РЕШЕНИЕ
№ 15073
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110159283 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по чл.
55, ал. 1, пр. III ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и осъдителни искове по реда на чл. 210
от ГПК по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от А. А. П. срещу „Р.-БМ“
ЕООД за признаване за установено, че „Р.-БМ“ ЕООД дължи на А. А. П. сумата
12480,00 лева - главница, представляваща недължимо платено авансово
възнаграждение по договор за изработка на обзавеждане по задание от
23.04.2021 г., сумата 12480,00 лева - неустойка по чл. 6.3 от договора, ведно със
законна лихва от 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело №39602/2023 г. по описа на СРС; и за осъждане на „Р.-БМ“
ЕООД да заплати на А. А. П. сумата 1248,00 лева - неустойка по чл. 6.5 от
договора, ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата 2907,81 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху сумата 12480,00 лева за главница, представляваща
недължимо платено авансово възнаграждение по договора, за периода
26.04.2021-13.07.2023 г., сумата 2200,55 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислена върху сумата 12480,00 лева - неустойка по чл.6.3 от
договора, за периода 16.11.2021-13.07.2023 г., сумата 269,17 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата 1248,00 лева -
неустойка по чл. 6.5 от договора, за периода 16.11.2021-30.10.2023 г.
1
Твърди се, че между ищцата, като възложител, и ответното дружество,
като изпълнител, е сключен договор за изработка от 23.04.2021 г. за апартамент
№ *********, със срок на изпълнение 60 дни; за изработване на цялостно
обзавеждане; срещу възнаграждение от 12480,00 лв., по задание на възложителя;
с материали на изпълнителя. Поддържа се, че възложителят е заплатил на
изпълнителя уговореното възнаграждение. Изпълнителят в уговорения срок не е
изпълнил поръчката, вкл. след продължване на срока за изпълнение и отправена
покана. Поради това договорът е развален и ищецът претендира
възнаграждението като недължимо платено. Освен това, на осн. чл. 6.3 от
договора твърди, че за него е възникнало правото на парично вземане за
неустойка. Ищецът претендира заплащане на неустойка по чл. 6.5 от договора,
както и обезщетение за забава върху паричното вземане за 12480,00 лева за
главница, представляваща недължимо платено авансово възнаграждение, както и
за неусточните вземания. Счита, че договарянето ответното дружество е
използвало нелоялна и заблуждаваща търговска практика за срока за
изработване, доставка и монтаж на обзавеждането.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че
твърдяното от ищеца закъсняло изпълнение на поръчката е в резултат на
направени от него последващи изменения на спецификациите на мебелите.
Пояснява, че за монтирането на мебелите е било необходимо да се направят
довършителни работи в баня и кухня, които не са били готови към м.08/09.2021
г., като същите не са ангажимент на изпълнителя и допълнително го забавя.
Настоява, че условията на поръчка неколкократно и съществено са изменяни от
ищеца, като ответникът е приел същите. Въпреки това ищецът отправял
недоволство и грубо отношение към изпълнителя, изгонил подизпълнителите,
които отказали да работят при тези условия. Твърди, че е изпълнил работата, с
изключение на вратичките на горния ред на кухненските шкафове, мебелите за
антре и за баня, с изключение на шкафа за пералня и сушилня, поради промените
на спецификации във вр. монтаж на бойлер. Счита, че е възможно да са останали
дребни довършителни работи, но са незначителни на фона на изпълненото.
Ответникът е доставил всички механизми и обков, плочи "мдф" и "пдч", за които
е сторил разноски 16327,17 лв. Ответникът не оспорва, че е получил електронно
писмо от ищеца на 12.11.2021 г., с което разваля договора. Поддържа, че
ответникът има право да му бъдат заплатени направените разноски, извършената
работа и печалба, която би получил от изпълнението на договора, на осн. чл. 268
от ЗЗД, в случая за печалба -2496,00 лв. Прави възражение за прихващане с
претендираното от ищеца вземане за главница за платено авансово
възнаграждение, ведно с лихвите, респ. 2907,81 лв., със свое насрещно вземане
общо 18823,17 лв. (разноски 16327,17 лв. и печалба от 2496 лв.). Оспорва иска
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,във вр. чл. 6.3 от договора с доводи, че забавата на
изпълнителя не е изцяло по негова вина, а вземането се основава на нищожна
2
клауза, с оглед че е налице незначително неизпълнение по договора; евентуално
е прекомерна неустойката и моли да бъде намалена; като прави и възражение за
прихващане с остатъка от вземането на ответника по чл. 268 от ЗЗД, респ. със
сумата 3435,36 лв. Ответникът намира, че не се дължи неустойка за забава по чл.
6.5 от договора по съображения от ТР №7/13.11.2014 г. по т.д. 7/2013 г. ВКС.
Акцесорните искове за лихва оспорва и намира, че следва да се преизчисли
срокът, считано от "първия ден, когато било обективно възможно изпълнението
на договора"/ "от деня следващ последните изменения от ищеца на
спецификациите на мебелите", като прави възражение за прихващане с остатъка
от вземането на ответника по чл. 268 от ЗЗД, останало непогасено след
прихващане срещу иска по чл. 55 и чл.92, ал. 1 от ЗЗД. Искът по чл. 86, ал.1 от
ЗЗД е неоснователен поради неоснователност на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 6.5 от договора.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между ищеца, като възложител, и ответното
дружество, като изпълнител, е сключен договор за изработка на 23.04.2021 г. с
предмет: изработване, доставка и монтаж на цялостно обзавеждане за
апартамент № 29, ет. 4, вх. Б, бл. 240, находящ се в ***********, срещу
възнаграждение от 12480,00 лв., по задание на възложителя и материали на
изпълнителя. Не се спори, че ищецът е заплатил възнаграждението на ответника,
както и че договорът е развален с писмено изявление на ищеца на 12.11.2021 г.
От предметното съдържание на договор за изработка на обзавеждане по
задание от 23.04.2021 г., двустранно подписан, се установява, че възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изработи на свой риск срещу възнаграждение
обзавеждане на апартамент, по задание и техническа спецификация на
възложителя с материали на изпълнителя - чл. 1.1, като съгласно чл. 1.2
доставката и монтажа са за сметка на изпълнителя. Според чл. 2.2, изпълнителят
се задължава да изработи, достави и монтира мебелите по Приложение №1 към
договора, в срок до 60 календарни дни, считано от датата на подписване на
договора, за което възложителят плаща възнаграждение от 12480,00 лв. (с ДДС),
от които за кухня -5400,00 лв., баня – 3960,00 лв., антре – 3120,00 лв. Срокът на
договора изтича на 22.06.2021 г. Съгласно чл. 6.2 от договора, при забава на
изпълнителя при изработване и монтиране на обзавеждането, той дължи
неустойка от 1,00 % на ден върху стойността на договора, но не повече от 40 %.
Според чл. 6.3 от договора, при неизпълнение от страна на изпълнителя дължи
неустойка в размер на получения аванс (възнаграждението). С клаузата на чл. 6.5
3
е договорено, че при забава с повече от 20 календарни дни, възложителят има
право едностранно да прекрати договора и да получи, освен неустойка по чл. 6.3,
и неустойка в размер на 10 % от стойността на договора -1248,00 лв. При
систематичното и граматическо тълкуване на клаузата, при условията на чл. 20
от ЗЗД, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността,
съдът приема, че се касае за неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне, а правото на неустоечното вземане е
обусловено от преустановяване на договорната връзка след едностранно
изявление на възложителя. В т. 7, раздел „Забележки“ от Приложение №1,
имащи характер на специални клаузи, страните са предвидили, че посочените
кодове и видове механизми са илюстративни и целта им е да насочат
изпълнителя към определен тип механизъм като не посочват изчерпателно
всички необходими компоненти.
Сключеният между страните договор намира своето правно основание в
чл. 258 от ЗЗД, съгласно който с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната - да заплати възнаграждение. Договорът за изработка по своята
правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен,
комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения
- да извърши дължимите фактически действия по договора точно и
добросъвестно, както предписва правната норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и да
предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме (одобри) извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 от
ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
На основание § 13, т. 1, във вр. т. 35, вр. т. 14, и т. 33 от Закон за защита на
потребителите (ЗЗП), ищцата има и качеството потребител -физическо лице,
което като страна по договор за предоставяне на услуги действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност. Ответното дружество действа
като „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от с.з., а именно юридическо лице, което
продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор
с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово
име и за негова сметка, а на основание § 13, т. 28 от ЗЗП, при сключването и
изпълнението на договора ответникът трябва да действа с „добросъвестност и
професионална компетентност“. Това е онази степен на специални познания,
умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от
търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или
принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.
Дължимата грижа на добър търговец при сключване и изпълнение на договора,
4
която трябва да прояви ответникът произтича и от чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр.
чл. 302 от Търговски закон, доколкото е страна по сделка, която за него е
търговска. В тази връзка са изначално неоснователни възраженията на ответното
дружество за нищожност и прекомерност на уговорените и претендирани
неустойки от ищцата. Съгласно чл. 309 от ТЗ, не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между
търговци. Забраната касае търговци, поради което ответникът като такъв не може
да се позовава на прекомерност на уговорената неустойка. Несъстоятелни са
доводите на ответника за поставянето му в неравностойно положение
спрямо потребителя, при приемане нищожност или прекомерност на
неустоечната клауза. Подобен подход би поставило потребителите в
неравноправно и по-неблагоприятно положение. В този смисъл е приетото в
Решение № 90/04.07.2022 г. по в. гр. д. №112/2022 г. на АС-Велико Търново -
„(т)ази норма е специална спрямо чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, поради което не са налице
предпоставките на закона за уважаване на искането за намаляване на
неустойката. Тълкуването на двата текста налага две основни заключения.
Следва да се приеме, че чл. 309 от ТЗ няма приложение и неустойката може да се
намали поради прекомерност с оглед размера на действителните (реално
настъпилите вреди), ако не е налице едно от двете условия - сделката да е
търговска и страните по нея да са търговци. При абсолютните (обективните)
търговски сделки и двете страни може да не са търговци, а при относителните
(субективните) търговски сделки (каквато е настоящата) е задължително
само едната страна да е търговец. Ако длъжникът по неустойката не е търговец,
той винаги може да иска нейното намаляване. Според нас, ако кредиторът по
сделката не е търговец, но длъжникът по неустойката има търговско качество
(какъвто е настоящия случай), последният не може да иска нейното намаляване,
т.е. чл. 309 от ТЗ следва да се приложи, въпреки че не е налице една от неговите
предпоставки - и двете страни да са търговци.“
Съгласно чл. 260 от ЗЗД, изпълнителят е длъжен да предупреди веднага
възложителя, ако даденият или поисканият проект е неподходящ.
Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение, и това да е точно в
качествено, количествено и темпорално отношение.
Приети по реда на чл. 184 от ГПК са електронни документи на хартиен
носител, които възпроизвеждат кореспонденция между страните. По своята
правна същност са неподписани частни документ, тъй като са изявления, които
не са подписани с квалифициран електронен подпис. Тези писмени
доказателства са съставени от страната, която ги представи и се явяват частни
свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за издателя факти. Те
не се ползват с материална доказателствена сила и съдът ги цени по вътрешно
5
убеждение съвкупно с останалия доказателствен материал относно
извънсъдебно признание за неизгоден за насрещната страна релевантен факт.
Предвид обстоятелствата, за които не се спори, в т.ч. не се спори по авторство и
съдържание на електронната кореспонденция, следва да се приеме за установено
от електронно писмо от 23.08.2021 г. (л. 21 и сл. от делото), че ищцата е настояла
ответното дружество да заяви изрично по сключения договор за изработка кога
започват монтажните дейности в жилището, тъй като срокът за изпълнение е
изтекъл, считано от 22.06.2021 г., а освен това за ищцата е „жизнено важно“ да се
настани в готовото жилище. От отговор-електронно писмо от 24.08.2024 г. на
управителя на ответното дружество, се установява, че не оспорва пълното
неизпълнение, тъй като не е започнало нито изработването на мебелите, нито
техния монтаж. Този правнорелевантен факт е признат извънсъдебно от
ответника в този частен диспозитивен документ, а при липсата на надлежно
оспорване на автентичността на последния, страните са обвързани от
направените от тях права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Извънсъдебното
признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданския процес. От същото се изяснява, че ответникът посочва причини за
невъзможността за изпълнение – „проблем с квалифицирани работници“,
„преустройство в цеха“, липса на конкретен план за работа, както и че до около
45 дни ще изпълни уговореното. От електронно писмо от 28.08.2021 г. на ищцата
следва да се приеме, че считано от 28.08.2021 г. тя е приела предложението за
изпълнение на поръчката до 45 дни. На 12.11.2021 г. изпълнителят е уведомен от
ищцата с едностранно писмено изявление, че възложителят разваля договора
поради прекомерната забава и на осн. чл. 6.5 от договора; претендира
възстановяване на платеното авансово възнаграждение в тридневен срок; както и
неустойките за неизпълнение по чл. 6.3 и чл. 6.5 от договора. В отговор
ответникът посочва, че работата по обекта няма да продължи. Предлага да се
изработят мебели за баня, с материали, които е закупил, което може да бъде
сторено за 10 дни, и с това обема на материали, труд и вече монтирани изделия
надвишава размера на получения аванс.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
обективни основания за освобождаването му от договорна отговорност.
Обективната невъзможност за изпълнение е практическо или правно
непреодолимо препятствие, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди, настъпващо след сключване на договора - чл. 306, ал. 2 от ТЗ.
Ответникът е търговец, поради което спрямо него е приложимо е правилото на
чл. 302 от ТЗ, а именно, че се изисква по процесната сделка да полага грижата на
добър търговец, който е професионалист и поради това дължимата грижа за
добросъвестно изпълнение на задължението е квалифицирана. Ето защо
наведените от ответната страна обстоятелства, които счита, че правоизключват
договорната отговорност от забавата, са предвидими и присъщи за естеството на
6
престацията на изпълнителя. Ответникът е длъжен да предвиди законовите
изисквания и да ги съобрази при договарянето на времевите предели на
дължимата престация, както и необходимите фактически, и правни действия,
които зависят изключително от него, за да осигури поръчката, съгласно
уговореното. Посочените от ответника причини не са непредвидими и
неочаквани по см. на чл. 306, ал. 2 от ТЗ. Относно твърдението на ответника, че
ищцата е променила спецификациите на мебелите, с което обосновава неговата
допълнителна забава, съдът приема следното:
След изтичане на уговорения срок за изпълнение страните са установили
промяна в обстоятелствата по изпълнението му, които са настъпили по вина на
изпълнителя. От преговорите, обективирани в електронно писмо от 28.08.2021 г.
на ответника и електронно писмо от 28.08.2021 г. на ищцата, следва да се
приеме, че считано от 28.08.2021 г. ищцата е приела предложение на ответника
за изпълнение на поръчката до 45 дни или в срок до 12.10.2021 г. От
представената от ответника електронна кореспонденция от м.09.2021 г. се
изяснява, че са променени спецификации на мебели, тъй като след оглед на
жилището се установява несъвместимост със заданието в частта за това какви
видове механизми са необходими. Съдът констатира, че т.нар. „промяна“
изначално е предвидена в договора, а именно в т. 7, раздел „Забележки“,
Приложение №1, където страните са уговорили, че посочените кодове и видове
механизми са илюстративни и целта им е да насочат изпълнителя към определен
тип механизъм, като не посочват изчерпателно всички необходими компоненти.
При това положение и изпълнителят, и възложителят има знание за
обстоятелството, че проектът (заданието) може да не отразява точно
спецификациите за правилното изпълнение на работата. Установените
разминавания съвсем не са едностранно изменение на договора от страна на
възложителя, а допустимо и предвидимо отклонение на заданието.
Обстоятелството, че изпълнителят предварително не е отчел възможните
отклонения от заданието, за чието съществуване се е съгласил, и е предприел в
допълнителния срок според твърденията му изработка на мебели за кухня, не
може да се вмени в тежест на възложителя-потребител и да се прехвърли на
засегнатата от пълното неизпълнение страна рискът от промяната на
обстоятелствата (настъпили по вина на изпълнителя) и допълнителната забава на
ответника.
Изработка, доставка и монтаж на всички мебели, съобразно уговореното в
договора, няма в рамките на месец след изтичане на допълнително уговорения
срок от 45 дни. Очевидно е, че изпълнението на договора е станало извънмерно
обременително за възложителя въпреки положените усилия от страните да
приспособят договора, с оглед на честно и справедливо разпределение на
загубите и ползите, произтичащи от промяната на обстоятелствата.
7
Изправната страна има право да развали договора при неизпълнение от
другата. Упражняването на това право погасява договорната връзка. Изправната
страна сама решава дали да упражни това право, чрез едностранно изявление
отправено до насрещната страна. Правото на разваляне на двустранен договор е
уредено с чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
са диспозитивни, поради което на основание чл. 9 от ЗЗД страните могат
свободно да определят основание за прекратяване на договора. В конкретния
случай страните са уговорили с чл. 6.5 от договора изрично основание за
прекратяване на облигацията, а именно с едностранно писмено изявление на
възложителя при забавено изпълнение на изпълнителя повече от 20 дни.
Наличието на подобна уговорка правоизключва преценка наличието на
предпоставките по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, а противното обезсмисля волята на
страните да приемат това основание за прекратяване на договора. Страните не
спорят, че ищцата е отправила едностранно изявление за разваляне на договора,
а съдът приема, че това потестативно право е надлежно упражнено. Договорът за
изработка не е договор за продължително или периодично изпълнение, поради
което развалянето му има обратно действие, на осн. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД.
Използваният в договора израз „прекрати договора“ вместо „развали договора“
не променя правната същност и последици на едностранното изявление на
възложителя.
В хода на съдебното дирене, след като оттегли доказателственото искане
за събиране на гласни доказателства (вж. протокол за открито съдебно заседание
от 25. 3.2024 г.) и прецени писмените доказателства, съвкупно със заключението
на съдебна техническа експертиза, съдът счита, че ответникът не установи пълно
и главно твърдението, че е изработил, доставил и монтирал конкретни мебели в
кухня, гардероб в коридор и мебели в мокро помещение. Предвид това заявените
насрещни претенции на изпълнителя под формата на възражение за прихващане
се явяват неоснователни. Съгласно чл. 268 от ЗЗД, ако има основателни причини,
поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е
започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената
работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
Основателните причини по смисъла на чл. 268 от ЗЗД са обстоятелства извън
правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но които са във връзка с
договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да преустанови
договорната връзка. Хипотезата на чл. 268 от ЗЗД изключва виновното
неизпълнение на задълженията на изпълнителя като причина за отказа на
поръчващия от договора, каквото в случая е налице, поради което и не е
възникнало правото на парично вземане на ответника по смисъла на тази
разпоредба.
Изложеното дава основание на съда да приеме за основателен искът с
8
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД за заплащане на сумата 12480,00
лв., получена на отпаднало основание – разваляне на процесния договор за
изработка. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
13.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира обезщетението за забава върху парично вземане по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. То няма определен падеж за
изпълнение поради извъндоговорният му характер. За да изпадне длъжника в
забава следва да бъде поканен - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Падежът на задължението,
изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия,
независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването
им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва
да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва
изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално
изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като
предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е
противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря. Вземането става
изискуемо от деня, в който отпада основанието, но обезщетение за забава за
връщане на получената престация по разваления договор се дължи след покана.
От доказателствата по делото се изяснява, че писмена покана за плащане е
отправена на 12.11.2021 г. с прекратяването на договора, когато кредиторът е
поискал в срок от три дни връщане на даденото по договора. Предвид това
ответното дружество е в забавено изпълнение на задължението за връщане на
платения аванс, считано от 16.11.2021 г. на основание чл. 72, ал. 1, изр. III от ЗЗД,
а за ищцата е възникнало правото на парично вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
периода от 16.11.2021 г. до 12.07.2023 г. Лихвата за забава за този период е в
размер на сумата 2196,00 лв., който съдът определя след служебно използван
лихвен калкулатор, на основание чл. 162 от ГПК. В останалата част акцесорната
претенция за периода 26.04.2021-15.11.2021 г. и за 13.07.2023 г. е неоснователна,
както и над уважения размер от 2196,00 лв. до пълния предявен размер от
2907,81 лв. За периода 13.07-13.07.2021 г. искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е
неоснователен, тъй като за него е поискана и се присъжда законна мораторна
лихва върху главницата. Противното би довело до неоснователно обогатяване,
като за един същ период да се пресъди два пъти паричното вземане.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно
неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили
предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно
9
определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от
неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение,
за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора. Виновното
неизпълнение на договорно задължение поражда за изправната страна правата
по чл. 79 от ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с
обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Освен с
правата по чл. 79 от ЗЗД, изправният кредитор по двустранен договор разполага
и с потестативното право да развали договора по реда и при предпоставките на
чл. 87 от ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал. 1, изр. II от ЗЗД.
Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение - чл.88, ал.1, изр. I от
ЗЗД. Когато договорът не е за продължително или за периодично изпълнение с
упражняване на потестативното право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с
обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени от него
права и задължения. Обратното действие на развалянето освобождава страните
от облигационната обвързаност, възникнала в резултат на сключване на
договора, и създава за всяка от тях вторично задължение за връщане на
разменените престации поради отпадане на основанието за извършването им.
Развалянето на договора с обратно действие засяга и съдържащите се в него
уговорки относно последиците от неизпълнението и обезщетяването на
претърпените от изправната страна вреди, какъвто характер има уговорката за
заплащане на неустойка като форма за обезщетяване на вредите от договорното
неизпълнение. Поради това развалящият не може да иска да бъде обезщетен за
вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор неустойка.
Основанието да се претендира неустойка е договорът и по тази причина
претенцията за заплащането й е съвместима само с договорната отговорност за
неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, но не и с развалянето на договора. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. по тълк. д. №
7/2013 Г., ОСГТК на ВКС, обвързването на неизправната страна със задължение
за плащане на неустойка по развален двустранен договор е възможно само в
хипотезата, когато неустойката е уговорена за случай на разваляне на договора с
цел да обезщети изправната страна за вредите от развалянето, които не са
тъждествени с вредите от договорното неизпълнение. За вредите от
неизпълнението, послужило като основание за разваляне на договора,
изправната страна може да търси обезщетение по общия ред - чл.88, ал.1, изр. II
от ЗЗД. Следва да се отчете, че ако даден договор е бил развален на няколко
основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество, изправната
страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. Това
разбиране се отнася до неустойката, уговорена за забава, щом при развален
10
договор няма вече късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато
закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с
изпълнението. Не може да се присъди и неустойка за пълно неизпълнение на
двустранен договор, когато договорът е развален с обратно действие по реда на
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В съответствие с изложеното съдът приема за неоснователна
исковата претенция за сумата 12480,00 лева за неустойка, чието правно
основание е уговорка по чл. 6.3 от договора, ведно със законна лихва от
13.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№39602/2023 г. по описа на СРС; както и обусловената от изхода на спора по
главния иск за неустойка -акцесорната осъдителна претенция по чл. 86 от ЗЗД за
сумата 2200,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислена върху сумата 12480,00 лева - неустойка по чл.6.3 от договора, за
периода 16.11.2021-13.07.2023 г.
Искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1248,00 лева -
неустойка по чл. 6.5 от договора, ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, е доказан и основателен. Съобразно
диспозитивното начало в процеса, установено с чл. 6 от ГПК, съдът пресъжда
само тази поискана сума, представляваща вторият компонент на вземането,
произтичащо от изричната клауза по чл. 6.5 за неустойка за разваляне, на която
страната се позовава. Ищецът има право на обезщетение за забава за плащане на
самостоятелното вземане за компенсаторна неустойка. По изложените по-горе
съображения искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен в предявения
размер и за периода от 16.11.2021 г. до 29.10.2023 г., като за периода 30.10.2023-
30.10.2023 г. следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка
страна има право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство. Ищецът претендира и доказва сторени разноски по ч.
гр. дело №39602/2023 г. за платени държавна такса - 499,20 лв., и адвокатско
възнаграждение -1000 лв., а в настоящото производство за платени държавни
такси - 764,22 лв., и 2500,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съразмерно на
уважената част от исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
ответникът трябва да заплати на ищеца сумата 749,60 лв. съдебни разноски по ч.
гр. дело №39602/2023 г. по описа на СРС. Съдът възприема доводът на
ответника, наведен в отговор на искова молба, че е неоснователна претенцията
на ищеца за адвокатско възнаграждение за исковото производство. По делото
няма представено пълномощно, с което ищцата да е възложила процесуалното си
представителство на адвокат. Със списъка по чл. 80 от ГПК в последното
11
открито съдебно заседание представя договор за правна помощ, с предмет
изготвяне на искова молба. Видно от протоколите за проведени съдебни
заседания и останалите писмени изявлениядо съда, ищцата се е защитавала сама.
Разпоредбата на чл. 78 от ГПК предвижда разпределение на разноските,
които страната е заплатила на процесуалния си представител („възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв“), ако същият процесуален представител е
различен от самата страна, за осигуряване на адвокатска защита. Исковата молба е
подадена от името на ищцата и подписана само от нея. Ето защо в полза на
ищцата следва да се пресъди сумата 391,80 лв. за настоящото производство, или
общо 1141,40 лв. за съдебни разноски. Ответникът няма право на съдебни
разноски, доколкото сторените касаят възражението за прихващане, което се
прие за неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Р.-БМ“ ЕООД, с
ЕИК:************, дължи на А. А. П., с ЕГН:**********, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. III от ЗЗД, сумата 12480,00 лева – главница, представляваща недължимо
платено авансово възнаграждение по развален договор за изработка на
обзавеждане по задание от 23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13.07.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №39602/2023 г. по описа на СРС; като искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
сумата 12480,00 лева - неустойка по чл. 6.3 от договора, ведно със законна лихва
от 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Р.-БМ“ ЕООД, с ЕИК:************, да заплати на А. А. П., с
ЕГН:**********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2196,00 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата
12480,00 лева за главница, представляваща недължимо платено авансово
възнаграждение по развален договор за изработка на обзавеждане по задание от
23.04.2021 г., за периода от 16.11.2021 г. до 12.07.2023 г.; като искът за периода
26.04.2021-15.11.2021 г. и 13.07-13.07.2023 г., и над уважения размер от 2196,00
лева до пълния предявен размер от 2907,81 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Р.-БМ“ ЕООД, с ЕИК:************, да заплати на А. А. П., с
ЕГН:**********, на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1248,00
лева – неустойка по чл. 6.5 от договор за изработка на обзавеждане по задание от
23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2023 г.
до окончателното й изплащане, и сумата 269,17 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислена върху сумата 1248,00 лева - неустойка по
12
чл. 6.5 от договора, за периода 16.11.2021-29.10.2023 г.; като искът за периода
30.10.-30.10.2023 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. П., с ЕГН:**********, срещу „Р.-БМ“
ЕООД, с ЕИК:************, осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата 2200,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислена върху сумата 12480,00 лева - неустойка по т.6.3 от развален договор за
изработка на обзавеждане по задание от 23.04.2021 г., за периода 16.11.2021-
13.07.2023 г.
ОСЪЖДА „Р.-БМ“ ЕООД, с ЕИК:************, да заплати на А. А. П., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1141,40 лева –
съдебни разноски по ч.гр.дело №39602/2023 г. и гр. дело №59283/2023 г., и двете
по описа на СРС.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Р.-БМ“ ЕООД по банкова
сметка на А. А. П. № IBAN:*********, BIC:*********, при „О.б.б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13