№ 605
гр. София , 26.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Светлозар Д. Димитров
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602119 по описа за 2021 година
С протоколно определение от 19.05.2021 г. по НОХД № 3826/2021 г., Софийски
районен съд - Наказателно отделение (СРС - НО), 3-ти състав, е оставил без уважение
искането на служебния защитник на подс. М.Р. М. – адв. А., САК, за изменение на мярката
за неотклонение на подсъдимото лице, от „задържане под стража“ в по-лека.
Срещу така постановеното определение на СРС е подадена частна жалба от подс. М.,
чрез служебно назначения процесуален представител - адв. А., САК. В нея се твърди, че
определението по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е неправилно и неоснователно, като се
акцентира върху периода на задържане на подс. М.М.. На следващо място, като основание
за изменение на мярката за неотклонение на М., адв. А. изтъква и молбата на подсъдимия да
участва в изграждането на паметна плоча в памет на починалия му внук. Прави се искане
първоинстанционното определение да бъде отменено, а мярката за неотклонение „задържане
под стража“ да бъде изменена в по-лека.
Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като
извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи,
че същата е депозирана в законоустановения седем дневен срок от произнасяне на
определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект,
поради което е и процесуално допустима.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността (допустимостта) на частна жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Съдебното производство по НОХД № 3826/2021 г. по описа на СРС - НО, 3-ти
състав, е образувано въз основа на внесен в съда обвинителен акт от прокурор при СРП, по
досъдебно производство № 1477/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 34845/2020 г.
по описа на СРП.
С така внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу М. Р.
М. за това, че в периода от 31.05.2020 г. до 22.07.2020 г., в гр.София, в условията на
1
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи
състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
предшестващото, като следва :
- на 31.05.2020 г., в град София, в автобус с инвентарен № 7123, обслужващ линия
№ 86, в съучастие като помагач с АЛ. ТР. Ш. – извършител, отнел чужди (собственост на
Р.Г. А.) движими вещи - дамско портмоне, на стойност 20 (двадесет) лева и намиращата се в
него сума от 250 (двеста и петдесет) лева, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на л. 66
от НК, с присъда по НОХД № 14073/ 2014 г. на СРС, изменена и потвърдена с решение №
472/2016 г. по ВНОХД № 3066/2015 г. по описа на СГС, с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 4 години, и не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието по предходната присъда ;
- на 22.07.2020 г., в град София, в трамвай с инвентарен № 3007, обслужващ трамвайна
линия № 11, в съучастие като извършител с АЛ. ТР. Ш. – помагач, отнел чужди
(собственост на М.И. Н.), движими вещи - дамско портмоне, на стойност 4 (четири) лева,
несесер, бежов на цвят, на стойност 3 (три) лева и съдържащите се в него сума от 14 лева и
мобилен телефон, марка „НТС“, с ИМЕЙ № 35521064767124, на стойност 32 (тридесет и
два) лева, всичко на обща стойност 53 (петдесет и три) лева, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което
не е отложено по реда на чл. 66 от НК, с присъда по НОХД № 14073/2014 г. на СРС,
изменена и потвърдена с решение № 472/2016 г. по ВНОХД № 3066/2015 г. по описа на
СГС, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 4 години и не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходната присъда - престъпление
по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ,А“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4 и ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на АЛ. ТР. Ш., за това, че в
периода от 31.05.2020 г. до 22.07.2020 г., в гр. София, в условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
предшестващото, като следва :
- на 31.05.2020 г., в град София, в автобус с инвентарен № 7123, обслужващ линия
№ 86, в съучастие като извършител с М. Р. М. – помагач, отнел чужди (собственост на Р.Г.
А.) движими вещи - дамско портмоне, на стойност 20 ( двадесет ) лева и намиращата се в
него сума от 250 (двеста и петдесет) лева, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода" за умишлени
престъпленията от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по реда на чл. 66 от НК ;
- на 22.07.2020 г., в град София, в трамвай с инвентарен № 3007, обслужващ
трамвайна линия № 11, в съучастие като помагач с М. Р. М. – извършител, отнел чужди
2
(собственост на М.И. Н.) движими вещи - дамско портмоне, на стойност 4 ( четири) лева,
несесер, бежов на цвят, на стойност 3 ( три) лева и съдържащите се в него сума от 14 лева и
мобилен телефон, марка „НТС“, с ИМЕЙ № 35521064767124, на стойност 32 (тридесет и
два) лева, всичко на обща стойност 53 (петдесет и три) лева, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, извършил е престъплението, след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от
свобода" за умишлени престъпленията от общ характер и поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ,Б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 2, вр. ал. 1
НК.
Със свое разпореждане от 06.03.2021 г., съдията – докладчик при СРС - НО, 3-ти
състав, е насрочил образуваното по обвинителния акт дело в открито разпоредително
заседание, което е проведено на 19.05.2021 г.
В хода на разпоредителното заседание, служебно назначеният защитник на подс.
М.М. – адв. А., САК, е направил искане за промяна на наложената на подс. М. мярка за
неотклонение, от „задържане под стража“ в по-лека.
С протоколно определение на съда от 19.05.2021 г., искането на защитата е оставено
без уважение.
При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното
от районния съд открито разпоредително заседание, съгласно чл. 248, ал. 1, вр. чл. 247а, ал.
2, т. 1 от НПК, решаващият състав на този съд е отказал да изменени изпълняваната спрямо
подс. М. мярка за неотклонение „задържане под стража" в по-лека такава. Въззивният съд се
съгласява с доводите на първоинстанционния съд, обосновали извода му за липса на
основания за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо този подсъдим.
От една страна, от материалите, събрани до настоящия момент по делото,
настоящият съдебен състав намира, че е налице обосновано подозрение за възможна, с
висока степен на вероятност, съпричастност на подсъдимия в престъпленията, за които е
привлечен към наказателна отговорност. Налична е и кумулативно предвидената в чл. 63 от
НПК реалност на опасността, и то във всяка една от двете алтернативно предвидени
форми, а именно от извършване на престъпление и от укриване. Правилни са доводите на
първия съд във връзка с изведената опасност във всяка една от алтернативните
проявления, както и извода, че същата е реална, а не хипотетична.
От друга страна, въззивният съд намира, че по делото, и то в стадия на
разпоредителното заседание, не са наведени нови фактически обстоятелства, които да
правят задържането на подс. М. незаконно или да налагат определяне на друга по вид мярка
за неотклонение.
На следващо място, видно от материалите по делото, подсъдимото лице е фактически
задържано на 23.10.2020 г., за срок от 72 часа, с постановление на прокурор, като
впоследствие задържането му продължава под формата на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Делото е внесено с обвинителен акт в съда на 15.03.2021 г., когато
подс. М. е бил задържан по-малко от 5 месеца, което се явява в допустимите срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НПК, за досъдебната фаза на процеса.
Продължителността на прилагането на мярката за неотклонение „задържане под стража" не
е незаконосъобразен, доколкото в съдебна фаза срока на задържане не е лимитиран. От
друга страна, не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да са в състояние да
обусловят извод за дерогирана, т.е. за отпаднала, опасност от извършване на престъпление –
3
основният мотив, с който е взета мярката за неотклонение „задържане под стража“, както и
отпаднала опасност от укриване. В този смисъл, следва да се изтъкне, че срокът на
задържане и в двете фази на процеса, а именно досъдебната и настоящата съдебна, попада
изцяло в обхвата на разумния такъв, съгласно константната практика на националните
съдилища и ЕСПЧ. Реалността на опасността от извършване на престъпление еднопосочно
се извежда и към настоящия момент от обремененото съдебно минало на подсъдимото лице.
Не е отпаднала и опасността от укриване, доколкото от материалите по делото се
установява, че подсъдимият не живее на постоянния си адрес, както и не е регистриран на
настоящ такъв. Същевременно, събрания до момента доказателствен обем също не
обективира разколебаност в интензитета на обоснованото подозрение за съпричастност на
подсъдимото лице към деянията, за които е предадено на съд с повдигнато обвинение.
Касателно изложените доводи на защитата и подсъдимия от личен и семеен характер,
настоящата инстанция намира за правилен извода на СРС, че същите не са от такова
естество, че да обусловят налагането на по-лека мярка за неотклонение. От една страна, по
делото не са представени доказателства в тази насока, а от друга, дори и да се приемат за
достоверни твърденията на подсъдимия и защитника му, то съдът намира, че подс. М.М. не
се явява единственият роднина на починалия, който би могъл да изгради паметна плоча.
В заключение, поради всички изложени по-горе съображения, въззивният съд
намира, че проверяваното определение по НОХД № 3826/2021 г. на СРС – НО, 3-ти състав,
с което е оставено без уважение искането на защитата на подс. М.М. за изменение на
мярката му за неотклонение „задържане под стража“, е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.05.2021 г., по НОХД № 3826/2021
г., с което СРС - НО, 3-ти състав, е оставил без уважение искането на защитата на подс. М.
Р. М. за изменение на взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4