Р Е Ш Е Н И Е №
1338
гр. Сливен,
25.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3230 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД от В.А. *** за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в размер на 410 лева, представляващи направени разходи по
възстановяване на увредения му автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № СН 6867 АН,
от ПТП, настъпило на 06.09.2018 г. в град Сливен, на ул. „Чаталджа“ № 72, при
движение по която лекият автомобил е преминал през неравност на пътното платно
с изпъкнала част, довело до счупване на картера на автомобила и изтичане на
масло.
Ищецът твърди, че в качеството си на ЕТ осъществява
таксиметрови превози с автомобил с рег. № СН 6867 АН. На 06.09.2018 г. качил
клиент в град Сливен, на ул. „Чаталджа“ № 72 и потеглил, но на не повече от
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения
срок, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
механизма на ПТП, оспорва изцяло наличието на вреди и твърдения размер, оспорва
наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и
настъпилите вреди. Евентуално релевира възражение за 95 % съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, тъй като същият е управлявал МПС с несъобразена
скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание. Изтъква, че е
нарушена разпоредбата на член 20 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства и са длъжни да избират
скоростта на движение съобразно състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Претендира направените по делото разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск.
Ответната
Община Сливен, чрез своя пълномощник - юрисконсулт,
оспорва иска като неоснователен. Представила е и писмена защита по делото.
И двете страни претендират направените по
делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Протокол за ПТП №
1641720, съставен от полицай Светослав Димитров, на 06.09.2018 г., в гр.
Сливен, на ул. „Чаталджа“ № 82 е настъпило пътно-транспортно произшествие с
посочени в протокола участници Община Сливен и ищецът В.А.А., с управляван от
него автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № СН 6867 АН. Като причини за ПТП е
вписано, че ищецът, движейки се по ул. „Чаталджа“ преминава през неравност на
пътното платно с изпъкнала част, вследствие на което се пука картера. В графата
„Щети на МПС“ е посочено спукан картер и др.
От приетите като писмени доказателства по
делото фактури и фискални бонове (л. 10 - 13 от делото) се установява, че за да
отстрани щетите по автомобила си, ищецът закупил на 11.09.2019 г. маслен
филтър, масло и картер на стойност 350 лв., а на 20.09.2018 г. заплатил 60 лв.
за авторемонтни услуги.
Видно от приложената по делото Жалба вх.
9400 - 20114/25.09.2018 г., ищецът е уведомил ответната Община Сливен за
настъпилия инцидент и е поканил да му заплати извънсъдебно нанесените щети. В
Отговор на жалбата с изх. № 9400 - 20114/1/10.05.2019 г. Кметът на Община
Сливен е информирал ищеца, че не може да заплати разходите за извършения от
него ремонт на автомобила, тъй като от представените към жалбата документи не
се установява механизмът на ПТП. Пояснил, че с техническо задание за възлагане,
целящо отстраняване на стари и възникнали нови опасни разрушения по уличната
настилка, ул. „Чаталджа“ е включена в направеното разпределение за извършване
на строителни ремонтно-възстановителни работи.
От показанията на разпитания свидетел Иван
Иванов, живущ *** се потвърждава, че състоянието на пътната настилка е било
лошо към датата на настъпване на процесното ПТП, че не е имало никаква
маркировка или сигнализация за наличие на препятствия на пътя, като след
многократно подавани жалби от жители, Община Сливен впоследствие е ремонтирала
улицата.
По делото е допусната и изслушана съдебна
автотехническа експертиза, чието заключение страните не са оспорили, а съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От заключението на експертизата
се установява, че наличието на несигнализирана неравност на платното за
движение, която е създавала опасност, е било технически неправилно.
Препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална
маркировка. Налице е причинно следствена връзка между нанесените щети на
автомобила и механизма за възникване на произшествието. Вещото лице е
установило, че реалната стойност на щетата възлиза на 380,20 лв., като в отговора на задача четири на експертизата е
изложило, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме
наличната неравност и да предотврати ПТП. Автомобилът се е движил по път,
обозначен като земен път, с което водачът е следвало да се съобрази и да
преодолява технически правилно наличните препятствия. Технически правилно е при
наличие на издигната част на платното, автомобилът да премине през неравността
с левите или десните гуми, а неправилно е неравността да остава между гумите на
автомобила.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е процесуално допустим, а по същество съдът го намира за частично основателен.
От съвкупния анализ на приетите писмени
доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел и заключението на допуснатата
САТЕ се установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на доказване
лежи у ищеца. Безспорно по делото се установи, че на 06.09.2018 г. е настъпило ПТП,
с механизъм, посочен в Протокола за ПТП, при което на автомобила на ищеца са
нанесени вреди на реална стойност 380,20 лв.
По силата на член 31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. Пътят, на който е станал пътният
инцидент, е общинска собственост и по това обстоятелство страните не спорят. Ето
защо съдът приема, че по силата на закона ответната Община Сливен е задължена да
се грижи за поддръжката и ремонта му.
Съгласно § 6, т. 37 от Закона за движението
по пътищата и § 1, т. 19 от Правилника за прилагането му „препятствие на пътя“ е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. Съгласно § 6 т. 1 от
ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани
за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват
и улиците.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Безспорно
нарушаването на целостта на пътното покритие, наличието на несигнализирана
неравност на платното за движение, която е създавала опасност, е било технически
неправилно и е представлявало препятствие на пътя, което следва да бъде сигнализирано
и обезопасено от служители на Община Сливен.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни
действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил
работа. Общината, като юридическо лице отговаря
за нормалната експлоатация на общинските пътища и улици и поддържането на пътните
съоръжения и принадлежности. Като е допуснала противоправно бездействие на нейни
структури - физически или натоварени от нея юридически лица, на които е възложено
системното поддържане на пътя с оглед неговата нормална експлоатация от превозни
средства и пешеходци, както и непредприемането на необходимите мерки за защита на
пътните съоръжения, в резултат на което са причинени имуществени вреди на трети
лица, и тези вреди са пряко и закономерно следствие от това бездействие, Общината
следва да носи отговорност за вредите, които са причинени при изпълнението на възложената
работа.
Ето защо ответната Община следва да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди на реална стойност от 380,20 лв.
С оглед достигнатия извод за основателност по основание
на претенцията на ищеца, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си
практика, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика,
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Съдът намира релевираното от ответната Община възражение
за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила за основателно.
Видно от заключението на допуснатата по делото автотехническа
експертиза водачът
на автомобила е имал техническата възможност да възприеме наличната неравност и
да предотврати ПТП. Автомобилът се е движил по път, обозначен като земен път, с
което водачът е следвало да се съобрази и да преодолява технически правилно
наличните препятствия, като е било технически правилно при наличие на издигната
част на платното, автомобилът да премине през неравността с левите или десните
гуми, а неправилно неравността да остане между гумите на автомобила.
Преминавайки по технически неправилен начин през неравността на пътното
платно, ищецът обективно е допринесъл за вредоносния резултат, поради което и с оглед установения принос на ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
посоченото обезщетение за вреди от 380,20 лв. следва да се намали с 50 %, като
на ищецът се присъди обезщетение в размер на 190,10 лева, а до пълния му предявен размер от 410 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. От общо
направени от ищеца разноски от 350 лв., от които 50 лв. заплатена държавна
такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, ответната Община следва да
бъде осъдена да му заплати сумата от 162,28
лв., съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответната Община сумата от 214,54 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска, от общо направени разноски в размер на 400
лв. (300 лв. депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община - Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 190,10 лв. /сто и деветдесет лева и
десет стотинки/ - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляващи направени разходи по възстановяване на увредения му автомобил
„Шкода Октавия“, с рег. № СН 6867 АН, от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 06.09.2018 г. в град Сливен, на ул. „Чаталджа“ № 82, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 190,10 лв. до пълния
предявен размер от 410,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община - Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 162,28 лв. /сто шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА В.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на Община - Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 214,54
лв. /двеста и четиринадесет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: