Решение по дело №5995/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260684
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20202120105995
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260684                                   07.05.2021 г.                             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                       Х граждански състав

На дванадесети април                                                                       Година 2021

В открито заседание в следния състав:

 

                       Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 5995 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от К.Г.Г. против И.Ц.С. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата от 600 лв., представляваща цена на газово устройство, съгласно решение по гр.д. № 3773/2015 г. на РС-Бургас, за събирането на която е образувано изп.д. № 836/2019 г. по описа на ДСИ при БРС, поради нейното плащане. Ищецът твърди, че след постановяване на съдебното решение е платил на ответницата сумата от 450 лв., като в написана и подписана от нея разписка тя е признала, че остават неплатени още 150 лв., които той е платил след получаване на изпратената му от ДСИ покана за доброволно изпълнение, като е платил и разноските по изпълнителното дело. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.

С исковата молба са били предявени и искове за приемане за установено, че ищецът не е длъжник по изп.д. № 836/2019 г. по описа на ДСИ при БРС, както и за задължаване на ДСИ К.К. да прекрати изп.д. № 836/2019 г., като в тези части производството е прекратено с определение от 01.12.2020 г., поради недопустимост на тези искове.

Ответницата е депозирала отговор в законоустановения срок, в който твърди, че искът е неоснователен. Заявява, че от дължимата сума от 600 лв. ищецът й е платил само 50 лв., като тази сума й е била платена в брой на 01.04.2016 г., за което тя е подписала разписка. Ответницата оспорва верността на представената от ищеца разписка в частта, в която е записано, че той й дължи само 150 лв. за газовото устройство, като твърди, че в тази й част разписката е подправена и представлява неистински документ. Твърди също така, че ищецът не е платил всички разноски по изпълнителното дело. Заявява, че съдебният изпълнител е превел по банковата й сметка само сумата от 162 лв. на 19.08.2020 г., като други суми не е получавала по изпълнителното дело. В съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуален представител, като моли искът да бъде отхвърлен, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено копие на Решение № 1486/01.10.2015 г., постановено по гр.д. № 3773/2015 г. по описа на БРС, влязло в сила на 01.10.2015 г., с което  е прекратен гражданския брак между К.Г. и И.Г. (след развода С.) по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК. В споразумението на страните се съдържа и клауза, съгласно която К.Г. се задължава да заплати на И.Г. сумата от 600 лв., дадена от нея за закупуването на газова уредба за автомобил по време на брака им. 

Представено е и копие на покана изх. № 12011/08.10.2019 г. за доброволно изпълнение по изп.д. № 20192120400836 по описа на ДСИ при РС-Бургас, с която К.Г. е бил поканен в 2-седмичен срок от получаването на поканата да заплати сумата от 920 лв., представляваща общия размер на задълженията му по изпълнителното дело към 08.10.2019 г., от които 600 лв., дължими на взискателя И.С. съгласно изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3773/2015 г. на РС-Бургас, 24 лв. – разноски по изп. дело, 96 лв. – такса по чл. 53 от ТДТ по ГПК и 200 лв. – други дължими суми.

По делото е приложено копие на ръкописно написана бележка, по отношения на която ищецът твърди, че изхожда от ответницата, в която е посочено, че на 01.04.2016 г. издателят й е получил „50 лв. от дължимите за газовото“, както и че „остават още 150 лв.“. В бележката не са посочени имената на нейния съставител, но е положен подпис.

В отговора си ответницата е оспорила истинността на тази разписка в частта относно числото „150“, като твърди, че в тази част разписката е подправена и в действителност е било написано числото „550“, след което цифрата на стотиците е била подправена от 5 на 1. В съдебно заседание ответницата признава, че бележката е написана от нея, с изключение на думите „150 лв.“. Във връзка с това е била назначена съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че текстът „150 лв.“ в бележката от 01.04.2016 г. е изпълнен от ответницата.

Като доказателство по делото е представено и платежно нареждане от 03.12.2019 г., с което К.Г. *** сумата от 174 лв., представляваща разноски по изп.д. № 20192120400836.

Ответницата от своя страна е представила извлечение от своя банкова сметка ***.08.2020 г. – 02.09.2020 г., от което е видно, че на 19.08.2020 г. ДСИ й е превел сумата от 162 лв. по изп.д. 836/2019 г.     

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен, тъй като от представената по делото ръкописна бележка, по отношение на която страните не спорят, че е написана от ответницата, а вещото лице установи, че това се отнася и за сумата „150 лв.“, е видно, че към 01.04.2016 г. са останали неплатени 150 лв. от дължимите от ищеца на ответницата 600 лв. за закупено газово устройство, съгласно бракоразводното им решение. Ответницата не доказа успешно твърдението си, че разписката е била подправена в частта относно сумата от 150 лв., поради което съдът намира, че към посочената дата неплатеният остатък от дължимата от ищеца сума в размер на 600 лв. е бил именно в размер на 150 лв.

По делото обаче остана недоказано твърдението на ищеца, че след образуване на изпълнителното дело е платил и сумата от 150 лв. За доказване на това си твърдение ищецът е представил единствено копие на платежно нареждане от 03.12.2019 г. за плащане на сумата от 174 лв., но в платежното е посочено, че тази сума представлява дължими разноски по изпълнителното дело. Следва също така да се посочи, че освен главницата от 600 лв., ищецът е следвало да заплати по изпълнителното дело и други суми (такси, разноски и др.) в общ размер от 320 лв. Поради това и тъй като липсват доказателства ищецът да е платил по изпълнителното дело и други суми, освен сумата от 174 лв., съдът намира, че с тази сума са погасени част от дължимите от него разноски и държавни такси, но не и сумата от 150 лв., представляваща неплатена част от главницата от 600 лв.

Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен до размера от 450 лв. и следва да бъде уважен в тази му част, а в останалата му част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид частичното уважаване на иска, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 337,50 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото, съответна на уважената част от иска, а ищецът следва да заплати на ответницата сумата от 153,75 лв., представляваща част от направените от нея разноски по делото, съответна на отхвърлената част от иска.

 Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К.Г.Г., ЕГН **********,***, против И.Ц.С., ЕГН **********,***, иск, че К.Г.Г. не дължи на И.Ц.С. сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лв.), представляваща част от сумата от 600,00 лв., дължима за газово устройство, съгласно решение по гр.д. № 3773/2015 г. по описа на РС-Бургас, за събирането на която е образувано изп.д. № 836/2019 г. по описа на ДСИ при РС-Бургас, като в останалата му част над уважения размер от 450,00 лв. до предявения размер от 600,00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.

ОСЪЖДА И.Ц.С., ЕГН **********,***, да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 337,50 лв. (триста тридесет и седем лв. и петдесет ст.), представляваща част от направените от него разноски по делото.

ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на И.Ц.С., ЕГН **********,***, сумата от 153,75 лв. (сто петдесет и три лв. и седемдесет и пет ст.), представляваща част от направените от нея разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

               

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

ИМ