№ 24
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300503274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Адвокатско дружество „Г.“,
чрез упълномощения по делото съдружник адв. Д.Б., против Определение
№263420 от 04.08.2021г., постановено по гр.д.№15027/2020г. по описа
на ПРС, V гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството
за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на
въпроса по същество, като в полза на жалбоподателя се присъди
адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
в размер на още 360 лв.
Ответната страна по жалбата- „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника си по делото адв. С.У., в писмен отговор
оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.
1
С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения от
Б.В.Б. против „Ай ти еф груп“ АД иск за установяване на нищожността
на клаузата за неустойка по договор за паричен заем от 15.10.2019г. и е
отхвърлил насрещния иск на „Ай ти еф груп“ АД за присъждане на
сумите от 524,89 лв.- главница по договор за паричен заем от
15.10.2019г., 25,81 лв.- обезщетение за забава, 35,86 лв.- възнаградителна
лихва и 291,99 лв.- неустойка. Тъй като ищецът по първоначалния иск и
ответник по насрещния иск Б.В.Б. е бил представляван безплатно по
делото от Адвокатско дружество „Г.“, то съгласно чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата първоинстанционният съд е осъдил „Ай ти еф груп“ АД
да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ сумата от 360 лв.- адвокатско
възнаграждение по първоначалния иск и сумата от 360 лв.- адвокатско
възнаграждение по насрещния иск. По реда на чл.248 от ГПК частният
жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за
разноските, като в негова полза съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от
НМРАВ се присъди сумата от още 360 лв. с ДДС- адвокатско
възнаграждение по насрещния иск. С обжалваното определение съдът е
оставил без уважение молбата му по съображения, че разпоредбата на
чл.5, ал.2 от НМРАВ следва да се тълкува корективно в случаите, когато
исковите претенции са свързани.
Така постановеното определение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподателя,
че доколкото първоинстанционният съд е бил сезиран с три обективно
съединени насрещни иска- за заплащане на главница, възнаградителна
лихва и неустойка, то за всеки от тях съобразно разпоредбата на чл.2,
ал.5 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено
отделно адвокатско възнаграждение. Действително разпоредбата на чл.2,
ал.5 от наредбата предвижда, че по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно, но разумното тълкуване на същата налага да се приеме, че
се отнася само до главните искове, за които възнаграждението следва
да се определи поотделно, но не и за свързаните с тях акцесорни
2
претенции, предявени в същото производство, които произтичат от един
и същ правопораждащ факт. В случай, че има такива, то по тях и
главните искове следва да бъде определено едно общо адвокатско
възнаграждение с оглед материалния интерес по делото съобразно чл.7,
ал.2 от наредбата. Доколкото в настоящия случай предмет на насрещния
иск са няколко свързани помежду си претенции- за главница, лихва,
обезщетение за забава и неустойка, произтичащи от един договор за
паричен заем, то по всички тях следва да се определи едно адвокатско
възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно общия им материален
интерес.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
От страна на насрещната страна по жалбата е направено искане за
присъждане на разноски, което следва да се остави без уважение, тъй
като в производство по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,
включително и при обжалване на постановения в производството акт /в
този смисъл- Определение № 278 на ВКС от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. №
1557/2019 г., ІV г.о./.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №263420 от 04.08.2021г.,
постановено по гр.д.№15027/2020г. по описа на ПРС, V гр.с., с което е
оставена без уважение молбата на Адвокатско дружество „Г.“ за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ай ти еф груп“ АД за
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4