Р Е Ш Е Н И Е
№ 816 / 26.6.2020г.
Гр. Перник, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 09 06 2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря Д Асенова
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3396 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
„ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********,
гр.София жк.Младост бул.Цариградско шосе 159 Бенч Марк Бизнес център
срещу
А.М.А. ЕГН ********** ***
ИТН 300100992436
кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата 250.19 лв., главница дължима за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода 16.04.2017 г. до 15.07.2017 г. за електроснабден имот,
находящ се в гр. Перник, посочения адм.адрес
сумата 33.48 лв., представляваща законна лихва за забава от 23.06.2017 до
09.11.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08200/2018
г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищцовото дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД твърди,
че осъществява обществено снабдяване с електрическа енергия въз основа на
издадена в негова полза лицензия.
Посочва, че през периода ,в качеството му на
битов клиент, са се намирали в договорно правоотношение с предмет доставка на
електрическа енергия до електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, посочения адм.адрес, регулирано от публично
известни Общи условия.
Поддържа, че процесната сума е дължима от
ответника и представлява стойност на
доставена, неизмерена и неизплатена електроенергия за исковия период,
определена по реда на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, като ответникът не е осъществил заплащане. Поради
забавата на същия е начислена и законна лихва.
С тези съображения ищецът обосновава
основателността на исковите си претенции и отправя искане за уважаването им.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответникът чрез НАЗНАЧЕН ОТ СЪДА особен представител - оспорва
предявените искове като неоснователни.
Твърди,
че през процесния период страните не са се намирали в облигационно
правоотношение, свързано с доставка на електрическа енергия и той не е имал
качеството потребител, поради липсата на сключен договор с ищеца. Намира, че
сочените от последния общи условия не го обвързват. Отрича истинността на
процесните фактури .
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 4596 /2017 г. по описа
на ПРС
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По
делото са приети ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, /одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и
изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и
Общи условия за на договорите за използване на електроразпределителните мрежи
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007
г. на ДКЕВР и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/,
публикувани във вестник „Телеграф“, бр. 927 на 26.11.2007 г. и във вестник
„Съперник“ бр. 227 от 26.11.2007 г., видно от данните, съдържащи се в писмените
доказателства по делото.
Установява
се, че с разрешение от 29.11.2006 г., обективирано в представената по делото
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006
г., издадена от председателя на ДКЕВР, на ищеца „ЧЕЗ Електро България“АД е
разрешено да осъществява дейност по „обществено снабдяване с електрическа
енергия“ на обособена територия за срок до 13.08.2039 г.
От
наличните писмени доказателства се установява, че :
Ответникът
е декларирал собственост върху имота в ДПДТ Перник, следователно се явява е
титуляр на ел.снабдения имот, фактурите са издадени на негово име и с негов ИТН
за имота , следователно дължи и сумата ел.енергия за същия.
От
изводите на вещото лице, обективирани в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че:
За
жилището има открита партида на името на ответника с ИТН 300100992436
В
имота е използван СТИ с № 1548294
За
процесния период 16.04.2017-15.07.2017г. количеството потгребена ел.енергия е
отчитана ежемесечно на електронно устройство / терминал/ и данните се
прехвърлят безжично в изчислителния център като се ползват за издаване
нафактури.
Монтираното средство за измерване, което е
минало техн.контрол съгласно нормативната уредба и е отчетена ел.енергия също е
съгласно нормативната уредба – главница, формирана от компонентите: дневна,
нощна ел.енергия, достъп до мрежа,разпределителна, електропреносна, пренос през
двете.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Както
беше изяснено, настоящото производство е образувано по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Уважаването
им е обусловено от установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, на всички правопораждащи правата му факти:
-съществуването
през процесния период между страните на валидно облигационно отношение,
-регулирано
от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба /доставка/ на
електрическа енергия до процесния недвижим имот,
-който
да е електроснабден,
-
извършена доставка на ответника на определено количество електрическа енергия,
-
правилното начисляване на същата- по нормативно предвидена методика
-допълнително
по иска за лихва – изпадането на ответника в забава и размер на търсеното в
тази връзка обезщетение.
Съгласно
дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа
енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично
писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст.
В чл.
4, ал. 2 от процесните ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено, че
потребител на електроенергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Изложеното
дава основание за извод, че облигационното
правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо
подписването на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от
доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва съществуването през процесния
период на облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество с твърдението, че
между тях не е сключван договор за доставка на електрическа енергия.
Ответникът
притежава и качеството потребител на
електроенергия за битови нужди като страна по правоотношението с ищцовото
дружество във връзка с нейната доставка.
В
подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства, че на името на
ответника и за процесния имот при „ЧЕЗ Електро България“ има открита партида.
Както вече беше посочено, за възникването на
тази облигационноправна обвързаност не е необходимо сключването на нарочен
договор между страните, поради което доводите на ответната страна в тази насока
се явяват неоснователни.
Като
купувач на електрическа енергия по см. на чл. 92 ЗЕ ответникът е и носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от
клаузите на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД.
Съгласно
чл. 13 от последните основното задължение на потребителя е да заплаща
стойността на използваната в обекта електроенергия, включително при извършена
корекция на сметката за изминал период.
При
това положение съдът приема, че исковата сума е установена по основание и
размер – както за главница, така и за изтекла лихва за периода.
По разноските:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски има ищцовата страна –по списък по чл.80 ГПК а
именно :
Общо
895лв. по УИ и запов.производство
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ПО предявените
от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес център,
Срещу
А.М.А. ЕГН ********** ***
ИТН 300100992436
кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
че
ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата 250.19 лв., главница дължима за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода 16.04.2017 г. до 15.07.2017 г. за електроснабден имот,
находящ се в гр. Перник, посочения адм.адрес
сумата 33.48 лв., представляваща законна лихва за забава от 23.06.2017 до
09.11.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08200/2018
г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А.М.А. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ РЗАНОСКИ НА „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
Общо
895лв. по УИ и запов.производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред ПОС, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото заедно с ч. гр. дело на ПРС, да
се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: