Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Г.Т., 28.03.2011г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр. Г.Т., наказателна колегия, в
публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в
състав:
Председател: Росен С.
В присъствието на секретаря Ж.М., разгледа
докладваното от Съдията н.а.х.д. № 333 по описа на Районен съд гр. Г.Т. за 2010г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано
по жалба на И.С.И. *** с ЕГН – **********, срещу наказателно постановление № 74/29.11.2010г.
на Директор на „Държавно горско стопанство-Г.Т.”ДП, обл. Д.
С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 84, ал.І от Закона
за лова и опазване на дивеча, на основание чл.94, ал.І от ЗЛОД му е наложена
глоба в размер на 100.00лева и лишаване от право на лов за срок от три години.
Въззиваемата страна, се представлява от адвокат
И.С. – АК гр. В., по
същество се излагат доводи, за неоснователност на жалбата, НП е издадено
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено в неговата
цялост, ведно с размера на наложената санкция.
Актосъставителят
поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че
жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.
Жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Начева и
адв. Русева. С жалбата и по същество се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
14.08.2010г. се открил ловен сезон 2010г. – 2011г. Жалбоподателят И.С. е бил
член на ловна дружинка – с. П. и като такъв имал заверен ловен билет, членска
карта и платен членски внос. Сутринта около 7.30часа на същата дата се провел
ритуал за откриване на ловния сезон, след което бил проведен инструктаж на
присъстващите ловци от Председателя на ловната дружинка. На всеки един от
присъстващите ловци било издадено и заверено разрешително за лов от
председателя, след което ловния излет започнал. Към този момент жалбоподателя И.С.
не е присъствал, а Председателя на ловната дружинка не му е издал, заверил
разрешително за последващия ловен излет. В 08.50часа била извършена проверка от
служители на РДГ – В., на територията на ДГС – Г.Т., землището на с. П., в
ловно поле в близост до сеизмична станция до селото. Там заварили ловци на
ловен излет. При извършената проверка поискали от ловуващите да предоставят
ловни билети, членски карти и писмено разрешително. Констатирали, че единият от
ловците – И.С., ловувал без да притежава разрешително за това, като обяснил на
проверяващите, че сутринта е закъснял и за това не могъл да се снабди с такова
и сега е тръгнал да търси председателя да го снабди с такова. При извършената
проверка И.С. е бил в ловното поле с другите ловци със сглобено ловно оръжие.
Описаната фактическа обстановка се установява показанията на
актосъставителя – Е.Е. и свидетелите И. В., С.С., както и от приложените и
приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съда изцяло
кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите като логично подредени,
взаимнодопълващи се, кореспондиращи с приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното
наказателно постановление, при което констатира следното от правна страна:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен по
реда на чл.40, ал. ІІ от ЗАНН. Обстоятелството,
че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок,
тъй като съгласно чл. 43, ал. І от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него,
което е достатъчно за неговата валидност. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по
чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от
компетентния административнонаказващ орган.
Предвид изложеното съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По
отношение на приложимия материален закон съда взе предвид следното:
АУАН е редовно съставен, поради което
се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна,
по силата на чл. 14, ал.ІІ от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС. В този
смисъл съда е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено.
В
показанията си актосъставителя и свидетелите недвусмислено потвърждават
направените констатации в акта.
В наказателното постановление в достатъчна степен подробно, аргументирано и
изчерпателно е посочено извършеното нарушение и правилно е посочена нормата от
ЗЛОД, която е нарушена.
Безспорно се доказва, че към
момента на извършване на проверката, жалбоподателя И.С. е бил със сглобено
оръжие и не е притежавал разрешително за лов. В обясненията си за
констатираното нарушение в т.10 от АУАН нарушителя също завява че е закъснял. В
тази насока са показанията дадени от Председателя на ловната дружинка, който
твърди, че при започването на ловния излет не е издавал разрешително на И.С.,
което води съда до логичния извод, че предоставеното от процесуалния
представител на жалбоподателя като доказателство разрешително за лов е издадено
след извършване на проверката от длъжностните лица. Съобразно чл.43, ал.ІІ, т.1
от ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица извън населените
места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено
или не.
Безспорно се доказва времето и мястото
на извършеното нарушение. Съдът не споделя становището на процесуалните
представители на жалбоподателя за неясна фактическа обстановка.В НП е посочено,
че И.С.И. ловува без писмено разрешително за лов в землището на с. Преселенци. Още
повече – следва да се отбележи, че ноторен факт е, че ловностопанския район на
ловна дружинка с. П., обхваща и землищата и на селата М. и Г.
Съдът не счита, че са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Упражняването на ловна дейност е
придружено със завишена степен на опасност живота на хората и именно поради
тази причина законодателя е предвидил строги правила и съответната нормативна
уредба регламентираща упражняването на ловна дейност, на които трябва да се
подчинява всяко лице упражняващо такава дейност.
Съдът намира, че жалбоподателя И.С. е извършила от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 84, ал.І от ЗЛОД, поради което правилно и
законосъобразно му е наложено административното наказание по чл. 94, ал. І от ЗЛОД. Съдът не споделя
развитите доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Безспорно се доказва, че жалбоподателя С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 84,
ал.І от ЗЛОД.
По отношение наложената санкция: Същата е наложена
към минималната стойност на определения от законодателя размер, съответства на
обществената опасност на извършеното нарушение и съобразена с данните за
жалбоподателя, поради което съда счита, че е основателна и справедлива, поради
което не следва да я преразглежда.
Воден от изложените фактически
констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 74/29.11.2010г. на Директор на „Държавно горско стопанство-Г.Т.”ДП,
обл. Д., с което на И.С.И. *** с ЕГН – **********, за извършено нарушение по чл. 84, ал.І от Закона
за лова и опазване на дивеча, на основание чл.94, ал.І от ЗЛОД му е наложена
глоба в размер на 100.00лева и лишаване от право на лов за срок от три години.
Решението подлежи на касационно обжалване пред административен съд в
14-дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: