Решение по дело №244/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260019
Дата: 9 февруари 2021 г.
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20195200900244
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №260019

гр. Пазарджик, 09.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и втори януари през две хиляди двайсет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Петя Борисова                            

като разгледа докладваното от съдията търг. дело 244/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са евентуално обективно съединени искове от „Е. - Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Я.“ № **, ет. **, чрез адв. П.А. ***, Булстат ********, с адрес: гр. В., бул. „Х. А.“ № **, от които главен иск за заплащане на сумата от 140 991.08 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г. за извършени услуги за октомври 2016 г. по част „Чистота“ на стойност 107 657.75 лева с ДДС и по част „Озеленяване“ на стойност 33 333.33 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане на сумата от 40 574.11 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за  октомври 2016 г. в размер на законната лихва за периода от 28.12.2016 г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86 от ЗЗД, а при условие на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, като приеме, че между страните не съществува договор, се предявява иск за заплащане на сумата в размер на 101 115.30 лева, представяваща стойността на разноските, направени през  октомври 2016 г. по водена от ищеца чужда работа без пълномощие, изразяваща се в сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община В., поддържане на чистотата на всички територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване, конкретизирани по вид и размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 61 от ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане на сумата от 29 098.74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 28.12.2016 до датата на предявяване на иска, на осн. чл. 86 ЗЗД. Претендират се направените разноски.

Ищецът основава предявените искове на следните фактически твърдения:

На 16.02.2009 г. между страните по делото е бил сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите за възлагане на обществена поръчка, по който срещу възнаграждение ищецът е поел задължението ежемесечно да извършва сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община В., поддържане на чистотата на всички територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране. Срокът на договора е до 01.03.2019 г. Месечното възнаграждение е определено на 140 991.08 лева с ДДС и е платимо в 30-дневен срок след представяне на двустранноподписан протокол за извършената работа и фактура. Твърди се, че ищецът е извършил през октомври 2016 г. предвидените в част „Чистота“ на стойност 107 657.75 лева с ДДС и по част „Озеленяване“ на стойност 33 333.33 лева с ДДС дейности, като е издал 2 проформа фактури. Твърди се, че след декември 2015 г. ответникът отказвал да подписва съставените протоколи за отчетената дейност. Въпреки отправени покани за плащане, същият не е заплатил дължимото по договора.

При условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не съществува договор между страните по някаква причина, се твърди, че ищецът е извършил работата за октомври 2016 г. без натоварване при условията на чл. 60 и сл. от ЗЗД, същата е била предприета в интерес на ответника, тъй като е изпълнено негово задължение, водена е добре, поради което му се дължат разноските по воденето на чуждата работа – за работни заплати и осигуровки, разходи за амортизации на машини и съоръжения, за гориво – смазочни материали, за консумативи – телефони и електрическа енергия, за ремонтни и резервни части и т. н. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.  На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК се сочи банкова сметка.

***. 367 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от Община В., чрез адв. С. ***. Прави се възражение за нищожност на договора от 16.02.2009 г., тъй като е сключен с неправосубектно лице – „Е.-Т.“ ЕООД - клон С. (не се конкретизира основанието за нищожност на сделката), както и поради това, че с влязло в сила решение на Върховния административен съд от 2010 г. са обявени за нищожни решението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка и за избор на изпълнител, въз основа на които е сключен договорът за възлагането й, поради което липсва елемент от сложния фактически състав на процедурата по възлагане. Отделно от горното се твърди, че претендираните суми са недължими, тъй като ищецът не е извършил възложената работа. Липсвал протокол за действително извършени видове и количества работи, отделно – липсва и издадена фактура, като изискванията на чл. 10, ал. 1 от договора са кумулативни. Твърди се, че ищецът е фактурирал извършена дейност, която надхвърля предложеното от него ценово предложение по договора.

По евентуалния иск се навеждат възражения, че същият е недопустим поради липса на пасивна процесулна легитимация на ответника (в този смисъл била съдебната практика, няма конкретно позоваване). Да се приеме противното означавало да се заобиколи ЗОП. Наред с това се поддържа твърдението по главния иск, че не е извършена работата. Твърди се, че ответникът се е противопоставил на извършваните от изпълнителя дейности, тъй като изпълнителят е фактурирал неизвършени дейности, надхвърлящи максималните годишни стойности по неговото ценово предложение, което било заобикаляне на ЗОП. Поддържат се възраженията по главния иск.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се отговаря на възраженията на ответника. За неоснователно се приема възражението за нищожност на договора поради това, че е сключен с клона на търговското дружество, доколкото съдебната практика не отричала сключването на договори от управителя на клона – по арг. от чл. 20 от ТЗ, допускащ преки отношения с клон, при което се задължава принципалът. Липсата на възможност на клона да участва в процеса не означава, че управителят на клона няма представителна власт да сключва договори. От друга страна управителят на клона и на принципала е едно и също лице. Аргументира се разбирането, че ответникът няма право на иск за прогласяване нищожността на процесния договор от 16.02.2009 г., от което следва, че няма право и на релевираното с отговора правоизключващо възражение. Наред с това между страните били налице три влезли в сила съдебни решения, в които се приемало, че договорът не е нищожен. Навежда се и довод, че опорочената процедура по възлагане на обществена поръчка не следва да се приравнява на липса на процедура, само в който случай би било налице основание за нищожност и на договора с изпълнителя. Твърди се, че работата е била извършвана през октомври 2016 г., като ответникът не може да се позовава на собственото си недобросъвестно поведение, отказвайки да подписва протоколите за действителното й извършване. Забавата е настъпила от момента на връчване на фактурите. Другите възражения на ответника също се приемат за неоснователни като се излагат подробни съображения. Навеждат се аргументи за доказаност на работата по аргумент от липсата на предприета административна отговорност по ЗУО.

В писмената си защита ищецът излага довод, че възнаграждението по договора не е уговорено по единични цени по чл. 266, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а е отнапред уговорено като глобална годишна, респ. месечна сума. Офертата към него само демонстрира кои задължителни компоненти и на каква стойност участват в него. Наред с това се излага, че макар от териториалния предмет на процесния договор да е отпаднала община С., респ. по договора не е имало изпълнение на територията на тази община, след като договорът не е изменян, съответното месечно възнаграждение по него е дължимо в пълен размер.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, в който се поддържат възраженията и доводите в отговора на исковата молба. Сочи се, че липсата на административна отговорност по ЗУО не води нито косвено, нито пряко до доказване на работата от ищеца.

В писмената си защита ответникът акцентира, че предвиденото възнаграждение не е абонаментно месечно възнаграждение, а се дължи за действително извършеното по видове и количество работи и то ако са спазени всички изисквания на договора.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

По направеното от ответника правоизключващо възражение за нищожност на договора от 16.02.2009 г. съдът приема следното:

Страните не спорят, но и с оглед приетите по делото писмени доказателства – изискани преписи от заповедни производства, съдът установи, че в полза на ищеца срещу ответника има влезли в сила заповеди за незабавно изпълнение (ЗНИ) по чл. 417, т. 3 от ГПК, издадени на основание процесния Договор № 31 от 16.02.2009 г. за възлагане на обществена поръчка с нотариална заверка на подписите, в хипотезата на неподадено от ответника в срок възражение по чл. 414 от ГПК – чл. 416, пр. 1 от ГПК (напр. ЗНИ № 252/29.05.2013 г. по ч. гр. д. № 527/2013 г. на РС – В. – от л. 482, том ІІ цялото заповедно дело; ЗНИ № 654/19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1273/2013 г. на РС – В. – от л. 603, том ІІ цялото заповедно дело).

По аргумент от чл. 424 от ГПК, според който длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, съдът приема, че при неподадено възражение по чл. 414 от ГПК и влизане в сила на заповедта съгласно чл. 416, пр. 1 от ГПК, длъжникът не може по-късно да оспорва нито вземането по съответната заповед, нито валидността на основанието/правоотношението на което тя е издадена.

В този смисъл е и съдебната практика, формирана от състави на ВКС:

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за изпълнение, вкл. и с възражение за недействителност на договора, на който кредиторът основава вземането си по заповедта, е предвидено да се осъществи по реда на подаване на възражение на осн. чл. 414 ГПК, след което най-късно в срока по чл. 133 от ГПК с отговора на исковата молба, ако не ги е обективирал във възражението по чл. 414 от ГПК, длъжникът следва да направи горепосочените оспорвания. При неподаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или невъвеждането на тези възражения в предмета на спора с отговора на исковата молба в производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК, се преклудира възможността на длъжника да защити правата си в отделно, самостоятелно исково производство. Само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства длъжникът може да оспори вземането по исков ред, съгласно изричната и ясна норма на чл. 424, ал. 1 от ГПК (така Определение № 120 от 9.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2018 г., I т. о., Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.).

С Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., допуснато до касация по въпроса: допустим ли е иск за установяване нищожността на договор, респ. договорна клауза, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, е прието, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. При така изразеното становище, съставът на ВКС е приел, че предявените искове се основават на факти, които са били известни на ищците и които са могли да ги посочат в срока за възражение по чл. 414 от ГПК, респ. не са от категорията на предвидените в чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти, поради което е оставил в сила решението на въззивния съд, с което е обезсилено решението на първа инстанция и е прекратено производството по делото.

В настоящия случай, за да обоснове възражението си за нищожност на договора от 16.02.2009 г., ответникът се позовава на решение на Върховния административен съд от 2010 г., което оставя в сила решение на Комисия за защита на конкуренцията, докато първата заповед за незабавно изпълнение, срещу която не е възразено (а е можело) е от 2013 г., следователно също не се касае до новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 от ГПК.

С Решение № 202 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 4123/2013 г., ІІ т. о. е прието, че при иск за присъждане на възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР, сключен по реда на ЗОП, съдът не е длъжен да следи служебно за нищожност на договора или договорни клаузи поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а се произнася по възражение, направено от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК или по предявен инцидентен установителен иск, а както се посочи вече настоящият състав приема, че направеното от ответника възражение за нищожност е преклудирано и не следва да се разгледа.

Ето защо, съдът приема, че процесният договор от 16.02.2009 г. е валиден и надлежно обвързва страните по него.

От фактическа страна съдът приема следното:

Между ищеца „Е. - Т.“ ЕООД, като изпълнител, и ответника Община В., като възложител, е сключен валиден Договор за възлагане на обществена поръчка № 31 от 16.02.2009 г., с който възложителят възлага на изпълнителя извършването със собствена техника, на свой риск и отговорност, при спазване на цялата нормативна уредба, касаеща опазването на околната среда и управление на отпадъците на „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране“, срещу уговорено в чл. 9, ал. 1 възнаграждение за една година в размер на 1 409 910.88 лева без ДДС, разделено на 12 равни части, или по 140 991.08 лева с ДДС месечно, съобразно „Ценовата оферта“ на изпълнителя за обществената поръчка, приета за неразделна част от договора съгласно раздел Х, § 5 от договора, в която са описани елементите за всяка една от дейностите по част „Чистота“ и част „Озеленяване“ (напр. събиране и извозване на ТБО от кофи „М.“ за гр. В. – 0.68 лева, събиране на окосена трева с гребло – 17.89 лева/дка, санитарна резитба на дървета без помощта на автовишка – 12.35 лева/1 бр., финно подравняване на цветни лехи – 3.48 лева/10 кв. м. и т. н.).

Подробните изисквания при изпълнение на поръчката са заложени както в „Технически условия и спецификации за изпълнение на поръчката“, част от документацията по обществената поръчка, включващи описание на начина на поддържане на съдовете за ТБО, допустимите технологични операции по събирането и транспортирането им и др. (л. 184), така и в „Задание за обществената поръчка и технически условия“, също част от документацията по обществената поръчка, включващо честотата на обслужване на съдовете за смет, маршрутите за движение на сметоизвозните автомобили и т. н. (л. 187).

Дейностите е предвидено да се осъществяват на територията на общината в обхвата, определен със заповед на кмета № 1545 от 03.10.2008 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Срокът на договора е 10 годишен, считано от 16.03.2009 г. Заплащането се извършва ежемесечно, в 30-дневен срок от представяне на съставения от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършени видове и количества работи, и фактура от изпълнителя за съответния месец. За подлежащи на разплащане е договорено да се считат само тези, които са отразени в протокола за действително извършени през месеца видове и количества работи, съставен въз основа на моментни констативни протоколи за качество, подписани от двете страни – чл. 10, ал. 1 и 2 и чл. 16 от договора. В чл. 24 са поставени изисквания за качество при изпълнение на дейностите за незагрозяване на селищната среда, за предотвратяване разнасянето на отпадъци при вятър, от животни, при транспортиране, използваните съдове за ТБО да се поддържат в изправност и в добър естетичен вид, и др. Дейностите по сметосъбирани и сметоизвозване се извършват съгласно маршрутни графици на специализираните автомобили, утвърдени от възложителя, като работата на изпълнителя трябва да бъде така организирана, че да не се допуска да има препълнени съдове за ТБО в края на работния ден. В чл. 10, ал. 4 и 5 от договора са посочени месечни коефициенти за качество.

Установява се, че през 2015 г. възложител и изпълнител са подписвали двустранни месечни протоколи за установяване на изпълнените работи. Видно от същите, общата сума на актуваните (действително извършени) манипулации за съответния месец не съвпада с посочената „сума за получаване по договора“, която винаги е константна величина и не зависи от изработеното (л. 268 – 276).

По делото е приета нотариална покана, изпратена от ищеца и връчена на ответника на 07.11.2016 г., с която възложителят е поканен да направи в 14-дневен срок от получаването евентуални забележки относно качеството на извършената от изпълнителя работа за месец октомври 2016 г., в писмен вид, като е указано, че при липса на отговор ще се счита, че възложителят няма забележки и дължи месечната сума в пълен размер.

В предвидения срок ответникът не е отговорил на тази нотариална покана, както и не е направил възражение срещу предложеното от изпълнителя изпълнение на работата, видно от Констативен протокол от 22.11.2016 г. на нотариус, рег. № 029 от НК.

В тази връзка изпълнителят издава, приети са по делото, 2 бр. проформа фактури № ***** г. за сумата от 107 657.75 лева с ДДС по част „Чистота“ и № ******* г. за сумата от 33 333.33 лева с ДДС по част „Озеленяване“, и двете за дейностите през месец октомври 2016 г.

С две писма-отговори от 12.12.2016 г. ответникът връща изпратените му от ищеца процесни проформа фактури № 20 и № 21, като изрично посочва, че няма основание за осчетоводяването им, както и да приеме каквито и да са действия от ищцовото дружество, основаващи се на договор № 31 от 16.02.2009 г., чиято валидност неведнъж е оспорвал.

По делото са приети входирани в община В. информационни протоколи, съставени от ищеца за извършена работа през октомври 2016 г., в които посоченото сметопочистване и сметоизвозване не е индивидуализирано чрез описание (освен на маршрута) на количество, единична цена и брой на вдигнатите контейнери. Не е извършвано снегопочистване и/или опесъчаване и/или лугиране. Община В. е върнала протоколите с довода, че „няма основание да предприема действия по тях“.

Представен е и месечен двустранен протокол, също входиран в Община В., неподписан от възложителя, за установяване на извършените задължения за поддръжка и озеленяване на квартални зелени площи в гр. В. за октомври 2016 г., в който е посочено, че общата сума на актуваните (действително извършени) манипулации е в размер на 19 627.76 лева с ДДС, а се претендира „сума за получаване по договора“ в размер на 33 333.33 лева с ДДС (л. 301 – 393).

По делото е прието Решение на Министерски съвет на Република България № 285 от 09.05.2014 г., с което се създава нова Община с административен център гр. С., включваща и населените места с. М. п.и с. П. к., респ. от Община В. се отделят тези населени места. С Указ № 177 от 22.07.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., на Президента на Република България се утвърждават административните граници на новата община С..

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят А. П. М., бивш управител на „Е. - Т.“ ЕООД – клон В. през 2016 г., в момента също служител на ищцовото дружество, твърди, че октомври 2016 г., както и предходни месеци, от дружеството са извършвали сметосъбиране, озеленяване, събирали са контейнерите и кофите за смет на територията на общината и околностите. Поддръжката и озеленяването на парковете се извършвали от друга група работници. Октомври месец се извършвало оборка, прЕ.павали се алеи, зацветявали се паркове и т. н. Твърди се общината да е минавала на проверка. Когато имало оплакване, веднага са реагирали. През октомври 2016 г. всеки ден се сметосъбирало, пет дни в седмицата, а събота и неделя има дежурен автомобил за града и един за селата. Твърди, че не е имало криза с боклука през октомври 2016 г., но е възможно някъде да има препълване с боклук. Имало и много недоволни хора, обаждат се, че е препълнен контейнер, който преди няколко часа е вдигнат и по график трябва следващата седмица да се вдигне. Излага, че именно през октомври се прави есенното озеленяване. Резитбата на клони на дърветата се извършвала с две авто-вишки.

Свидетелят Р. Г. Х., от 08.03.2016 г. работи в община В. като Е.лог. Твърди, че във връзка със сметопревозване и озеленяване никой не се е свързвал със свидетелката. През октомври 2016 г. общината наела жени, които почиствали около контейнерите (в тази връзка по делото са приети граждански договори), резитба на клони се извършвала също от общината, а не от ищеца. Имало голяма криза с боклука – замърсяване около контейнерите, невдигане регулярно на съдовете за смет. Твърди през октомври 2016 г. контейнерите да са вдигани най-много два пъти в месеца, а е трябвало всяка седмица. Твърди, че впоследствие е сключен нов договор с друга фирма, като за извършваната дейност служител на общината извършвал ежедневен контрол.

Свидетелят М.П. *** от 06.01.2016 г., вкл. през процесния период, а и в момента, в отдел „Инвестици, благоустройство и контрол върху територията“. Откакто е на работа в общината твърди, че винаги е имало проблем с боклука – от началото на 2016 г. до края на октомври 2016 г. Запозната е, че по това време общината е имала договор с ищцовото дружество от 2009 г. Поддържа, че през 2016 г. два пъти в месеца най-много се изхвърляли контейнерите от ищеца, а в малките улички и по-рядко. Клоните на дърветата са били кастрени с общинска вишка – не са ползвали услугите на ищцовото дружество. Наемани били жени на граждански договори да метат и събират боклука. Твърди, че октомври месец се подготвят за зимата – кастрят се много голяма част от клоните на дърветата, които или са изсъхнали или от снега могат да се счупят. Не се извършва засадяване през октомври месец. Счита, че има разлика в почистването през 2015 г. и 2016 г. През 2015 г. „сякаш се чистеше“, обслужвали се контейнерите. През 2016 г. „като с нож се отряза“, всичко тотално се променило. След октомври 2016 г. бил сключен нов договор и нещата се нормализирали.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза, се установява, че в счетоводните регистри на ищеца няма обособена аналитична отчетност за извършваните услуги в Община В., тъй като не е налице законово основание за това. Ето защо експертът е изследвал преките и непреки разходи на дружеството през октомври 2016 г. Посочени са разходите по отделните пера: през месец октомври 2016 г. са били назначени 91 работници и служители; ищецът е разполагал с 9 товарни автомобила, общо осчетоводените разходи за гориво, ремонт и други консумативи са в размер на 98 220.94 лева без ДДС. Установено е, че за м. октомври 2016 г. са депонирани 1060 тона отпадъци. Вещото лице е установило, че за периода 2015 – 2017 г. община В. не е изпълнявала задълженията си за внасяне на дължимите отчисления, изискани за депониране на отпадъци, в размерите и сроковете, определени в Наредба № 7/2013 г. за реда и начина на изчисляване и определяне на обезпеченията и отчисленията, изискани при депониране на отпадъци.

От приетите по делото основно и допълнително заключения на вещото лице по назначената от съда съдебнотехническа експертиза, неоспорени от страните, и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че от ищеца са водени две книги за депониране на отпадъци. Първата е до месец юни 2016 г. вкл., а втората е от юли до декември 2016 г. и същата е заверена от директора на РИОСВ на 25.07.2016 г. за разлика от първата. Вещото лице напомня, че когато книгата не е заверена от директора на РИОСВ, на основание чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, липсата на заверка се счита за невярна отчетност. От август месец включително оператор на депото за отпадъци е „Ц.“ ЕООД. Законът изисква и книга за сметосъбиране, но такава в случая не е представена. Срокът за съхранение и на двете книги е 5 годишен. Същите се държат от изпълнителя на работа, а след преустановяване дейността се предават на общинската администрация. В Изпълнителна агенция по околна среда е постъпил годишен отчет вх. № 5316/28.02.2017 г. за депониране на отпадъци за 2016 г. от ищеца, а за периода август-декември 2016 г. такъв годишен отчет за депониране на отпадъци е постъпил от „Ц.“ ЕООД. След съответните справки, вещото лице е установило, че във връзка с процесния договор № 31 от 16.02.2009 г. няма съставени на ищеца предписания и АУАН, наказателни постановления за налагане на санкции или принудителни админитративни мерки през целия период на действие на договора нито от ИАОС, нито от общинската администрация.

Следва да се има предвид и дадения от РИОСВ – П. отговор в писмо от 15.05.2020 г., в който се сочи, че през 2016 г. ищцовото дружество изобщо не е проверявано, вкл. за водене на отчетната книга с хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците.

От приет по делото протокол от открито съдебно заседание от 21.09.2020 г. по т. д. № 281/2019 г. на ОС – Пазарджик, видно от обясненията на кмета на Община В. К.К., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се признава, че във връзка с изпълнението на процесния договор от 16.02.2009 г. в определена територия на Община В. е имало в известна степен сметосъбиране, но същото било много лошо, тъй като около кофите за извозване е имало много несъбран боклук, същите били задръстени, което налагало събиране на боклука със средства и хора на общината.

Правни изводи:

Предявени са главни искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и евентуални по чл. 61 и чл. 86 от ЗЗД.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на предпоставките от нормата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД: 1/ валидно възникнало облигационно правоотношение; 2/ надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение; 3/ приемане на изработеното от възложителя, респ. необоснования отказ на възложителя от приемане.

На първо място, както вече беше изложено, съдът приема, че сключеният между страните договор № 31 от 16.02.2009 г. за възлагане на обществена поръчка е валиден и надлежно обвързва страните по него, а с оглед неговото съдържание, права и задължения, които са уговорени, общата воля на страните и преследвани цели, същият има характеристиката на договор за изработка, чиято регламентация е предвидена в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД.

С договора от 16.02.2009 г. възложителят е поръчал на изпълнителя осъществяването на трудов резултат – ежемесечно извършване, със собствена техника, на свой риск и отговорност, при спазване на цялата нормативна уредба, касаеща опазването на околната среда и управление на отпадъците, на сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, вкл. нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране.

Посоченото в чл. 9, ал. 1 от договора възнаграждение за изпълнителя в размер на 140 991.08 лева с ДДС на месец, следва да се възприеме като максимално възможното/допустимото, доколкото подлежащото на разплащане възнаграждение зависи от действително извършените от изпълнителя видове и количества работи, изчислени по единична цена, съгласно елементите за всяка една от дейностите, отразени в ценовата оферта, неразделна част от договора. Или, съдът приема, че  възнаграждението е уговорено по единични цени по смисъла на чл. 266, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и размерът му се установява при приемане на работата, но не повече от определеното в чл. 9, ал. 1.

Не може да се приеме становището на ищеца, че договорът предвижда константно (абонаментно) месечно възнаграждение, което не зависи от изпълнената работа, тъй като това обезмисля индивидуализираните в ценовата оферта единични цени на елементите за всяка една от предвижданите дейности, а и противоречи на чл. 10, ал. 1 и 2 и чл. 16 от договора. В тази връзка, необяснимо е на какво основание общата сума на актуваните манипулации за съответния месец в съставяните през 2015 г. двустранни протоколи, описващи конкретните изпълнени манипулации, не съвпада с посочената „сума за получаване по договора“, която е винаги константна величина – в размер на 33 533.33 лева (л. 268 – 276 от делото).

Основните задължения на изпълнителя, предвидени в чл. 258 и чл. 261 от ЗЗД, включват извършване на възложената му работа точно, съгласно дадената поръчка, качествено, в уговореното количество и в срок, и предаване на изработеното на възложителя.

Съгласно задължителната за съдилищата практика, формирана с решение № 233/02.12.2015 г. по гр. д. № 2036/2015 г. на ВКС, III г. о., ответникът има право да противопостави насрещно възражение за неточно и пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, но в тежест на ищеца, предявил иска си за реално изпълнение на договорно задължение е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на точно изпълнение на своите задължения по договора (Решение № 99 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2483/2016 г., I т. о.). Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство (Решение № 226/12.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 921/2010 г., ІV г. о.).

На първо място, ищецът не представи отчетна книга за сметосъбиране и транспортиране или за събиране и съхраняване на отпадъците съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗУО, представляваща Приложение № 2 от Наредба № 1 от 04 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, която се съхранява за срок от 5 години, видно от чл. 44, ал. 3 и ал. 4 от ЗУО, считано от преустановяване на дейността. Същият представи две отчетни книги, но за депа за отпадъци (Приложение № 3 от цитираната наредба), втората от които заверена по надлежния ред. След като се твърди от ищеца, че е извършвал дейност по сметосъбиране и транспортиране на отпадъците през месец октомври 2016 г., отчетната книга за тази дейност следва да се съхранява до октомври 2021 г. Няма и доказателства за предаването на книгата в общинската администрация. С оглед на това, възниква съществено съмнение, че ищецът изобщо е изпълнявал дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, най-малкото дори и да ги е изпълнявал, същите са били при незачитане поръчката на възложителя, а именно да се изпълняват „при спазване на цялата нормативна уредба, касаеща опазването на околната среда и управление на отпадъците“.

Входираните в Община В. информационни протоколи, като частни свидетелстващи документи, не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в тях факти и следва да бъдат преценявани от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото, тъй като са съставени от ищеца за изгодни нему обстоятелства.

Отделно от това, същите не удостоверяват конкретно извършена работа. В частта „сметосъбиране“ единствено посочването на маршрута на автомобила не доказва каква точно работа реално е извършена, след като не е посочено количеството (броя) на вдигнатите контейнери и кофи за смет, а следва да се има предвид, че видно от документите към обществената поръчка, за определени територии в общината не са достигали контейнери и същите е било предвидено да бъдат закупени, т. е. след като възнаграждението е уговорено по единични цени по чл. 266, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, не е без значение какво реално е изработено.

Липсата на съставени на ищеца АУАН и наказателни постановления от ИАОС не доказва изпълнението на процесния договор, касае евентуална административнонаказателна отговорност на изпълнителя, а и се дължи на факта, че през 2016 г. ищцовото дружество изобщо не е било проверявано, т. е. след като не е проверявано, няма как да се открият нарушения и да се съставят актове.

Описаните в съдебноикономическата експертиза разходи за заплати на работници и служители, за гориво, ремонт и т. н. на товарните автомобили също не доказват изпълнение на процесния договор. Още повече, няма спор между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество е обслужвало Община В. и по Договор от 01.07.2015 г. за депониране на отпадъци, а и Община С. по друг договор за сметопочистване, т. е. разходите за работна сила и материална база не е доказано да е свързано единствено с процесния договор от 16.02.2009 г.

Единственото доказателство за точно изпълнение, ангажирано от ищеца, са показанията на свидетеля А. М., който е служител в ищцовото дружество. Макар и да се основават на преките му впечатления от обстоятелствата, за които свидетелства, тези показания разкриват субективната преценка на свидетеля за съответствие на изработеното с договора и указанията на възложителя. Като се има предвид, че на заплащане подлежат само действително извършените работи (по единични цени, съобразно ценовата оферта към договора), свидетелските показания не са достатъчно детайлни, за да удостоверят какво точно е реално изпълнено. От друга страна, от показанията на свидетелите на ответника – св. Х. и Тошева се установи, че ищецът изобщо не е изпълнявал работата си, което е наложило общината да осигури допълнителен човешки и материален ресурс, за да може да осигури крайният необходим резултат, а именно поддържане на чистотата на територията на община В..

Несъобразяване на всички обстоятелства, свързани с общата пригодност на възложената работа, с оглед естеството ѝ, съставлява лошо изпълнение на договора или може да обуслови извод, че той изобщо не е изпълнен (така Решение № 9 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 150/2009 г., II т. о.).

Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме.

Възнаграждение се дължи само за приета работа – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно приетото в Решение № 9 от 5.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2690/2015 г., II т. о., релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Самото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, както не съставлява приемане в разглежданата хипотеза и възражението, че същата е неточно изпълнена в количествено или в качествено отношение.

Като обобщение, съдът прави извод, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил поръчката съобразно възложената му работа и указанията на възложителя. Ето защо, поръчващият се е възползвал от правото си да откаже да приеме работата, тъй като тя не отговаря на възложеното, респ. изпълнителят така се е отклонил от поръчката, че изработеното е негодно за договореното предназначение – поддържане на чистотата с нужното качество. В този случай поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за претърпените от него вреди.

Както се изложи вече, поръчващият е длъжен да приеме работата, но само ако тя е извършена от изпълнителя съобразно поръчката. Не може да се приеме, че тъй като ответникът не е направил изрични възражения в предоставения му от ищеца 14-дневен срок, то работата следва да се счита за приета от него без забележки и той дължи пълният размер на възнаграждението на изпълнителя, при положение, че изпълнителят не е изработил възложеното, респ. го е изработил, но толкова лошо, че е негодно за договореното предназначение.

Вярно е, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, но това правило е приложимо само в случаите на неточно изпълнение, а не и при пълно неизпълнение.

Съдът приема главният иск за неоснователен, а на това основание неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва. Доколкото съдът разгледа исковете на договорно основание, но прие, че същите са неоснователни, не следва да разгледа евентуалните – на извъндоговорно основание, тъй като не е възникнало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.

По разноските:

Ответникът е претендирал разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 6 193 лева – адвокатско възнаграждение, платено видно от представена вносна бележка.

Направено е възражение за прЕ.мерност от ответника, същото е и основателно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение е 5 140.17 лева.

 Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от „Е. - Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Я.“ № **, ет. **, чрез адв. П.А. ***, Булстат ********, с адрес: гр. В., бул. „Х. А.“ № **, от които иск за заплащане на сумата от 140 991.08 лева (сто и четиресет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и осем стотинки) с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г. за извършени услуги за октомври 2016 г. по част „Чистота“ на стойност 107 657.75 лева с ДДС и по част „Озеленяване“ на стойност 33 333.33 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане на сумата от 40 574.11 лева (четиресет хиляди петстотин седемдесет и четири лева и единайсет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за  октомври 2016 г. в размер на законната лихва за периода от 28.12.2016 г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Е. - Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Я.“ № **, ет. **, да заплати на Община В., Булстат ********, с адрес: гр. В., бул. „Х. А.“ № **, сумата от 5 140.17 лева (пет хиляди сто и четиресет лева и седемнайсет стотинки), разноски за първа инстанция, а именно адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

                        

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /П/