Решение по дело №176/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 23.09.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                               Членове: Снежина Чолакова

                                                                               Бистра Бойн

 

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Делян Димитров от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД №176 по описа за 2020г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Варна, офис Шумен, чрез процесуален представител Ц.С. – старши юрисконсулт при ТД на НАП – гр.Варна, срещу Решение № 227 от 24.06.2020г., постановено по ВАНД № 2660/2019г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт  е отменено Наказателно постановление № 474953-F512767/05.11.2019 г.  на  началник отдел „Оперативни дейности“ на ТД на НАП – гр.Варна, с което на „В.2.“ ООД, представлявано от Т.З.В. и Л.Д.В., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.5 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

         С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, като касационните основания се свеждат до необоснованост на преценката на районния съд за неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател ТД на НАП-гр.Варна, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответникът „В.2.“ ООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, респективно не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и отправя искане съдът да го остави в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № 474953-F512767/05.11.2019 год.  на  началник отдел „Оперативни дейности“ на ТД на НАП – гр.Варна, с което на „В.2.“ ООД, представлявано от Т.З.В. и Л.Д.В., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.5 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. С цитираното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F512767/03.10.2019г., посоченото дружество е санкционирано за това, че на 21.08.2019г., при извършена проверка в стопанисвания от него търговски обект – Автомивка „В.“, е установена положителна касова разлика от 95,63 лева, която не е отразена чрез функциите „служебно въведени“ в монтирано, фискализирано и с изградена дистанционна връзка с НАП фискално устройство модел „Daisy Micro C 1“ с ИН DY482408 и ФП № 36640444, като деянието е извършено повторно, доколкото за същото по вид нарушение има издадено НП № 394955-F442153/07.01.2019г., в сила от 15.03.2019г. Прието е, че описаното неизпълнение на административно задължение представлява административно нарушение по чл.185, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, водещи до неговата отмяна. В тази връзка е посочил, че според НП, деятелността на «В. 2010»ООД съставлява административно нарушение по чл.185, ал.5 от ЗДДС, предвиждащ по-тежка наказуемост за нарушение, извършено при условията на повторност, като по делото липсват доказателства за осъществяване на процесната деятелност при условията на повторност. Счел е също, че АУАН е бил изготвен предварително, в противоречие с императивното изискване на чл.40, ал.1 от ЗАНН за изготвянето му в присъствие на нарушителя. Въз основа на изложените аргументи съдът е отменил атакувания пред него санкционен акт, като незаконосъобразен, без да разглежда спора по същество.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени  и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, районният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Направените от него изводи за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на административнопроизводственото правило, визирано в чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, са обосновани и законосъобразни, и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си, и на основание чл.221,ал.2 от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Видно от НП, ответникът в касационното производство е бил санкциониран за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, според която, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В тази връзка е прието, че нарушението се изразява в наличие на установена положителна касова разлика в размер на 95,63 лева, дължаща се на неотразяването на посочената сума чрез функцията „служебно въведени“ в монтираното в търговския обект ФУ. Посочено е също, че описаната деятелност е осъществена при условията на повторност по смисъла на § 1, т.35 от ДР на ЗДДС, предвид наличието на влязло в законна сила 15.03.2019г. НП № 394955-F442153/07.01.2019г., с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Поради това  нарушението е квалифицирано като съставомерно по чл.185, ал.5 от ЗДДС, предвиждащ отговорност за нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС (т.е. за нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане), извършено при условията на повторност. В същото време по делото не са ангажирани доказателства за съществуването на посоченото по-горе наказателно постановление, удостоверяващо наличието на повторност, въпреки изричните указания, дадени от районния съд в откритото съдебно заседание, проведено на 12.02.2020г. в присъствието на процесуален представител на наказващия орган. Нещо повече, в приложената от наказващия орган санкционна разпоредба е предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 6000 до 20000 лева, а в случая на «В. 2010»ООД е наложена такава в размер на 1000 лева, т.е. размерът на наказанието е определен под минималния размер, предвиден от законодателя за вмененото на ответника в касационното производство, нарушение. В същото време имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева е предвидена в чл.185, ал.4, във вр.с ал.1 от ЗДДС, който текст обаче не е цитиран в обжалваното НП.  С оглед на това касационната инстанция намира, че обосновано районният съд е установил, че НП е издадено при допуснато противоречие между текстовото и цифровото описание на нарушението, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводственото правило, визирано в чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН, което е лишило наказаното лице от възможността да разбере в какво конкретно деяние е обвинено и въз основа на какви доказателства, респективно да организира защитата си в пълен обем. Не са ангажирани и доказателства, че нарушението е осъществено при условията на повторност по смисъла на § 1, т.35 от ДР на ЗДДС, доколкото не е установено, че същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 227/24.06.2020г., постановено по ВАНД № 2660/2019г. по описа на Шуменски районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                   

      2.

 

            ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.09.2020г.