размер на 538,89
лв. (петстотин тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки). Ищецът
твърди в исковата молба, че искът се основава на следните обстоятелства: Между М.З.И.
и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл" ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 01.09.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги
на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Philips S337 Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 119,07 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши една първоначална вноска в размер на 25,00 лв. с вкл. ДДС, платима към
датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 4,09 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера;
2.Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 27.12.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Alcatel Pop 4 Silver. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 214,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й
лизингополучателят се задължава да извърши
една първоначална вноска в размер на 100,00 лв. с вкл. ДДС, платима към
датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 4,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от М.И. мобилни номера се прилагат
следните условия:
- за мобилен номер ********** се прилагат условията на
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г.;
- за мобилно
устройство Philips S337 Black се
прилагат условията на Договор за лизинг от 01.09.2016 г.;
- за мобилен номер ********** се прилагат условията на
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.12.2016 г.;
- за мобилно устройство Alcatel Pop 4 Silver се прилагат
условията на Договор за лизинг от 27.12.2016 г.
Ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. януари 2017 г. - м. май 2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочените договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/20.01.2017 г., с падеж 04.02.2017 г., е издадена за отчетния период
20.12.2016 - 19.01.2017 г. и включва следните задължения на клиента на
посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 20,82
лв., както и ползвани услуги 3,72 лв. (роуминг таксуване
общо), конто са в краен размер на 24,54 лв. без вкл. ДДС - 29,45 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство Philips S3 37 Black в размер на 4,09 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса 23,64 лв., както и ползвани услуги 1,38
лв. (кратки текстови съобщения (SMS) 1,28 лв., разговори към „Грижа за
клиента" 0,10 лв.), конто са в краен размер на 25,02 лв. без вкл. ДДС
- 30,02 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Alcatel Pop 4 Silver в размер на
4,99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 68,55 лв., като, след приспадане на
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 4,13
лв., претендираната сума по фактурата е
64,42 лв. Фактура № **********/20.02.2017 г., с падеж 07.03.2017 г., е
издадена за отчетния период 20.01.2017 - 19.02.2017 г. и включва следните
задължения на клиента на посочения период: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 20,82 лв., както и ползвани услуги 24,58 лв. (роуминг
таксуване общо), конто са в краен размер на 45,40 лв. без вкл. ДДС - 54,48 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство Philips S337 Black в размер на 4,09 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 13,32 лв., както и
ползвани услуги 149,70 лв. (международны разговори 149,64 лв., разговори
към „Грижа за клиента'' 0,06лв.), конто са в краен размер на 163,02 лв. без
вкл. ДДС - 195,62 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство Alcatel Pop 4 Silver в размер на 4,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена
във фактурата, е 259,18 лв. Фактура
№ **********/20.03.2017 г., с падеж 04.04.2017 г., е издадена за
отчетния период 20.02.2017 - 19.03.2017 г. и включва следните задължения на
клиента на посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 20,82 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство
Philips S337 Black в размер на 4,09 лв.
с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса
13,32 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 15,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство
Alcatel Pop 4 Silver в размер на 4,99
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 50,05 лв. След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България" ЕАД и ответника М.З.И., по негова вина поради изпадането му в забава, на абоната е издадена фактура № **********/20.05.2017 г., с падеж 04.06.2017 г., която включва
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ
размер на 858,35 лв., в съответствие с договореното между страните, както и предсрочното изискуем остатьк от
лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилно устройство
Philips S337 Black и мобилно устройство Alcatel Pop 4 Silver в общ
размер на 165,24 лв. с вкл. ДДС. Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в
чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването
на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в
т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство Philips S337 Black предсрочно
изискуемият остатьк от лизингови вноски е в общ размер на 65,44 лв. с
вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство Alcatel Pop 4 Silver
предсрочно изискуемият остатьк от лизингови вноски е в общ размер на 99,80 лв.
с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски. Следва
да се има предвид, че сумата от 858,35 лв., представляваща задължение за
неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е
била предмет на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото
производство. Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е 1023,59 лв.,
а претендираната сума по фактурата е
165,24 лв. Изискуемостта на
вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването и. Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД е депозирано заявление по чл.
410 от ГПК до Районен съд - Пирдоп, въз основа на което беше образувано частно
гражданско дело № 300/2019 г. пред Гви състав и беше издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което
сме уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото
дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок предявяваме и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено наличието на
вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 300/2019 г.
по описа на Районен съд - Пирдоп, първи състав, против длъжника -
ответник М.З.И. с ЕГН **********, както следва:
1)
538,89 лв. (петстотин тридесет и осем лева и
осемдесет и девет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно фактура № **********/20.01.2017 г., фактура № **********/20.02.2017
г., фактура № **********/20.03.2017 г. и фактура № **********/20.05.2017 г.;
2)
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли съда на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, да осъди ответника да
заплати на „Теленор България” ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни
разноски по заповедното производство в общ размер на 385,00 лв. (триста
осемдесет и пет лева), от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 360,00 лв.
изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч.
внесената държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и изцяло
изплатения адвокатски хонорар в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет
лева/ с вкл. ДДС (300,00 лв. без вкл. ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22 януари 2019 г.
Адвокат Н.З. от САК
– особен представител на ответника М.З.И., ЕГН **********, с адрес ***, п.к.
2086, ул.„Опълченска” № 178, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор,
не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.
Адвокат Н.З. от САК, в писмения отговор заявява, че предявените искове са
допустими, но неоснователни и че Договор за мобилни услуги Заявка № ********* е
сключен с лицето М.З. Ангелов.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети
Договор за мобилни
услуги № ********* от 01.09.2016 г. - заверено копие; Договор за лизинг от
01.09.2016 г. - заверено копие;.Договор за мобилни услуги № ********* от
27.12.2016 г. - заверено копие; Договор за лизинг от 27.12.2016 г. - заверено
копие; Фактура№ **********/20.01.2017 г. - заверено копие; Фактура №
**********/20.02.2017 г. - заверено копие; Фактура № **********/20.03.2017 г. -
заверено копие; Фактура № **********/20.05.2017 г. - заверено копие,
приложено е ч.гр.д.№ 300/2019 г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед
№282/2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* 2, е предявен срещу М.З.И. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от съобщението
по чл.415, ал.4, вр.чл.47, ал.5 ГПК.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в базата данни на
Теленор България ЕАД е наличен договор за мобилни услуги от 01.09.2016г. със
заявка № ********* за мобилен номер +359********* между Теленор България ЕАД и М.З.
Ангелов. За мобилно устройство PHILIPS S337 Black се прилагат условията на
Договор за лизинг от 01.09.2016 с лизингова вноска 29.99лв., за период от 24
месеца. За мобилен номер ********** е сключен Договор за мобилни услги между
Теленор България ЕАД и М.З.И. и се прилагат условията на Договор за мобилни
услуги №********** от 27.12.2016 година.За мобилно устройство Alcatel Pop 4
Silver се прилагат условията на Договор за лизинг от 27.12.2016 година. За
отчетен период 20.12.2016 г. - 19.01.2017 г. е издадена фактура № ********** от
20.01.2017 г., на стойност 64.42 лв., с падеж 04.02.2017 година.За отчетен
период 20.01.2017 г. - 19.02.2017 г. е издадена фактура № ********** от
20.02.2017 г., с обща сума, начислена във фактурата 259.18 лева, с падеж
07.03.2017 година. За отчетен период 20.02.2017 г. -19.03.2017
г. е издадена фактура № ********** от 20.03.2017 г. с обща сума начислена във
фактурата 50.05 лева, с падеж 04.04.2017 година.Издадена е фактура № **********
от 20.05.2017 г. с падеж 04.06.2017 година, след предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, дължимата сума по фактурата е 165.24
лева.Дължимата сума е в размер на 538.89 лева и включва сумите: 64.42 лева,
259.18 лева, 50.05 лева е 165.24 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той
е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането,
като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. Приложените по делото фактури, на
които се позовава ищеца, не са подписани от ответника и доказателствената
тежест за получените от него далекосъобщителни услуги и начина на определяне на
цената им се носи от ищеца. Неизпълнението на това задължение води до
настъпване на неблагоприятни последици за ищеца. Съдът е допуснал експертиза по
искане на ищеца, като именно тя в процеса установи използваните от ответника
услуги, времето и обема им, като ищецът доказа факта, от който произтича
вземането му- предоставените на ответника мобилни услуги, както и цената им. На
следващо място с договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен
апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена
годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните
технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за ползване срещу
месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в
договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. В тежест на
ответника е да докаже своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал
месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче в тази насока
не са представени, поради което, след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на
устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради
което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати.
Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на
основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен
размер. Още повече, че договорът е със срок от 23 месеца, като срокът му е
изтекъл, поради което при всички положения ответникът трябва да дължи заплащане
на стойността на мобилния апарат, който е получил, подписвайки договора.
Размерът на иска се установява от погасителния план по договора-23 вноски. Предвид гореизложеното, настоящия съдебн
състав намира, че релевираното оспорване
на горепосочените доказателства не беше проведено успешно от ответника. По
отношение на възражението на ответника, че договора е сключен с лицето М.З.
Ангелов, а не с М.З.И., настоящия съдебен състав намира, че е допусната
техническа грешка при компютърното изписване на фамилията на ответника, което
се потвйрждв както и от коректно изписания ЕГН на същия, така и от съморъчното
изписване от страна на ответника на личното, собствено и фамилно име на стр.3от договора за мобилни услуги.
От събраните по
делото доказателства се установи задължението на ответника по облигационното му
отношение с ищеца, като между „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********- Кредитор и М.З.И. с ЕГН **********- Длъжник, са сключени процесните договори за
мобилни услуги, като не се доказа изпълнението на същите от длъжника. Със
Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г., е изпълнено
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива
2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на
Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в
която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния
процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.), наричана
по-долу „Директивата”, като с измененията на закона – в сила от 25.07.2014 г.,
националният законодател e доразвил целите на Директивата, като са уредени
редица разпоредби, които закрилят потребителите на кредитни услуги, обезпечават
упражняването на техните субективни права и защита на техните законни
интересите. Уредени са нормативни правила, чрез които е засилена прозрачността
и яснотата при предоставяне на потребителски кредити – относно преддоговорната
информация, при сключване на договори за потребителски кредит и при изпълнение
на породените договорни задължения от потребителя. От друга страна,
нормативната цел е насочена към предотвратяване на нелоялната търговска
практика на кредитодателите, които представляват икономически по-силната страна
в правоотношението и които сключват договори за потребителски кредит при
предварително установени от тях Общи условия. Съобразно представените и ценени
доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи
търговски практики от страна на ищеца спрямо ответника.
С оглед на
изложеното, настоящия съдебен състав намира, че ответникът М.З.И. с ЕГН **********, дължи на ищеца „Теленор
България” ЕАД с ЕИК ********* сумата в общ размер на 538,89 лв. (петстотин тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/20.01.2017 г., фактура № **********/20.02.2017 г., фактура №
**********/20.03.2017 г. и фактура № **********/20.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г.-датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното и изплащане.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника М.З.И. с ЕГН **********да
не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното с исковата молба искане за
присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на
ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 300/2019 г. по описа на РСПп, предвид
разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като ответника
М.З.И. с ЕГН ********** следва
да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, общо разноски в размер на 1220,00 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника М.З.И. с ЕГН **********, че дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД с
ЕИК *********, сумата в общ размер на 538,89
лв. (петстотин тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/20.01.2017 г., фактура № **********/20.02.2017 г., фактура №
**********/20.03.2017 г. и фактура № **********/20.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г.-датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното и изплащане,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 300/2019г. по описа на Районен съд гр.Пирдоп.
ОСЪЖДА М.З.И. с ЕГН **********да заплати на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, общо разноски
в размер на 1220,00 лева, от които 835,00 лв. - разноски по настоящото
производство и 385,00 лв. - разноски по ч.гр.д.№300/2019 г. по описа на РСПп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: