РЕШЕНИЕ
№1913/21.11.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и втори октомври Година две хиляди и
осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия :Даниела Михайлова
Секретар : Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2510 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
„ М.1.” ООД, представлявано от Й.К.М. и Д.П.М., против Наказателно
Постановление № 03-008364/25.04.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Варна, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на „ М.1.” ООД за
нарушение на чл. 153 ал.2 от КТ е
наложено административно наказание "Имуществена санкция „ в размер на 1 500
лева, на основание чл.416 ал.5
вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В
жалбата се иска отмяна на постановлението, като са наведени доводи за допуснати
в хода на производството съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с индивидуализация на нарушението и описанието му от фактическа
страна.Твърди се, че представеният в последствие по искане на проверяващите
график е търпял промени с оглед ангажиментите на работещите в обекта, поради
което и същият не би следвало да се счита за меродавен.Твърди се още, че
наказващият орган неправилно не е приел случая за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.Поради това се иска цялостна отмяна на постановлението.
Въззивната
страна, редовно призована, представлява се от управителя си М., който
поддържа жалбата с посочените в нея основания. По същество той сочи, че графикът за работа се е променял
доста често с оглед ангажиментите на работещите в обекта.На следващо място
излага съображения, че с допуснатото нарушение не е бил ощетен никой финансово,
не са настъпили вредни последици като злополука и други, и тъй като нарушението
е първо, а размера на наложената санкция-висок, счита че съответно на
нарушението е да бъде отправено предупреждение.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, представлява се от надлежно упълномощен
представител, който оспорва жалбата и изразява мотивирано становище за
потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
През м.април 2018г. служители на ДИТ – Варна , една от които
св. Л.Б., извършили проверка в бистро „Кендълс”, намиращо
се в гр. Варна, ул.“Неофит Рилски“ № 11 и
стопанисвано от „ М.1.”ООД. Съобразно установеното в нейния ход
на представляващият дружеството била оставена призовка за явяване в Д”ИТ”-Варна за представяне на трудовите
досиета на работниците, документи за
работното време, правилник за вътрешния трудов ред, отчетни форми,
заповеди и др.След запознаване с документацията станало ясно, че в обекта е
въведено сумирано изчисляване на работното време.От представените график за
работа и отчетна форма за явяване на работа за м.01.2018г. било установено, че С.С. , заемащ длъжност „ сервитьор” в заведението, е полагал труд от 15.01.2018г. до
21.01.2018г. без да му бъде осигурена седмична почивка в размер не по-малък от
36 часа.
Поради установеното нарушение на 16.04.2018г. против „ М.1.” ООД бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, което
било квалифицирано като такова по чл.153 ал.2 от КТ.Било прието, че то е
извършено на 21.01.2018г.При предявяването на акта на представляващият дружеството,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло
възприел фактическите констатации в него и правната квалификация на
нарушението-по чл.153 ал.2 от КТ.За него на основание чл.414 ал.1 от КТ на „ М.1.”
ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана св. Л.Б.-
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях се установи, че нарушението е
констатирано при извършена проверка по документи. Доколкото фактическата обстановка бе изяснена
от нейния разпит, съдът заличи от списъка св.Ж.Г..
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка ,които преценени в тяхната съвкупност са
взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателно постановление № 03-008364/25.04.2018 г. е издадено от
компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна.,
съгласно Заповед № 0280/03.08.2010г.Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Поради това възраженията за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила са неоснователни.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.Съобразно
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че С.С.
е полагал труд при условията на сумирано работно време в периода от
15.01.2018г. до 21.01.2018г. включително.Обстоятелството, че в обекта е въведено
сумирано изчисляване на работно време се установява показанията на св.Б., а и
не се оспорва. На следващо място съдът намира за безспорно установено, че работодателят не е осигурил непрекъсната седмична почивка
в размер не по-малък от 36 часа на работника, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 153 ал.2 от КТ. Съобразно разпоредбите на КТ при полагането на труд при сумирано изчисляване
на работното време , работните смени
следва да бъдат с максимална продължителност от 12 часа, а седмичната почивка
да бъде осигурена в минимален размер от 36 часа. В настоящият случай от
писмените и гласни доказателства по делото се доказва с категоричност, че С.С. е работил без
седмична почивка в периода от
15.01.2018г. до 21.01.2018г.Това се
установява от приложеният по преписката график за работа за м. ануари 2018г. и отчетна форма за явяването на работа.И
двата документа са били заверени от управителя на дружеството и представени на контролните органи няколко
месеца след престирането на труда. В този смисъл
възраженията, че нарушението не е безспорно доказано са неоснователни.Дори да
се приеме, че работодателят е предоставил пълна свобода на служителите си да
съобразяват работния си график с личните си ангажименти и да си „ разменят“ смените,
то това не го освобождава от задължението му да спазва разпоредбите на КТ,
респективно не води до отпадане на административно-наказателната му
отговорност. Поради това и като взе
предвид отбелязванията в графика, според които и друг
работник в заведението – Симеон Шопов, е
полагал труд седем дни без почивка, съдът
съдът намира, че нарушението безспорно е извършено и че
случаят не е инцидентен.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ М.1.” ООД в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция“.Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Правилно наказващият орган е приел, че случаят
не е маловажен.Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от своя вид,
за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Поради това
съдът намира, че правилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Съобразно обективните характеристики на нарушението и доказателствата по
делото съдът намира, че нормата на чл.415 „в” от КТ е неприложима.Законът
предвижда прилагането на тази привилегирована норма тогава когато нарушението е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от което не
са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая след като
работника е положил труд без да му бъде осигурена почивка, безспорно за него са
произлезли вредни последици..
Правилно е била приложена
санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидена санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, каквото
имаме в настоящият случай. Правилно наказващият орган е наложил „Имуществена
санкция“ в минималния предвиден от закона размер от 1 500лв., като се е
съобразил, че нарушението е извършено за първи път.
Поради това съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
03-008364/25.04.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с
което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на „ М.1.” ООД за нарушение на чл. 153
ал.2 от КТ е наложено административно
наказание "Имуществена санкция „ в размер на 1 500
лева, на основание чл.416 ал.5
вр. чл.414 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд- Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: